От самото си раждане ние попадаме в система, която непрестанно ни задължава да се развиваме. Ето го новородения младенец, мокър, червен, надаващ първият си вик. Това е началото на неговото самостоятелно развитие в света, където той внезапно е попаднал. След това той се учи да суче, седи, ходи, говори и придобива много от необходимите му навици. После детска ясла, детска градина, училище, университет... А след това?

Завършвайки университета, много продължават тихичко да съществуват, използвайки вече създадените навици и мечтаейки да достигнат накрая до пенсия. Други пък, виждат върха на своето развитие в служебните задължения и се хвърлят в кариерните висоти, разбивайки съперниците си. А някои спят и виждат себе си президент. Обаче рано или късно дори най-активният политик започва да мечтае за почивка, отдих и спокойствие. Но, за съжаление спокойтвието само ни се присънва...

Човек не може да спре своето движение напред, тъй като това не зависи от него. Кабала казва, че дори над всяка тревичка стои ангел (духовна сила), който я заставя да расте и се развива.Следователно всеки човек, независимо дали е обикновен човек, бизнесмен или учен се намира под постоянното въздействие на сили, принуждаващи го да върви към по-приятно и превъзходно състояние.

Всичко постоянно се стреми към своето съвършенство. „ Своето" - това означава, според личната му програма за развитие, а „съвършенство" винаги се разбира като най-прекрасното състояние, разбираемо в пределите на реалността. За голяма част от хората е непонятно на къде ги води тази невидима сила.

Ние виждаме обикновените, достижими цели, например завършване на училище, университет, получаване на заплата, раждане на дете. Всички тези цели, постепенно се наслагват в една обща посока, която неизвестно къде води. Понякога инстинктивно всички ние чувстваме тази единна сила, която ни тласка към развитие, към подобряване на нашето състояние и точно поради тази причина утопичните идеи остават модерни във всички времена.

Днес ние все още не сме достигнали към окончателното разбиране на това, че развитието на Човека не е свързано с нашите постиженията в материалния живот и не зависи от това, какъв апартамент, кола и пари притежаваме. Дори количеството на получените научни степени, нямат абсолютно никакво значение. Цялата борба за благополучие в този свят служи като „трамплин" за скок към сегашното развитие - осъзнаване на своите желания и управлението им.

Когато човек се запознае с Кабала, той започва да разбира, че всички явления,всички непредсказуеми постъпки, които той е извършил през живота си, представляват сами по себе си верига, която неизбежно би го довела към днешното му състояние, изменяйки отношението му към заобикалящата действителност.

С други думи само когато в човека се появи в по-голяма или по-малка степен осъзнаване на отношението към тази цел, към която го е движило цял живот невидимата сила, той разбира, че всичко преживяно до сега не е било напразно. По този начин, причината за раждането, смисъла на живота и крайната цел се свързват в едно, водейки го до разбиране на своето призвание.

Разбира се, можем да продължим да се влачим за връвта на еволюцията, замисляйки се когато тази връв се затяга твърде силно. А може и да започнем да изработваме съзнателно отношение към своето развитие, без да дочакаме ударите на съдбата. И тогава житейския път ще стане по-приятен и разбираем.

- Вие не обичате котки? Вие просто не умеете да ги сготвите добре!
(народна мъдрост)

Съгласно спецификата на моята работа (развитие на мотивационната система на персонала) на мен ми се налагаше да споря с много хора по повод на свойството алтруизъм. Едни ме уверяваха, че то им е присъщо едва ли не по рождение, други, че подобно свойство е само идеал, зараждащ се в болните мозъци на не съвсем нормални хора. Дори никой не може да посочи точното определение за алтруизъм извлечено от многото интернет енциклопедии. Ето няколко от тях:

«Алтруизъм - нравствен принцип, предписващ състрадание и милосърдие към други хора, безкористна служба и готовност за самоотричане в името на тяхното благо.»

«Алтруизъм - безкористна насоченост в поведението и действията на човека, поставяща интересите на друг човек или общото благо над личните интереси». Ни говорят тълковните речници."

Изглежда това е абсолютно просто действие „безкористност". Но в действителност, не един е чупил своите копия с желанието да си проправи път към този напълно привлекателен идеал и е падал на бойното поле, без да се приближи нито на крачка към „чистия извор". Даже напротив все повече е затъвал в непроходимото блато на собствения егоизъм, като не винаги е забелязвал, че това е така.

Много разбират, че в идеалния случай благополучието на обществото (като съвкупност от индивиди) трябва да бъде по-високо или поне равно на благополучието на индивида (като съставна част на това общество), и (теоретично) няма разлика заради себе си ли работи човек или заради обществото. Но в живота - уви простата аритметика подвежда.

Обаче, ако малко коригираме общоприетото определение за алтруизъм съгласно знанията на кабалистите, които на собствен „гръб" изчерпателно са изучили човешката природа, можем да открехнем тайната „врата", през която можем да се изплъзнем от здравите лапи на егоизма.

„Алтруизъм се нарича намерение (да свършиш нещо) или действие, което произлиза не от желание за помощ, а от необходимостта от взаимосвързаност на цялото човечество в едно цяло в съответствие с общите принципи на Природата - Творец". 

Това е определението на кабалистите.

В това определение е заложен вълчи капан за човешкия егоизъм, доколкото задължава човека не просто да се „откупи" от ближния с помощта на добра постъпка, или да „заплати" за своето добро самочувствие в ролята на „праведник-алтруист", а да постави своя егоизъм в служба на околните. С какво е била обезпечена победата на алтруистичния принцип над себе си. Постига се за сметка на това, че усещайки своята принадлежност, взаимовръзка и взаимозависимост с всичко произтичащо, човек просто не може да остане в страни размахвайки знамето на своята незаинтересованост.

Подобно желание - да усетиш своята взаимосвързаност - не се явява нещо абстрактно и недостижимо. С помощта на малък анализ на ситуациите може да се измисли и система, която да поддържа и развива този стремеж. Всъщност такава система отдавна са измислили, усъвършенствали и развили учените-кабалисти. Ако трябва да сме по-точни те не само са я измислили, а и както следва за учени са я взаимствали от Природата.

Парадоксалността на всеки жив организъм, в който всяка клетка - „единицата на живота" представлява сама по себе си относително затворена егоистична система, а като цяло за целия организъм тя се явява абсолютно алтруистично работещо звено, се разрешава с помощта на просто „свързване" към общата система по такъв начин, че всяка клетка да може да усеща своята интегралност, съпричастност към целия организъм. В такъв случай тя по естествен начин, стремяща се към комфорт осигурява на организма всичко необходимо.

Днес повечето хора по различни причини следват грешен курс, водещ където им е угодно само не и на мястото, където се вижда основната причина - желанието или липсата на такова желание за обединение. 
И човек се мъчи в своята „индивидуална килия", без да има възможност да се изяви в огромната взаимосвързана и взаимозависима, интегрална, или казано просто алтруистичната Природа - Твореца, изобилстваща от безкрайни блага и комфорт за всеки желаещ. Та нали решението е точно под носа ни - трябва само го да поискаме!

       "Целият живот? Не, не може да бъде". Така си мислех аз, гледайки как моят татко стои в антрето, вече с празнична шапка, в габардиненото палто, и мърмори: "Цял живот в търсене!",  а ние се суетим из апартамента, в търсене на забутаните някъде билети за театър, или пък на подаръците и адресите на нашите познати, при които трябва да заминем сега.

    Да наречем целия живот търсене! Не, това не беше за неукрепналото съзнание на растящо същество. Търсенето не доставяше удоволствие, животът в настоящето ми се струваше само едно малко преддверие, през което можеше, ритвайки вратата, да влезеш в светлия, движещ се напред вагон на живота, пълен с интересни хора, седящи в удобните купета. Там нищо не трябва и да се търси - всичко е под ръка и всичко е завинаги.

    Когато пораснах и влязох в този вагон, разбрах, че баща ми е бил прав. Това беше неприятно откритие. Търсенето на отговорите на възникващите въпроси ставаше ежедневна реалност. Нещо трябваше да се направи с това. За щастие, придвижвайки се в живота - вагона, към другия му край, блъскайки се и поглеждайки в купетата, в търсене на отговора на въпроса накъде и защо пътуваме всички ние, аз срещнах двама незаменими спътници в живота - кабала и Мрежата.

