През 2007 година аналитиците от Великобританското Министерство на отбраната публикуваха интересен анализ. Според тях, сред най-различните картини от бъдещето, нас ни очакват редица неприятни събития. За какво предупреждават предсказателите?

 
    В близките три десетилетия ситуацията по света ще се влошава: ще нараснат заплахите от страна на ислямския фундаментализъм и международния тероризъм, ще се появят нови опасни видове оръжие. Ще настъпи усилване на напрежението между ислямския свят и западната цивилизация.

 
    Ще бъде създадена технология за имплантиране на микрочипове в човешкия мозък, чрез които ще могат да се управляват действията на хората. Ще се увеличи международната престъпност. Климата ще стане по-нестабилен, което ще създаде заплаха за неочаквани природни катаклизми и застрашаващи изменения в природата. И това още не е всичко, четем по-нататък.

 
    Глобализацията ще остане дългосрочен феномен подтикващ развитието на световната икономика, което ще доведе до увеличаването на преките чуждестранни инвестиции в различни страни, и по-нататъшното развитие на търговията по света. В резултат на това, ще настъпи увеличаване зависимостта между различните страни и региони, и вътрешните национални пазари ще станат по-малко защитени от външни опасности.

 
    И сега стигнахме до най-интересната прогноза. Но преди да я разгледаме, ще се обърнем към трудовете на знаменития политолог С. Хантигнон. Неговата изходна теза е: „XXI-вия век ще бъде век на борба на различните цивилизации!” . Основната заплаха за човечеството той вижда в мюсюлманската култура и в Китай. И тук лондонските аналитици го подкрепят: „В световното общество ще продължи отчуждеността,  която ще се превърне в един от главните социални и културни проблеми на XXI-ви век!”.  Наистина ли всичко е дотолкова плачевно?

 
    Разбира се, не. В същата Великобритания живее член на Палатата на лордовете, който открито е заявил, че на него му е известна тайната, която ще позволи на представителите на различните култури да живеят мирно и дружно. В книгата си „Достойнството на различието”, Джонатан Сакс пише, че всички религии трябва да се признаят не само като „спасителни”, но и като истински. Въпреки, че авторът на книгата е ортодоксален равин, той не се страхува да пише за съвместна молитва с представителите на различните религии.

 
    Такъв подход предизвика шок и явно неразбиране, преди всичко в средите на религиозните деятели. В действителност, при всичкото уважение към гражданската му позиция, Сакс предлага залъгалка - обединение без опорна точка. Той не обяснява, за сметка на какво може да настъпи обединението между различните култури.

 
    Пет години, след първата публикация на този труд, страстите утихнаха. Но проблемът така и си остана. Страшните войни и терористични актове не престават, и ние се питаме: „Колко още може да се търпи?!”. Страхуваме се преди всичко за децата ни, които получават в наследство от нас този кошмарен свят.

 
    Подобни явления са били предсказани отдавна от кабалистите. Та нали предметът на тяхното изучаване се явява именно силата, привеждаща в движение както процесите на разединение, така и на интеграция. Още в началото на миналия век, изтъкнатия учен-кабалист Й. Ашлаг е писал, че „егоизма” - желанието на човека да получава удоволствие „за себе си” - непрекъснато нараства, но в рамките на установените културни норми не намира конструктивен път за развитие.

 
    А нашия съвременник, М. Лайтман отбелязва:  „Егоизма, като природно желание за получаване, се явява основата на живота. Но абсолютния егоизъм води до лична опасност, конфликти и неустойчивост в обществото, понеже изгодата се достига за сметка на ущърба на другите и изисква допълнителна сила за защита на добитото”.

 
    Оттук следва извода, че някаква степен на алтруизъм трябва да възникне по чисто егоистични причини. По този повод, известният американски социолог А. Ециони доста мъдро е отбелязал:  „За да поискат държавите да се обединят без насилие в своите взаимоотношения, за да бъдат готови на компромиси, за да могат да се договарят между себе си, а също така търпимо да се отнасят към хората, молещи се на други богове отнасящи се към различни култури, изключително важна е привързаността към идеята за общото благо”.

 
На нас ни е жизнено необходимо да изработим здрава платформа на планетната алтруистична култура. Разделянето на раси, националности, народи и манталитети, което е произтекло в течение на историята, - е било естествено, понеже отвътре този процес се е развивал за сметка на увеличаването на същия този егоизъм, желанията за доставяне на удоволствие изключително за себе си. Но днес, както и да е странно, може именно от това разделение да се стигне до обединение.

