Преди няколко дни чух за един хавайски лекар, който лекува най-безнадеждните случаи на безумия, без изобщо да е видял пациента. Той четял данните от диагнозата, а след това гледал вътре в себе си, за да види как самият той е причинил болест на този човек. И когато поправял себе си, пациентът също се поправял.

Когато чух за първи път тази история, си помислих, че това е поредното зарибяване. Как може изобщо някой да излекува друг човек, като лекува себе си? Как може, пък дори и да е най-големият майстор на съвършеното лечителство, да изличи пълното безумие на някой друг?

Приех разказа за измислица! Нямаше никаква логика и аз набързо изхвърлих историята от главата си.

Но след една година отново чух за нея. Чух, че някакъв терапевт използва хавайски лечебен метод – хо’опонопоно. И сега това трайно заседна в главата ми. Ако тази история е истина, искам да узная повече за нея.

Винаги съм разбирала смисъла на „пълна отговорност“ като „аз нося отговорност за всичко, за което мисля и което правя. А всичко, което излиза зад пределите на това разбиране, не ми е подвластно.

Мисля, че много хора разбират отговорността точно така. Ние отговаряме за това, което правим, но не и за онова, което вършат другите. Хавайските лечители, които лекуват хора, загубили разсъдака си, биха могли да ме научат на нещо ново, на по-дълбоко разбиране на пълната отговорност.

Той се казва Доктор Ихалеакала Хю Лен При първия ни телефонен разговор, говорихме почти цял час. Помолих го да разкаже за цялата си дейнсот като лечител. Каза, че работел в болницата на щата Хаваи вече четири години.

Отделението, в което се намирали психично болните, било доста опасно. Физиолозите напускали работа месец след като били назначени. Хората от персонала или се престрували на болни, или не идвали на работа, или просто напускали. Всеки, който трябвало да премине през отделението, преминавал с гръб, опрян в стената, защото се страхувал от нападение на болните. Не било най-доброто място нито за живот, нито за работа или посещение.

Доктор Лен ми каза, че никога не преглеждал пациентите. Преглеждал медицинските карти на пациентите в кабинета си. Докато ги разглеждал, той работел над себе си. И според работата над себе си, пациентите започвали да се поправят.

„След няколко месеца на пациентите, които имали право да се разхождат само в усмирителни ризници, им било позволено да се движат свободно – каза той. Други, които получаваха големи дози лекарства, вече нямаха нужда от тях. А тези болни, които нямаха и най-малък шанс да се окажат някога на свобода, бяха освободени.”

„И това съвсем не е всичко“ – продължи той. – „Персоналът започна с радост да идва на работа. Отсъствията и текучеството изчезнаха. Накрая окомплектовахме целия щат така, както беше нужно, за да се грижим за пациентите и целият персонал работеше прекрасно. Накрая закрихме отделението.”

И дойде момент, когато зададох въпрос „за милион долара“: „И какво все пак правехте със себе си, че хората се изменяха?“.

„Просто лекувах тези свои части, които им причиняваха болест“ – отговори той.

Нищо не разбрах.

Доктор Лен обясни, че пълна отговорност за своя живот означава, че ти отговаряш за всичко, което става в живота ти – по простата причина, че това е твоят живот – и затова е твоя отговорността. В буквален смисъл – целият свят е сътворен от теб.

Да бе!

Това няма как да го проумееш от раз. Да бъда отговорен за това, което говоря или правя е едно. А да бъда отговорен за това, което всеки говори или прави в живота ми – е съвършенно друго нещо.

Освен това, истината е в това, че ако ти си напълно отговорен за живота си, тогава всичко, което виждаш, чуваш, усещаш на вкус, докосваш или изпитваш каквито и да е други усещания, за всичко това също носиш отговорност, защото това е твоят живот.

Това означава, че ваша отговорност е решаването на всеки проблем, с който се сблъсквате или ви причинява страдание: терористите, президентът или икономиката. Те не съществуват по друг начин, освен като проекции във вашия вътрешен свят.

Проблемът не се отнася до тях, а до вас.

И за да промените тях, трябва да промените себе си.

Знам, че е трудно да се разбере нещо такова, трудно е да връчиш такава отговорност в едни единствени ръце. Да осъждаш другите е къде, къде по-просто, от това да си отговорен. Но когато говорих с доктор Лен, започнах да разбирам какво означава лечение на самия себе си и какво означава хо’опонопоно – просто да обичаш.

