Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Защо съм се родил? Ще се върна ли отново тук? Има ли смисъл моето съществуване?
Автор: strianakiev Категория: Технологии
Прочетен: 782253 Постинги: 388 Коментари: 403
Постинги в блога
<<  <  29 30 31 32 33

Ролята на човека в процеса на еволюцията

Ролята на човека в този процес е различна от участието на останалите творения. В човека, сякаш присъства елемент на случайност. Сама по себе си цялата система е строго детерминирана, зададена: нейното начало, край и всички междинни състояния.

Това също можем да кажем и непосредствено по отношение на човек, но човек може да се намеси в този процес: човек има възможност да го ускори, по някакъв начин да го видоизмени относно себе си и цялата останала природа така, че да го направи творчески, целеустремен и приятен, а не принудителен, протичайки под натиска на страданията. Това се отнася, както за физическите недъзи, така и за духовните мъки.

Непоправеността сама за себе си означава всяко несъответствие на човешко поведение на зададеният свише алгоритъм, който той е длъжен да следва. Това понятие е приложимо само за човек, защото всички останали природни елементи зависят от него. Неговата непоправимост неизбежно води след себе си до дисхармония във всички останали елементи на природата. Включвайки ги в себе си, той сякаш ги поправя, макар че сами по себе си те не се нуждаят от поправяне.

Защо  е необходимо на човек да премине процеса на поправяне? За да се повдигне до нивото на Създателя. В търсене възможности за поправяне и пълно съответствие на зададеният свише алгоритъм, човек започва да разбира замисъла на този алгоритъм.

Страданията и наслажденията в този процес се явяват само сигнали за това, правилно ли действаме и как трябва да постъпваме: въпреки страданията, гонейки наслажденията или повдигайки се над тях. Те се проявяват само за това, за да знаем как грамотно да реализираме върху себе си програмата на развитие.

Еволюцията в природата не съществува

Следва да отбележим, че това развитие не протича в природата. То се състои в адаптацията на човека към това пространство, което обитава. Затова можем да кажем, че еволюция в природата не съществува. Тя става само в разбиранията на човек, в осъзнаването на обкръжаващия свят и тази сила, която му въздейства. По такъв начин еволюцията е проекция на познанието, а не на самата природа. Това, което ние приемаме за еволюция, всъщност се явява форма на нашето отношение към Висшата сила.

Природата по никакъв начин не се променя. Невъзможно е от едно нейно ниво да се премине на друго. Дарвин е грешил считайки, че безгръбначните могат да се развият и да станат бозайници, а бозайниците – човек. Всичко е абсолютно твърдо за програмирано в наличните 4 природни стадии и един стадий не преминава в друг. Между тях съществуват междинни етапи като например – коралите (междинен стадий между неживото и растително ниво) или маймуната (междинен стадий между животинското ниво и човек), но те са строго фиксирани именно в качеството на междинни. Не може да има никакви отклонения нито в едната нито в другата посока.

В тази йерархия всичко има строго определено място, то не се преобразува от вид във вид. Динозавърът не може да стане човек в резултат на своето развитие. Той може или да умре или да се превърне в по-развит динозавър. Даже на нивото на видовете един вид не може да се развие в друг. Разбира се може изкуствено да кръстосаме куче с кокошка, получавайки неизвестно какво, но природата се противи на подобен вид кръстоски, те са противоестествени. Във всяко същество има негов зададен ген, определящ рамките в които то ще се развива. Всяко ниво трябва да се развие до своето поправено състояние и не може да има преход от едно ниво в друго.

Категория: Технологии
Прочетен: 1331 Коментари: 0 Гласове: 0

Лектор: Михаил Лайтман

Дарвин не е прав

Как обяснява Кабала причините за зараждането на физическия свят? Според Дарвин еволюцията е търсене в тъмното, хаотично разкриване на варианта, който в даден момент се явява най-добър за следващото мигновение. Той се избира за последващото развитие. Каквото се получи това и остава. По нататък, от няколко варианта се избира най-добрия. Зародил се, животът еволюира от по-прости форми към по-сложни.

Еволюцията според Дарвин е търсене без предварително зададени цели. Не случайно развитие, когато като резултат, в набора се включва всичко възможно на основание природните закони, без търсенето да е целенасочено към вече известна крайна цел. Теорията на Дарвин не взема под внимание формулата: “крайният резултат на действието е вече заложен в неговия първоначален замисъл”.

