Ако ние се обърнем към известния на всички ни въпрос: „В какво се състои смисълът на нашия живот?” – въпрос горчив, истински, който си задава всеки, който се е родил на тази земя, то аз съм сигурен, че всичките ни съмнения относно необходимостта от изучаване на Кабала ще изчезнат.

    Какво установяваме? Поколенията продължават да се раждат и умират на нашата земя, но всяко поколение, всеки човек продължават да се питат, какъв е смисъла на живота им – особено по време на война, глобални катаклизми или поредица от страдания стоварили се върху всеки от нас. В името на какво е потребен нашия живот, който ни струва толкова скъпо, а ни доставя толкова незначителни радости и когато не страдаме ни се струва, че сме щастливи?

    Наистина справедливо е казаното: „Ти си се родил по чужда воля, по чужда воля живееш, по чужда воля умираш”. Тази горчива чаша изпива всяко поколение.

    Нашето поколение е поколение, което още не е намерило себе си, изпълнено е с грижи, страдания и поради това въпроса, за смисъла на живота ни се усеща от нас особено остро.

    Нашия живот е по-тежък от смъртта и не са казани случайно думите: „Ти живееш по чужда воля”

    Природата ни е създала такива, каквито сме и ние сме принудени да съществуваме с тези свойства, които притежаваме, като полуразумни същества.

    Ние сме разумни само дотолкова, че да можем да осъзнаем, че действаме в рамките на характера и свойствата с които сме създадени, но ние не сме в състояние да променим нищо от това.

     Ако ние приемем, че сме предадени във властта на природата, то на нас не може да ни бъде известно, къде ще ни заведе тази дива и неразумна природа, която сблъсква постоянно човека с другия човек и цели народи, като диви зверове в злобна борба в името на победата на инстинктите.

    Но ние някак си  подсъзнателно не сме съгласни с тази представа за себе си, като неразумни същества.

    Ако съществува Висша сила, която ни е създала, то защо ние не я усещаме, защо тя се крие от нас?

    Та нали, ако ние знаехме, какво желае тя от нас то ние не бихме правили грешки в живота си и нямаше да получаваме страдания!

    Живота ни щеше да бъде много по-прост, ако Твореца не се криеше от нас и всеки от нас явно би го усещал и виждал. Нямаше да има никакви съмнения в това дали Той съществува.

    И тогава би могло да се чувства от всеки от нас и целия обкръжаващ ни свят Неговото управление, и да се осъзнава причината и целта на нашето сътворяване.

    Би могло предварително да се виждат последствията от нашите постъпки и Неговите реакции на тях; в диалога с Него и да се изясняват всички наши проблеми и да се молим за помощ, защита и да получаваме съвети за нашето бъдеще.

    Би било възможно да се оплакваме и да молим за обяснение, защо Той постъпва така с нас.

    Би могло да бъдем в непрекъсната в свръзка с Твореца и съветвайки се с Него постоянно да се променяме. Това би било изгодно за Него и добро за нас.

    Както децата от момента на раждането си усещат майка си (а Твореца бихме усещали по-близо, защото човека би Го усещал, като източник на своето раждане, причина за своето съществуване и своите бъдещи състояния), така той още от пелените си би могъл постоянно да общува с Твореца и да се учи правилно да живее, да вижда неговите реакции на своите постъпки и даже на своите намерения.

    Тогава би отпаднала необходимостта от правителства, училища, възпитатели и всичко би се свело до прекрасно, просто съществуване на народите в името на една ясна цел – духовното сближение с явното усещан и виждан Създател.

    Всички хора биха се ръководили в своите действия от очевидни духовни закони, законите които действат в духовните светове, които всички съвсем естествено биха изпълнявали, виждайки, че в противен случай те биха нанесли на себе си вреда – така например, човека не би се хвърлил в огъня или от голяма височина знаейки, че с това незабавно би навредил на себе си.

    Ако всички явно виждаха Твореца и усещаха Неговото управление върху себе си, би ни било по лесно да изпълняваме и най-тежката работа – защото  бихме виждали, колко голяма изгода ще ни донесе тя.

