В отговор на запитване с думата „new age” Интернет ще ви отвърне с цяло находище от отговори: йога, медитация, шиацу, ченелинг, таро, хилинг, рейки, тенсегрити, мантри, лечение с глас, танц, сън, камъни, билки, дървета, смях, плач…
Какво е това? Нова ера или нова мода?
Тълпи мислители и лечители представители на различни методики ни предлагат своите лъскави стоки. Те предлагат психотренинг и магия, безконтактен масаж и гадания, оздравителна гимнастика и шаманизъм. Техните възгледи не са затворени в тесните рамки на традицията, те преместват границите на религията, изкуството, съзнанието…
Това е много просто: вземаме тайнствения ореол на християнството, непроницаемото фередже на исляма, парадоксите на квантовата механика, вековната еврейска печал в очите, грижливо отгледания живот на Буда и „правим” своя личен бог. Както се казва „направи си сам”.
Пред нашият удивен поглед от праха се издига гигантски супермаркет с името „Вавилон”. Неговите рафтове са акуратно посипани с пепел от древността, тезгясите са изпълнени в стил олтар, стените са надраскани с незнайни писания, а над входа се кипри девиза на жреците от всички времена:
”В нашите ръце е ключа от вечността”.
Тук са изложени магически кристали, статуи на идоли, магьоснически аксесоари, свитъци със заклинания, бордови дневници от астрални полети и билкови лекарства за всички болести.
Откъде се взе такова разнообразие? Какво се крие зад нашествието на мистиката и окултизма? Нека веднъж за винаги се разберем, къде са източниците на всички методики и защо те „изплуваха” именно сега.
Хроника на блуждаенето и търсенето на Науката кабала ни праща направо в Месопотамия, където преди някакви пет хиляди години се е появил първият магазин от този род. Наистина, това е била само малка лавка, но в нея са влизали специално поканени посетители, хвърлящи любопитни погледи на обикновени предмети.
Собственика на това заведение се е наричал Терах.
Този знатен жрец е продавал на хората всевъзможни методики, вярвания, лечебни средства и рецепти за всевъзможни жизнени ситуации. Всеки е можел да намери при него необходимия му идол на достъпна цена. Наистина този бизнес е страдал от примитивизъм, но напълно е подхождал на неопитното население от тази епоха.
Синът на Терах също е работил в лавката, но не му било писано да наследи делото на баща си.
Любознателен по природа той бързо израства от света на глинените идоли и врачуването – така както, Алиса е израснала от „Страната на чудесата”. Стандартните догми са загубили власт над него и той сериозно си е задавал въпроси за смисъла на всичко случващо се. Нужно му е било да узнае, за какво живее, но изтуканите на баща му пазели гробна тишина по този въпрос..
Рамбам ни е оставил много дълбоко и метафорично описание на тези събития:
„Израствайки той започнал да мисли ден и нощ. Той е недоумявал как може да се върти това колело без управител? Кой го върти? Може ли то да се върти само? Никой не го е учил и не го е вразумявал, а е бил хвърлен в Ур Халдейски, сред глупави идолопоклонници”.
Обаче, синът на Терах не се предавал. Той упорито провеждал своите изследвания и накрая всички малки богове, а още по точно всички природни сили започнали да се сливат пред неговия взор в една точка, в една сила, наречена – Творец.
„Неговото сърце не му давало мира докато не е достигнал до това, че има един Бог управляващ колелото, сътворяващ всичко и всъщност няма друг бог освен Него. Разбрал е той, че народа греши, като се покланя на звезди и образи. И на четиридесет години позна Твореца”.
Авраам, синът на Терах, разкрил науката кабала. С годините към него са се присъединили ученици с, които е направил група, на която е било съдено да премине трънливите пътеки през следващите хилядолетия.
