Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Защо съм се родил? Ще се върна ли отново тук? Има ли смисъл моето съществуване?
Автор: strianakiev Категория: Технологии
Прочетен: 1007000 Постинги: 388 Коментари: 403
Постинги в блога от Януари, 2009 г.

(Продължение)

 От гледната точка на девойката, доколкото тя може да съди по своите усещания, на нейната майка е по-тежко да работи с живо бебе и при това не получава никакво наслаждение (какво наслаждение можеш да получиш от живо бебе – та то не е кукла! Вероятно в бъдещия свят за това тя ще бъде възнаградена. Аз искам да се насладя в този свят и за това си играя с кукла!).

Така смята момиченцето и не може да не се съгласим с нея, защото тя още не дорасла до такова състояние в което да може да намира наслада в истинските предмети, а не да го намира в играчките т.е. в лъжливи не истински обекти.

Всички ние се стремим само към наслаждението излизащо от Твореца. И всички можем да желаем само него и само в това можем да усещаме живота.

И с това ние не се различаваме от нашите души нито до тяхното слизане в нашия свят и обличането им в нашите тела, нито след всички кръгообороти на душите ни, когато всички ще се върнем при Твореца.

Такива, желаещи да се насладят на изхождащата от Него светлина сме създадени ние и това не трябва да бъде променяно пък и не трябва! Всичко, което се иска от нас, това за което ние създал Твореца, е за да сменим външната обвивка на нашите наслаждения, да сменим куклата с живо бебе и действително да се насладим!

Колкото повече човека получава наслаждения от притежаването на каквото и да било, толкова повече той го цени. А колкото повече го цени, толкова повече се страхува да не го загуби. Как може човека да стигне до осъзнаването и усещането на важността на духовното, ако той никога не го е усещал?

То идва при него в следствие на неговите усилия, когато той се намира в духовна опустошеност, когато той преживява, че е крайно отдалечен от Твореца, че няма никакво усещане за величието на духовното и не е в състояние да се промени.

Известно е, че ако човека има лична заинтересованост за нещо, той вече по никакъв начин не можем да съди обективно за това, което е свързано с този обект. Поради това, ако кажем  на човека направо, че той се държи неправилно, той никога няма да се съгласи с това, защото на него му е по удобно и защото той е уверен, че постъпва правилно.

Ако обаче той приеме задължението да постъпва, както му казват, то той постепенно открива, че истината не е в предишните му постъпки и мисли, а в това, което го съветват. Този принцип се нарича “направи, а след това разбери”.

Целта на Твореца е да наслади творението, каквото се явяваме само ние, а всичко останало, което е създадено от Него има спомагателна цел. Поради това, ако човека не е почувствал съвършенството в наслаждението и може да открие в него (по качество, степен, през известно време и така нататък) какъвто и да е недостатък, това е признак за това, че той още не е дошъл до целта на творението.

Но за да се получи наслаждение, а това означава да се достигне целта на творението, е необходимо преди всичко да се поправи своето желание за наслаждение, защото така желае Твореца. При това човека не е длъжен да се грижи за получаване на наслаждение, тъй като си струва да поправи себе си, той веднага ще усети ; той трябва да мисли само за това, как да поправи себе си.

Това е подобно на това, когато човека, който желае да си купи жилище, не трябва да мисли, как той да го получи, а трябва да мисли, как ще го плати, как ще заработи толкова пари и когато той вече разполага с тях, жилището ще бъде негово. Поради това всички усилия трябва да бъдат насочени не към жилището, а към парите.

Така е и при постигане на духовното, всички усилия трябва да бъдат насочени върху създаване на условия за получаване на светлина, а не на самата светлина, т.е. на създаване на алтруистични мисли и желания и тогава духовното наслаждение веднага ще се почувства.

Ползата от прогреса на човечеството се заключава в това, че въпреки че човечеството постоянно греши и като че ли не се учи от собствените си грешки, процеса на натрупване на страданията се реализира във вечната душа, а не в тлените тела.

По този начин нито едно страдание не пропада и в някой от кръгооборотите в този свят ще доведе до осъзнаване на необходимостта да се търси път на избавление от страданията в духовното въздигане.