    Например, бихме могли безкористно да отдаваме всичко каквото притежаваме на непознати ни хора без да се замисляме за себе си нито за настоящето си нито за бъдещето си. Защото ние бихме виждали, това което се реализира от горе и какви полезни следствия ще последват за нас от алтруистичните ни постъпки. Бихме видели, че всички ние се намираме под властта на добрия и вечен Творец.

    Колко би било естествено (и колко това е противоестествено и невъзможно в нашето сегашно състояние на скрито управление) да отдадем цялата си душа на Твореца, да отдадем в Неговата  власт своите мисли и желания. Без да се оглеждаме и да проверяваме да бъдем такива, каквито Той пожелае без да се грижим за себе си, да се отървем от мислите си за себе си, като престанем да усещаме себе си, да пренесем всички свои чувства върху Твореца и да се опитаме да се вселим в Него, да живеем с Неговите чувства, мисли и желания.

    От всичко казано по горе става ясно, че в нашия свят на нас не ни стига само едно – усещането на Твореца.

(Следва)

    Да наречем целия живот търсене! Не, това не беше за неукрепналото съзнание на растящо ми същество. Търсенето не ми доставяше удоволствие, животът в настоящето ми се струваше само едно малко преддверие, през което можеше, ритвайки вратата, да влезеш в светлия, движещ се напред вагон на живота, пълен с интересни хора, седящи в удобните купета.
    Там нищо не трябва и да се търси - всичко е под ръка и всичко е завинаги.

     Когато пораснах и влязох в този вагон, разбрах, че търсенето на отговорите на възникващите въпроси е ежедневна реалност. Нещо трябваше да се направи с това. За щастие, придвижвайки се в живота - вагона, към другия му край, блъскайки се и поглеждайки в купетата, в търсене на отговора на въпроса накъде и защо пътуваме всички ние, аз срещнах двама незаменими спътници в живота - кабала и Мрежата.

    Те знаеха всичко. Надеждата, че моето търсене от мятане ще се превърне в подредена дейност, се осъществяваше. И ми стана интересно да си изясня от моите надеждни спътници, как се съчетават тези две понятия: живот и търсене.

    Готови отговори на всичко аз не исках даже от кабала, затова пък тя ми даваше методиката за търсене на отговорите.

     А Мрежата все повече започна да ми напомня за истинския живот. Животът от вагон се превръщаше в едно пространство, в което можеш да се движиш и да действаш - Мрежата също ставаше житейско пространство.

     Интересен метод има в биониката: да потърсиш в природата някаква работеща идея, да я облечеш в желязо, и то ще работи в нашия откъснат от природата живот.

     Мрежата беше рожба на този метод. Интуитивното търсене на “биониците”, желаещи да облекат в желязо растящата необходимост на хората от общуване, е родило Мрежата.

    И Мрежата получи живот, и животът на мнозина започнал все повече да се потапя в Мрежата. Дотолкова, че животът извън Мрежата ставал една коварна, задушаваща, подла мрежа, в която, ако излезеш за минутка от Мрежата в търсене на някаква храна, можеше реално да се объркаш и да загинеш.

     Този живот, Мрежата, животът в нея - всичко е пронизано от търсене. Реалните хора, реалните съдби, целия този пазар - гара ти усещаш като живот, само ако владееш търсенето в Мрежата. Търсачките - пипалата на твоите желания, са като клонките в чувствителните ръце на търсачите на вода.

     Желанието - това е всичко, казва кабала. То е и единственото творение. И в това откритие за мен се срещнаха отново животът на Мрежата и методът на кабала. И в едната, и в другата съвършенството в метода на търсенето, даващо пълнотата и богатството на живота, зависеше от желанието.

     Животът се представяше като някакво пространство, в което потапят роденото желание. Единственото, което съществува за него - това е напълването, удовлетворението. Затова единственото, с което се занимава желанието в пространството на живота - това е търсенето. Вечното търсене.

     Ние бродим в житейското пространство така, както в пространството на Мрежата: ние намираме нещо или някого, получаваме - даваме, крещим, където може търсим авантата.