„Той станал и се е обърнал към целия народ, желаейки да извести на хората, това че светът има само един Бог и на Него трябва да служат. Събирайки хора той е ходил от град на град, от царство на царство, докато не стигнал до земята Ханаанска”…
Даровете на Авраам
Да се пренесем напред по скалата на историята. На смъртното си ложе Авраам е завещал своето наследство на Ицхак:
„И е отдал Авраам всичко, което е имал на Ицхак. А на синовете на своите наложници Аврааам дал подаръци и ги отпратил от Ицхак на изток, в източните страни”.
(Тора, Берешит, 25)
С какво се е сдобил Ицхак на нас, по принцип ни става ясно от следващите събития. Но какви са подаръците на синовете на наложниците? Науката кабала хвърля светлина по този въпрос.
Авраам е разбрал, че е необходимо да се погрижи за тези, които още не са узрели за кабалистичната методика на развитие, а просто казано за цялото човечество. За тази цел той подготвя „алтернативни средства”, които е завил в красива подаръчна обвивка.
Впоследствие от неговите подаръци са произлезли всички вярвания и религиозни практики, които днес са ни известни.
За това много е писано в епохата на Ренесанса, когато европейците отчасти са се освободили от закостенелите религиозни догми, захвърлили са товара от суеверия и малко по-дълбоко се загледали в историята.
Търсенето на известни мислители заинтересувани от източника на битуващите по това време възгледи, ги извело право към науката кабала.
Ученият, философ и писател от 13-ти век Раймонд Лулий отбелязва:
„Такива науки като теология, философия и математика вземат своите принципи и корени от кабала”.
С него се съгласява знаменитият италиански учен от 15-ти век Джовани Пико дела Мирандола и немският хуманист от същата епоха Йохан Райхлин.
В книгата „За кабалистичното изкуство” Райхлин пише: „Моят учител Питагор бащата на философията, все пак е заимствал своето учение не от гърците а по скоро от юдеите. За това той трябва да бъде наречен кабалист. Той е бил първия който е превел думата „кабала”, неизвестна на неговите съвременници, на гръцки език, като „философия””.
А ето изказването на Готфрид Вилхелм фон Лайбниц, прославеният немски философ и математик, който също е търсил източниците на магиите, твърде популярни през неговото време:
„Доколкото хората не са имали точния ключ за Тайната, страстта към знания в крайна сметка, се свеждали към различни дребни неща и поверия, от което е възникнала „вулгарната кабала”, която е далече от истината, а така също и всевъзможни фантазии под лъжливото име магии. И с тяхното съдържание се пълнят книгите”.
Добре забравеното старо
Столетията се сменяли едно след друго и границите между различните методи са се размили. Смесването на нрави, религии и култури е породило ново течение, което гордо е наречено „Нова ера”. Безкрайните ручеи от древни предания се вливат в неговото русло и падат в общия поток от върховете на човешкото познание. Отшумявайки те изчезват завинаги.
Днес след като изминаха пет хиляди години, ние като че ли се завърнахме към вавилонското стълпотворение с неговите недълготрайни кумири и безплодни гадания.
Философията и религията повече не направляват умовете и не дават задоволителни отговори. Науката обхваната от технологична треска не решава тези проблеми, които действително ни пречат да живеем. Фактически ние сме останали без обективен критерий за истината и се лутаме всред издънките на далечните потомци на Терах.
По ирония на съдбата, на фона на бъркотията търсенето на ежеминутни наслаждения, науката на Авраам също се представя като „една от стоките”. Не само това, нея погрешно я свързват с тези методики, които тя сама е дала на света. Слагайки в общ котел несъвместимите ингредиенти на религията, мистицизма и научните познания, немарливите готвачи варят гъста попара от невежество и я разливат в декоративни флакони.
Наистина ли няма нищо ново под слънцето? Същата тая „лавка”, същите тези идоли, дори и купувачите почти не са се изменили, само са доста по-объркани от предишните. В действителност „Новата ера” се оказа просто повторение на миналото…
И все пак това е вече друга навивка. На оголената земя на нашия живот поникват първите зелени кълнове.