Ако искаш да подобриш живота си, излекувай живота си. Ако искаш да излекуваш някой друг – дори и да е луд – можеш да го направиш само ако излекуваш себе си.

Попитах доктор Лен как той лекува себе си. Какво конкретно прави докато разглежда картата с диагнозата на пациента?

„Просто казвах „Прости ми“ и „Обичам те“ и повтарях тези думи отново и отново“ – обясни той.

И това ли е всичко?

Това е. Като поправяш себе си, поправяш целия свят. Целия.

Др. Джо Витале

Беседа на Алберт Айнщайн с Рабиндранат Тагор (от книгата на А. Айнщайн – Събрани научни трудове, т.IV – М.“Наука“, 1967. стр.130-133)

Айнщайн: Вие вярвате ли в Бог, който е изолиран от света?

Тагор: В изолирания – не. Неизчерпаемата личност на човека постига вселената. Няма и не може да има нещо непостижимо за човешката личност. Това доказва, че истината за Вселена е човешка истина.

За да поясня мисълта си, ще се възползвам от един научен факт. Материята се състои от протони и електрони, между които няма нищо, но материята може да се каже, че е твърда, без пространствена връзка, която да обедини отделните електрони и протони. Точно така и човечеството се състои от индивиди, но между тях съществува взаимовръзка на човешките отношения, придаващи на човешкото общество единството на живия организъм. По същия начин Вселената като цяло е свързана с нас като един индивид. Това е Вселената на човека. Изказаната идея проследих в изкуството, литературата и религиозното съзнание на човека.

Айнщайн: Съществуват две различни концепции по отношение на природата на Вселената:

1) светът като единно цяло, което зависи от човека;

2) светът като реалност, независеща от човешкия разум.

Тагор: Когато нашата Вселена се намира в хармония с вечния човек, ние я постигаме като истина и усещаме колко е прекрасна.

Айнщайн: Но това е чисто човешка концепция за Вселената.

Тагор: Друга концепция не може и да има. Този свят е свят на човека. Научните представи за него са представи на учените. Затова светът отделно от нас не съществува. Нашият свят е относителен, неговата реалност зависи само от нашето съзнание. Съществува някакъв стандарт на разумното и прекрасното, предаващо на този свят достоверност – стандарт на Вечния Човек, чиито усещания съвпадат с нашите усещания.

Айнщайн: Вашият Вечен Човек е въплъщение на същността на човека.

Тагор: Да, на вечната същност. Ние трябва да я познаем посредством емоциите си и дейността си. Ние ще опознаем Висшия Човек, който не притежава свойствената за нас ограниченост. Науката се занимава с разглеждането на това, което не е ограничено от отделната личност, тя се явява извън личностна за човешкия свят истина. Религията постига тези истини и установява тяхната връзка с нашите по-дълбоки потребности; нашето индивидуално осъзнаване на истината придобива обща значимост. Религията дава ценност на истината и ние постигаме истината, усещайки хармонията ни с нея.

Айнщайн: Но това означава, че истината или прекрасното са независими от човека.

Тагор: Не са независими.

Айнщайн: Ако няма хора, то и Аполон Белведерски не би бил прекрасен?

Тагор: Да!

Айнщайн: Съгласен съм с подобна концепция за прекрасното, но не мога да се съглася с концепцията за истината.

Тагор: Защо? Нали истината се опознава от човека.

Айнщайн: Аз не мога да докажа правилността на моята концепция, но това е моята религия.

Тагор: Прекрасното е заключено в идеала за съвършената хармония, която е въплътена в универсалния човек; истината е съвършено постижение на универсалния разум. Ние, индивидите, се приближаваме към истината, извършвайки малки и големи грешки, натрупвайки опит, просвещавайки своя разум, иначе под какъв вид ще познаем истината?

Айнщайн: Аз не мога да докажа, че за научна истина трябва да се приема истината, справедлива, независимо от човечеството, но в това съм твърдо убеден. Теоремата на Питагор в геометрията установява нещо приблизително вярно, независимо от съществуването на човека. Във всеки случай, ако има реалност, която да не зависи от човека, то тя трябва да има истина, която да отговаря на тази реалност и отричането на първата влече зад себе си отричане на последната.

Тагор: Истината, въплътена в Универсалния Човек, по същество трябва да бъде човешка, в противен случай всичко, което ние, отделните хора, можем да познаем, никога не би трябвало да наричаме истина, към която можем да се приближим с помощта на логически процеси, с други думи, посредством органа за мислене, който се явява човешки орган.

