Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Защо съм се родил? Ще се върна ли отново тук? Има ли смисъл моето съществуване?
Автор: strianakiev Категория: Технологии
Прочетен: 1007013 Постинги: 388 Коментари: 403
Постинги в блога от Ноември, 2007 г.

Инфекциозните болести се разпространяват по земното кълбо все по-бързо и все по трудно става тяхното лечение. От началото на седемдесетте години започнаха да се появяват с безпрецедентна бързина нови болести…Днес има повече от четиридесет  болести, които не са били известни преди двадесет и пет години.

 

Световна организация

по здравеопазването

 

Историческите факти свидетелстват, че човечеството боледува от както съществува и воюва с болестите толкова време, колкото боледува.

Въобще ние сме свикнали да воюваме: кога един с друг, кога с глада, кога със стихиите, но войната с болестите заема особено място. За цялата история на човечеството всички войни и стихийни бедствия не са взели толкова жертви, колкото болестите и епидемиите, които многократно са заплашвали да унищожат човечеството.

Човечеството няма възможности и сили и не е в състояние да се съпротивлява на природните катаклизми, но с болестите нещата стоят по друг начин – с тях е било възможно да се воюва и понякога да ги побеждава. Поради това съвсем естествено се появяват лечители, а след това и лекари, които застават между нас и болестите.

В началото методиката за възстановяване на здравето е била проста и близка до природата, но с появата на медицината и превръщането и в наука, човечеството обявява истинска война на болестите и с това интервенцията в организма става тотална.

В средата на 20 век медицината е в подем и обещава да ни избави от много болести, а откриването на антибиотиците прави тази мечта толкова реална, че нейното превъплъщение в дела продължава няколко години.

Еуфорията продължила за кратко. Времето много бързо довело до съмнения, а след това и до разочарования – оказва се, че вирусите имат защитни механизми, които създават на учените неприятни изненади. Така например под въздействието на антибиотиците вирусите на грипа започват да мутират и става по малко уязвими, но по смъртоносни. Борбата с мутантите довежда до появата на нови по агресивни наследници. Видовете на новите вируси нямали край и се оказва, че проблема няма решение.

И като че ли в отговор на усилията на медиците те откриват, че като резултат от мутацията на вирусите те се „научават” за много кратко време да се адаптират към новите лекарства. Получава се така, че антибиотика  внесен в организма на болния се превръща от отрова за вирусите в храна за новото поколение вируси.

Претърпявайки поражение на фронта на инфекциозните болести, ние откриваме, че не по-добре стоят нещата и с раковите, сърдечносъдовите и други „болести на века”. Тази статистика ни говори само едно – ние сме обречени да боледуваме.

И така защо боледуваме?

Свойството на човека да боледува и причинителите на болестите са създадени от природата и се защитават от нея чрез едни и същи закони. Поради това всеки наш опит да унищожим причинителите на болестите или да подобрим свойствата си с цел да подобрим наследствеността си се натъква на все по-нарастваща съпротива от страна на силите на природата и това ни води до поредния неуспех.

Природата има особени сметки с човека. Природата воюва с нас постоянно, използвайки, като оръжие не само болестите, но и екологията и икономиката; тя ни сблъсква в непрестанни войни един спрямо друг.

Защо е толкова враждебно отношението на природата към нас, може би с нещо ние не и съответстваме?

Цялата природа е създадена и съществува по закона на отдаването. Това означава, че всеки елемент, всяко творение в природата взима само толкова, колкото му е необходимо за съществуването си и в същото време храни със себе си другите части от природата. Това е подобно, както при един организъм, където всеки орган и всяка клетка си взаимодействат помежду си разменяйки се хранителни вещества и информация в точно съответствие със законите, по които е създаден и съществува.

Човека за разлика от останалите части на природата е надарен със самостоятелна сила, която му позволява да вижда себе си „главен” в царството на породата – неговата сила е нашия егоизъм. Нашия егоизъм ни дава усещането, че всичко е създадено и съществува само за удовлетворяване на нашите ежеминутни и ненаситни желания.