На върха на времето
Следователно, „new age” съвсем не е случайно явление. В действителност всички негови съставни части са били щателно избрани и комбинирани в нужната пропорция, за да може това „блюдо” да бъде готово именно в съвременната епоха.
Това, което е започнал Авраам, днес идва към своя край. Създадената от него кабалистична група се е превърнала в народ, омесила се е с другите народи и е дала тласък за развитие на човечеството, което не е било готово да се присъедини към кабалистите в началния етап.
Смесването се е проточило хиляди години и ние наричаме това време „период на изгнание”.
Неговия край настъпи през 20-ти век и днес все повече хора си задават тези въпроси, които някога си е задавал Авраам. Човечеството иска да знае каква е неговата цел и призвание, а това означава, че е дошло времето науката на Авраам да се реализира в живота, като се спазват точните инструкции на съвременната кабалистична методика.
В това е спецификата на нашето време. Последният бум на вавилонския мистицизъм не открива нова ера, а завършва старата. Той ще бъде сменен от много по-дълбок подход, от много по-високо желание, от следващата степен на развитие на човечеството.
До този момент в причудливи опаковки със сложни надписи са ни продавали незнание подправено с щедри обещания.
Новопоявилите се жреци изкусно са разпръсквали гъста мъгла, за да скрият своята некомпетентност относно главния и единствен въпрос на човека:
„За какво живея аз? Нужен ли съм някому?”
От този въпрос няма къде да се скриеш, той ще пробие всички заслони, ще разбие всички идоли, а отговор на него ще получим там където го е получил и Авраам – в чертозите на науката кабала.
Произхода на човека от маймуната - това е едно от тези научни открития, за които ние узнаваме още в детството си. Много нагледно този процес можем да проследим на картинката, която изобразява превръщането на малката невзрачна маймуна в строен, гордо крачещ напред човек. Факта, че между човека и маймуната има роднински свръзки става толкова естествен, че всякакви други предположения, например, произхода от крава, предизвиква само смях. Но всичко това вече остана в миналото.
Днес съмнението за истинността на теорията на Дарвин, отдавна витае във въздуха, в началото проникна в пресата, а след това прерасна в тема, която се обсъжда на най-високи нива. Като пример ще приведем няколко фрагмента от откритото писмо, адресирано до президента на Украйна В.А. Юшченко: „... науката, която по времето на Дарвин е съдържала в себе си постулата на натурализма, т.е. изискването да се обясняват всички неща без да се прибягва до идеята за Висшия разум, се оказа все по-безсилна за да обясни възникването на живия и неживия светове..." И по-нататък : "Инструмента наречен "наука" се оказва безсилен да обясни произхода на битието, въпреки че този инструмент е много подходящ, когато трябва да се разпознава структурата и устройството на битието".
Как мислите, от кой е подписано това писмо. От религиозни деятели? "От група обезпокоени родители?" Работници и селяни? Колкото и да е странно под това писмо са се подписали няколко десетки доктори и кандидати на всякакви науки.
Изглеждаше, че още малко и теорията на еволюцията на Дарвин ще бъде опровергана. Но това не се случи. Не много отдавна в средствата за масова информация се появи следното съобщение:
"Националната академия на науките на САЩ се застъпи за теорията на Дарвин. В разпространения доклад, който е бил подготвен заедно с Института по медицина се посочва, че има необходимост да бъде преподавано в американските училища точно теорията за еволюцията..."
Би ли могъл да си представи Чарлз Дарвин, че решението му да се качи на борда на експедиционния кораб на кралския флот "Бигъл" ще доведе до подобно развитие на събитията? Едва ли?
Но все пак, кой е прав?
Научният подход позволява на всеки да изложи рационални доводи. Но както показва живота, не всичко, което се предполага като причина, на практика е. Братя Стругацки даже дадоха на това явление забележително име: "Пикник на пътя", по едноименния роман е сниман филма на знаменития режисьор Тарковски - "Сталкер". В това произведение един от героите предполага, че "Зона" не е подарък за човечеството от космически пришълци, а само боклук, който е останал от междупланетен пикник.