    Те знаеха всичко. Надеждата, че моето търсене от мятане ще се превърне в подредена дейност, се осъществяваше. И ми стана интересно да си изясня от моите надеждни спътници, как се съчетават тези две понятия: живот и търсене. Готови отговори на всичко аз не исках даже от кабала, затова пък тя ми даваше методиката за търсене на отговорите.

    А Мрежата все повече започна да ми напомня за истинския живот. Животът от вагон се превръщаше в едно пространство, в което можеш да се движиш и да действаш - Мрежата също ставаше житейско пространство.

    Интересен метод има в биониката: да потърсиш в природата някаква работеща идея, да я облечеш в желязо, и то ще работи в нашия откъснат от природата живот.

    Мрежата беше рожба на този метод. Интуитивното търсене на "биониците", желаещи да облекат в желязо растящата необходимост на хората от общуване, е родило Мрежата. И Мрежата получила живот, и животът на мнозина започнал все повече да се потапя в Мрежата. Дотолкова, че животът извън Мрежата ставал една коварна, задушаваща, подла мрежа, в която, ако излезеш за минутка от Мрежата в търсене на някаква храна, можеше реално да се объркаш и да загинеш.

    Този живот, Мрежата, животът в нея - всичко е пронизано от търсене. Реалните хора, реалните съдби, целия този пазар - гара ти усещаш като живот, само ако владееш търсенето в Мрежата. Търсачките - пипалцата на твоите желания, са като клонките в чувствителните ръце на търсачите на вода.

    Желанието - това е всичко, каза кабала. То е и единственото творение. И в това откритие за мен се срещнаха отново животът на Мрежата и методът на кабала. И в едната, и в другата съвършенството в метода на търсенето, даващо пълнотата и богатството на живота, зависеше от желанието.

Животът се представяше като някакво пространство, в което потапят роденото желание. Единственото, което съществува за него - това е напълването, удовлетворението. Затова единственото, с което се занимава желанието в пространството на живота - това е търсенето. Вечното търсене.

    Ние бродим в житейското пространство така, както в пространството на Мрежата: ние намираме нещо или някого, получаваме - даваме, крещим, където може търсим авантата. Ние реално усещаме това пространство и реално реагираме на него. Но също, както в Мрежата, ние в нашата триизмерка усещаме реалността на другия, само защото имаме желание, което е задействало търсачката  и го е намерило. Кликнали сме върху линка - и той е влязъл в нашата реалност.

    Желанията растат и стават все по-многообразни. Системите и методите на нашите търсачки се множат и усъвършенстват. И в живота, и в Мрежата, ние разполагаме с всичко за напълването на нашите желания. Само понякога имаме усещането, че изпадаме от тази мрежа, в която ни е държал животът. И тогава ние отново се оказваме във вагона, пълно е с хора, и всички ние пътуваме за някъде. Това "някъде" паяците на нашата вътрешна търсачка не го напипват и ние чувстваме, че животът си отива.

    Тогава ние отиваме при клавиатурата, написваме в прозорчето на търсачката "смисъл на живота" и натискаме Enter.

Развитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  "духовно" има две основни значения. Първото - духовно, свързано с религията, второто - културно явление, не свързано с религиозните направления - също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  "духовно" от религиозните насоки към културното творчество.

В социалистическите времена ние привикнахме, че хората, които ни носят духовното, не се обличат в ритуални одежди и не извършват обреди, а застават пред нас от театралните сцени и екраните на телевизорите. С падането на режима църквата беше възстановена в своите права, обаче само една част от населението ни се върна към духовното в религиозния смисъл, а останалите и до сега се намират в търсене на източниците, които биха могли да дадат отговор на въпроса за целта и смисъла на живота - за онова, което ни чака утре. На мода дойдоха разнообразни екзотични форми на  "духовното": будизъм, даоизъм, шаманизъм. Нерядко за духовно приемат дори гаданието или магията.  

Освен известните ни духовни явления, все повече набира сила духовното търсене, основано върху постигането на висшите основи на мирозданието. Известни са ни законите на природата, открити вече от учените. Обаче науката постоянно се развива и открива все по-нови, нерядко влизащи в конфликт с вече известните.

В природата съществуват огромно количество духовни сили и взаимовръзки, за чието разбиране не е достатъчен чисто материалистичният подход. И съвременната наука вече започва да формира една нова система от възгледи, която признава за обекти на научното изследване явленията на информационната или "духовната" природа. Според степента на задълбочаване в "недрата" на материята става очевидно, че източникът на силите, които я управляват, се намира на по-високо ниво, наричано сега духовно.

Изводите на съвременните учени се съгласуват с мнението на кабалистите: законите, управляващи природата, и силата, създала човека и водеща го по пътеките на историята - това е едно и също духовно явление. Кабала предлага да се разглеждат всички природни процеси и развитието на човечеството във взаимовръзката помежду им, като духовни явления, изхождащи от един и същ духовен източник и обединени от една обща духовна цел. Тя казва, че няма случайности, а съществува една последователна система на развитието: от простото начално състояние към състоянието на подобие на висшата духовна сила. Тази система постепенно открива пред човечеството все по-нови етапи на духовното разбиране на частните закони на нашия свят. И всеки следващ етап на разбиране, все още непознат от нас, кабалистите наричат "духовен".

По този начин духовното в кабала - това не е Господ в небесата и не е министърът на културата в телевизора. Това е нашето утрешно по-съвършено състояние, до което ние неизбежно сме принудени да стигнем, привлечени от бъдещото наслаждение и тласкани от днешното страдание. Цялата история на човечеството - това е историята на отношението на човека към духовното, към това, как той си представя своето бъдеще.

Безкрайните освободителни войни и революции, разтърсващи обществото вече няколко хиляди години - това е само върхът на айсберга, наречен "стремеж към по-добро духовно състояние". Така сме устроени: постоянно сме недоволни от онова, което имаме, и се опитваме да го подобрим, променяйки "според себе си" обкръжаващите условия, и всяко изменение се предшества от смяна на духовните идеали. Но може да се действа и в противоположно направление: определяйки в какво се състои неизменния духовен идеал, постоянно да се усъвършенстваме, за да постигнем съответствие с този идеал.

В такъв случай духовното ще стане, на първо място, качество на отношенията между хората и техният стремеж към познаване на единния източник. Ние ще разберем, че духовното - това не е ритуалът, не е храмът и не е сектата. Духовното - това е любов, откриване на света на новите отношения между хората в безкрайното съвършенство без време и пространство.

    Бог е сътворил света не поради скука от тягостната самота, както понякога ни се струва, а поради Своя излишък ... Мнозина размишляват на тази тема, въпреки че стигат до различни резултати (постинг от многобройните философски форуми)

    Както и да е, но да наричаме първопричината, поради която всичко е "пошло" - Бог, е некоректно. Думата "Бог" по значение е по-близо до понятието "висша степен в йерархията на ценностите", някаква висша същност. И тъй като всеки има своя скала на ценностите и своя същност, то и количеството на боговете съответства на количеството на групите и обединенията, на които се дели човечеството по най-различни принципи на принадлежност.

    Би било по-логично да наричаме първопричината Творец. В кабала, впрочем, така се прави. Терминът "Творец" подразбира, че е имало един момент, когато всичко, което съществува, не е съществувало. А също така, че по своята природа, всичко съществуващо се различава от онзи, който или което е станал причина за неговото съществуване. Нали моментът на творението  означава крайност, а за това краен ли е онзи, който е бил негова причина, или е безкраен - ние не можем да кажем нищо.

    Сега - за причината и за механизма на сътворението. Както е казал един деятел: "За плурализма две мнения не може да има". Същото, по принцип, може да се каже и за причината на сътворението. Причината, породила нас, може да бъде само съвършенството. Логиката е достатъчно проста.

    Какво можем да кажем за причината за най-висшето, дори непредставимо висше наше състояние? Само това, че тя по принцип е недостъпна за нашите усещания. И доколкото причината съществува по-високо от нашето най-висше състояние, то принудително се признава от нас за съвършенство.

    По самата логика на развитието всичко се стреми именно към съвършеното състояние: устойчиво, равновесно, лишено от конфликти. А ако и наблюдаваме в реалността нещо противоположно, то това е само част от един цикъл, който ние все още не сме в състояние да обхванем.