За разбирането, че всичко се развива не ни е нужен Дарвин. Това и без него е ясно на всички. Но твърдението, че всичко се формира само по материалния закон – по закона за развитие на егоизма е невярно. Тъй като в края развитието е длъжно да стигне до необходимостта от друго противоположно, алтруистично намерение. Или казано с други думи, вътре в егоистичното развитие се намира скрит противоположен на него алтруистичен процес, който определя външният егоистичен процес.

Духовните гени – решимо

Законът е такъв, че развитието става съобразно големината на проява и реализация на решимо (духовните гени). Тези решимо се намират, както в нас, така и във всеки организъм на всяко ниво – неживо, растително, животинско и се развиват по верига. Крайното звено на тази еволюционна верига е най-последното, предварително известното, съвършено състояние на природата.

Всеки миг поредният ген се проявява и иска своята реализация. Той се проявява не само във всеки от нас, а във всички организми на неживата, растителна, животинска и човешка степени на развитие. Те едновременно заявяват за себе си всевъзможни нива на различна гена информация, които се повдигат за реализация извън тези организми и всички те са взаимосвързани.

Разбира се, тази взаимовръзка не означава, че сега могат да се появят динозаври или да стане нещо, отнасящо се за друга епоха. Просто развитието става едновременно на всички нива, тясно свързани помежду си. Възникващите на Земята катаклизми също са целенасочени и предварително планирани. Техният смисъл е да доведат в крайна сметка, цялата система към съвършено състояние. В този процес не става нищо случайно, както на нас често ни се струва предвид отсъствието на информация. Нашето развитие става по степени, то е причинно-следствено и принудително. В него няма нищо доброволно, никакви случайност. Генезисът не протича по теория на вероятностите или комбинаториката. На нас само ни се струва, че случайността е възможна, тъй като ние нямаме пълни данни. Всъщност всичко е предварително планирано и заложено вътре в нас, както в спиралата ДНК, но нашата най-ниска степен се реализира именно така.

Смяната на решимо на всички нива – нежива, растителна, животинска и човешка природа се обуславя от общ механизъм, който “пуска” цялото развитие. Висшата светлина оказва на решимо постоянен натиск. Под неговото въздействие решимо се реализира, след което незабавно извиква следващо и следващо и т.н. Този процес ще се повтаря до тогава, докато не се реализират всички решимо. Говорейки на езика на Кабала АХАП на висшия духовен парцуф се намира в Галгалта Ейнаим на нисшия, предизвиквайки към реализация по ред всички решимо и по този начин определя процеса на развитие.

По такъв начин всичко е взаимосвързано и се развива едновременно. Съществува първоначален период в развитието на нашия свят и човека в него, но има и последващ етап, когато, стигайки определено ниво на развитие (от края на XX век) човек, поправяйки себе си поправя и света.

Категория: Технологии
Прочетен: 1435 Коментари: 0 Гласове: 0

КАБАЛА е метод, път за разкриването на Твореца от създанията, намиращи се в този свят. КАБАЛА от думата " Лекабел " е пътят на живеещите в този свят да получат цялото онова безкрайно наслаждение, за което е създадено Творението.

ЧУВСТВОТО ЗА БЛИЖНИЯ е развито само у човека. То дава на човека и чувството на завист, чувството на болка за другия, чувството за срам и чувството за духовно извисяване. Чрез това чувство ние можем по пътя на неговото развитие да достигнем до усещането на Създателя.

Чувство за Създателя е възможността да усещаме Създателя, така както усещаме ближния. Говори се, че Моше е говорил със Създателя " лице в лице ".Това е чувството за абсолютното познаване на Твореца до такава степента на близост, както при общуване с другар.

КРАЯ НА ДЕЙСТВИЯТА се определя от замисъла на Твореца, както човек който си строи дом първо си съставя план и спецификации. Всички негови действия се определят от известната му крайна цел, която я знае от по-рано. Така и след изясняването на крайната цел на творението ние разбираме, че всичко което е създал Твореца и пътищата на управлението му преследват тази крайна цел, а тя е в постепенното развитие на човечеството до способността му да го усеща, както усеща създанията в нашия свят.

ОТДОЛУ НАГОРЕ е пътят на постепенното постигане на духовното. Състои се от развиване на човека до състояние да чувства другия като себе си и след това до състояние да чувства духовните обекти както материалните и т.н. до най-висшите техни степени, тоест до самия Създател.

