Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Защо съм се родил? Ще се върна ли отново тук? Има ли смисъл моето съществуване?
Автор: strianakiev Категория: Технологии
Прочетен: 1006938 Постинги: 388 Коментари: 403
Постинги в блога от Октомври, 2008 г.

(Продължение)

 

Истинският път към целта минава по средната линия чийто смисъл се свежда до съчетаването в едно понятие на трите съставни части:

Човека, който се стреми да се върне към Твореца;

Твореца – целта към която се стреми човека;

Пътя - по който ходейки човека може да стигне Твореца.

Състоянието до началото на творението се свежда до съществуването на Единствения Творец. Началото на творението се свежда до това, че в себе си Твореца е отделил точка в сърцето си.

В това се свежда същността на творението – защото предавайки на тази точка егоистични свойства, Твореца, като че ли я изгонва извън себе си. Тази точка е и нашето „АЗ”.

Но тъй като не съществува място и разстояние то разликата в свойствата се възприема от точката, като скриване на Твореца – тя не го чувства, между тях има тъмнина, която се създава от егоистичните свойства на тази точка.

Тази тъмна пропаст се възприема от точката, като страшна безизходица, ако Твореца пожелае да е приближи към себе си.

Ако за сега Твореца не желае приближаването на точката, то тя не усеща никаква пропаст и никаква дистанция до Твореца и самия Творец, а самия той може само да си въобразява такива състояния.

Тъмната пропаст усещана от точката, това е обикновеното страдание, които ни причиняват материалните трудности или недъзи на децата ни или роднините ни – като цяло всичко което е построил Твореца, като обкръжение на точката, е за да може точно с това обкръжение да се влияе върху нея. Как и защо?

За да покаже на човека, че заради неговото спасение от страданията е необходимо да се избави от егоизма, Твореца създава чрез обкръжаващите ни обекти – деца, работа, задължения, болести, семейни неприятности усещания за страдания и така живота ни се струва непоносим товар заради собствената ни заинтересованост да достигнем нещо. И тогава в човека остава единственото желание нищо да не желае и да няма никакви лични интереси, да избяга от всякакви егоистични желания, защото те пораждат страдания.

Поради това не му остава никакъв друг изход освен да се моли на Твореца да го избави от егоизма, който го принуждава да преодолява всички неприятности и поради това носещи му страдания.

За това е казано: „Ако се вслушаме в сърцето си относно един от знаменитите въпроси, аз съм сигурен, че всички ваши съмнения дали трябва да се изучава Кабала, ще изчезнат така, както все едно че не ги е имало”.

Та нали този въпрос, си задава всеки човека в дълбочината на сърцето си, а не в ума или учеността този крещящ в сърцето му въпрос за смисъла на живота и смисъла на страданията, които многократно превишават наслажденията му.

За живота, когато смъртта се оказва по леко избавление и спасение, за живот в който, ако си направиш проста сметка страданията многократно превъзхождат наслажденията. За живот в който не се вижда края на водовъртежа от болки, докато ние още не сме напълно обезсилени и опустошени и не сме го напуснали. И кой в края на краищата се наслаждава на това и какво още да очаквам от него?

И въпреки, че всеки от нас подсъзнателно го гложди този въпрос, то от време на време той неочаквано ни удря до загуба на разсъдъка и разбива нашите мозъци и ни хвърля в мрака на безизходицата и ни води до осъзнаване на нашата нищожност и безсилие да предприемем, каквото и да било.

И така докато не бъдем ощастливени да намерим отново известното ни на всички решение – да съществуваме и по-нататък, както сме правили това вчера, да плаваме по течението на живота без да се замисляме особено за него.

 (Следва)

Категория: Технологии
Прочетен: 777 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.10.2008 14:30

(Продължение)


...Та нали ако Той пожелае да ни поправи, да поправи Своята „грешка” в творението, то той би могъл отдавна да го направи това – тайно или явно. Ако Той би ни се разкрил, то всички ние вихме Го видели и оценили до толкова до колкото ние сме способни с нашите чувства и разум с които Той ни е сътворил, - и навярно ние бихме знаели, какво и как да правим в този свят, защото той е създаден от Него за нас.

И още повече, когато човека започне да се стреми към Твореца за да Го усети, да се сближи с Него, той чувства, че неговия стремеж изчезва, пропада. Но, ако Твореца ни дава всички наши усещания, то защо Той отклонява желаещия да постигне това желание и добавя още всевъзможни препятствия пред неговите опити да открие своя Създател?

