(Продължение)

Но както вече беше казано Твореца дават на човека такива осъзнати усещания за да може той постепенно да разбере, че  причината за всички негови нещастия и страдания се заключават в това, че той лично е заинтересуван от резултата от своите постъпки. Егоизма (т.е. неговата същност, неговата природа) го заставя да действа в името на своето „благо” и поради това той постоянно страда от това, че не успява да изпълни желанията си.

Но ако той би могъл да се избави от своята лична заинтересованост, към каквото и да било, то той веднага би получил свободата си от всички пътища на своето съществуване и би възприемал всичко,  което го обкръжава без болка и страдание.

Методиката за излизане от робството на егоизма се нарича Кабала. Твореца е създал специално нашия свят, между нас и Себе си, и точката в нашето сърце и нашия свят с всички негови страдания, за да доведе всеки от нас до усещането за необходимостта да се избави от егоизма, причината за всички наши страдания.

Премахването на тези страдания и усещането на Твореца, като източник на наслаждението е възможно само при истинско желание на човека да се избави от собствения си егоизъм. Желанията в духовните светове са действия, защото истинските целенасочени желания незабавно водят до действия.

Творецът довежда човека до твърдото и окончателно решение да се избави от всяка лична заинтересованост във всички жизнени ситуации, които го принуждават да страда до такава степен, че в него има само едно единствено желание да престане да чувства страдание. А това е възможно само при липса на всякакъв личен егоистичен интерес към изхода от всички жизнени дела стоящи пред нас.

Но тогава къде е нашата свободна воля, нашето право на свободен избор, по какъв път да вървим и какво в живота си да избираме? Та нали самия Творец подтиква човека към избора на определено решение, създавайки му ситуации пълни със страдания, дотолкова, че смъртта му става по-мила от подобен живот. Но и със сили за да може да прекрати с този начин на живот и с това да прекрати страданията. И от ситуация на напълно непоносими страдания, той изведнъж, както слънчевия лъч пробива през огромните облаци, изведнъж светва така идва и за човека единственото решение: не смърт, не бягство а само избавяне от личната заинтересованост е изхода от всяка ситуация. Това е решението на въпроса, само това ще доведе до покой и отдих от непоносимите страдания.

И разбира се, в това няма никаква свобода на волята, съществува само необходимост да се избяга от страданията правейки своя избор. А избора и свободата на взимане на решението се заключава в това, че едва излязъл от състояние на упадък, той осъществява вече приетото решение и укрепва в самия него решението практически да търси изход. Целта на всички мисли трябва да бъдат „заради Твореца”, защото живота „за себе си” носи страдания. И тази непрекъсната работа и контрол над своите мисли се нарича работа по очистване.

Страданията, породени от личната ни заинтересованост при всяка жизнената ситуация трябва да бъдат толкова остра, че човека да бъде готов да „седи на късче хляб, глътка вода и да спи на голата земя”, само и само за да отхвърли от себе си егоизма, личния интерес в живота си.

И ако той вътрешно е дошъл до такова състояние и при това се чувства щастлив то той е влязъл в духовната област наречена „бъдещ свят”.

По този начин, ако страданието е заставило човека да вземе окончателно решение да се откаже от егоизма за свое благо, то след това в следствие на собствените му усилия постоянно спомняйки си понесените страдания и поддържайки и укрепвайки в себе си това решение, той достига такова състояние при което целта на всичките му действия се свежда само до това да извлича полза за Твореца. А що се касае до самия него, той даже се бои да помисли за собствена си изгода и благо над необходимото, заради страха отново да усети тези непоносими страдания, които се появяват веднага при появата на личната заинтересованост. Ако той успее напълно да изтръгне от себе си личните мотиви, даже при най-необходимото дотолкова, че да стигне до последната точка на отказ от собствените си потребности (при което да не се различава външното от вътрешното), тогава вече е привикнал към подобен начин на мислене в ежедневния живот, при общуването, в семейството си, в работата, във всички действия в нашия свят, когато и в тялото му (по принципа «навика е втора природа») не са останали лични интереси, само тогава той може да премине към втората част на своя духовен живот, когато той започва да се наслаждава на това, че със своите действия доставя наслаждение на Твореца.