ОТГОРЕ НАДОЛУ е порядъкът на сътворението на световете: духовните и нашият краен материален свят.

ОТДОЛУ НАГОРЕ е редът по който човекът трябва да постигне Създателя, вървейки по същите тези степени, по които е ставало създаването " отгоре на долу ", т.е. по готов път и постигайки по-висшите степени, така се разкриват и съответстващите им по-нисши в цялата им пълнота. Физическото изпълнение на законите на Творението е необходимо условие за духовното развитие, тъйкато изпълнителя пребивава в нашия физически свят.

ДУХОВНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на законите на Твореца - физическото им изпълнение се явява само необходимо условие, подготовка за духовното изпълнение. Необходима е мисъл, желание на изпълнителя да ги изпълнява за да достигне целите на Творението, само тогава изпълнението на законите са инструмент, средство за духовното усъвършенстване и както е казано от Твореца: "Аз съм създал във вас неизменни желания и в противодействие на тях съм създал и Тора."

ТОРА като средство за духовно самоусъвършенстване се дели на две части:

1. Изучаване на физическото изпълнение на законите.

1. Изучаване на тяхното духовно изпълнение.

Пътищата на тяхното действие в нашия и в духовните светове и техните последствия. И само чрез обединяване на физическото и духовното изпълнения се постига необходимия резултат. Кабала изучава пътищата на духовното изпълнение и следствието от съвместното изпълнение на двете части. Човекът, който е достигнал в духовното си развитие усещането на духовните светове непосредствено, без четенето на Тора, получава за нея пълна представа, тъй като всичко, за което се разказва в Тора са всъщност законите на световете.

ПЕРИОД НА КАБАЛА от началото на Творението на света до разрушаването на втория Храм, кабалистите открито са се занимавали с Кабала. Всичките духовни сили са се усещали в нашия свят по-явно, нашият контакт с духовните светове е бил по-значителен и тесен, чрез Храма и службите провеждани в него. Но след нравственото падение на обществото ние сме станали недостойни (тоест, различаващи се по свойства) и сме се лишили да чувстваме духовните светове. Затова паднал Храмът и започнал Галут.

Кабалистите продължили тайно да се занимават с Кабала, закривайки достъпът до нея за " недостойните ". Но, както е казано в книгата "Зоар" от раби Шимон: "Желанието на Твореца е било да не се открива мъдростта Му на света, но когато светът започне да се приближава към дните на Машиах, даже и на децата ще бъдат открити Неговите тайни и ще могат да предвиждат и изучават бъдещето и ще се разкрие Той на всички (Зоар, Ваира )."

Рав Шимон бар Йохай е бил последния от кабалистите от до галутния период и затова получил разрешение свише да напише книгата " Зоар ". Почти 15 века Кабала е била под забрана докато не се появил кабалиста Ари, постигнал цялата Кабала и ни е разкрил " Зоар ", благодарение на своите трудове: " И в 600-те години на шестото хилядолетие ще се отворят нагоре вратите на мъдростта и нейните източници надолу ". (Зоар, Ваира) А кабалиста Авраам Азулай (второто поколение след раби Шимон) е намерил в старинни ( относно неговия период ) ръкописи, че от 5300 година от сътворението на света ще могат да се занимават с Кабала всички открито и възрастни и деца и благодарение на това ще дойде Машиах. Признак, че ние се намираме в края на дните на света е появяването в наше време на великият кабалист раби Ашлаг, който е разяснил цялата Кабала на разбираем за нас език.

ОСОБЕНОСТТА НА КАБАЛА, КАТО НАУКА е в това, че тя включва в себе си всички знания за нашия свят, тоест всички науки в цялата им пълнота като съставляващи, тъй като тя изучава корените на нашия свят, от които той се появил и се управлява.

ДУШАТА е чувстването от всекиго на своето " Аз ". Дели се на: нашето тяло и силата която го оживява (животинската душа) и силата на влечението към духовното ( духовната, божествена душа ), тя отсъства практически в духовно неразвития човек. Тялото на човека и неговата "животинска" душа са продукти на нашия свят и са достатъчни чрез органите и чувствата за опознаването му. Развивайки духовната душа (по пътя на борбата с " Аза ", егоизма) човекът получава способността да усеща извън своето " Аз ". Духовното, алтруистичното възниква след отричането на " Аза ", егоистичното и по такъв начин започва да чувства отвън по-висши, духовни колебания, докато развие своята духовна душа от "точката" до нейните пълни размери.