Науката, както сполучливо е посочено в писмото до украинския президент, е добър инструмент за разглеждане или изучаване на структурата на природата. Но за правилното разбиране на собствените си открития на науката пречи едно обстоятелство - неразбирането на общата цел на природата. Затова наблюдаваното явление винаги се интерпретира на нивото на потребителя или изразено с научен език, наблюдателя.
Ето, как този ефект се описва в споменатия по-горе роман: "Ние открихме много чудеса. В някои от случаите ние даже се научихме да използваме тези чудеса за собствени нужди. Ние даже успяхме да привикнем към тях. Маймуната натиска червения бутон - и получава банан, натиска белия - получава праскова, но как да получи банани и праскови без бутони, тя не знае. И какво отношение имат бутоните с бананите и прасковите тя не разбира".
Все повече се ширят асортиментите на моделите, обясняващи произхода на човека, но те са подобно на еволюционния и също не обясняват целта на мирозданието и пътя за постигането и.
Съществува още един, за сега малко известен на широката публика подход - кабалистичния. В синтезиран вид той изглежда така.
В началото е замисъла на Твореца да доведе създаденото от Него творение до съвършенство. Движението към тази цел, съгласно с кабалистичния модел на света е запрограмирано и се реализира с помощта на информационни единици - решимо (мн.ч. решимот). По същество цялата тази картина на света, която се разкрива пред нас е резултат от разкриване на решимот. Всеки от нас усеща себе си като биологично тяло, което се намира в материалния свят. Нашите органи за усещане са устроени така, че рисуват в мозъка ни точно тази картина.
По време на живота си ние придобиваме определен опит, докато не настъпи времето да преминем на друга, качествено нова степен на развитие. Тогава усещането за живот (възприемането на действителността) изчезва и ние умираме.
При това всичко, което е било придобито на предишните степени, преминава на нова по-висока във вид на вродени свойства. Това е и причината децата да се различават толкова много от своите родители. Раждайки се с други възприятия на действителността, те с лекота се справят с най-новите постижения на техниката, докато хората от по-старото поколение се ориентират в тях по-трудно.
Решимот - това е механизмът, който "стартира" развитието на природата на всичките и нива: неживо, животинско, растително и човешко.
Когато решимот се реализира моментално се появява следващите, след това - следващите и т.н. Този процес продължава до тогава докато не се реализират всички решимот.
В този процес не може да има грешки, колебания, случайност, както и да ни се струва, че не ни достига информация. Цялото протичащо пред нас развитие е причинно-следствено и принудително. Всичко вече е било програмирано, както при спиралата на ДНК.
В този процес на човека е отредена особена роля и поради това на него, като единствен елемент в цялата система на мирозданието е предоставена свобода на волята. Той не може да промени програмата за развитие на системата, но той има възможността да повлияе на скоростта на разкриване на решимот и с това сам да ускори този път и да го направи осъзнат и контролируем с помощта на изпробваната през хилядолетията методика.
Не зная, как ви изглежда на Вас драги читатели, но на мен този подход ми се струва най-логичен и рационален.
Понякога, спирайки се за миг, изведнъж разбираме, че последната ни придобивка за която сме похарчили много пари и сили, вече не ни доставя предишното удоволствие. Отвън като, че ли всичко си е наред, съседите, както и преди ни завиждат за придобивката, но радостта за нас вече си е отишла.
"Това си е нормално, - успокояваме ние себе си, - живота не може да стои на едно място. Живота ни предизвиква към нови върхове, поставя ни нови цели! Пари, слава, власт, знания - всичко това ние трябва да го постигнем, да го покорим, да го завоюваме! Та нали човека се различава по това от животното.