И това негово наслаждение не е за негова сметка, а изключително за сметка на Твореца, защото той е убил в себе си абсолютно всички свои потребности за лично наслаждение. Това наслаждение е безкрайно по време и необятно по величина, тъй като не е ограничено от личните потребности на човека. И тогава той вижда, колко е добър и прекрасен Твореца, който е създал възможността да се постигне такова нечовешко щастие по пътя на сливане във вечна любов със своя Създател!

За да постигне тази цел творението, по пътя на човека има два последователни етапа: първия – етапа на страданията и тежки изпитания, когато човека не се избавя от егоизма; втория – веднага след като човека завършва първата част от пътя и е изтръгнал от своето тяло всички лични желания, той вече може да насочи всички свои мисли към Твореца и тогава той започва нов живот пълен с духовни наслаждения и вечен покой, а точно това е било замислено от Твореца в началото на сътворяването.

Но не е задължително да се върви по пътя на абсолютния отказ от всичко – до толкова, че да се удовлетворяваме само с един къс хляб, глътка вода и сън на голата земя и по този начин да приучим тялото си да се откаже от егоизма.

Вместо насилствено да потискаме телесните си желания на нас ни е дадена висшата светлина, която е способна да  помогне на човека да се избави от източника на своите нещастия – егоизма. Има определена сила наричана висша светлина, която може да даде на човека сили да излезе от рамките на желанията на тялото.

Но тази духовна сила, която е затворена в Кабала, действа на човека, само ако той вярва, че това ще му помогне, че това му е необходимо за да може да е жив, а не да умре, изпитвайки непоносими страдания: т.е. да вярва, че ученето ще го доведе до целта и той ще получи очакваното възнаграждение за изучаването на Кабала – освобождението от егоистичните желания.

И така, тъй като човека наистина изпитва жизнена потребност от това, той постоянно мислено търси пътя за освобождение. По време на изучаване на Кабала той търси инструкция, по какъв начин да излезе от клетката на собствените си интереси.

По чувството за необходимостта от тези занятия и търсенето може да се каже колко е голяма в човека вярата му в Кабала. И ако всички негови мисли постоянно са заети само с търсенето за освобождаване от егоизма, може да се счита, че той има пълна вяра.

Това може да бъде само в случаите, когато той действително чувства, че не намира изход от своето състояние, той се чувства по зле от мъртвия, доколкото страданията от личната заинтересованост в резултат на неговата дейност са наистина безгранични.

И само, ако той целеустремено търси спасение, светлината на Кабала му помага и му придава духовна сила, която е способна „да го изтръгне” от неговото собствено „Аз”. И тогава той ще се почувства наистина свободен.

За тези, които не изпитват такава необходимост, висшата светлина се обръща в тъмнина и колкото повече учат, толкова повече падат в собствения си егоизъм, защото не използват ученето по неговото единствено предназначение.

Поради това пристъпвайки към изучаването на Кабала е задължително този който отваря книгата за да получи от Твореца сила и вяра в очакващото го възнаграждение – в това, че накрая на изучаването ще намери, начина по който да промени себе си така, че да стане достоен и Твореца да го промени; да прерасне вярата му в очакваното възнаграждение и той ще придобие увереност в това, че даже в своето егоистично състояние той може да получи свише такъв подарък, като преход в противоположно духовно състояние.

Дори ако той все още не е преживял всичките страдания, които го принуждават да се откаже абсолютно от всичките си  собствени интереси в живота, то все пак светлината на Кабала ще му помогне и вместо очакваните от егоизма страдания, той ще получи друга възможност да премине своя път.

(Следва)