Такива опити от страна на човека да се сближи с Твореца и в отговор отказ от Твореца да се отиде на сближаване, даже причинява страдания на търсещия Го, могат да продължат години! На човека постоянно му се струва, че тази гордост и високомерие от която, както му казват, че той е длъжен да се избави се открива в Твореца в безкрайно по-голяма степен!

На сълзите и призивите от страна на човека няма отклик – въпреки твърдението, че Твореца е милосърден и то особено към тези, които Го търсят. Ако ние можем сами да променим, каквото и да било в нашия живот, то това означава, че той ни е дал свобода на волята, но не ние дал знания, как да избягваме страданията, които съпътстват нашето съществуване и развитие.

Ако нямаме свобода на волята, то възможно ли е по-жестоко отношение от това да ни заставя десетилетия безсмислено да страдаме в създадения от Него жесток свят? Подобни жалби биха могли да продължат до безкрайност, защото ако Твореца е причината за нашето състояние, то ние имаме за какво да го критикуваме и обвиняваме, което прави нашето сърце, ако изпитва такива чувства.

Ако човека е недоволен от каквото и да е, то той с тези свои чувства, даже не се обръща към Твореца, вече Го обвинява дори и да не вярва в това, че Той съществува. Твореца вижда всичко, което се случва в сърцето на човека.

Всеки от нас е прав, когато твърди каквото и да било. Защото той твърди това, което чувства в дадения момент със своите сетива и анализира със своя разум. Хората, които имат богат жизнен опит, знаят, как кардинално са се променяли техните възгледи по време на живота им.

И не трябва да се казва, че по-рано човека не е бил прав, а днес е прав. Защото утре той ще се убеди, че днешната му гледна точка също е била невярна. За това във всяко свое състояние, човека прави изводи и те са истински за това конкретно състояние, но могат да бъдат съвършено противоположни на неговите изводи направени в други състояния.

Така и ние не можем да разсъждаваме за други светове и за техните закони, да преценяваме техните качества от гледната точка на днешните критерии на нашия свят. Ние нямаме неземен разум, неземни усещания, неземни понятия и за това ние не можем да съдим за нещо, което ни е неизвестно и да взимаме решение. Защото ние виждаме, че даже в рамките на нашия свят ние постоянно грешим.

Да оценява неземното може само този, който има неземни свойства. Ако той едновременно познава и нашите свойства, то той може и то приблизително да ни разкаже за неземното. Такъв може да бъде само кабалиста – човека от нашия свят, сътворен със същите свойства, както и ние, но в същото това време получил отгоре други свойства, които му позволяват да разказва за това, какво става там в другия свят.

Ето защо Твореца е разрешил на някои кабалисти да се разкрият пред широките слоеве на обществото – за да помогнат на още някои да се приобщят към Него. Кабалистите ни обясняват на разбираем за нас език, че в духовния неземен свят разума е построен и действа по други закони и тези закони са противоположни на нашите.

Няма никаква стена между нашия и неземния, духовен свят. Но именно това, че духовния свят е анти свят по своите свойства, го прави неосезаем за нас дотолкова, че родилия се в нашия свят т.е. придобивайки неговата природа ние напълно забавяме за своето минало духовно състояние. Естествено е че за да усетим този анти свят е възможно само, ако човека придобие неговата природа, неговия разум, неговите свойства. Как и в какво ние сме длъжни да променяме нашата природа в противоположна?

До преди слизането долу по духовните степени нашата душа е част от Твореца, Неговата малка точка. Тази малка точка се нарича корен на душата. Твореца слага душата в тялото, за да може душата намирайки се в тяло тя да се издига заедно с желанията на тялото отново да се слее с Твореца.

С други думи, душата се помества в тялото (което се нарича раждане на човека в нашия свят), за да може да преодолее желанията на това тяло без да се вторачва в тях още по време на живота на човека в този свят и да се издигне до такова ниво, което тя е имала до преди спускането и в нашия свят.

Преодолявайки желанията на тялото, душата достига духовното ниво от което се е спуснала и постига многократно по големи наслаждения в сравнение със своето първоначално състояние. Бидейки част от Твореца тя от точка се превръща в обемно духовно тяло, което е 620 пъти по голямо от първоначалната точка до спускането и в нашия свят. По този начин в своето завършено състояние духовното тяло съсъда на душата е 620 пъти по голям в сравнение с първоначалната точка до момента на спускането и в нашия свят. По този начин в своето завършено състояние духовното тяло, съсъда на душата, се състои от 620 части или органи.

(Следва)

 

Категория: Технологии
Прочетен: 1173 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 13.10.2008 22:24

    В хода на предстоящото обсъждане ще разберем нещо много важно за системата на управление на разума и способността за концентрирано мислене.