    Съхранявайки пълната уникалност на всеки - човек, народ, цивилизация - ние сме способни да се издигнем над всички различия между нас. Това е показала науката кабала, която е обединила милиони хора от десетки страни по света. Етиката на основата на кабала привлича все по-голямо количество представители от различни религии, културни деятели и учени от всички краища по света. Този мироглед, както се оказа, е способен да изведе човека и света от състоянието на продължителна криза.

 
    Затова - говорят кабалистите - ние имаме всички шансове за успех в очакващите ни  промени. Те утвърждават, че XXI-ви век, може би, ще стане ера на вътрешно духовно преустройство на човека и смяна на обществените ценности. Отношението на хората към света и към самите себе си ще се измени по коренен начин. И затова, каквото и да  ни говорят за кабала, ако тя е способна да ни обедини, тогава „Вива да ла Кабала!”

  
    От древни времена хората са търсили и намирали способи да изразят себе си и да предават един на друг своите мисли и усещания. Потребността за обмен на усещанията е довела до особен вид дейност - писмените записки. Изучавайки разновидностите на писмата, ние можем да получим представа за групи от хора, които са живели в различни исторически периоди и за особеностите на времето, в което са живели.

При много от случаите в текстовете и способите на тяхното изписване може да се види не само информация, пристигаща пряко, но и скриптове  в които е скриван друг смисъл. Като пример за подобно нещо може да служат кабалистичните текстове, първия от които по предание е написал самия Адам и се нарича “Разиел аМалах” (Тайният Ангел).

Кабала е наука за висшите сили и тяхното влияние върху нашия свят. Кабалистите разглеждат резултата от тяхното влияние, като собствени усещания, които в кабала се наричат “постижения”. За записването и предаването на тези постижения съществуват няколко способи в това число и способа на писмен запис. Тук ще разгледаме това по-подробно.

Основата на кабалистичната писменост е армейския шрифт. Армейската писменост преминава в езика иврит – един от езиците на семитската група, живяла в Междуречието три хиляди години преди н.е. И двата езика: арамейски и иврит и традиционно се използват в кабала и  съставляват нейния терминологичен апарат.

Всяка буква в кабалистичните текстове представлява фрагмент от постижение. Точките, линиите  и закръгленията на буквите отразяват динамиката и векторите на влиянието на тези сили. По такъв начин думата в кабалистичните текстове може да се разглеждат, като запис-проекция на вътрешното постижение на кабалиста, направено във вид на определен код. По аналогия с нотния запис, който изразява последователността на звуковете, предизвикваща в слушателите едни или други усещания.

От елементите на кабалистичната писменост могат да се отделят няколко основни:

Белия фон – това е простата, без всякакво различие светлина (еманация).

Точка – началото на разпространение на светлината, първопричината за еманацията на Твореца, потенциалната сила, замисъла за сътворението, която в кабала се нарича “нещо от нищо”,

Линия – свободното разпространение на светлината, до “срещата” и с творението (човека).

Окръжност – трансформация на светлината, която запълва творението.

Буква – се състои от черен цвят и бяло пространство върху, което тя е написана. Всяка буква е построена на контраста между черното и бялото. Формата и характера на контрастът  образуват формата наречена още “съсъд” – вместилище на светлината (на иврит “кли”). В кабалистичните книги – това е специфичния код, с други думи казано определен закон или свойство, открито от човека в природата, като сили които му въздействат. Например, буквата алеф се състои от горна част във вид на точка и щрих, което означава начало на еманацията, диагонална линия - границата на разпространение на светлината и долна част, изобразяваща вектора на трансформация  на светлината в творение.

Четенето и изучаването на кабалистичните текстове е една от главните съставни части на методиката за постигане на висшите сили. Положителният резултат от занятията се проявяват в това, че изучаващите текстовете разкриват в себе си тези състояния, в които се е намирал кабалиста, когато е писал по-рано този текст.

Много велики учени и философи са притежавали дълбоки познания за кабала и са виждали дълбочината на кабалистичните текстове. Сред тях са Йохан Рейхлин, Теофраст, Парацелс, Джордано Бруно, Готфрид Лайбниц, Йохан Гьоте и други. Днес кабала се изучава в университетите на света, като академична дисциплина.