Защо съм се родил? Ще се върна ли отново тук? Има ли смисъл моето съществуване?
Постинги в блога от Юни, 2007 г.
22.06.2007 12:54 -
Немного о любви
Немного о любви... И отново какво е това любовта..специално за прекрасната половина на човечеството...
22.06.2007 12:47 -
Что ожидает Израиль?
Что ожидает Израиль?
Лекция на д-р Михаел Лайтман за съдбата на Израел и Света...
20.06.2007 23:26 -
За кого е предназначена кабала
За кого е предназначена кабала
Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него се бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?
В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.
Вечерта двамата седели кротко до огънят и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:
- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.
- Добре.
Казал гостенинът и двамата си легнали.
На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.
Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.
Той не можел да пита и просто тръгнал.
Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашият монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша която беше откраднал предния ден.
Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.
В нея живеели баба и внучката и, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо което притеснявало възрастната жена било, как ще се оправи внучка и след като тя почине.
Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.
На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътят си с другият монах.
Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътят им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брегът и, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромният си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била честа и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката която била много бурна и удавила момчето.
Нашият монах вече не издържал и попитал:
- какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.
Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашият монах до него.
- Аз не съм монах
Казал той.
- Аз съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.
- От първият дом в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.
- Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.
- После отседнахме при бабата и момичето и, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка и, жената се молеше сутрин и вечер да и помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.
- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?
- Момчето имаше чиста непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и за това Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечният пъкъл.
Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най сетне получи отговора на въпроса си.
Търсене
За този блог
Гласове: 6736
Блогрол
1. Кабала на български език..
2. sunflower
3. Бялото слънце на пустинята
4. Интересни линкове за вярата..каквото и да разбирате под това..
5. Осъдена любов...
6. Блога на Климент..
7. Прекрасни снимки - Голям майстор.
8. Един ненадминат талант на словото
9. Borsi
10. Босия Николай Колев
11. Един оцелял мислещ човек
12. Много интересен сайт за специалисти.
2. sunflower
3. Бялото слънце на пустинята
4. Интересни линкове за вярата..каквото и да разбирате под това..
5. Осъдена любов...
6. Блога на Климент..
7. Прекрасни снимки - Голям майстор.
8. Един ненадминат талант на словото
9. Borsi
10. Босия Николай Колев
11. Един оцелял мислещ човек
12. Много интересен сайт за специалисти.