Британски психолози и лингвисти установяват взаимовръзка между фонетиката и граматическото значение на думата, което съществено изменя нашите представи за човешката реч, произхода на езика и изобщо – човешката психика. Дълго време се е считало че фонетическият “рисунък”, начинът на произношение на думата – не са свързани с конкретното значение (освен отделни изключения). В противовес – последните изследвания показват, че “озвучението” на съществителните и глаголите е принципно различно. Засега изследванията са проведени на база лексикалния материал единствено на английския език, но може да се предположи, че наблюдаваните особености са характерни и за други езици, ако не и за всички. Новата закономерност ще позволи да се разглежда произхода на езика от нов ъгъл и дори, би могло да даде отговори на фундаментални въпроси като произхода на езика изобщо. Авторите на експериментите, публикувани в британското издание Proceedings of the National Academy of Sciences са ръководителят на лабораторията по когнитивна психология на Корнуелския университет проф. Мортен Кристиансен (Morten Christiansen), неговият аспирант Томас Фармер (Thomas Farmer) и сътрудник на британския университет Йорк Падраик Монахан (Padraic Monaghan). “Ние установихме, че самото звучене на думата носи информация за това как тя се използва”, пояснява проф. Мортен Криситиансен. “В частност звученето ни съобщава дали думата е глагол или съществително.” Учените подлагат на анализ над 3 хил. лексеми от английски език. Думите биват класифицирани по няколко признака в съответствие с фонетическите им особености (особеностите на произношението им). “Това ни позволи да разположим думите в многомерно фазово пространство.” – обяснява проф. Кристиансен – “Всяка от лексемите беше представена като условна точка от фонологическото пространство”. В последствие, спрямо това пространство се определят относителни разстояния между думите. В резултат съществителните и глаголите образуват във “фонетическото пространство” свои отделни групи като средните “отдалечености” на единиците в предела на дадената група са по-малки, отколкото в съпоставка с представителите на другата група. 65% от всички съществителни се оказват в съседство с други съществителни. Следващият етап в изследването, съобщава Live Science, демонстрира как дадените различия не носят случаен характер и в действителната практика се използват от човека при анализ на речта. За целта, на сформирана за експеримента група се предлага да четат на глас последователност от появяващи се една след друга на компютърен екран думи. Експериментаторите отчитат колко време е необходимо за прочитането на глас на всяка от думите. Установява се, че за обработката на информация за глаголи, звучащи именно като глаголи се отделя по-малко време. Интерпретацията на авторите на изследването предлага извода, че подложените на експеримента са под влияние на корелация между звученето на лексемата и граматическата й роля, при анализ на думата.“Тя оказва влияние на процеса на интерпретация на предложението като способства за по-бегло четене и езикова активност” – пояснява смисъла на изведената взаимовръзка проф. Кристиянсен и допълва – “Тази взаимовръзка в бъдеще, би могло да се използва в процеса на езиково обучение. Разбира се, това ще е възможно само след провеждане на аналогични експерименти с материал от други езици. Необходимо е да се изясни, дали това не е случайна особеност, характерна единствено за съвременния английски. Необходимо е да се разгадае и механизма, който обуславя подобно различие” Възможностите за използване на изтъкнатите зависимости в педагогическата практика са очевидни, но е неясна причината за възникването на фонетическите различия между двете части на речта. Последващи изследвания в тази област, не само биха съществено развили представите за човешката психика, но ще способстват за разбирането на процесите в развитието на човечеството и особеностите на лингвистическите различия на езиците и природата на речта въобще. Повече подробности са публикувани в електронното издание на в-к "Новое человечество" (www.neohuman.ru).