Висшите духовни светове е справедливо да се наричат относно нас антисветове, доколкото в нашия свят всички закони на природата са построени на основата на егоизма, стремежа да се завладява и взима, а природата на висшите светове е абсолютния алтруизъм, стремежа да се отдава и вярва.

И доколкото са противоположни тези два полюса на духовната и материална природа, че между тях не е възможно никакво подобие, и всички наши опити да си представим, какво става там, в духовния свят в никакъв случай няма да ни дадат ни най малка представа.

Само заменяйки желанията на сърцето “да взима” с желанието да “дава”и желанието на ума от това да “разбира” с това да “вярва”, - въпреки ума може да постигне духовното усещане.

 

(Следва)

 

Категория: Технологии
Прочетен: 1506 Коментари: 4 Гласове: 0

(Продължение)

Тъй като желанието на Твореца е да даде на човека свобода на волята е необходимо Твореца да се скрие от творението. Само в състояние на скритост на Твореца може да се твърди, че човека сам и безкористно се стреми към сливане с Твореца за действия за благото на Твореца.

Човека няма право да се оплаква от това, че се е родил недостатъчно умен, силен или смел, или че няма някое друго качество, което го има в другите хора, ако той не ходи по правилния път, то ползата от най добрите заложби и способности?

Ако човека не достигне свръзка с Твореца, той не е изпълнил своето предназначение. Защото главното е да се достигне нивото на праведника. Та нали само в този случай човека може да използва всички намиращи се в него заложби в необходимото направление и да не разпилее силите си напразно, а да ги използва в името на висша цел и всички дадени му от Твореца способности – даже най-слабите и посредствените.

Няма друг способ да се излезе от рамките на нашата природа в духовния антисвят, как да придобие други – принадлежащи към този антисвят – разум и желание. Те са противоположни на нашите, доколкото всичко, което постигаме и усещане, всичко, което ни дава картината на това, което ние наричаме наш свят – всички тези понятия от егоистичен разум и егоистично сърце.

За това, когато ги промениш на противоположното – вяра вместо разум и отдаване вместо получаване, можеш да влезеш в духовния свят.

Но доколкото ние владеем само тези инструменти с които е създаден (разум и егоизъм, при което нашия ум само обслужва нашия егоизъм), то само извън, т.е. от Твореца, ние можем да получим други инструменти, разум и чувства.

Поради това той и ни “притегля” към себе си, показвайки ни едновременно с това, че ние не сме в състояние да променим себе си. И по неволя ние сме длъжни да търсим и създаваме свръзка с Твореца, което се явява и залог за нашето духовно спасение.

Нев трябва човека да моли Твореца за възможността да види чудеса, твърдейки, че това ще му помогне да върви срещу себе си, ще му даде сили вместо сляпа вяра във величието на духовното.

Но в процеса на нашето духовно възвисяване ние постоянно получаваме висш разум, на всяка степен все по-голям. Поради това ние сме длъжни постоянно да увеличаваме силата на нашата вяра, за да може тя да бъде повече от разума, иначе отново ще попаднем под властта на егоизма си. И така докато не се слеем напълно с Твореца.

В това състояние ние ще достигнем абсолютното познание, максимално получаване на светлина, знания и наслаждения без каквито и да било градации. Казано е : “в началото на творението всичко е било залято с висша светлина”. Това означава, че ако светлината свети на всички, без разлика в нивата и всичко е абсолютно ясно, то няма начало и няма край, няма никакви оттенъци и всичко е съвършено постигаемо.

Единствената разлика между хората се състои в това, че всеки от нас желае да се наслади, започвайки от първия миг на живота – до последното мигновение. Т.е. всички различия се свеждат до това в какъв вид човека желае да получи наслаждението, а самото наслаждение е духовно. И само външната “обвивка” ни създава илюзията за неговата материалност.

Поради това ние неосъзнато се стремим да сменяме външните обвивки на наслаждението, надявайки се да го усетим в неговия чист оголен вид светлината на Твореца. А тъй като разликата между хората се състои в стремеж към различни външни “обвивки” на наслажденията, то затова съдим за човека по названията на тези “обвивки”.