    И когато тези наблюдения ни навеждат на мисълта за това, че първопричината за всичко не е чак толкова съвършена, ние все пак разбираме, че тук се е задействал обичайният психологически механизъм на проекцията. Така, например, когато човек не иска да види в себе си някои отрицателни моменти, той несъзнателно ги проектира върху някой друг, обвинявайки го в несъвършенство.

    А по-нататък логиката ни понася още по-бързо. Ако Породилият ни се явява съвършенство, то какво именно ние включваме в това понятие? Обикновено ние си представяме съвършенството като съвкупност от изключително положителни характеристики. Но ако поразмислим, то ще признаем погрешността на обикновените представи и ще стигнем до извода, че в своята единственост съвършенството включва в себе си всичко - от непредставимо най-висшето до непредставимо най-мерзкото. И всичко това в него е неразличимо и равно едно на друго, защото пак по определение, нищо в него не може да преобладава.

    По-нататък - още повече. Съвършенството трябва да отговаря на изискванията за простота и единственост, и то, единственото, няма накъде да се разпространява. И няма никакво друго място, освен него. Обрисувайки си една такава картина, ние изведнъж усещаме тръпки - та ТАКОВА НЕЩО, каквото описахме, просто не е способно да създаде каквото и да било!

    Нали създанието - това е нарушаване на единствеността, тоест, на една от главните характеристики на съвършенството. И, освен това, някак не е добре да приписваме, на Него, съвършения, каквото и да било желание, та дори и желанието да сътвори - дори и такова, не лошо, общо взето, създанийце, като човека.  Желанието - това е състояние на недостиг на нещо, дори ако това е желание да направиш на някого добро. Неосъщественото желание да направиш добро - това е страшна празнота, изискваща напълване.  Ужас!

    Но и тук се ориентираме бързо. "Аха, - досещаме се ние, - нали в Него, като изключително единство, е включено абсолютно всичко!" Всичко - означава, че и желанието да получаваш е включено в него, и не само, а всички желания, в тяхната максимална егоистичност!

    Всички характеристики съществуват в Него. Както най-висшите от тях: единство, съществуване "не заради себе си", най-пълно отдаване, така и най-лошите: разединеност, зацикленост само върху себе си, усещането за съществуването на всичко заради мен - най-пълния егоизъм. А, така  излиза, че Творецът има изход от самотата! А ние по погрешка, помислихме ... "

    Ето така простата, на пръв поглед, представа за особеностите на всички Негови свойства, а ако не на всички, то като минимум, на противоположните, разгръща пред нас картината на сътворението и неговата причина.

    Оказва се, че Той не трябва и да се променя, за да сътвори нещо. Простото обособяване в Него на двата типа характеристики - точно това е творението, когато включените в Него "отрицателни" свойства получават представа за това, което съществува- отделно - някакъв"егоизъм", и престават да усещат нещо друго, освен собствените си желания. Тоест, за минута получават възможността да си помислят, че съществуват само те и техните желания.

    Та какво, ние сами ли сме се сътворили? Тук, разбира се, настъпва леко недоумение ... "Ей, чакай! - крещим на логиката, - Задръж малко, накъде бързаш? Как така ние със своята мисъл сме сътворили себе си? Та нали всичко, което усещаме, целият свят, той наистина съществува! По дяволите обективността, но нали в нашите усещания той съществува! Ние какво, със своите усещания ли го създаваме?!.."

    Действително понякога става така в живота - желаейки да се доберем до същността на нещата и следвайки логиката, а понякога и опитвайки се да спорим с нея, ние стигаме до изводи, които не сме и очаквали ...
Но тя не ни подведе.

11 февруари 2008 / News.dir.bg

С 85 гласа за, 18 против и 5 бели бюлетини общото събрание на БАН преизбра за четвърти път сегашния председател Иван Юхновски.

Това обяви мандатната комисия след тайното гласуване, в което участваха 108 от 120-те члена на общото събрание, предаде БГНЕС.
Юхновски нямаше конкуренция, тъй като по-рано вторият номиниран за председател на БАН - зам.-председателят на академията акад.
Никола Съботинов, се оттегли, като пожела успех на Юхновски, предаде БТА.
Много неприятно за българската наука, но това се очакваше.
Честито ново-старо председателство на БАН.
Така е когато в науката продължава смазването и диктата. Всичко пак предварително е договорено. И що за опозиция е претендента?

            Неспособност да се концентрират, неумение да бъдат внимателни, избухливост, граничеща с жестокост, - все по-често виждаме деца, за които такива прояви са станали норма. «Хипер активност» - намерили сме подходящото определение на проблема. Сега можем и да го лекуваме. Подбирайки нужното лекарство, ние тръгнахме в настъпление срещу собствените си деца, стремейки се да не изпуснем момента от самото начало, да не им дадем да се развият, да ги потиснем и победим. Но може ли така, с таблетки, да победим тази болест? Борейки се с нейните симптоми, а не с причината? А и болест ли е това?

 

Спомнете си, преди такива деца бяха единици, обявяваха ги - замислете се само! - за изоставащи в развитието си, изпращаха ги в специални болници, и проблемът, по този начин, се решаваше от само себе и ние продължавахме да крачим уверено към светлото бъдеще.

 

А днес, когато проблемът прие застрашителни размери (по някои оценки от синдром на дефицит на вниманието и хипер активност страдат до 20 процента от децата на възраст от 6 до 16 години) и местата в специалните интернати вече не стигат, решиха да обявят хипер активността за болест. Наистина, не всички. Например, психиатърът Сидни Уокър III, автор на книгата «Капка здрав смисъл», счита, че хиперактивността - не е болест, а «престъпна фалшификация на лекарите, нямащи понятие за това, какво, в действителност, става с децата». Но болшинството ни плашат с ужасните последствия на този синдром - чак до нарушения на умствените способности и развитие на склонност към наркомания и престъпност. Предполага се, че изводите от това са очевидни: ако не се вслушате в нас сега - не ни викайте на помощ впоследствие, когато ще ви грабят, убиват, насилват. Сами сте си виновни, ние ви предупреждавахме. И конвейерът вече е пуснат с пълна мощност, произвеждайки препарати, потискащи, а често просто осакатяващи младия организъм.

 

Всъщност, повишената (хипер - както е прието да се нарича днес) активност на младежта не е никаква хиперактивност. Това е естественото състояние на поколението, стигнало до следващия етап от развитието на желанието да получаваш удоволствие. В кабала всичко това се обяснява много просто и достъпно. В основата на всички наши действия - каквото и да правим! - лежи желанието да усетиш в себе си приятното напълване, чието слабо проявление ние наричаме удоволствие, а силното - наслаждение. И през целия си живот ние несъзнателно, макар понякога и осъзнато, търсим най-голямото напълване, стремейки се да изразходим при това минимум усилия.

 

Днешното поколение в този план с нищо не се отличава от предходните. Получило от раждането си по-голямо желание, то отхвърля напълването от миналото ниво (с това, впрочем, пораждайки прословутия проблем на бащите и децата), защото просто не може да получава удоволствие от онова, което е наслаждавало техните родители. Това желание да се напълниш, е по-мощно в сравнение с родителското, и ги кара да бъдат много по-активни в търсенето. Нужно им е всичко, тук и сега.

 

Да губят години за постигане на някакви дългосрочни цели - не е за тях. От тук е тяхното неспокойствие, избухливост и нетърпение. Просто днес те се проявяват в нашите деца с по-голяма сила.

 

Въобще, всички тези качества са били присъщи на младостта във всички времена. И във всички времена родителите, незнайно защо, не престават да се учудват на това, че подрастващото поколение не прилича на тях. «Да-а, по наше време бяхме други!» - няма човек, който да не е чул поне един път това от по-старите. Винаги така е било, е и ще бъде.  И все пак има в днешното младо поколение една особеност, която кардинално го отличава от всички останали.

 

Нашите деца все по-настойчиво търсят начин да развият в себе си нивото «човек». Напълването на по-ниското, така нареченото «животинско» ниво: пари, слава, знания - не може да ги удовлетвори по принцип. А доколкото по-старото поколение друго не може да им предостави, те се защитават от него с всички притежавани от тях средства.  Засега това става неосъзнато и изглежда като проява на болест, но ще дойде време, когато въпросът в тях ще се формулира ясно и те ще дойдат при нас, възрастните, и ще изискват да им отговорим. И тогава би било много желателно да имаме поне приблизителен отговор.