ВЪТРЕШНАТА СЪЩНОСТ НА КАБАЛА по своето вътрешно съдържание Кабала не е наука, а е светлина на Създателя, изходяща от него и по определени закони идваща до нас.

ЗАКОНЪТ НА КЛОНИТЕ както се казва в Кабала "Ако няма зрънце отдолу, то не би го имало отгоре и неговия ангел, тоест силата тласкаща го към растеж и развитие. Всички светове са подобни един на друг, разликата е само в материала (колкото по-висш е светът, толкова "по-чиста" е неговата материя ), от който те са създадени, но законите на техните действия и форми са еднакви и всеки следващ се явява точно копие клон от предходния корен. Населяващите определен свят са способни да чувстват само в неговите предели, тъй като органите на чувствата възприемат само материала на този свят. Само на човека е дадена възможността да постигне едновременно всичките светове.

ЕЗИКЪТ НА КЛОНИТЕ. Населяващите определен свят имат общи усещания във възприемането на предметите на техния свят и по такъв начин е възможен обмен на чувствата чрез техните словесни обозначения. За произхождащото в другите светове може да се съобщи, употребявайки същия този език, но подразбирайки, че става дума за предметите на другия свят, съответстващ като копие на нашия свят. На такъв език е написана Тора.

СТЕПЕНИ НА ПОСТИЖЕНИЯ са последователните нива на усещане на Твореца, представляващи стълба тръгваща от нашия свят нагоре. Най-нисшата степен на тази стълба се нарича " Махсом ". Тя дотолкова скрива от човека всичките духовни сили, че съвършено му липсва всякакво усещане за тях и затова източникът на живота и неговата цел той се опитва да намери в своя свят.

СВЕТЛИНАТА В ДУХОВНИТЕ СВЕТОВЕ е предаване на информация, чувства и наслаждения. Тя се осъществява посредством разпространяването, или изчезването на духовната субстанция наричана светлина (по аналогия със светлината в нашия свят, даваща живот, топлина и т.н., или светлината на мисълта, прояснението и просветлението)

ПРАВО НА СЪЩЕСТВУВАНЕ Всяко нещо в нашия свят добро или лошо, даже и най-вредното има право на съществуване. Но на нас хората е предоставена възможността за изправление и подобрение. Няма нищо излишно и ненужно. Всичко е за благото на човека в прекия смисъл на "добрите неща", или на "лошите", за да може изправяйки себе си да неутрализира тяхното вредно въздействие.

ПОПРАВЯЕНЕТО Създателят не е завършил създаването на нашия свят. Неговото завършване до съвършенството изцяло е възложено на нас. Както е горчив плодът в периода преди съзряване, такъв и ние го виждаме нашия свят. Неговото изправление е нашата задача и цел. Възнаграждението е наслаждението (вкусът на узрелия плод ). По наши сили (човешките) е да влияем само на самите себе си и на нищо външно. Затова изправлението е възможно само чрез самоусъвършенстването на всекиго.

ДВАТА ПЪТЯ НА ИЗПРАВЯНЕТО. Пътят на приемането и духовните закони на Тора за изпълнение от всекиго се нарича пътят на Тора. Той се явява предпочитан и от страна на Твореца, тъй като Неговата цел е да доставя радост на творенията във всички стадии на тяхното съществуване (горчивината на плода в такъв случай ние не я чувстваме). Пътят на страданията е пътят на пробите и грешките в течение на определеното време (6000 години) все едно цялото човечество ще достигне до необходимостта от изпълняване на законите на Творението.

КАБАЛИСТ е всеки от нашия свят, който по пътя на изучаването и изпълнението на законите на Тора във физически и особено в техния духовен смисъл, достига чувстването на Твореца и Неговите действия и развива себе си духовно (по пътя на изучаването на Кабала) дотолкова, че самият той става част от духовните светове по пътя на духовното съответствие с тях и със всички произтичащи последствия.