    Въображението представлява набор от графични образи; когато разума конституира тези образи. Интелекта прилича на – компютърната програма, а въображението – специфичната информация, която трябва да заложим в компютъра, за да работи програмата. Интелекта това е логиката, математичното уравнение; въображението е наборът от конкретни числа, които съдържа даденото уравнение.

    Интелектът не притежава собствена енергия, въображението притежава. Когато се отпускаме на облегалката на стола и разпускаме, интелекта се изключва, а въображението работи.

    Интелектът изисква специфична мотивация, насоченост. За да се построи логическа верига от мисли, трябва да се стремим към това да приложим съответните усилия.

    За да се отдадем на стихията на въображението, трябва просто да потиснем логиката.

    На нас ни е извънредно трудно дълго да съхраним логическото мислене и дори съсредоточено да мислим за един предмет дълго време.

    Обикновено става следното: по средата на стройния логичен ход на мислите в пълно съзнание, неочаквано нахлува някакъв страничен образ, и на него избухват цяла серия асоциации. В резултат почваме да мислим за нещо, дотолкова далечни от изходната тема, че после трудно можем да си спомним, как сме стигнали до тази мисъл.

    Постарайте се дори веднъж съсредоточено да прочетете някакъв текст и вие ще разберете, колко е трудно да се съхрани пределно логичен, продуктивен и подреден ход на мислите.
    Този проблем е предизвикан от това, че интелектът е пасивен – трябва да го бутаме, докато въображението кипи от енергия – то лети на своите крила.
    Тъй като въображението – по определение е набор от графични образи, спомени, картини и то няма собствена логика, неговите асоциации се безпорядъчни и непоследователни. И тъй като цялата енергийна сила е заложена във въображението, то е пряко свързано с желанията на личността.
    Във въображението се съдържа цялата енергия, необходима за строителството, за получаването на осезаеми резултати, и то излиза от контрол, ако му отпуснем спирачките.

 Получава се до болка известния маршрут: вие се движите от пункт „А” към пункт „Б” по логична смислена верига, опитвайки се да решите, да допуснем някаква задача или да съставите план за важно мероприятие.

    Но едва стигнали до „Б”, и някакъв периферен, постоянен детайл в „Б” провокира мощен взрив на спомени (спомена това е графичен, продукт на въображението). Този спомен, пробужда още една верига от спомени. Под въздействието на някакъв периферен детайл, на тази втора верига в паметта избухва нов образ или картина.

    В резултат Вие затъвате в морето на фантазиите, толкова бурно, че забравяте за изходната задача, която сте искали да решите. Обхваща ви раздразнение и досада вие отхвърляте от себе си върволицата от мечти и се възвръщате към началото на логическия мисловен процес, придвижвате се от точка до точка – до следващата предателска атака на въображението.

    Всичко това е добре познато на всеки от нас. Рядко някому се отдава така да дисциплинира своето мислене, че да мисли, без да се отвлича, макар и за няколко минути наред от един предмет.

    Да се сдобием с подобна дисциплина на мислене може само по един път: да поставим въображението под контрола на интелекта.

    Интелекта трябва да изисква от въображението само тези елементи – образи, спомени, факти, които са необходими за дадения етап на мисловния процес и не повече.

    След завършване на етапа, трябва да се подтиснат инициираните графични елементи и да се премине към следващия етап на мислене, да се мобилизира нова серия елементи. Не трябва да се допуска, въображението да пренатоварва интелекта, да се впуска в него със своя богат арсенал от спомени, образни картини и чувства. Такова съгласуваност ще позволи да се контролира мисленето и ще способства за концентрацията му.

    Хармонията на мисълта се появява в най-различни форми. Например, талантливия художник дава воля на своето въображение, не поставяйки пред него практически никакви бариери.

    Интелекта контролира процеса само в степен, позволяваща да се добие единството на темата и творческото търсене – баланса и естетическата връзка. Същността на този баланс може да се изрази с образа на могъщ кон, възседнат от малък, но много умел и опитен ездач.

    При блестящия математик мисленето почти изцяло се доминира от логиката. Неговата логика се нуждае от факти, цифри, числови данни, които съвкупно му дават необходимата база за по-нататъшни търсения.

    Такъв е анализа на мисленето. Значението на изброените фактори ще ни помогне да развием в себе си способността за концентрация на мисленето. Нашата главна цел е да се сдобием с хармония между формата и материала. Тъй като истинската красота е заключена в хармонията на противоположностите.

