В хода на предстоящото обсъждане ще разберем нещо много важно за системата на управление на разума и способността за концентрирано мислене.

    Въображението представлява набор от графични образи; когато разума конституира тези образи. Интелекта прилича на – компютърната програма, а въображението – специфичната информация, която трябва да заложим в компютъра, за да работи програмата. Интелекта това е логиката, математичното уравнение; въображението е наборът от конкретни числа, които съдържа даденото уравнение.

    Интелектът не притежава собствена енергия, въображението притежава. Когато се отпускаме на облегалката на стола и разпускаме, интелекта се изключва, а въображението работи.

    Интелектът изисква специфична мотивация, насоченост. За да се построи логическа верига от мисли, трябва да се стремим към това да приложим съответните усилия.

    За да се отдадем на стихията на въображението, трябва просто да потиснем логиката.

    На нас ни е извънредно трудно дълго да съхраним логическото мислене и дори съсредоточено да мислим за един предмет дълго време.

    Обикновено става следното: по средата на стройния логичен ход на мислите в пълно съзнание, неочаквано нахлува някакъв страничен образ, и на него избухват цяла серия асоциации. В резултат почваме да мислим за нещо, дотолкова далечни от изходната тема, че после трудно можем да си спомним, как сме стигнали до тази мисъл.

    Постарайте се дори веднъж съсредоточено да прочетете някакъв текст и вие ще разберете, колко е трудно да се съхрани пределно логичен, продуктивен и подреден ход на мислите.
    Този проблем е предизвикан от това, че интелектът е пасивен – трябва да го бутаме, докато въображението кипи от енергия – то лети на своите крила.
    Тъй като въображението – по определение е набор от графични образи, спомени, картини и то няма собствена логика, неговите асоциации се безпорядъчни и непоследователни. И тъй като цялата енергийна сила е заложена във въображението, то е пряко свързано с желанията на личността.
    Във въображението се съдържа цялата енергия, необходима за строителството, за получаването на осезаеми резултати, и то излиза от контрол, ако му отпуснем спирачките.

 Получава се до болка известния маршрут: вие се движите от пункт „А” към пункт „Б” по логична смислена верига, опитвайки се да решите, да допуснем някаква задача или да съставите план за важно мероприятие.

    Но едва стигнали до „Б”, и някакъв периферен, постоянен детайл в „Б” провокира мощен взрив на спомени (спомена това е графичен, продукт на въображението). Този спомен, пробужда още една верига от спомени. Под въздействието на някакъв периферен детайл, на тази втора верига в паметта избухва нов образ или картина.

    В резултат Вие затъвате в морето на фантазиите, толкова бурно, че забравяте за изходната задача, която сте искали да решите. Обхваща ви раздразнение и досада вие отхвърляте от себе си върволицата от мечти и се възвръщате към началото на логическия мисловен процес, придвижвате се от точка до точка – до следващата предателска атака на въображението.

    Всичко това е добре познато на всеки от нас. Рядко някому се отдава така да дисциплинира своето мислене, че да мисли, без да се отвлича, макар и за няколко минути наред от един предмет.

    Да се сдобием с подобна дисциплина на мислене може само по един път: да поставим въображението под контрола на интелекта.

    Интелекта трябва да изисква от въображението само тези елементи – образи, спомени, факти, които са необходими за дадения етап на мисловния процес и не повече.

    След завършване на етапа, трябва да се подтиснат инициираните графични елементи и да се премине към следващия етап на мислене, да се мобилизира нова серия елементи. Не трябва да се допуска, въображението да пренатоварва интелекта, да се впуска в него със своя богат арсенал от спомени, образни картини и чувства. Такова съгласуваност ще позволи да се контролира мисленето и ще способства за концентрацията му.

    Хармонията на мисълта се появява в най-различни форми. Например, талантливия художник дава воля на своето въображение, не поставяйки пред него практически никакви бариери.

    Интелекта контролира процеса само в степен, позволяваща да се добие единството на темата и творческото търсене – баланса и естетическата връзка. Същността на този баланс може да се изрази с образа на могъщ кон, възседнат от малък, но много умел и опитен ездач.

    При блестящия математик мисленето почти изцяло се доминира от логиката. Неговата логика се нуждае от факти, цифри, числови данни, които съвкупно му дават необходимата база за по-нататъшни търсения.

    Такъв е анализа на мисленето. Значението на изброените фактори ще ни помогне да развием в себе си способността за концентрация на мисленето. Нашата главна цел е да се сдобием с хармония между формата и материала. Тъй като истинската красота е заключена в хармонията на противоположностите.