    Ние реално усещаме това пространство и реално реагираме на него. Но също, както в Мрежата, ние в нашата триизмерка усещаме реалността на другия, само защото имаме желание, което е задействало търсачката  и го е намерило.

    Кликнали сме върху линка - и той е влязъл в нашата реалност.

     Желанията растат и стават все по-многообразни. Системите и методите на нашите търсачки се множат и усъвършенстват. И в живота, и в Мрежата, ние разполагаме с всичко за напълването на нашите желания.

    Само понякога имаме усещането, че изпадаме от тази мрежа, в която ни е държал животът. И тогава ние отново се оказваме във вагона, пълно е с хора, и всички ние пътуваме за някъде. Това “някъде” паяците на нашата вътрешна търсачка не го напипват и ние чувстваме, че животът си отива.

     Тогава ние отиваме при клавиатурата, написваме в прозорчето на търсачката “смисъл на живота” и натискаме Enter.

    Преди няколко седмици ми се наложи да правя семинар на тема – затлъстяване. Защо нациите, особено северо-американците затлъстяват (очаква се 89% от Американците до 2010 година да страдат от различна степен на затлъстяване)? Какво може да ни помогне?
    От няколко години следя достиженията (по-скоро липсата на достатъчно „достижения”) на науката в тези области.
    Едновременно в няколко списания се появиха статии за странни факти свързани с тези проблеми.
Накратко – ако човек, който ви е много близък (не става дума за разстояния) страда от затлъстяване, то шанса и вие да напълнеете е голям (дори ако този човек се намира на хиляди километри от вас). Статията беше публикувана след прецизни изследвания и не знам как е хрумнало на екипа от учени да търси такава връзка между хората, които се чувстват близки... Не ви карам да преоценяте приятелствата... На Америка скоро може да и хрумне идея за дискриминация на „закръглените кандидати за емигранти”  ако някой там не проумее, че за ПРИЧИНИТЕ за страданията няма националност и граници.
    Запитвали ли сте се, защо повечето от хората, които се чувстват „сродни души” се развиват видимо по сходен начин. Тогава си спомних за още случаи, в които се казва, че деца, които са отгледани от други родители с времето заприличват физически на тях. Мисля, че няма да сгреша ако кажа същото и за домашните любимци – особено за кучетата...
После излезе статия за това, че по-лесно (и успешно) се отказват цигарите, когато се отказват „колективно” – колкото по-близък ви е някой човек, с когото заедно „отказвате”, толкова по-бързо и сигурно е, че ще успеете.
    На „вътрешно” ниво механизмите и идеите сработват по-успешно, когато няколко човека се обединят около тази идея. Получава се не проста сума от хората, които се стремят към някаква идея, а МНОГОКРАТНО по-силен ефект.
    За съжаление и негативните явления подкрепят идеята, че група от хора, обединени в някаква кауза имат по-голям шанс да успеят, отколкото индивидуалните прояви – примери мога да дам с мафията, организирания тероризъм и пристъпност, фанатичните религиозни сдружения, тук ми се иска да спомена и една от причините поради която комунизма се задържа дълго на власт – спомням си лозунгите „Пролетарии от всички страни – обединявайте се”...
    Според Кабала, всички ние сме свързани в едно единно духовно тяло, като един организъм. Всеки, със своите мисли и действия влияе на останалите хора в обществото. Искаме или не, другите хора оказват влияние върху нас, дори ако се намираме на самотен остров. Нека си припомним ефекта на стоте маймуни -
    През 1952 година на Японския остров Кошима е проведен опит с маймуни (макак – фускат), на които дали сладки картофи, зарити в пясък. Те харесали вкуса им, но не и полепналата по тях мръсотия. И една от женските маймуни започнала да ги мие в солената океанска вода – подобрявайки вкуса им. Лека полека и другите се научили и тази «културна» новост обхванала доста маймуни в племето.
    От 1952 до 1958 година всички млади, около 100 маймуни започнали да мият сладките картофи. (от тук и ефекта на 100-те маймуни)
    Но учените установили изненадващия факт, че навикът на тези маймуни надскочил океана и се установило, че колониите от маймуните далече отвъд океана също започнали да мият картофите!!!
    Въпреки, че точният брой е различен, този феномен показва, че когато малък брои индивиди знаят нещо ново, то си остава съзнателна собственост на тези индивиди. Но когато повече индивиди манифестират тази нова съзнателност се достига една критична маса и новото надхвърля физическите рамки и става достояние на всички.
    Вече никой не се учудва на факта, че дивите животни имат по-голям усет за бедствия и екологични катастрофи, отколкото човека. Сега си спомням, че след цунами в Индонезия, когато загинаха повече от 300 000 човека, не е загинало нито едно животно (освен вързаните, които се опитвали неистово да се освободят часове преди циклона).
    На човешко ниво ние се чувстваме разделени, загубили сме усещането за връзка помежду си, загубили сме в много голяма степен усета към природата. Кабала ни дава методика за възстановяване на единството, за постигане на единен творчески потенциал, равни на Твореца.