Категория: Технологии
Прочетен: 4178 Коментари: 2 Гласове: 0


Бил ГЕЙТС, сп."Тайм”

    Капитализмът подобри живота на  милиарди хора и това лесно се забравя във времена на икономическа несигурност. Той обаче обърна гръб на милиарди други. Те са потънали в нищетата, страдат от болести и никога няма да вкусят от много радости на живота.

    Държавите и неправителствените организации им оказват незаменима помощ, но им трябва много време, за да се справят сами. Бизнесът обаче може да насочи технологичния напредък в полза на бедните. За да го направи, имаме нужда от един по-творчески капитализъм.

    Трябва да се разшири обхватът на пазарните сили, така че да се облагодетелстват фирми, чиято дейност допринася за забогатяването на широките маси.

   Предстои дълъг път, но добрата новина е, че творческият капитализъм вече е сред нас. Някои корпорации откриха чисто нов пазар, насочен към бедните, за технологии като мобилните телефони.

    Други с малко подтикване разбраха как могат да преуспяват, като едновременно правят добро.
   Преди няколко години седяхме с Боно в един бар и, честно казано, тогава го взех за леко откачен. Бяхме изпили по няколко питиета.

    Боно се беше разпалил и чертаеше стратегия как фирмите да бъдат накарани да участват в борбата с болестите и бедността. Набираше разни директори и ми подаваше мобилния си телефон, за да чуя заспалия, но все пак ентусиазиран отговор отсреща.

    Онази вечер упорството на Боно изглеждаше налудничаво, но то даде старт на кампанията RED. Днес “Гап”, “Холмарк”, “Дел” и други големи марки продават стоки с марка RED и даряват част от печалбите. (Наскоро и “Майкрософт” се включи.)
   Велико е: компаниите подобряват положението в световен план  и заедно с това увеличават приходите си
   Потребителите пък оказват подкрепа за добра кауза и най-важното - спасява се живот.

    За 18 месеца RED натрупа $ 100 милиона за Световния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария и на 80 000 души бяха дадени животоспасяващи лекарства, а над 1,6 милиона бяха тествани за ХИВ.

    Ето това е творчески капитализъм в действие. Той не е някаква нова икономическа теория и не е удар по самия капитализъм. Той е начин да се отговори на въпроса как да разпространим ползите от капитализма и по-доброто качество на живот, които той носи, сред най-нуждаещите се.
   Може би е странно да говорим за творчески капитализъм, когато нефтът е толкова скъп и мнозина едва плащат ипотеките си. Но творческият капитализъм не е решение за краткосрочните спадове и подеми в икономическия цикъл. Той е реакция от факта, че продължилото цял век подобрение в качеството на живота е подминало прекалено много хора.

    В редица страни продължителността на живота е нараснала значително за последните 100 г. Хората гласуват на избори, изразяват мнението си и се радват на икономическа свобода повече от всякога. Стигнали сме високо ниво на благосъстояние. Светът просто става много по-добър.
   Но той не се подобрява достатъчно бързо и не за всички. Един милиард души живеят с по-малко от долар на ден. Те не си дояждат, нямат ток и чиста вода. Постижения като ваксините и микрочиповете са ги подминали съвсем.
   Според мен човешката природа има две движещи сили: личния интерес и грижата за другите. Капитализмът впряга интереса с траен и полезен ефект, но в полза на тези, които могат да плащат. А чрез правителствата и благотворителните акции грижата ни се насочва към онези, които не могат да плащат.
   Светът ще постигне напредък срещу големите беди - СПИН, бедността, неграмотността и т.н., само ако правителствата и благотворителните организации отделят повече и по-ефективни помощи.

    Но напредъкът ще е още по-бърз и по-траен, ако насочим пазарните сили, така че те да допълнят тези помощи. Разбира се, фирмите ще искат нещо в замяна. Това е душата на творческия капитализъм. Да им се даде стимул да приложат уменията си в полза на хора, загърбени от системата, и то така, че да получат и отплата.
   Както К. Прахалад доказва в книгата си “Богатството в основата на пирамидата”, по света  има пазари, които са били пропуснати от бизнеса
   Пазарните сили бавно навлизат в развиващите се страни главно защото не отделяме време да проучим нуждите на тези пазари.
   Аз знам, видях го да се случва с “Майкрософт “. Дълги години ние използвахме корпоративната филантропия, за да “заведем” технологията до хора без достъп до нея, като дарихме над
$ 3 милиарда в брой и софтуер.

    Но ние осъзнахме, че не насочваме нашия професионализъм към проблемите в Третия свят. Сега вече гледаме на тамошните беди като на бизнес проблем и работим над проекти от типа на графичен интерфейс, който ще позволи на неграмотните да си служат с компютър.
   Мобилните телефони са друг пример. През 2000 г. “Водафон” купи голям дял от кенийски телеком и очакванията бяха за най-много 400 000 потребители. Днес “ Сафариком” има 10 милиона.