Чарлз Дарвин разглежда еволюцията като сляпо, хаотично търсене на най-изгодния за оцеляване вариант. Организмите еволюират от най-проста форма към сложна чрез подбор от типа: селекция (каквото се е получило – получило се е), следва нова селекция. Еволюцията според Дарвин е търсене, без предварително зададена цел. Теорията на Дарвин не взима под внимание постановката, че “Крайният резултат вече е предопределен от първоначалния замисъл”. Еволюцията не съществува. Природата не се изменя по никакъв начин. Невъзможно е от едно равнище изведнъж да се “прескочи” на друго. Дарвин греши в предположението че едноклетъчните би могло в развитието си да се превърнат в животни, а животните – в човек. Повече подробности са публикувани в електронното издание на в-к "Новое человечество"

“СИМБИОЗАТА” ОПРОВЕРГАВА ТЕОРИЯТА НА ДАРВИН “В борбата за оцеляване по-силният винаги побеждава” – така се счита след появата на теорията на Чарлз Дарвин. Но съвременните учени откриват още един не по малко мощен двигател на еволюцията – “симбиозата” или взаимоизгодното сътрудничество на организмите. Оказва се, че всички основни етапи на качествено усложнение на растителните и животински видове – се дължат именно на симбиозата. За ролята на симбиозата при първите етапи на развитие на организмите разказва Александър Марков – доктор по биологически науки: “Днес най-изявените микробиолози и еволюционисти не могат да си представят началните стадии в еволюцията на живота, освен като последователна кооперация и симбиоза между отделни химически и геохимически цикли. В своята знаменита книга, Дарвин дава акцент към метафората “борба за оцеляване”. Защо подобни разсъждения се оказват погрешни? В нито един колектив, дори в най-жестокия каквито са армията и затворът, не е възможно противоборство всеки срещу всички. Задължително възникват “алианси”, “съюзи”, задължително протича действие на коопериране. Така се осъществява развитието на видовете и ние можем да се уверим, че всичко е съпътствано от процеси на коопериране от върха до най-ниското еволюционно стъпало. С цел осигуряване на препитание, защита от хищници, грижа за потомството, организмите търсят компромиси между посочените необходимости и ограничеността на способностите. Съответно – кой е най-прекият път за преодоляване на ограниченията? Това е кооперирането на “специалисти” от различни профили.”

Няколко интересни погледа върху живота http://www.neohuman.ru/

Интересен диалог между д-р Михаел Лайтман и руския журналист Топол...струва ми се, че ще бъде интересно за много хора, особено на тези, които си задават въпроса: "Какво ще се случи с нас след смъртта на тялото ни?" Приятно гледане...

Немного о любви... И отново какво е това любовта..специално за прекрасната половина на човечеството...

Что ожидает Израиль? Лекция на д-р Михаел Лайтман за съдбата на Израел и Света...

За кого е предназначена кабала

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него се бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно? В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно. Вечерта двамата седели кротко до огънят и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие: - Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря. - Добре. Казал гостенинът и двамата си легнали. На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях. Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша. Той не можел да пита и просто тръгнал. Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашият монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша която беше откраднал предния ден. Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка. В нея живеели баба и внучката и, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо което притеснявало възрастната жена било, как ще се оправи внучка и след като тя почине. Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята. На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътят си с другият монах. Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътят им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брегът и, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромният си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била честа и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката която била много бурна и удавила момчето. Нашият монах вече не издържал и попитал: - какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам. Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашият монах до него. - Аз не съм монах Казал той. - Аз съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му. - От първият дом в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах. - Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него. - После отседнахме при бабата и момичето и, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка и, жената се молеше сутрин и вечер да и помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот. - Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче? - Момчето имаше чиста непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и за това Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечният пъкъл. Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най сетне получи отговора на въпроса си.