Винаги сме в движение винаги сме на върха на живота ! Вдишвайки с пълни гърди издигайки се на невиждани височини!" Наистина непонятно е защо постигайки поредната цел, ние отново откриваме, че не сме получили очакваното щастие.
Оглеждайки се назад, през цялото време виждаме една и съща подозрителна натрапваща се схема: цел- постигане на кратка наслада - спад и разочарование - нова цел. Какво ни пречи да истински да се насладим на плодовете на нашия труд? Може би ние поставяме пред себе си не тези цели, които трябва да си поставим?
Не може да бъде! Та нали всички около мен се стремят към същите тези неща, не е възможно всичките да грешат. "Просто така е устроен живота, - утешаваме се ние, - малко радост, малко разочарование. Главното е разочарованието да не вземе връх, за да можеш да изтърпиш".
Но нима заради това идваме в този свят? Да преживеем някаква усреднена серия от неразбираем за нас живот и да отидем в неизвестността? "Не", - отговарят ни кабалистите. Човека може и е длъжен да получи от живота съвсем други плодове - вкусни сладки и приятни. Не е случайно, че в кабала човека се сравнява с дърво, което ражда плодове.
Природата се е погрижила за това дървото да може расте и да носи плодове. Дъждовете, слънцето, плодородната почва му дават всичко необходимо. И за грижата дървото дава вкусни и сочни плодове.
Човека също получава през своя живот всичко, което му е необходимо. Но за разлика от дървото се той се разпорежда с плодовете си не винаги умело. Плодовете, които той получени през живота, са малки и не са вкусни, защото целите, които той поставя пред себе си не могат да му донесат нещо друго.
Ние следваме своите желания, преминавайки от задоволяване на телесните си желания към удовлетворяване на стремежите си за слава и богатство. Получавайки удоволствие от знанието отново усещаме гнилия привкус на неоправдание очаквания.
Когато разочорованията започнат да преливат над нас просто ни се иска да затворим очи и да отидем някъде далече..далече. Там където радоста не се свършва и няма проблеми. Би било много добре..
Но живота не ни позволява да бъдем дълго деца. Мечтите са си мечти, но на земята ние сме длъжни да стоим здраво на двата си крака. И теализирайки огромно количество желания, накрая ние стигаме до простия въпрос: За какво го правихме? Имаше ли някакъв смисъл в това безкрайно преследване на бързо изчезващите удоволствия?
"Разбира се има!" - отново ни отговарят кабалистите. Смисъла е в постигане на осъзнаването на това, че всички опити да напълни човек себе си с наслаждение, така както сме свикнали да го правим от деца, се оказват накрая абсолютно безполезни.
И когато това осънаване се осъществи, същитите тези кабалисти започват да ни обясняват, какво да направим за да не изчезва усещането ни за щастие, то трябва да бъде основано не на стремежа ни да се чувстваме ние добре, а на желанието ни да напълним с наслаждение другите. Както майката, се стреми да угоди на детенцето си е щастлива от това, че нейното дете благополучно расте и се развива.
Даже простата аритметика показва, колко е малка ползата от реализираните в мен желания в сравнение с количеството и качеството на съществуващите извън ме желания, които са несравними с това, което усещам аз. Ако е така, то какво това, което отново ме привърза към всичко което е мое, кръвно свързано с мен, придобито с непосилен труд през живота ми и не мога да реша да го раздам?!
В своя живот в тяло човека не трябва да променя нищо. Просто, излизайки на нивото на желанията той започва да си взаимодейства вече не с хората и техните носители, а с Твореца, който е създал тези желания. А целта му, както се казва , е награда.
Справедливостта... Човечеството е започнало да се стреми към нея още в зората на своето съществуване. В първобитно общинния строй, като, че ли всичко е било по-справедливо и се е разпределяло поравно, но на първобитно ниво. Преразпределяли сме помежду си, като сме се продавали един на друг в следващия, робовладелчески строй. От феодалите справедливост не би могло да се очаква. А при капитализма "справедливостта" е била сведена чрез експлоатацията до критична точка. С други думи историята е правила своите спирали, а участниците в историята - своите.