    Постигнала го е чрез намиране на подходящи начини да се обслужват кенийците с малък доход. Например таксува се на секунда, а не на минута и това поддържа разходите ниски. Ето как се печелят хората.
   Но откакто говоря за творчески капитализъм, все чувам скептици да се съмняват, че има нови пазари. Те казват: “ Ако имаше, някой отдавна щеше да се е настанил там.”  Не съм съгласен. Това отношение ми напомня вица за един икономист, който си вървял по улицата със свой приятел и настъпва банкнота от 10 долара, но я подминава. Приятелят му го пита защо не е прибрал парите. “Няма начин да е била там - отговаря му икономистът. - Ако беше, някой вече да я е взел.” И компании правят същата грешка. Те си мислят, че всички банкноти от 10 долара вече са взети. А е срамота да пропускаме такива възможности.
   Компаниите могат да спечелят и като осигурят достъп на бедните до стоки с намалени цени
   Индустрии като софтуерната или фармацевтичната имат ниски производствени разходи, така че можеш да излезеш напред, като продадеш продукта си на богат пазар за по-голяма печалба или на беден пазар и да си на загуба или с по-незначителна печалба.

    Други индустрии не могат да правят това ценово степенуване, но пък могат да се ползват с обществената признателност и подобрена репутация. Фирмите, ангажирани с RED, привличат клиенти, които искат да бъдат свързвани с добрата кауза. Заради нея хората могат да изберат дадена стока пред друга.
   Има още една важна привилегия за компаниите, вършещи “добра” работа. Те по-лесно ще набират и запазват ценни служители. Младите хора по целия свят искат да работят за фирми, с които могат да се гордеят.

    Когато видят, че дадена фирма действа в помощ на бедните, те ще отплатят това със собствената си лоялност.
   Някои световни проблеми не са податливи на разрешение чрез вече съществуващите пазарни стратегии.

    Например маларията: най-нуждаещите се от лекарства или ваксина са тези, които най-малко са в състояние да платят за тях. Затова и лекарствата и ваксините не се произвеждат. В тези случаи трябва да се създават стимули. Това лято немската Фондация за достъп до медицината публикува доклад кои фирми правят така, че лекарствата им да достигат до развиващите се страни. Когато разговарям с директори на фармацевтични компании, те ми казват, че искат да направят нещо повече за пренебрегваните болести, но нека поне да получат морална подкрепа. Този доклад прави точно това.
                      Рекламата е много ценна, но невинаги е достатъчна  за да подтикне компаниите да се намесят. И най-добрият РR няма да изплати сметката за 10-годишното изследване на ново лекарство.

    Ето защо е важно и правителствата да създават финансови поощрения. Според един американски закон, в сила от 2007 г., всяка компания, която разработи ново лечение за пренебрегната болест като маларията, получава похвала от Управлението за храните и лекарствата за друг неин продукт. Такава похвала може да се равнява на стотици милиони долари. Това е фантастичен начин за правителствата да насочат пазарната сила в помощ на хората.
   През юни престанах да играя всекидневна роля в” Майкрософт”, за да посветя повече време на работата си за фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.

    Ще разговарям с политически лидери как техните правителства могат да увеличат помощите за бедните, как да станат по-ефективни и да бъдат привлечени нови партньори чрез методите на творческия капитализъм.

    Ще обсъждам с директори какво могат да направят техните компании. Може например част от времето на екипите им, които дават идеи, да се посвети на хората, оставени “извън борда “. Японската “Сумитомо кемикълс” например сподели някои свои технологии с една танзанийска текстилна фирма и така й помогна да произведе милиони мрежи срещу комари за легла. Други фирми правят същото с храни, мобилни телефони и банково дело. Така че, творческият капитализъм е вече в действие.
   Преди повече от 30 години Пол Алън и аз създадохме “Майкрософт”, защото искахме да сме част от движението за поставяне на компютър на всяко бюро и във всеки дом.

    Преди 10 г. Мелинда и аз създадохме нашата фондация, защото искахме да сме част от друго движение - този път, за да помогнем за създаването на свят, в който никой да не бъде принуден да живее с един долар на ден или да умира от болест, която знаем как да избегнем.

    Творческият капитализъм може да помогне това да се случи. Надявам се повече хора да се присъединят към каузата.

Категория: Технологии
Прочетен: 1130 Коментари: 1 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 1006938
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6736
Календар
«  Октомври, 2008  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031