 

Днес ние още имаме време, за да се опомним и да престанем да превръщаме децата си в болни, да спрем да ги тъпчем с лекарства, да ги водим на психолози, а да се заемем с търсене на правилен подход към възпитанието, към образованието и изобщо към живота. А животът ще ни помогне в това.

Много е трудно да се намери в тъмна стая черна котка, особено, ако нея е няма там.

    Кабала - това е древно мистично учение. В нея се спотайва невероятна магическа сила. С помощта на страшно кабалистично заклинание "пулса де нура" може да се "премахне" всеки неудобен човек. Съгласно книгата "Зоар," може да се предскаже и измени бъдещето на човека. Познаването на гематрията (численото значение на думата) носи успех в бизнеса и невероятна кариера.

    Така, или почти така, мислят много от хората. Но какво мислят кабалистите за това, на нас не е известно. За това и не само за това, ще стане дума в нашата статия.

    Новия дом изграден от тухли с цвят бордо. Миризма на иглолистно дърво. Гъби под боровете. Какво може да бъде по-добро? Като, че ли е жена манекенка. С коси до пояса. Добра и домакиня едновременно и не пуши. Казват, че се е случвало и такова нещо. А още и чаша от бохемски кристал и в нея вино с цвят на камширски рубини - 1000 долара за бутилка.

    Много пари. В света има 946 милиардера. И моето име е сред тях в един списък. На 100 --тно място. Или даже на 25-то място!

    Едно телефонно иззвъняване и вече милиони граждани добросъвестно преместват стрелките на часовниците си на зимно време. Още едно телефонно иззвъняване и балистична ракета излита за да порази лошия съсед!

    Телесните наслаждения, пари, власт и стремеж към знанията - това са тези основни стимули, които сриват човека от мястото му за да го поведат по лабиринта на живота. Обаче днес на прага на 21 век изведнъж се изяснява, че всички пътеки в този лабиринт вече са изследвани и ние се носим от тупик към тупик. До този извод идват политиците, учените, деятелите на изкуството и даже...децата.
    Днешното поколение не желае нищо от това, което може да им предложи старшото поколение. Нашите деца не разбират, защо е необходимо много години да се учат и да "правят" кариера, за да могат в далечното бъдеще да си осигурят щастлив живот, когато е възможно да се наслаждават сега във виртуалните светове на Интернет или с помощта на наркотиците.

    Пред нас съществува стена. Болшинството просто не я вижда, други не желаят да я видят. И само съвсем малка част крещят за това с цял глас. Кабалистите не крещят, те предлагат решение. Но за това малко по-късно. А сега малко за това, как ние се оказахме в лабиринт без изход.

    Люлката на съвременната цивилизация е Вавилон. Знаменития древен град в Месопотамия, столицата на държавата Вавилон. Той е разположен на река Ефрат, на юг от съвременния Багдат. През третото хилядолетие преди нашата ера се е случило събитие, което ние още не сме в състояние истински да оценим.
    За първи път човека се оказва пред избор: дали да върви по пътя да развива науката, техниката, изкуствата и философията или по неизвестния и непонятен път на духовното развитие. И избора е бил направен. В това време е в ход строителството на "вавилонската кула" символ на материалното благоприличие, което продължава и до сега.

    Що се отнася до втория вариант - духовното, той се оказва неприложим. А с това за първи път в света се открива науката кабала. Човека, който я предлага за практическо приложение се е наричал Авраам.

    Когато Авраам се убеждава, че вавилонците не се интересуват от кабала, той събира своите малобройни последователи и създава първата кабалистична група и напуска заедно с тях Вавилон. В последствие от тази група е произлязъл народа на Израел.

    Между другото човечеството е единствения фактор в природата, който непрекъснато се развива и достигал до критическа точка. Човечеството изведнъж осъзнава, че по-нататък така не може да се продължава и е необходимо нещо да се направи. В този момент се оказва, че изхода е намерен. Появили са се нови, по-свършени религии други методики за потискане и ограничаване на егоизма.

    Обаче самия живот показва, че това не е изход, тъй като човечеството, а по точно неговото его, продължава стремително да се развива и предишните постановки не работят. Напрежението в света започна да нараства и човечеството се хвърля в другата крайност.
    Появяват се социалистическата, комунистическата и фашистките идеологии. Независимо, че те съществува в един или друг вид и днес, горчивия опит показа, че това се отклонения, които водят развитието на цивилизацията до безизходица.

    А какво е ставало през това време с науката кабала? Исторически тя постоянно се е развивала и усъвършенствала. Нейните принципи не са променяни от времето на нейния основател - Авраам. Променяла се е само методиката, по която се е подавал материала в съответствие с развитието на човечеството.

    Методиката на кабала е проста и сложна. Точно така, както и самата природа. Работата е там, че крайния резултат от въздействието на тази методика е - сливането на две абсолютно противоположни неща: човека и природата. Това се постига не чрез измислена теория и психологическо въздействие.
    Природата със своето въздействие променя човека. За да може да стане това е необходимо правилно да се "подложим" под нейното въздействие. В това, като цяло е и същността на цялата методика. Именно това предлага Авраам на своите вавилонски съграждани.

    А съществуват ли доказателства за нейната ефективност изразено със думите на съвременния език и технология? Не е необходимо да отиваме далеч. С нейна помощ е бил създаден цял народ - народа на Израел. Но целта на Авраам не е била да създаде народ. Той е искал народа на Израел да запознае цялото човечество с метода на кабала.
    През цялата си история Израел е преживявал много подеми и спадове. Всички те са били в пряка зависимост от използването на принципите на кабала. Когато народа се е опитвал да реализира тези принципи, той се издигал, а когато не е - е падал.

    Но тази статия не е за народа на Израел, не е и за Авраам и даже не е за кабала. Тя е за бъдещите жители на планетата Земя. Днес подобно на древните вавилонци, ние стоим на кръстопът. По кой път да тръгнем? Към насилието в училищата и детските бронежилетки? Към разпадането на семейството и едно половите бракове? Към "нефтените неразбории" и търсенето на алтернативно гориво? Към кризата на долара и създаването на новата валута "амеро"? Към създаването на нови лекарства и появата на следващия СПИН?

    Или може би все пак да опитаме да тръгнем по пътя предложен от Авраам?

Да полудеем или да се занимаваме с кабала? А, може би, това е едно и също?
И без това се разпространяват слухове, че голям процент от онези, които се занимават с нея, полудяват.

Така ли е всъщност?  Въпроси, въпроси, въпроси...

На тях отговаря кабалистът Михаел Лайтман

В кабала често идват хора, привлечени от мистиката. И естествено, когато започнат да разбират, за какво става дума, те си отиват. В кабала остават само онези, които се занимават с изследване на себе си по отношение на Висшия свят. За такива хора няма никакви ограничения.

Митът за това, че занимавайки се с кабала, можеш да полудееш - всъщност е добър мит. Той отблъсква от кабала хора, които имат към нея малко желание. Въобще митовете позволяват да се сортират хората. От една страна това затруднява нормалното възприемане на кабала, а от друга е даже добро.

"Кабала - това е мистика! Кабала - това е религия! Кабала - това са заклинания! Кабала - това е проклятие! Кабала - това изобщо е неизвестно какво!" - нали ако "маскираме" по този начин дадена наука, то при нея ще идват действително хора, за които всичко това не е важно. Важното за тях ще бъде: "Аз трябва да постигна това! Именно това знание ми е необходимо!" - те ще почувстват това с вътрешното си чувство. 

И затова аз дори, мога да се кажа, приветствам тези митове. Те не ме дразнят. Та те ни позволяват да възпираме цялата онази мръсна вълна, която постоянно би заливала кабалистите, без да им позволява да съществуват нормално.

Вие считате, че от заниманията с кабала можете да полудеете? Мислите, че това е опасна работа и с нея могат да се занимават само мъже над четиридесет години? Много добре. Тази кабала не ви е нужна и по-добре стойте далече от тази работа! Както и всяка по-особена работа, кабала има нужда от силни хора, за които целият този фалш няма никакво значение.  Те казват: "Това е мое!". На времето и аз така дойдох. На мен ми разказваха същото за кабала!