професор  д-р М. Велчева

    Наслаждението и страданието - това са две сили, посредством които се управлява нашият живот.
    Собственото ни вътрешно естество - желанието за наслаждения - ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия.
    Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията.
    По това ние никак не се отличаваме от животните.

     Психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия.

    Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи.

    Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение.

    Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява  вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено.

    В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние.

   В този смисъл човекът се отличава от животното само по способността да погледне напред, по посока на потенциалната цел, и да се съгласява с определено количество неудобства, трудности или страдания заради предстоящото възнаграждение.

    Изучавайки поведението на човека, ние ще открием, че всичките му действия произтичат от подобни сметки. Той само по неволя ги претворява в живота.

    Егоистичното желание ни заставя да избягваме страданията и винаги да избираме наслаждението, което ни се рисува от нашето въображение.

    Не е по силите ни дори да изберем даже качеството на това наслаждение. Решението за това на какво ще се наслаждаваме, дори отчасти не е обусловено от свободният ни избор или от независимото желание - затова то е подложено на влиянието на обкръжаващите.

    Всеки човек живее в общество със своята култура и закони. Не само, че тези фактори определят поведението на индивида, но също така те изграждат във всеки от нас отношение към всички области на живота.

    В действителност, ние не избираме нищо:

- нито начина на живот;

- нито сферата на интереси;

- нито запълването на свободното време;

- нито храната, която ще ядем;

- нито модата, която ще следваме.

    Всичко това се „утвърждава за изпълнение” от волите и вкусовете на обкръжаващото ни общество - при това не винаги от най-добрата му част, а от болшинството.

    Фактически ние сме сковани от правила за приличие и рамките на обществения ред, които са станали закони на нашето поведение.

    Стремежът да привлечем уважението на обществото мотивира всички наши действия. Даже когато искаме да се отделим, да направим нещо извън приетото, да придобием нещо такова, което никой не притежава, или въобще да се откажем от принадлежността си към някой колектив и да живеем в уединение - все едно ние правим това, за да привлечем вниманието на обществото. „Какво ще кажат за мен?

    Какво ще си помислят за мен?” - този род мисли за нас са по-важни от всичко, ние сме склонни да ги отричаме и подтискаме, защото признаването им би ни ударило болезнено по нашето „Аз”.

 Къде лежи изборът?

     От всичко казано дотук следва въпросът: къде е разположена свободата на избора, ако тя въобще съществува?

    За да дадем отговор, трябва да изясним като начало в какво се състои нашата същност и да разберем от какви елементи се състоим. Във всеки обект, в това число и в човека присъстват четири детерминиращи фактора:

 Вътрешна същност - първичен материал

     Първичният материал представлява вътрешната същност на всеки обект.

    Изменчива по форма, тя е постоянно си остава една и съща. Например, зърното се разлага в земята и неговата външна форма изчезва, но заедно с това от неговата вътрешна същност израства нов кълн.

    Първичният фактор - нашата същност, нашата основа, нашият генетичен код - е заложен в нас изначално и не е по силите ни да му повлияем.