Тук ще се опитам да Ви поднеса малки дози от шеги и приятни вицове...Ако някой пожелае може да предложи и свои вицове и шеги, но аз си запазвам правото на домакина, да приемам или не предлаганите от Вас шеги и вицовете, като ги съхранявам или изтривам..Приятно четене..и писане. Страхил

Всеки от нас изгражда своя свят и се старае да го направи по удобен за живот, като избягва болката и се стреми към насладата, каквото и да означава тя ..било секс, храна, пари, власт, знание или стремеж, към нещо, което самия той не може да определи, какво е то, но не вижда в нашия свят "предмета", който би могъл да удоволетвори този му стремеж...и затова е депресиран отчаян, нещастен и нищо в нашия свят не може да го направи щастлив. Тази тема вълнува човечеството от хилядолетия и до днес тя ни предлага поле за размисли и повод за разменяне на становища и създаване на концепции. Това, което ще предлагам на вниманието Ви е позиция, която споделям и съм в състояние да обосновавам използвайки само практическия опит придобит в не краткия ми живот изпъстрен с много събития и много неуспехи и успехи. Уважавам всяко друго мнение стига да е лично и най-важното да подкрепено от житейския опит..За мен е истинско само това, което е усетено...лично и изразено искренно така, както се чувства в момента на исказа...Не обичам празни приказки и тези споделяни от името на "авторитети"..Не ми се сърдете, ако изтривам или неодобрявам някои от Вашите постинги, които излизат от рамките на добрия тон и уважението към личното мнение..Няма да толерирам и приемам лични нападки а просто ще ги изтривам. Моля не ми търсете обяснение, ако съм изтрил някой Ваш постинг това просто е мое лично пространство и тук аз съм всевластен господар. Обещавам, че няма да навлизам (коментирам) Вашите блогове с цел да накърня Вашето достойнство, ценности и представата Ви за света. Истински се радвам, че имам удоволствието да съм сред Вас и да черпя от личния Ви опит, което ме прави по-богат и по-шастлив. Благодаря Ви от сърце. Страхил

Не е тайна, че човечеството е в разгара на дълбока криза, която много от нас вече усещат върху себе си. Безсмисленост и отчаяние опустошават живота ни. Семейството и образователната система като институции се сриват : наркоманията, икономическата и политическата неувереност в утрешния ден, опасенията от ядрена война, екологичната заплаха – това са само част от проблемите, помрачаващи създалата се ситуация и перспективите за бъдещето ни. Очевидно, ние сме загубили способността да контролираме живота си и хода на световните събития. Както е известно, правилната диагноза – е вече половината от самото лечение. Затова, за да намерим решение на нашите проблеми, трябва да разберем причината им. Най-надеждната основа за това е познанието за човешката природа и природата на света. Само след като изучим своята собствена природа и законите които ни въздействат , ще разберем къде грешим и какъв е пътя за изхода от това опасно положение. Изследването на окръжаващата ни природа показва, че представителите на неодушевените, растителните и животинските нива се управляват от природата в съответствие с заложените в тях свойства и инстинкти. Тяхното поведение не се смята за добро или лошо – те само изпълняват заложените в тях закони, намирайки се в хармония един с друг и с природата. От друга страна, ако се задълбочим в човешкото естество, ще видим доколко то е напълно различно от останалата природа. Човекът е единственото същество в света, което е способно да получава удоволствие от използването на ближния си, от превъзходството и властването над него. Само човекът изпитва наслада от разграничаването си от другите и доминирането над всички. Такива са проявите на човешкия егоизъм – и именно той нарушава равновесието в природата. Желанието ни да се наслаждаваме постепенно е растяло по протежение на историята. Отначало то се е проявявало в простите насъщни потребности от храна, секс и семеен живот. След това се е развила следващата степен на желанията - насочени към богатство, почест и слава, власт и знания за света. Този процес е служил като фактор за развитие на човешкото общество, подтикващ образуването на нови социални формации, а също така и изменения в такива области, като образованието, културата, технологиите и т.н. Ние енергично крачихме напред с пълната увереност, че прогреса и икономическото благосъстояние ще удовлетворят нашите потребности , като ни направят по-щастливи от колкото преди. Днес вече ни става ясно, че цялото това хилядолетно развитие, напротив, ни е довело до задънена улица. (Следва)