Аз бях тридесетгодишен, доста успешен млад човек с жена и син. Всичко беше нормално. Аз имам висше образование, начинаещ учен съм. Съпругата ми има две висши образования. Живей, работи, устройвай си живота! Но на мен в този живот не ми достигаше знание за неговия смисъл. И не ме интересуваше какво говорят за кабала. Интересуваше ме средството, с помощта на което бих могъл да открия отговора на своя въпрос. Аз исках да открия смисъла на живота, и точка! За мен не беше важно какво говореха другите за това

Аз подсъзнателно чувствах, че няма какво да търся в индуизма. Няма да ми помогне седенето в позата на лотос с петно на челото - по този начин енергия не се получава. Няма да ми помогнат и другите упражнения - някакви особени молитви или медитации, концентрации върху някакви букви или, да речем, върху белия слон.

Аз чувствах, че за мен източникът на онова, което търся, се намира в кабала. Аз бях напълно здрав, нормален човек, който не е склонен нито към мистиката, нито към религията, нито към нещо подобно. И кабала въобще не ме плашеше.

Какво само не ми говореха! И приятелите: "Михаел, къде отиваш?! Жал ни е за теб. Погледни се - целият живот е пред теб!" И родителите: "Ние те отгледахме, всичко е нормално. Виж какъв внук имаме, жалко за него! Ще имаш още деца. Ти даваш ли си сметка какво правиш?! Това ще те вкара в лудницата! Край, ние те губим!"

И това се казваше с огромна болка, от все сърце. Родителите, които са вложили всичко в децата си, които искат да видят, че те живеят нормално. Всички около мен ме гледаха като луд, сбогувайки се предварително с мен. А аз просто реших за себе си, че за мен това е по-важно от всичко. Разчитах на собствените си сили и не слушах никого.

Кабала се занимава с развитието на личността на човека, с неговия  "Аз". Тя разкрива пред човека възможността да гледа по друг начин на света, по съвсем друг начин от този, по който ние гледаме на него от днешното си състояние. Не чрез своите зрение, слух, обоняние, осезание, тактилни усещания, вкус - човек започва да "вижда" един свят, недостъпен за възприятието на тези пет органа на чувствата, сякаш извън своето тяло. Той започва да усеща онова, което обикновеният човек не усеща.

Когато говориш за друго устройство на света, за една друга вселена, която усещаш, това плаши обикновения човек: "Виж какво говори той! Той казва, че човек може да усеща нещо сякаш извън тялото. А това вече намирисва ... Той какво, от тялото си ли излиза?" Тоест, на обикновения човек в нашия свят такъв поглед към природата, такова изследване му се струва много странно, опасно и неестествено. А още повече на учения в нашия свят - много е трудно да им се обясни, че ти гледаш на света и го изследваш по напълно различен начин.

В наше време, обаче, друг изход няма! Днес у човека възниква настойчивата вътрешна потребност да се ориентира в света, защото в противен случай няма да оцелее. Ние още, може би, не осъзнаваме това, но всичко, което се случва около нас, става само за да ни подтикне да излезем в следващото мироздание, в следващите измерения.

Постепенно, от година на година, това все повече ще се разкрива. И в кабала ще идват все повече хора. Те просто няма да има къде да отидат! Всички религии, мистики, медитации, всевъзможните псевдодуховни методики ще отмрат. В наше време сме свидетели на техния бум, и той вече затихва. Така обикновено става преди приключването на някой процес - за окончателното отхвърляне е нужен още един такъв голям бум.

Хората вече не вярват в това. Те виждат, че в нашия свят няма никакви чудеса. Нашият свят - това са глобалните закони и ние не можем да се справим с тях. Ние нищо не знаем и нищо - никакви заклинания, никакви светци не ни помагат. И вместо тях все повече и повече започва да се проявява науката кабала, която говори за реалното постигане на висшето измерение, в което ние трябва да съществуваме. Ние за това сме и създадени - създадени сме в нашия свят, за да изградим себе си в него и да продължим съществуването си в него в двете измерения: нашия свят и Висшия.

За това говорят всички кабалистични книги в продължение на пет хиляди години. Нищо свръхестествено, нищо мистично няма в това. Това е просто едно нова знание на човечеството, същото, както всяко друго.

И така вие мислихте, че благородството е дошло от добра воля и грижа за хората? Помислете отново. Нови генетични изследвания показват, че това може да е просто резултат от действие на гените. Но от гледната точка на кабала това трудно би се приело за новина. Затова ние бяхме сигурни, че една среща между генетика проф. Ебщтайн и кабалиста др. Лайтман би могла да бъде много увлекателна.

 

Михаел Лайтман, Ph.D.

 

Кабалист, професор по Онтология и Теория на Познанието, PhD по философия и магистър по Медицинска Кибернетика. Президент и основател на Бней Барух Кабала Обучение& Научен Институт. Автор е на повече от 30 книги по автентична Кабала.

 

Ричард П. Ебщайн

 

Директор на Scheinfeld Центъра по Човешка Генетика за Обществени науки, Еврейския Университет и ръководител на Научна Лаборатория, Herzog Memorial Hospital, Ерусалим, Израел. Публикувал е над 200 статии и е открил „нов, търсен" ген.

 

Научното списание „Genes, Brain and Behavior" наскоро публикува резултатите от изследванията в Еврейския Университет в Ерусалим, показвайки че хората със специфична генна комбинация са с 50% по-благосклонни към парична щедрост.

 

Водещия учен в този научен екип, проф. Ричард П. Ебщайн, се срещна с кабалиста Др. Михаел Лайтман да дискутира нови открития и тяхното приложение. По време на техния увлекателен разговор др. Ебщайн обясни, че нашите гени са частично отговорни за цялото наше поведение. Защо частично? Защото каквото не е предопределено от нашите гени, е определено от влиянието на обществото. Но всичко това не е изненада за кабалиста др. Лайтман.

 

Проф. Ебщайн: „Ние започнахме да проверяваме специфични гени, за да установим дали те оказват влияние върху алтруизма и ние използвахме една доста проста игра, за да го установим: на човека му се дава плик с пари. Той или може да вземе всичките пари или да даде някаква част от тях на някой друг, без да знае каквото и да е за този човек и, дали той има нужда от тях - той може да е милионер или човек дори без едно пени. Когато аз давам тази парадигма на някои хора, те казват: „Хайде бе, кой глупак ще подари каквато и да е част от парите? На всеки му се иска да вземи всичките пари и да си ходи в къщи. Какво може да мотивира подаряване на пари?"

 

Но се случва така че, само 20% от хората вземат всички пари и почти една трета от хората дават половината от тях на някой друг, без да знаят дали този някой наистина има нужда от тях".

 

Др. Лайтман: „И каква беше тяхната мотивация да го правят?"

 

Проф. Ебщайн: „Това не ни е ясно. Икономистите го наричат алтруизъм".

 

Др. Лайтман: „Е, в тази точка Кабала не е съгласна. Кабала казва, че всички ние сме направени от една егоистична субстанция и, че „алтруистите" фактически са също егоисти. Те имат само различна мотивация, доколкото няма действие без причина. Ако аз дам на някого нещо, то аз трябва да имам „горивото" или енергията, мотив, който да има енергия да направи това. За да направя такова движение, аз трябва да я „претегля" - моето тяло или „аз" самия трябва да знам, че аз ще имам изгода от това действие. Аз мога да получа изгода, като давам нещо или получавам нещо. С други думи, това разбира се, е действие на получаване, но погледнато отвън е алтруистично".

 

Проф. Ебщайн: „Някой може да каже, че дори, когато някой дава пари на някой друг, той получава възнаграждение, поне в своя мозък и това е причината да го прави. Всъщност, човек не би го направил, ако не получаваше това възнаграждение. Според науката изучаваща мозъка, възнаграждението е химична субстанция, която се секретира. Така че всъщност вие сте прав - няма алтруизъм без получаване на възнаграждение, в противен случай човек не би бил мотивиран".

 

Др. Лайтман: „Значи има някакъв механизъм вътре във всеки човек, който освобождава някаква субстанция, която му доставя удоволствие и по такъв начин той е способен да дава, така ли?"