 Свойства, не поддаващи се на изменение

     Законите, управляващи същността, са вечни, неизменни и непоклатими, от тях произтичат тези свойства на обекта, които не се поддават на изменение.

    Например, от пшениченото зърно никога няма да порасне някакво друго растение, освен пшеница.

    То поражда само предишната си изгубена форма. Законите от подобен род и производните им свойства се задават изначално от природата.

    Всяко зърно, всяко животно и всеки човек включва в себе си законите, управляващи неговата същност като такава. Този е вторият от съставящите ни елементи и не сме в състояние да му повлияем.

 Свойства, поддаващи се на изменения посредством въздействието на средата

    Сорта на зърното не се променя, но външната му форма варира в зависимост от обкръжаващата среда.

    Под въздействието на външните фактори обвивката на същността се трансформира съгласно зададените закони и претърпява качествени изменения. Влиянието на обкръжаващата среда води до това, че към същността се присъединяват допълнителни фактори, които и́ придават ново качество.

    За зърното такива фактори могат да станат: слънцето, почвата, торенето, влажността, количеството валежи и т.н. Те обуславят проблемите на ръста, качеството и количеството на кълновете.

    Що се отнася до човека, то неговата външна среда я съставят родителите, възпитателите, учителите, приятелите, колегите, книгите, които чете, материалите от средствата за масова информация и т.н.

    По този начин, трети фактор се явяват законите, съгласно които средата въздейства върху човека, трансформирайки неговите поддаващи се на изменение свойства.

 Промени в окръжаващата среда

    Средата, оказваща влияние на ръста на пшеницата, също е подложена на въздействието на външните фактори. Те могат да се варират кардинално: например, засушаването или наводнение са способни да доведат до загуба на всички пшеничените посеви.

    За човека четвърти фактор са промените в самата обкръжаваща среда, променящи формата на нейното въздействие на свойствата, поддаващи се на изменение.

    Тези четири фактора задават общото състояние на всеки обект. Те определят нашия характер, начина ни на мислене, изводите, до които достигаме, дори нашите желания и действия:Човек не може да промени своя корен, генетичния си код т.е. своята същност.

 Човек не може да промени законите, които управляват неговата същност като такава.

 Човек не може да промени тези закони, по които външните фактори въздействат върху неговото развитие.

        Средата, в която човек се намира и от която напълно зависи, може да замени с друга, по- благоприятна за неговото придвижване към реализация на жизнените му цели.

С други думи, ние не сме способни пряко да влияем на себе си, доколкото не определяме собствената си същност и законите, които я управляват.

Законите, по които средата ни въздейства, ние също не можем да променим. Но все пак можем да оказваме влияние върху своя живот и съдба по пътя на подобряването на обкръжаващата среда.

 Единствения свободен избор е изборът на правилното обкръжение. Ако ние предизвикаме промени на външните условия и подобрим своето обкръжение, ще коригираме влиянието на средата на поддаващите се на изменение свойства. По този начин ние още сега ще определим своето бъдеще.

 За разлика от останалите нива на природата, човекът притежава възможност съзнателно да избира обкръжението си по такъв начин, че то правилно да определя неговите желания, мисли и действия.

Затова и процесът на развитие се базира на взаимоотношенията на индивида с обкръжаващата го среда. Ако нашето обкръжение създава обстановка, подходяща за развитие, то с нейна помощ можем да постигнем забележителни резултати.

 Реализация на свободния избор

 Обобщавайки всичко казано за четирите фактора, формиращи човека, ние ще открием източниците, които ни управляват.

Те са два:

- вродените свойства;

- придобитите свойствата, т.е. усвоени от обкръжението.

        Науката е стигнала до подобни изводи в 90-те години, когато е започнала да се обозначава нова област на изследвания - генетиката на поведението.

Тази дисциплина търси връзките между генетичните и личностните когнитивни поведенчески качества на хората: от гнева, авантюризма, стеснителността или насилието до половото влечение.

 Гените определят примерно 50% от свойствата на характера, докато останалите зависят от обкръжението.