ЗАПОВЕДТА Е СВЕЩ, А ТОРА Е СВЕТЛИНА. Има два стадия на изпълняване на законите на Тора. Първият е възпитателният, когато човек се привиква автоматически да изпълнява задължителните за него 613 заповеди, и изучава условията за тяхното точно физическо изпълнение. Всяка от 613 заповеди има своя, свойствена й духовна степен, светлина от Създателя, носеща наслаждение и възприемаща се съответно от една от 613 части от душата на човека. Когато човек достига духовното ниво на заповедите, получава от всяка съответстващото й наслаждение, тоест изпълняват се в истинския смисъл законите на Създателя, да се наслади с живот ( Тора в такъв случай се нарича живот ). Заповедите от 1-ия стадий на изпълнение се явяват само необходим промеждутъчен орган.

7 заповеди-закони, задължителни за гоите:

1. Да вярва само в един, описания в Тора Създател. 2. Забрана да благодари на Създателя, тоест той (човекът, използващ своето желание да получава) се намира в абсолютно отдалечаване от Създателя. 3. Забраната да убива. 4. Забраната да съжителства. 5. Забраната да краде. 6. Забраната да яде част от живо създание.

7. Задължения да създава съдилища на справедливостта .(създаване на съдебно-изпълнителна власт)

Богат е този, който е доволен от своята част. Желанието ни да се насладим, да получим е безкрайно и в нашия физически свят е невъзможно да го изпълним. Единствения път да го удовлетворим е чрез грижите за другите. Пример: когато ние съветваме, или желаем нещо хубаво на нашите деца в бъдещето, то ние им пожелаваме спокоен дом, работа, добри деца, а не големи богатства, борби, съблазни, в които сме затънали самите ние, защото, съветвайки ги, гледаме обективно, а самите ние се намираме под властта на желанието да получаваме.

ПОСТИЖЕНИЕ по пътя на вътрешната работа над себе си, чрез изучаването на характера и свойствата на духовните обекти. Необходимо е да предупредим, че става дума не за психологическите чувствания от типа на "полетът", на фантазиите и внушенията, а за действителния подем в свят чийто материал е духовен, тоест е по-висш и няма никаква връзка с човешката психика.

НАСЛАЖДЕНИЕТО е възможно само, ако има желание и стремеж. Желанието е възможно при условие, че наслаждението е известно. Стремежът е възможен само при отсъствие на наслаждение в дадения момент. Който бездейства не се наслаждава от това, който не излиза от затвора не се наслаждава на свободата, здравето може да оцени само болният. И желанието и стремежа ние получаваме от Твореца. Единственото, създадено в Творението е чувството за недостатък което липсва в Твореца. Колкото е по-развит човекът, толкова по-голямо е това чувство у него. При децата и необразованите хора то е твърде ограничено.

Истинският човек иска целия свят и така е до последния му ден, а мъдрият желае не само нашия свят, но и всички други светове. Има поговорка в Тора "Богат е този, който се удовлетворява с това което притежава и говори за пътищата за изправление, а не за големината на желанията си." Желанието и стремежът заедно се наричат в Кабала кли (съсъд). А пък самото наслаждение ор (светлина) то излиза от Твореца.

ЧУВСТВОТО ЗА НАСЛАЖДЕНИЕ. Светлината влиза в съсъда (усеща се от съсъда) в зависимост от съответствието на свойствата на съсъда и на светлината. Колкото са по-близки тези свойства, тоест колкото по-голяма е способността на съсъда положително да влияе, да обича, да се радва, и колкото по-малко е в него желанието да се наслаждава, толкова по-близо той е към светлината и толкова по-голямо количество светлина той усеща и се наслаждава.

Да се почувства, или не Твореца (или светлината, което е едно и също) зависи единствено от нашата (тъй като всеки от нас е съсъд) близост (съответствия на свойствата) към Него. Докато в съсъда има макар и незначително желание да влияе ( тоест да мисли, да страда за другите, да ги обича, да им помага и да пренебрегва своите желания ), той се намира (усеща) в духовните светове (в някой от тях в зависимост от неговите свойства ).

А когато желанието да влияе секне в него, се счита, че той се намира (усеща) в нашия свят, както всеки от нас сега. Подобен съсъд се нарича тялото на човека и неговото единствено желание е да се грижи само за себе си. Ние даже не си представяме възможността съвършено безвъзмездно да направим нещо за другиго. А който счита, че това не е така, трябва да се заеме да си направи един точен анализ на себе си и чувства си, което се нарича на езика на Кабала акарат ра (осъзнаване на злото ).