Някои от обвивките на наслажденията се приемат от нас, като нормални, общоприети (например любовта към децата, храната, топлината и т.н.) някои не се приемат от обществото (например наркотиците) и човека е длъжен да крие стремежа си към тях.

Но от цялото човечество е прието уговорката да се използва уравновесено егоизма, без всякакви стеснения, но в приетите рамки. При това установените граници за използване на своя егоизъм и модата, която диктува най-добрите видове обвивки постоянно се променя в зависимост от развитието на обществото.

И всеки от нас през живота си под влияние на “възрастта” т.е. под общото “естествено” влияние на Твореца отгоре, също променя обвивките си с помощта на които удовлетворява своята потребност от наслаждение.

При това даже в отделния човек понякога стават поразителни преходи, смени на обвивката на наслаждение. Например момиченце получава наслаждение от кукли, но не е в състояние да получи наслаждение грижейки се за истинско бебе, а нейната майка вече не получава наслаждение от куклите, но не е в състояние да убеди дъщеря си да получава наслаждение от живо бебе.

 (Следва)

Категория: Технологии
Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове: 0

(Продължение)

Свободата на волята, свободата на избора е възможна само когато не усещаме Твореца, когато Той е в сътояние на скритие.

Но ако човека от момента на раждането си изпитва върху себе си абсолютното всеподавляващо влияние на егоизма – дотолкова, че напълно отъждествява себе си с него, - то как той ще може свободно, независимо от егоизма си да реши, какво да предпочете?

И въобще в какво можем да имаме избор, ако нашия свят е пълен със страдание и смърт, а света на Твореца е пълен с наслаждения и безсмъртие? Но какво остава да избира човека?

За да ни се създаде условия за свобода на избора, Твореца:

1) Се разкрива от време на време на човека, за да му даде да почувства величие и успокоение от усещането на властта на висшите сили.

2) Дал ни е Кабала, при изучаването на която човека – ако той действително желае да излезе от своето състояние и да усети Твореца – да привлече към себе си скритото обкръжаващо го светене.

Най-силно възбуждане и помощ от горе се реализира при изучаване  на Кабала, защото Кабала изучава духовните структури, които излъчват тази светлината върху човека. По такъв начин за човека остава избора: да се занимава ли с Кабала или не, и колко усилия да вложи в това направление.

Свръзката на човека с Твореца – започва с най-нисшето начално ниво и завършва с най-висшето, където се намира самия Творец – това може да се уподоби на движение по стъпала на стълба. Всички стъпала на духовната стълбица се намират в духовните светове. На най-висшето  стъпало се намира самия Творец, а най-нисшето стъпало на духовната стълбица, където се намира нашия свят. Човекът се намира под най-ниското стъпало на духовната стълбица, и изходното му егоистично ниво не е свързано с последната степен на стълбата, която е вече напълно алтруистична.

Усещането на по-високите духовни степени е възможно при съвпадение на свойствата на човека и тази степен и нивото на това усещане е пропорционално на степента на съвпадение на свойствата.

Възможността да се усети по високата степен и обусловена от това, че на стълбата всички духовни степени не само са разположени последователно от долу нагоре, но и частично влизат, прониква едно в друго: долната половина на висшето се намира вътре в горната половина на нисшето. Поради това вътре в нас се намира част от нисшата, последната степен, но обикновено ние не я усещаме.

По-високата степен, която е над нас се нарича Творец, защото имено тя се явява за нас нашия Творец: ражда ни, оживява ни и ни управлява. И тъй като ние не усещаме тази степен ние твърдим, че Твореца не съществува.

Ако човека се намира в такова състояние, че с очите си виждаме висшето управление на Твореца на всички творения в нашия свят и той губи всякаква възможност за свобода на волята, вярата, избора за действие, защото ясно се вижда само една истина, една сила, едно желание, действащо във всеки и всички.

(Следва)

 

Категория: Технологии
Прочетен: 1040 Коментари: 2 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 1007000
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6736
Календар
«  Януари, 2009  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031