 

Проф. Ебщайн: „Да".

 

Др. Лайтман:" И във всеки човек това го има в определена мярка - в някои хора повече, в други - по-малко, но то винаги е предетерминирано в човека, така че няма „егоист" или „алтруист", а всичко е предопределено съгласно неговата природа на развитие. По начина, по който един човек е роден".

 

Проф. Ебщайн: „Да, но гените не предопределят 100% от неговите действия. Повечето хора днес се съгласяват, че обществото също играе роля".

 

Др. Лайтман: „Как?"

 

Проф. Ебщайн: „Е, много по-лесно е да се характеризират гените, отколкото да се разбере влиянието на обществото и как точно един човек е повлиян от него още от раждането си.

 

В действителност днес ние знаем за съществуването на ген, който е отговорен за престъпления, това може частично да обясни, защо някой човек би имал криминално досие или е с престъпление. Учените откриха, че този генетичен ефект зависи от това, дали човек

 

е бил подложен на малтретиране като малък. С други думи, генът може да ви направи престъпник само, ако сте имали опит с престъпление като дете. Но без социално влияние, генът остава неутрален".

 

Др. Лайтман: „Значи нещо друго трябва да позволява тази наклонност да се прояви и да се проявява..."

 

Проф. Ебщайн: „Да, комбинацията от нашето възпитание, родителите, училището и обществото определят нашите действия. Но гените са също нещо много важно: те са отговорни на около 50% за нещата, които ние правим. Това е, което ние наричаме „твърдата връзка в нас" ".

 

Др. Лайтман: „Нека ви задам един въпрос: като вземем под внимание всичко, което става днес и всичко, което дискутирахме, дава ли ни това някаква надежда за подобряване на човека, правейки го по-алтруистичен в ползата на човешкото общество? Може би ние можем да използваме вътрешно въздействие, за да индуцираме алтруистичните гени да се проявят и да станат по-активни?"

 

Проф. Ебщайн: „Честно, моето лично мнение е, че генетиката в това не може да помогне, независимо, че аз самият съм генетик. Мисля, че най-ефективния път за промяна на човешкото поведение е чрез образованието и обществото".

 

Др. Лайтман: „Кабала казва, че ние трябва да разкрием главния процес, през който човечеството преминава: че човешкото его стабилно нараства от поколение в поколение и сега достига граници, които представляват истинска опасност за човешкия вид. Така както ние напоследък чувстваме нашето ужасно влияние върху природата.

 

Ако този процес стане очевиден за нас, тогава обществото ще получи това послание през медиите и това ще повлияе всички и лично всеки един от нас. Защото, естествено това, което обществото приема като стандарт, се приема и от индивида. Нужно е само да обясним причинността на нещата и тяхната цел - защо Природата е организирана по такъв начин и накъде ни води".

 

В този момент репортерът на „Kabbalah Today" Орън Леви, който слушаше целия разговор реши да се намеси и да зададе няколко въпроса.

 

Орън Леви: „Аз стоя тук и слушам вашия увлекателен разговор и трябва само да задам няколко въпроса. Проф. Ебщайн, вие казахте, че гените определят поведението на хората, следователно, ако гените определят нашето поведение, има ли място за избор?"

 

Проф. Ебщайн: „Мен веднъж ме попитаха в едно интервю на ББС Радио, дали „генетичното алиби" се приема в законовото право. Отговорът е отрицателен, те не го приемат. Но ако вие ме попитате персонално, дали да кажем един човек е роден с „лоши гени", има баща алкохолик и насилие в семейната си история и после пребива в инцидент в бара някой до смърт и е на възраст 25 години - бил ли е той виновен?

 

По начина, по който аз разбирам от генетиката, социологията и антропологията аз би трябвало да кажа, че този мъж не е имал голям избор. Може би в последния момент той би могъл да реши да не извади ножа и да убие някой, а да помисли за неговия цялостен свят - вървял е в лоша посока, всички карти са били против него, смъртта е била определена твърде рано в неговия живот. От друга страна, обществото все още не може да му прости".

 

Орън Леви: „По рано вие казахте, че човек е повлиян на 50% от гените си. Какво представляват другите 50%?"

 

Проф. Ебщайн: „Те идват от обществото, възпитанието, което човек получава от родителите си, от училището".

 

Орън Леви: ОК, ако това добавя до 100% - 50% гени и 50% общество - тогава къде съм „Аз"? Какво остава за самата личност?

 

Проф. Ебщайн: „Това е въпросът".

 

Орън Леви: И какво казва Др. Лайтман за това, от гледна точка на Кабала?

 

Др. Лайтман: Какво мога аз да кажа - няма свобода на избора. Това не е точката, където свободата на избора може да бъде намерена. Мъдростта на Кабала казва, че няма свобода на избора в нашия свят, ние не сме сводни тук. Ние като индивиди не избираме това, с което да се родим, включително обкръжаващата среда, семейството си, училището или каквото и да е от нашия живот. И когато пораснем, да кажем до 20 годишна възраст ние нямаме нищо наше - всичко е въведено в нас. Така че, това не съм наистина „аз", тъй като ние все още нямаме „Аз".

 

И когато започнем да водим живота си според медиите и обществото, които ни влияят, ние никога не проявяваме нашето „Аз". Ние може дори да нямаме усещането, че имаме потенциала да израстем над този вид съществуване.

 

Кабала обяснява, че човек чувства „Аз" през вътрешен подтик да разкрие святост - да издигне човешката природа и да открие духовния живот и Висшата Сила. Там ние намираме свобода на избора. Но в нашия свят, наистина няма свобода на избора".

 

Орън Леви: „И така, казва ли Кабала, че модерния човек все още не е достигнал крайната точка на еволюцията или развитието?"

 

Др. Лайтман: Аз вярвам, че двамата и Проф. Ебщайн и аз сме съгласни, че ние все още имаме нужда повече да се развиваме. Човешкото развитие не е в своя пик, ние все още не виждаме цялото добро, което може да изплува от това.

 

Според Кабала човек трябва да достигне до Висшата Сила, да включи всички Висши Сили на Природата в себе си. Това значи че човек трябва да постигне и да разбере цялата реалност. Ние говорим за действителното човешко развитие - не просто какво човек разбира, мисли или изучава - а как самия човек се развива.

 

Надявам се ние ще доживеем времето, когато учените независимо един от друг ще разберат, че без вътрешни промени те няма да могат да проникнат дълбоко в материята и да изучат силите, които стоят зад материята и законите вътре в материята. Те трябва да ги идентифицират по някакъв начин и е невъзможно да го направят, използвайки нашия егоистичен разум и материя. Вместо противоположни ние трябва да станем подобни на материята. Евентуално ние трябва да признаем, че Природата е алтруистична и следователно е създала живота.

 

Ние можем да научим това от нашите клетки и от начина, по който те действат в тялото ни. Ако те не работеха в перфектна хармония, тялото не би съществувало. Всички и всяка клетка се грижи за цялото благосъстояние на тялото. И цялата природа работи по този начин. Ние сме единствената част от Природата, която създава не балансираност и ние трябва да признаем това и да коригираме себе си. Това е същността на Кабала.

 

Нека се надяваме, че чрез науката, в действителност ние ще открием, че нямаме възможност да постигнем действителните закони на Природата освен, ако не променим себе си по нейно подобие".

 

Проф. Ебщайн: „Съгласен съм с вас. Но не мисля, че науката върви в тази посока. Мисля, че има една гордост сред учените, мисълта, че те могат да разберат света по-добре с техния разум и средства".

 

Др. Лайтман: „Добре, нека се надяваме, че ще намерим път извън бурята, в която света е попаднал, и заедно от страна на генетиката и от страна на Кабала, всичко ще се свърже в една Божествена Наука".

Тъмнина, нощ нищо не се вижда. В ушите ми гърми тишина. По гърбът ми полазват тръпки -  отглас от студа, който сковава костите на мъртвите. И изведнъж – пронизително скърцане от всякъде , като че ли някой ни скърца върху сърцето. Силуетите на гробовете започват нерно да се тресат, покрива се срива, и хрущенето на дъски известява за непоправимото. Не мога да повярвам на очите си: те излизат от гробовете си и крачат право към мен. Още малко и аз ще почувствам върху себе си техните протегнати ръце.