Понеже ние не сме способни да променяме вътрешните данни, то следва да се обърнем към външните параметри, т.e. към своето обкръжение.

Единственото, което можем да направим, стремейки се да реализираме своята жизнена цел, е да изберем добро обкръжение, което ще ни тласка напред.

Затова този, който в своя живот полага старание в избора на най-доброто обкръжение, се удостоява с правилни мисли.

Човекът, влагащ сили в избора и създаването на среда, която му е необходима за правилното развитие, благодарение на нея може да реализира заложения в него потенциал.

За разбирането и внедряването в живота на този принцип се изисква високо ниво на осъзнаване и днес много от нас видимо са го достигнали.

        Ако ние искаме да сменим своето егоистично отношение към ближния с алтруистично, ни е нужно да развием такова желание да се грижим за ближния и да се обединяваме с него, което в голяма степен ще надвиши всички подобни егоистични помисли. Това ще стане възможно само тогава, когато алтруизмът достигне висшата степен в системата на нашите приоритети.

        Ние сме създадени като обществени и егоистични същества. Нищо не е толкова важно за човека, колкото мнението на обкръжаващите за него.

Всъщност, целта на нашия живот се състои в това, да заслужим почит и признание от обществото. Ние неволно се подчиняваме на абсолютната власт на общественото мнение и сме готови да отдадем и последните си сили за уважение, почитание и слава. Ето защо обществото може да насажда на своите членове различни ценности и форми на поведение, дори и най - абстрактните.

        Обществото изгражда в нас критерии за самоуважение и поради това, дори оставайки сами, ние продължаваме да действаме съобразно обществените норми.

С други думи, дори и никой да не разбере за някоя наша постъпка, ние все едно ще я извършим поради самоуважението си.

        За да пристъпим към формирането на ново желание, насочено към грижата за благото на ближния и обединяването на всички части на единната система, ние сме длъжни да се намираме в общество, което поддържа подобни стремежи.

Ако алтруизмът е висша ценност в очите на обкръжаващите, то по естествен начин той ще задължи всеки от нас да следва алтруистичните закони и да ги включи в системата на личните приоритети.

        В идеала обкръжението трябва да настройва човека по следния начин:

„Необходимо е да се отнасяш към ближния добре, като към единна система, част от която ти се явяваш, за да можем всички ние да се постигнем равновесие с природата”.

Когато стремежът към алтруизъм стане забележим в обкръжаващото общество, ние също сме проникнати от него. Ако навсякъде се сблъскваме с напомнянията за важността на алтруизма и с уважението към него, то отношението ни към ближния ще се промени.

Ние ще започнем да мислим все повече за това и постепенно ще нарасне желанието ни да станем здрави части на единно тяло.

        Ние не сме способни да се променим изведнъж, но можем да подобрим своето обкръжение. Това със сигурност сме в състояние да направим. Когато въздействието на обкръжението към нас се промени, ще се променим и ние самите.

Всъщност средата е лост, издигащ ни на по-висока степен. Затова и първата крачка, достъпна за всеки, се състои в това, да поразмислим и открием коя среда е най-благоприятната за придвижването ни към целта на съществуване.

        Както вече беше казано, силата на мисълта е най-мощната сила в природата. Ако ние се устремим към по-доброто обкръжение, нашето вътрешно желанието ще ни доведе с времето до съответните хора, организации, инструктори и книги - с други думи, до това обкръжение, в което ние ще успеем грамотно да се развиваме.

Според степента на съсредоточаване върху идеята за избора на най-доброто обкръжение, и претворим идеята в живота, пред нас ще се разкриват все повече нови възможности за нейното реализиране.

        Когато обкръжаващото ни общество се състои от хора, които също се стремят към равновесие с природата, ние ще можем да изградим такива отношения, които ще ни дават пример, поддържайки ни и укрепвайки ни по пътя.

Хората ще разберат, че ние искаме да се отнасяме към тях с любов и ще ни предоставят възможността да се научим как се прави това. Всеки ще обучава другите на това, какво значи да си подобен на силата на природата.