Ние се занимаваме с преследване на наслаждения и изведнъж откриваме усилващата се съпротива на природата и виждаме, че всички те ни усилия да победим болестите, да предотвратим войната, да направим живота си по-комфортен и спокоен са обречени на неудачи.

Кабалистите обясняват, че всичките ни войни срещу природата никога няма да ни донесат очакваните плодове само поради една причина: ние не разбираме, че силите на природата, не се противопоставят на нашите действия спрямо нея, а на нашите мисли и желания един спрямо друг. Та нали само на нивото на човешките взаимоотношения се проявява максималната сила на нашия егоизъм. Завистта желанията да се властва над себе подобните, ненавистта – тези чувства са източник на мисли които имат истинска разрушителна сила спрямо природата.

Силите на природата насочени към поддържане на равновесието на цялата система и използването на всеки елемент в режим на пълно отдаване.

Ние подобно на раковата клетка в тялото на природата, вместо да се опитваме да обединяваме клетките и с това да поддържаме живота на целия организъм, желаем да използваме всичко, което може да ни даде природата, само за свое наслаждение. Ние ограничаваме своите мисли върху своите желания, като при това вместо да отделяме жизнени сокове, отделяме смъртна отрова. Като резултат в началото се получава умиране на съседните клетки и след това целия организъм.

Значи ли, че изменяйки своите мисли и желания, ние ще изменим и отношението на природата към нас и ще се избавим от угрозата на болестите и катаклизмите?

Да. И за това съществува специална методика за поправяне на нашите егоистични желания, разработена от поколения  кабалисти. Благодарение на нея всички ние ще можем да се издигнем на съвършено друго ниво взаимоотношенията си помежду си, а това означава и на ново ниво на взаимоотношенията си с природата. Използвайки тази методика ние ще достигнем състояние, което се нарича „любов към ближния”.

Човечеството осъзнато или интуитивно винаги се е стремяло към това състояние, тъй като то предполага хармония с природата и изчезване на причините за конфликти между нас. Този преход не се е състоял до сега поради много причини и една от тях е непознаването на правилна методика.

Днес ние живеем в особено време, когато са се създали условия за подем на човечеството на ново ниво на съществуване и разкриване на методиката на кабала.

Ако ние незабавно започнем нашето поправяне, то ударите, които ни изпраща природата, ще отслабнат и постепенно ще се прекратят.

Ние ще станем такива, каквито сме били изначално – най-важната част в общия организъм на природата. Тогава тези сили, които използва природата срещу нас ще се превърнат в сили на поддръжка и защита.

 

Категория: Технологии
Прочетен: 1379 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 24.01.2008 11:12

Днес всички знаят, какво е това „ген”. Родителите говорят на децата си : „Нервен си, като баща си, но си умен, като майка си, делови си, като дядо си, домакин си като баба си”. Ясно е, че всички разбират, че поведението на детето в голямата си част е предопределено от гените, които то получава по наследство. Те му помагат да се адаптира или не в нашия свят.

 

Но нека днес да поговорим за други гени – духовните. В кабала се говори за духовния ген наречен „решимо”(мн.ч. – решимот), т.е. запис, спомен за минало състояние.

В началото той е бил изцяло слят с Твореца и е бил неограничено напълнен със светлина. Тогава цялото човечество е било Една Душа. Но след това тази Единна Душа е била разбита на много частички, искри. като место за тяхното и възниква нашия свят. Днес ние живеем в този свят, в който наслаждението е крайно и ограничено.

Нашия свят е безкрайно отдалечен от Твореца и само благодарение на записа решимо ние можем да съществуваме в условията  на нашия материален свят. 

Решимот са завити, като спирала и те постоянно и неотвратимо се развиват и с това разкриват все нови и нови желания. Ние усещаме тези желания, като свои собствени и затова желаем веднага да ги реализираме т.е. да ги изпълним с наслаждение. Схемата е известна и много проста: има желание, а това означава, че има за какво да се живее и ние бързаме да го напълним. Напълвайки го и наслаждавайки се ние вече спешно се нуждаем от следващо желание, което се генерира с помощта на решимо.