Женски вопъл се разнася под свода на кинотеатъра…

Това беше репортаж за един  холивудски филм на ужасите. Разбира се имало и други филми, които се запомнят за цял живот, но темата за мъртъвците, неизвестно защо оставят особени следи.

От пет годишна възраст детето,  по правило започва да осъзнава понятиети “смърт”. Краят на близък човек от семейството или на домашен любимец го навеждат на въпроси, и тогава на родителите се налага  да обясняват на малчугана, защо умират хората, къде отиват те след смърта, връщат ли се и от къде, и ако е да то кога.

Безкрайни са предположения за смърта и за тов, което се случва след нея. Цяла промишленост се занимават с това да прави услуги за свързване със задгробния свят. А кой ли не е слушал за “възкръстване на мъртвите”? Ако Вие не сте чели за това от пророците, то вероятно сте гледали холивудски трилари. Но не е ли странно? В мрака на ноща или при светлината на луната, мъртъвците излизат от гробовете си и си устройват празненство или вакханалия? Кинокадрите, разбира се възбуждат въображението, но има ли в тях поне малко истина? И откъде въобще са се взели тези прорицания? За да се доберем до причините ние решихме да използваме учебниците на науката кабала.

Края на мита “В бъдещето мъртвите ще въстанат срещу своите пророци”

Книгата “Зоар”, глава “Емор”

Баал Сулам, създателя на съвремената методика за изучаване на кабала, който е написъл всеобхватния коментар на книгата “Зоар”, обяснява истинското значение на тези думи. Той разкрива пред нас картината на развитие на човешките души : от тяхното сътворяване, през падането им в този свят, към самостоятелно връщане в света на Безкрайността.

Да отворим още една книга на Баал Сулам – “Учението за дестте сфирот”. Тук ни очаква сюрприз още в първите изречения: “Следва да се помни, че науката изучава духовните обекти, които не заемат място и време”. С други думи, кабала не изследва физическите тела , а само духовната природа и духовнте явления, т.е. състояния където действат само сили и чувства без материални обвивки.

Мъртъвците не могат да разчупят с костите си гранитните надгробни плочи и няма да се втурнат по нашите улици в дружни колони. Да оставим факта, че някои ще бъдат разочоровани, но кабала категорично отрича подобна възможност.

“Възкресението на мъртвите” – не е кошмар, а термин, име на процес, който се отнася до душите на хората, а не за техните тленни тела.

Езикът  на Висшите светове “Така е казал Твореца: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя. И ще познаете, люде Мои, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа из гробовете ви. И като туря духа Си във вас, ще оживеете и ще ви дам покой на вашата земя.” Това е цитат от пророк Езекил. Има и други откъси от подобен род. “Как едното се връзва с другото?” – ще попитате Вие. Кабалистичните понятия нямат никакво отношение към обичайния ни свят. Всички те описват свойствата на нашите души, част които ние постепенно изправяме в процеса на развитието. Казано по друг начин, “възкресение от мъртвите” – не е гробищна мистерия, а духовно действие: ние поправяме своята душа и я възраждаме за живот в Висшите светове. Но това е само началото. Баал Сулам продължава да ни удивлява и пише, че на всеки е отсъдено да се издигне на духовно ниво още през този си живот в този свят. Ние ще обясним неговите думи, но първо дайте да проследим, какъв път са извървяли нашите души до сега. Царството на желанията

“Знай, че до създаване на творението простата Висшата светлина е изпълвала цялата действителност”.

АРИ, “Дървото на живота”

Така раби Ицхак Лурия  описва първия етап при формирането на реалността. Висшата светлина – това е Твореца, желаещ да дари безкрайно изобилие. Той е създал “организъм”, единна душа – егоистично желание, противоположно на алтруистичната природа на Твореца и състоящ се от неизброимо число клетки-души, постоянно взаимодействащи помежду си. Кабалистите наричат тази система Адам Ришон.

В самото начало тя е била напълнена със светлина, т.е. с безкрайно наслаждение и напомняла на младенец, който се намира в майчиското лоно. В него има всичко, което му е  необходимо, но той не осъзнава процесите, който протичат около него и в него самия.

В таково  положение се намира и общата душа в своето първоначално, “безсъзнателно” състояние. За да се почувства свръзката с Твореца и да се наслади на таз свръзка – това което е било заложено в замисъла на творението, - душата е длъжна да се развие и осъзнава случващото се. За това е необходимо да бъде отделена от изсточника на наслаждение, от Твореца и да и се предостави възможност да се върне към Него със собствени сили и по собствено желание. На този път тя придобива независимост и разбиране, което не и е достигало в началото.

Парчетата от наслажденията

Всеки баща иска, детето му да тръгне по неговите стъпки. Творението – детето на Твореца и на него е отсъдено да се издигне на нивото на Твореца, в света на Безкрайността.

Накрая тяхната свръзка се разкъсва. Общата душа се разбива на множество частици, които падат все по ниско и все по далече от Твореца и накрая се “обличат” в тела от нашия свят. Това сме ние.

Важно е да се помни, че става дума не за физическо отдалечаване, а за различни свойства На по-ниските нива разрива става пълен и душата въобще не усеща Твореца. Обаче това е само временно, междинно състояние, целта на което е да се създават оптимални условия за независимо развитие.

Окончателния разрив Баал Сулам нарича “смърт”, а следващия подем в просеса на който ние сами разкриваме Твореца, той определя, като “живот”. Всеки може да използва тези термини и да ги приложи към себе си и да реши, къде се намира той сред “живите” или сред “мъртвите”…

От горе надолу и отдолу на горе

АРИ, създателя на езика на кабала и разкрил я като наука за постигане на мирозданието, отбелязва в книгите си, че главната причина за падането в “царството на мъртвите” е егоизма. Именно той поставя стена между нас и Твореца. Човешкото его съгласно общото мнение е двигател на прогреса, но то ни заставя да използваме другите хора и да извличаме от тях изгода, а след това да ги изхвърляме, акто непотребни.

Самото признаване на този факт, вече е крачка напред и ако ние не се спрем на достигнатото, ще намерим за своите желания по добри приложения. Тогава в нас ще възкръсне това, което сега е мъртво, - свръзката с Твореца.

Отправната точка за пътя ни нагоре – това е смяната на намерението, когато себелюбието отстъпва мястото си на свойството на Твореца, абсолютната любов. Постепенно в човека узрява порив към духовния свят – първия “звънец на будилника”, който ни призовава да се пробудим. Сега за него вече не е тайна, че е дошъл следваш етап на развитие.

Ако ние държим правилния курс, това влечение не изчезва, а точно обратното, укрепва се се ден след ден и набира такава мощност, че по казаното от кабалистите, “ не ни дава да саспим”. Картината постоянно се прояснява и ние откриваме, че живеем по заповед на своята егоистична природа. Тя властва над нас тя стои за всяка наша крачка зад всяка наша мисъл и непримиримо се сражава с всеки опит за приповдигане над себе си.

За да се справим с егоизма си е необходимо да се спуснем на неговото дъно. Тогава ние започваме искренно да неннавиждаме този хладен, лишен от светлина труп и се обръщаме “нагоре” за помощ. Именно такъв отчаян призив се нарича в кабала “молитва”. Ние молим за това да напуснем мъртвите и желаем да живеем. Твореца желае за нас същото и поради това отговора идва незабавно.

Така се реализира бягството от “царството на ммъртвите”и ние без да се разделяме с този свят започваме невероятен подем по стъпалата на духовните светове.

Постигането на Твореца

Постигането на Твореца – това е действие на душата спрямо самата себе си, а нейното развитие е реализация на желанието да се постигне Твореца. Степента на постигане се определя от величината на душата.

Твореца не се нуждае от философски модели за доказване на своето съществуване. Само с помоща на науката кабала ще се разкрие управлението Му на творението.

Положителния поглед върху света трябва да изхожда от усещането на Твореца. Това е и пълното осъзнаване, което носи със себе си любовта на Твореца и неговото благо.

http:www.kabbalah.info/bulg/blog

Когато вървеше стачката на преподавателите, шума на пресата и изказванията на “жертвите на стачката” потънаха в морето на равнодушно мълчание. Системата за образование беше парализирана за рекордно време, показвайки невероятните си проблеми – а на мнозинството от нас ние беше все едно. Но работата не е в това. Въпреки, че можеше да се окаже много важно?