Съгласно индийската философия съществува Брахма, абсолютна истина, която не трябва да бъде постигната чрез разума на отделния индивид или да се опише с думи. Тя се познава само по пътя на пълното потапяне на индивида в безкрайността. Такава истина не може да принадлежи на науката. Природата на тази истина, за която говорим, носи външен характер, т.е. тя представлява това, което представлява истинският човешки разум и затова тази истина е човешка. Можете да я наречете Майа или илюзия.

Айнщайн: В съответствие с вашата концепция, която може би се явява концепция на Индийската философия, ние имаме работа с илюзия не на отделната личност, а на човечеството като цяло.

Тагор: В науката ние се подчиняваме на дисциплина, оттласкваме всички ограничения, които ни налага нашият личен разум и по такъв начин достигаме до постигането на истината, въплътена в разума на Универсалния Човек.

Айнщайн: Зависи ли истината от нашето осъзнаване? В това е проблемът.

Тагор: Това, което ние наричаме истина, се заключава в рационалната хармония между субективните и обективните аспекти на реалността, всяка от които принадлежи на Универсалния Човек.

Айнщайн: Дори в повседневния ни живот ние сме принудени да преписваме на използваните от нас предмети реалност, която не зависи от човека. Ние правим това, за да може по разумен начин да установим взаимовръзка между дадени наши органи на чувствата. Например, тази маса ще остане на мястото си дори в случай, че вкъщи няма никого.

Тагор: Да, масата ще бъде недостъпна за индивидуалния, но не и за универсалния разум. Масата, която аз възприемам, може да бъде възприета от разум от същия поирядък, както и моя.

Айнщайн: Нашата естествена гледна точка за съществуването на истина, която не зависи от човека, не трябва нито да бъде обяснявана, нито да бъде доказвана, но всички вярват в нея, дори първобитните хора. Ние преписваме на истината свръхчовешка обективност. Тази реалност не зависи от нашето съществуване, от нашия опит, от нашия разум – тя ни е необходима, макар и да не можем да кажем какво представлява тя.

Тагор: Науката доказа, че масата като твърдо тяло е само една видимост и следователно фактът, че човешкият разум я възприема като маса не би съществувал, ако нямаше такъв човешки разум. В същото време, трябва да признаем и това, че елементарната физическа реалност на масата представлява не нещо друго, а множество отделни въртящи се центрове на електрически сили и следователно също принадлежи на човешкия разум. В процеса на постигане на истината протича вечният конфликт между универсалния човешки разум и ограничения разум на отделния индивид. Свидетели сме на непрекъснат процес на постижение в науката, философията, етиката. Във всеки случай, ако имаше някаква абсолютна истина, независеща от човека, то за нас тя би била абсолютно несъществуваща.

Не е трудно да си представим разум, за когото последователността на събитията да не се развива в пространството, а само във времето, подобно на последователността на нотите в музиката. За такъв разум концепцията за реалност ще бъде сродна на музикалната реалност, за която геометрията на Питагор е лишена от всякакъв смисъл. Съществува реалност на хартията, абсолютно отдалечена от реалността на литературата. За разума на молеца, който се храни с хартията, литературата изобщо не съществува, но за човешкия разум литературата като истина има много по-голяма ценност от самата хартия. Точно така, ако съществува някаква истина, която не се намира в рационално или чувствено отношение към човешкия разум, тя ще си остане нищо дотогава, докато ние съществуваме с човешкия си разум.

Айнщайн: В такъв случай аз съм по-религиозен отколкото сте вие.

Тагор: Моята религия се заключава в познание на Вечния Човек, на Универсалния човешки дух в моето собствено същество. Тя е била тема на моите хибертовски лекции, които нарекох „Религия на човека”.

Статията е подбрана от: М. Велчева

Учени обявиха, че са създали първото животно с изкуствено създадена информация в генетичния му код, съобщи ВВС.

Според изследователите техниката може да даде на биолозите контрол „върху всеки един атом” в телата на живи организми.

Екипът от университета Кеймбридж е използвал червеи-нематоди. Червеите от вида Caenorhabditis elegans са дълги едва 1 мм, като в прозрачните им тела има едва около 1 000 клетки.

Новосъздадените животни има изкуствено създаден генетичен код, който съдържа молекули, които не се срещат в природата.

Забележка : Отново изстрели в празното пространство. Пак ще се хвърлят милиярди за опити с ясни резултати. А гладуващите хора ще се увеличават.