Ето така ние и бягаме от едно към друго решимо.

*****************************************************************

Смяната на решимот създава в нас усещането за движение, време и живот. Когато решимот се сменят бавно едно с друго ние започваме да изпитваме депресивни състояния, а ако новото решимо не се проявява изобщо, то тогава човека умира.

*****************************************************************

 

В решимо е записан целия път на човека до момента на раждането му и всичките му кръгообороти в живота, записана е всяка негова крачка, всяка негова мисъл, която го е довела до това състояние, в което се е намирал някога, което е било и е изчезнало.

 

Получава се, че ние сме лишени от свободна воля и целият ни живот е само отговор на изискванията на решимот?

Да на нашето земно ниво е точно така. И това се повтаря докато в един от кръгооборотите на жизнената ни спирала решимот не ни разкрият в нас качествено ново желание – желание, които самите ние не познаваме, нещо такова, което го няма в нашия свят и битува извън възможностите на нашите пет сетива. Изведнъж нещо започва да ни тегли на някъде, но ние не знаем накъде?!.Ето така в нас се разкрива желание за духовно или с други думи в нас започва да се проявява малка точка, която се нарича „точка в сърцето”. Тази точка е свързана непосредствено с Твореца. Тя Го усеща и е в постоянен диалог с Него и тогава цялата задача на човека се свежда само до развитието на тази точка т.е. да започне да я изпълва и да я увеличава, да насочи своите мисли към духовното.

От този момент ние преставаме да съществуваме само в обема на нашия свят т.е. в нашите земни желания. Ние, като, че ли се превръщаме в първата духовна степен и започваме своето истинско завръщане в Дома, към това велико и безкрайно наслаждение, което е било някога в нас и към записа, който е останал в нашата духовна памет.

Точно в този момент в нас възниква и истинската свобода на волята. Ние вече не чакаме решимот да ни привлече към себе си, ние не тичаме след тях останали без воля и разум, а по своя воля ги призоваваме в себе си. Това става възможно, защото контактувайки вече с духовното ние, като че ли се издигаме над решимот. Как да направим така, че да ускорим движението на решимот? Има само един начин: трябва да започнем да четем книги, които са написани от кабалисти – на тези от тях, които вече са постигнали духовните светове. Те са описали нашите бъдещи духовни състояния, защото те вече са изминали целия този път сами.

*****************************************************************

Четейки техните книги, ние като че ли издигаме себе си към това съвършено състояние и с това предизвикваме върху себе си въздействието на бъдещите степени. Това въздействие възбужда в нас решимо, което веднага разкрива пред нас нашата нова духовна степен. Ето по този начин четейки книгите и възбуждайки в себе си нови и нови духовни желания, ние се движим от решимо към решимо, от степен на степен и така самостоятелно се издигаме нагоре към Твореца.

*****************************************************************

Но четенето на тези материали не е самоцел. Важен е особения ефект, който съпътства изучаването на кабалистичните текстове.  Текстовете се състоят от букви- решимот, които са написани от кабалисти и съдържат в себе си точна информация за това поправено състояние, до което трябва да достигне човека, те притежават особена поправяща сила, която се нарича „ор макиф” (обкръжаваща светлина). Впрочем по-добре е да дадем думата на самите кабалисти:

 

„Изучавайки кабала, човека произнася имената на световете и съсъдите, които се отнасят към неговата душа. В отговор на това те веднага започват да светят с особена светлина, но отдалече, от вън без да влизат вътре в душата, защото тя още не е поправена. Това осветяване от вън постепенно предизвиква усещане за привлекателност и красота на духовното и по този начин го приближава до съвършенството.”

Категория: Технологии
Прочетен: 1164 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 21.01.2008 14:40
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 1007013
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6736
Календар
«  Ноември, 2007  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930