СЪВЪРШЕНСТВОТО НА СЪЩНОСТТА Съсъдът (кли) е създаден от светлината, така че в съсъдът съществуват желания за всички наслаждения, съществуващи в света. В резултат на съкращения и разделения на съсъда са се образували отделни съсъди всеки, от който се премества от едно положение (в света) в друго, довеждайки до разделение ( смърт ). Задачата на всекиго е: бидейки в този свят да приведе себе си, тоест съсъда в състояние на близост по свойствата на светлината и да получи съответстващата му порция светлина и след това да се съедини отново с останалите съсъди (душите) в единен съсъд, изцяло напълнен със светлина ( наслаждение ). Това бъдещо състояние се нарича Гмар тикун ( край на изправлението ). По такъв начин е ясно, че единствената разлика между хората е във величината на техните желания и е разбираема заповедта за забрана на духовното насилие и убийството.

Изучавайки свойствата на духовните съсъди, изучаващият техния материален съсъд човек предизвиква в себе си желание да им бъде подобен и тъй като желанието в духовния свят е и действие, то постепенно, изменяйки се, той позволява на светлината да влезе в неговия съсъд. Светлината пък, намирайки се вътре в съсъда го очиства (подобрява го) тъй като свойството на светлината е да влияе и с това свойство той постепенно изменя свойството на съсъда.

ЦИМЦУМ АЛЕФ е забрана, обет, приет върху себе си, от първия, общия духовен съсъд веднага след неговото появяване. Състои се в това, че макар от страна на Твореца да съществува единствено желание да наслади съсъда, последният е приел за себе си условието да не се наслаждава заради себе си, а заради Твореца. Изменяйки по такъв начин само мисълта си, а не самото действие. Тоест съсъдът получава светлина не защото той иска това, а защото това го желае Твореца. Затова и нашата цел е в достигането на желанията да се насладим да искаме да се насладим, тъй като това го желае Твореца.

УСЕЩАНЕТО е свойството да се реагира на присъствието, или на отсъствието на светлината, даже в нейните безкрайно малки пропорции. Човекът и целият му живот са само цикли от всевъзможни усещания. Обикновено за човека не е толкова важно от какво се наслаждава, но без наслаждения той не е в състояние да живее. Почестите, славата, парите в банката му дават само чувството, усещането, че това е важно за човека. Нашето постоянно състояние зависи само от настроението и възприемането на обкръжаващия свят, независимо от състоянието на този свят, т.е. важен е не самият свят, а как ние го възприемаме. Всички наши усещания не са продукт на вътрешния живот на организма и влиянието на обкръжаващата ни среда. Техен източник е самият Творец, тъй като всяко наше усещане е наличие на светлина, или нейното отсъствие.

Човекът чувства, или себе си, или Твореца в зависимост от нравственото си състояние. И чувствайки само себе си може само да вярва, че Творецът съществува и му въздейства. Както е казано в Тора, не съществува в света нищо, освен Твореца, а това, че ние усещаме себе си като независими и даже единствено съществуващи е само в резултат на духовното ни несъответствие и на отдалечаването ни от Създателя. Според степента на унищожаване на своето " Аз ", се започва да се усеща Твореца до пълното усещане, че съществува само Той, а ние сме негови неотменими части.

НАМЕРЕНИЕ (КАВАНА) е главното във всяко действие на човека, тъй като в духовния свят мисълта това е действие. Да и в нашия материален свят на действията това е така: един удря с нож другиго с цел да му навреди и да го накаже, друг удря с нож с цел да лекува (правейки рана, той върши операция) и получава възнаграждение. Същото е и в Тора: за умишлено убийство е смъртното наказание, а за неумишлено възмездието за загубата е изгнание.

Ако се произнася решение в съответствие с абсолютните закони на духовните светове, то наказанието (духовното) е длъжно да следва всяка лоша мисъл на човека. Така става и в действителност. Нашето настроение и самочувствие зависят само от посоката на мислите ни, а не от тежестта, или особеностите на работата ни и материалното ни състояние. Необходимо е да отбележим, че човек е властен само над своите физически действия, чувствата си той е в състояние да измени само чрез духовния свят. Затова такова голямо значение има молитвата и всяко обръщение даже и без думи от сърце към източника на всичко съществуващо Твореца, пред когото всички сме равни и желани.

Категория: Технологии
Прочетен: 6661 Коментари: 21 Гласове: 1
<<  <  29 30 31 32 33
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 782253
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6730
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930