Всеки ще почувства колко е хубаво да се намира в обятията на любовта. Този, който е подобен на алтруистичната природна сила, няма да изпита върху себе си пресата на враждебните сили и затова в подобно обкръжение ще намерим защита, увереност, щастие и свобода от вълненията..

Именно към такъв живот се стреми  природата да доведе цялото човечество.

 Подражание на природата

        Грижите за благото на ближния, старанията да се обединим с него като органите от едно тяло, а също и усилията, насочени към осъзнаването от страна на обществото на важността на такова единство, залагат фундамента, върху който човечеството ще построи живота в пълно подобие с природното свойство на любовта и взаимното отдаване.

Разбира се  все още не става въпрос за вътрешното дълбинно изменение на свойствата на нашия егоизъм, а за първия етап на процеса, в чийто ход ние външно ще моделираме взаимоотношенията, съществуващи в природата, подобно на детето, което имитира своя баща.

Детето също не разбира съвсем ясно това, с което бащата се занимава и въпреки това се старае да му подражава, желаейки да стане като него.

Виждайки как бащата работи с чука, малкият имитира неговите действия със своята играчка-чукче. В резултат на това, момчето се развива, не само копирайки движенията на бащата, но и придобивайки постепенно неговия разум.

И ние сме длъжни да се опитваме да подражаваме на природното свойство на любовта и отдаването. Тази имитация е като сдобиване с  по-висша степен, която е необходимо да се достигне не само, изпълнявайки външни действия, но като я постигаме с вътрешната си същност.

 Загрижеността за благото на ближния може да бъде мотивирана от два основни фактора:

- Желанието да се заслужи почитта и уважението на обществото;

 - Истинското вътрешно осъзнаване на превъзходството на свойствата на любовта и отдаването над самонасладата.

        Да се копира природата подобно на детето, което несъзнателно подражава на своя баща - това означава да се грижиш за благото на ближния, като се ръководиш  от първия мотив.

Подобна имитация лежи в основата на механизма на развитието и израстването - без нея те са невъзможни.

 Отначало ние ще се грижим за ближния, за да се насладим на уважението на обществото, но постепенно ще започнем да забелязваме, че алтруистичното отношение към ближния само по себе си се явява особено възвишено свойство, дори без връзка с полагащото му се обществено признание.

Ние ще открием, че алтруистичното поведение е източник на съвършенно, безгранично наслаждение; при това то ще се прояви  благодарение на факта, че ние реално ще започнем да усещаме силата на самата природа - съвършена и неограничена.

        С други думи, в резултат на усилията ни да подражаваме на силата на природата, ние ще почувстваме, че в природата като такава е заложено съвършенството.

Осъзнаването на този факт ще създаде в нас вътрешни промени: постепенно пред погледа ни ще се открои висотата и благородството на свойството любов и отдаденост в сравнение с нашето исконно свойство за самонаслада.

Тогава ние действително ще пожелаем да се уподобим на природата и да достигнем по-високата степен от тази, на която сме били създадени. Навлизайки в тази степен, ние ще се потопим в природната хармония и съвършенство - именно към това насочва естественият закон за развитие човешкия род.

 Новата тенденция

        В момента, в който човек започне да уравновесява себе си със силата на природата, той понижава налягането, накарало го да се промени.

 Като следствие от това, количеството отрицателни явления в живота се съкращава. Практически от страна на природната силата не настъпва никакво изменение, променя се човекът.

 Но резултатите от тези промени създават в него усещането, че природата е започнала да му въздейства по друг начин.

Собственото устройство заставя човека да чувства, че се променя външният свят, а не самият той. Така мозъкът реагира на информацията за реалността, подадена  от неговите сетивни органи и на тази тема ще посветим отделна глава под названието „Реалността на съвършенството и вечността”.

Реално силата на природата е статична в своето постоянство. Ако човек на сто процента е подобен на нея, той усеща съвършенството; ако напълно и́ е противоположен, то чувства сто процентово противопоставяне с природната сила. А между тези две крайни състояния преминава през промеждутъчни етапи.