 

Накратко, ситуацията е следната: нарастваща жестокост, безидейност, ниско ниво на обучение, безинциативност на учителите и учениците, препълнени паралелки, синдром на хипер активност и дефицит на внимание. Всичко това е отгласи от нашето блиско бъдеще. Та нали докато ние се огледаме и ето децата ни са пораснали. Стачката вече е в миналото. Може би учителите да са добавили нещо към мизерните си доходи, но в това време на младежите беше нанесен нов удар: те за първи път или за пореден път се убеждават , че у нас никой с никого не се съобразява и може да се разчита само на силовите методи. Такива уроци за разлика от уроците по математика и литература, се запомнят за много дълго време. Шестица по математика, двойка за живота.

 

По същество всички ние сме заявители към системата на образованието. Тя е длъжна да ни доставя качествена “стока”- ново готово за живота поколение. И тук веднага възниква въпроса за какъв живот това поколение трябва да бъде подготвено?

 

С невъоръжено око се вижда:  днешните деца са качествено други. Много от тях са съвършенно равнодушни към това, което е вълнувало техните родители, когато те са били на тяхната възраст. Ние им предлагаме “забележителни” цели: солидни банкови сметки, склавата на звездите, власта във всичките и нейни прояви, съкровища от научни знания …Но нещо не се получава.  Не всички са готови да посветат на това живота си, а някои откровенно  пренебрегват нашия “безценен” опит.

 

На съвременните деца са им необходими практически инструменти за да разберат света  в който те живеят. Изследванията показват, че втрешно младежта се развива много повече от колкото ние си мислим и се привличат от вещите много повече от колкото на нас ни се струва. Обаче поради младостта си те не са в състояние правилно да оценят и използват своите пориви и да ги насочват в нужното русло на бурния поток  на своите желания.

Помага ли им в това училището? Едва ли Децата се захласват от масата безполезни знания, а на тях им се иска да знаят само едно – как да бъдат щастливи. На учениците се набиват какви ли не науки, а най-главната науката за живота не се изучава. Естествено – та нали по старото поколение се е придвижило в нея не по-далече от младото.

 

Преди петдест години Айнщаин е казал: “ Образованието – е това, което остава в човека , когато той забравя всичко, което е учил в училището.” Нашите училища се стараят да направят от детето тесен профисионалист, знаещ инженер, лекар, програмист. Те отдавна не претендират, че възпитават и считат задачата си изпълнена, ако випусника е станал специалист хай-тек,  адвокат, рекламен агент, брокер или счетоведител.

 

Да възпиташ човека – означава да го научиш да бъде човек в пълния смисъл на тази дума. Но в епохата на глобалната промяна Министврството на образованието продължава да действа по стария метод.Отново и отново се опитваме  да налагаме на децата си  това, което е било добро за нас, без да разбираме, че те са се родили други, в друго време и за тях това абсолютно не им подхожда.

 

 

 

Без сантименти

 

“Обществото озверява и се хвърля в пропаста, от която няма изход – така си пишат учениците випускниците в чатовете и блоговете на Интернет  един на друг. Принципа  “интересуваме само моя дом , какво става там не искам да знам” този принцип е следствие от отношението на държавата към въпроса за образованието.. Хората се грижат за себе си и не обръщат внимание на другите и на трайните ценности. “

 

Мина времето на бавно течащите промени. Започна последната спирала в развитието на човешките желания, които през последните сто години скочиха до небесата . В резултат на това обществото се раздира от противоречия, а младежта открива бекомпромисната потребност да намери смисъла на своя живот. Погрешно е да се мисли, че тя не е готова за товаа.

 

Въпросите, които по рано са били малко и са се пробуждали в почтенна възраст, днес пробиват вътрешните прегради, растърсват света и изискват своите отговори. Като правило те потопяват подсъзнанието и човека даже не може да разбере, какво става с него, от къде идват тези пристъпи на отчаяние, изблици на гняв и изблици на хиперактивнст.

 

В детето от ден на ден сенатрупват разочарования, а след това става взрив. Често при опит да да се приглушат нагорещените страсти младежите се обръщат към наркотиците или към други мимолетни удоволствия, които им дават възможност да си отдъхнат. Бързото щастие за 50 лева  става по-необходимо от цялото “богатство” на наия свят.

 

 

Край на семейството?

 

Както пеперудата и огъня така и децата влизат в Интернет и социалните мрежи в търсенето на топлина. На тях не им стига съпричастност, те искат да бъдат част от нещо голямо и надеждно.

 

Последните иследвания показват, че в съвременния свят почти половината от децата живеят в нестабини и временни семейства. Понятието “любещи родители” придобива раритентен характер и на негово място идва  “импровизирани структури”, сменящи се съпрузи, които служат на децата, като временни родители на непълен щат. Понякога в живота се втурва “нов брат, който той не е познавал, а понякога той изчезва след поредната “рокада”.

 

Крехкия свят на малкия човек минава през важни етапи на своето изграждане под постояния гнет на неустойчивост и страха, че ще загуби майка си или баша си, а понякога и двамата заедно.

 

Няма нужда да се обясняват психологическите последици от тези процеси. Тяхната следа ще остави отпечатък я човека завинаги. Да добавим към това вътрешната опустушеност, за която ние вече говорихме и вие ще получите личност, която не се потдава на възпитание, даже ако

 класовете се съкратят два пъти и да има по десет учителя на всяка от двете части.

 

За да се справим с този проблем, подхода трябва  да бъде качествено друг, а промените – фундаментални.

 

Никой друг

 

А ние? Едно от двете:  или ние сме много сме заети с други дела, за да отделим време за главното, или просто не разбираме, какво става. Разбира се, много е лесно  да се остави всичко на самотек. Да оставим учителите да се “боричкат”  с Министерството и правителството, а ние да дочакаме края на техните митарства и да се върнем към рутинния си живот.  Този вариант не е лош, ако нямаше едно “но”: края на този вариант е непредвидим. Ситуацията ще се изостря, докато не заемем ясна позиция  и не поискаме истински промени.

 

Истински промени могат да се реализират само “отдолу” – от нас. Именно ние, родителите на подрастващото поколение, са длъжни да внесат необходимите корекции в законите за съществуване на обществото. Именно ние сме длъжни да създадем такъв натиск, който ще доведе до преосмисляне на скалата на преоритетите и се постави на първо място възпитанието. Само не бъркайте въпитанието със системата на образование и проблемите на учителите, които  по същество не са виновни за нищо. Обществото на  народите трябва да разбере същността на ставащото и да намери верния път към изхода от безисходицата. Младото поколение се нуждае от нова методика за възпитание, които ще му позволят да осъзнае и си зададе въпроса за смисъла на живота си  и да получат истински отговор от по възрастните. Без такъв отговор нашите деца няма да оживеят.

 

Няма никаква причина да се опасяваме, че тази тема не е сериозна. Децата са подготвени за нея много по-добре от възрастните и Вие ще се убедите, когато те след година ще раберат това, което на нас ни се струва сложно и трудно за обяснение. Те ше разберат това бързо и по-добре от нас.

 

Решението на проблема

 

Ако аз, като родител, успея да предам на следващото поколение всичките си постижения, целия си опит, то аз ще му обезпеча достоен живот. Но това е възможно само, ако аз самия

разбирам  системата за Висше управление. Ако аз си представям целия този механизъм, единната система, в която всяка мисъл, всяка дума, всяка постъпка оказва своето въздействие, тогава ше може да ме наречат възпитател на бъдещето поколение. На това е способен само човек, който е постигнал Висшия свят и знае, с какви мисли, желания, постъпки ние предизвикваме едни или други реакции на ситемата за Висше управление. Всичко това е предмета на изучаване от науката кабала.

 

Възпитанието трябва да бъде насочено само върху духовния подем на човека. Тази методика се опира  на основите на мирозданието. Можем да избягваме това решение дълго време, докато страданието не ни застави да се замислим  и приемем това, което още сега е очевидно.

Живота ни сигнализира с цялата си откровенност : действайте, условията вече са узрели за това. Възможно е и ние да се зарадваме, като свалим от плещите си отговорността, но никой друг не би я взел върху себе си. Това е наш дълг пред тези, които растът днес  и които ще живеят утре.