Кампанела е искал да построи "Град на Слънцето", Ленин е искал да построи "Държава на Слънцето", Сталин и Хитлер са се готвили да построят "Планета на Слънцето"... Днес човечеството започва да разбира, че всички тези "строителства" на справедливо общество са обречени на провал. Защо?
На този въпрос се дава отговор в съдържанието на притчата на великия кабалист Баал Сулам, в която един свещеник пожелал да убеди почтеното общество, че котките могат да бъдат обучени да изпълняват ролята на сервитьори. В началото експеримента вървял добре. Котките прекрасно изпълнявали своите задължения по обслужване на тържеството, гостите били доволни, но внезапната поява на една мишка променила целия предварително подготвен сценарий. Котките моментално се заели със своята си работа - лов на мишки.
Наистина човека не е мишка . И той живее не само с рефлексите и инстинктите си. А с какво още? Може би с умението да преодолява своята природа? Но човек не може да преодолее генетичната си природа със собствени сили. Това означава ли, че ние сме също животни, каквито са котките?
Подобно твърдение би предизвикало във всеки от нас вътрешен протест. И ние ще обосновем този протест с риторичния въпрос: "Иска ли животното да измени в себе си каквото и да било?" Разбира се не т.е. съществуването на животните се основава само на рефлекси и инстинкти. Подобен отговор ни дава някакво правото да смятаме, че ние все пак се отличаваме от нашите "по-малки братя".
Но, след като не можем със свои сили да изменим природата си, то тогава се налага да търсим помощ от вън. Известно е, че който търси той намира. И ние намираме тази помощ в науката кабала, която окончателно ни убеждава в това, че ние все пак не сме животни. Тя ни предлага методика, благодарение на която такова поправяне става възможно. Какво сме длъжни да поправяме в себе си? Отчитайки всички неудачни опити на човечеството да построи общество на справедливостта, започваме да разбираме, че цялото това строителство трябва да се реализира вътре в човека.
Използвайки тази методика, човека може да получи отговори на въпроси, които го интересуват, а важното е ще мога ли да разбера и опозная себе си, за да мога по пътя на своето поправяне да разбере другите.
Разбирането на другия е основата за положителното взаимодействие с обкръжаващата среда. Следващата степен - всеобщото взаимно разбиране, което довежда човечеството към заветната цел: мир, любов, щастие. А това е и справедливостта.
А нима ние не я търсихме хилядолетия?...
На 7,8 и 9 Март 2008г. в Сапарева Баня ще се проведе първият български конгрес по кабала, под егидата на Международната Академия по Кабала. В програмата на конгреса са включени изказване на световно известния учен-кабалист, ръководител на Международната Академия по кабала - Михаел Лайтман; лекции за начинаещи; семинари и дискусии, телемост с групата по кабала от Канада, провеждане на ейшиват хаверим (събрание на приятели) - с участие на кабалисти от Австрия, Германия, Литва и Израел.
В конгреса могат да вземат участие всички, които се занимават с кабала или имат интерес от изучаването и, както и студенти в Международната Академия по кабала.
Цена на участието 20 евро на ден включваща спане и храна 3 пъти дневно.
За регистрация, участие и повече информация:
Венцислав Баев - телефон - 0878737260; e-mail - venbaev@hotmail.com
Краен срок за регистрация 12.00ч. на 5 март 2008 година.
Очакваме ви на конгреса!
2. sunflower
3. Бялото слънце на пустинята
4. Интересни линкове за вярата..каквото и да разбирате под това..
5. Осъдена любов...
6. Блога на Климент..
7. Прекрасни снимки - Голям майстор.
8. Един ненадминат талант на словото
9. Borsi
10. Босия Николай Колев
11. Един оцелял мислещ човек
12. Много интересен сайт за специалисти.