        Днес ние не сме абсолютно противоположни на алтруистичната сила на природата, защото нашият егоизъм все още не е достигнал максималната степен на развитие. Това означава, че негативните явления в нашия живот до този момент не са достигнали пределното ниво.

Именно поради това някои хора все още на усещат състоянието на глобалната криза, в която сами сме се оказали и ние, и обществото. Те не чувстват неприятно сегашното положение на нещата.

Така или иначе, ден след ден пред нас ще се проявява все по-голям егоизъм, който ще обостря противоположността между човека и природата. За да не ни се наложи да изпитаме свързаните с това страдания, е нужно навреме да стъпим на пътя, водещ ни към добиването на свойството алтруизъм. Само такъв подход ще промени посоката на нашето развитие.

        Правейки това, ние веднага ще почувстваме положителната реакция във всички сфери на съществуването. За илюстрация дайте да си представим дете, което се държи много лошо. Бащата провежда с него възпитателни беседи, убеждавайки го и уговаряйки го по различни начини да се промени.

Накрая стигат до съгласие, че от определения в живота на детето се отваря нова страница, когато то започне да се държи добре. Ако на следващия ден му се отдаде да подобри своето поведение дори незначително, то веднага ще почувства благосклонното отношение на бащата. По този начин всичко се оценя, измерва и съди - само по нарастващите тенденциите.

        Когато все повече хора започнат да се грижат за създаването на коригирани взаимоотношения, считайки това за решаващ фактор, от който зависи нашият живот, тяхната обща грижа ще формира  общественото мнение, а то от своя страна ще повлияе на цялото останало човечество.

Благодарение на общата вътрешна взаимосвързаност, всеки човек в света, дори живеещият на най-отдалеченото място,  веднага ще почувства, че е преплетен с другите хора и зависи от тях, а те - от него. Тогава всеки ще осъзнае тази жизнената взаимозависимост. Промените, протичащи в един обект, се предават на друг обект - това доказват изследванията, провеждани в различните области на науката, и най-вече в квантовата механика.

Експериментите са показали, че някои елементарни частици „знаят” за случващото се с другите частици, и могат мигновено да предават информацията за промените на всякакво разстояние.

Днес на физиката е известно, че между квантовите частици съществува постоянна взаимовръзка, макар те да са разделени от пространството и времето. Всеки квант е свързан с друг квант.

Това явление обхваща както микроскопичните, така и най-глобалните структури на света.

        Съвременните научни изследвания потвърждават и този факт, че всичко е заложено в човешките гени и във влиянието на обкръжението върху него. Това ни помага да се събудим и да се откажем от миналите илюзорни представи за това, че уж ние сами ръководим собствените си действия и контролираме ситуацията, лично проверяваме и имаме възможността да взимаме решения.

Като следствие, именно днес ни се предлага възможността за истинска свобода. По силите ни е да се освободим от робството на егоизма, под чиято власт се намираме, и да придобием алтруистичното свойство, създавайки такова обкръжение, което ще ни помогне да имитираме действията на природата, подобно на детето, обучаващо се от примера на възрастния.

            Водещите изследователи винаги са разбирали, че развивайки се, човекът открива, каква чудесна мъдрост се крие в природата.

Всичките наши открития се свеждат до осъзнаването на този факт, че ние сме само следствие от тази велика мъдрост, пронизваща цялата реалност и разкриваща се пред погледа ни, когато ние “съзряваме” и придобиваме способността да я възприемаме.

 Ето какви свидетелства са ни оставили на свой ред великите умове на човечеството:

 

“Сам на себе си изглеждам като дете, което играе на морския бряг и се развлича, намирайки от време на време по-гладко камъче или по-пъстра раковина от другите, в това време, в което великият океан на истината се разстила пред мен неизследван“.

 Сър Исак Нютон.

 

“Моята религия се състои в смиреното възхищение пред безграничния висш дух, проявяващ себе си в малките детайли, които сме в състояние да забележим със своя крехък и слаб разум. Именно тази дълбока емоционална увереност в присъствието на висшата разумна сила, разкриваща се в непостижимата вселена,  формира моята представа за Бога“.

 Алберт Айнщайн.