Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Защо съм се родил? Ще се върна ли отново тук? Има ли смисъл моето съществуване?
Автор: strianakiev Категория: Технологии
Прочетен: 1006983 Постинги: 388 Коментари: 403
Постинги в блога от Април, 2009 г.

  image проф. Ауман От лекцията на проф. Ауман в Йерусалимския институт по пазарна икономика.    

Професор Исраел Ауман (Нобелов лауреат по икономика за 2005г.) е религиозен евреин и е прекрасно запознат с текстовете на еврейските първоизточници. Заедно с това той е световно признат авторитет в света, в средите на разработчиците на математическите модели в икономиката. Известен негов труд е „Теорията на игрите в Талмуда”.

 

По неговите думи, в еврейската традиция са заложени основните „механизми” на пазарната икономика. В Талмуда се разглеждат икономическите проблеми, с които се сблъсква целия свят днес, а освен това се съдържат и рецептите за решението им.

 

Разглеждайки причините за днешната криза, професорът дава редица препоръки за предотвратяване на рецесията.

 

Сред изброените от него необходими мерки е повишаването на конкурентноспособността, обезпечаване на кредитен ресурс за дребния и средния бизнес в периода на ликвидната криза, отказ от страна на държавите да застраховат рисковете на крупните компании.

 

Талмудът – подчертава той – преди стотици векове е изпреварил изследванията на Адам Смит в сферата на ценообразуването. В него в частност се определя, че решаващо значение в пазарната икономика имат икономическите стимули и е въведена забрана за налагане на цени в резултат на сговор (монопол, олигопол – бел. на бълг. редактор).

    Конкурентноспособността    

Монополизацията и отделеното от реалността ценообразуване „по договореност” лишават фирмите от конкурентноспособност.

 

В условията на пазарна икономика компаниите не могат да продават стоки и услуги по завишени цени. Единствената алтернатива на банкрута е да се свалят цените до пазарните. В качеството на нагледен пример професор Ауман дава ситуацията в днешен Израел, където монополите и картелите в сферата на електроенергията и морския транспорт установяват изкуствено завишени цени и по този начин възпрепятстват икономическия ръст.

Гаранцията за адекватни цени и устойчив икономически ръст трябва да станат със законодателни мерки, обезпечаващи конкурентна среда. ( От Талмуда, трактат Бава Кама преразказ: Идеята за социална справедливост се проявява в законите за търговията. Да допуснем, че купувачът е бил въведен в заблуждение, като му е изискана цена за стока, превишаваща пазарната и цена. Или обратно продадена е стока по занижена цена. И купувачът и продавачът имат право чрез съда да анулират сделката. Ако цената на стоката се окаже по-висока или по-ниска на 1/6 от пазарната и стойност, ощетената страна чрез съда може да възстанови разликата.) Предотвратяване кризата в ликвидността     image Връчването на Нобеловата награда В Талмуда обзор на лист 80, трактат Бава Кама) е въведено понятието – прозбол ( кратка форма на запис на арамейските думи: проз – установяване, болей – богатите, ботей – бедните), което демонстрира балансираните отношения в пазарната икономика.  

Прозболът е документ, с правна форма, позволяващ на кредиторите да изискат задълженията си след седмата година (шемита на ивр.). Работата е в това, че по законите на Тора, всяка „седма година (шемита)” в Израел трябва да се обяви година за „отдих на земята” и селскостопанските дейности се забраняват (същото се отнася за дадените кредити, които се опрощават на длъжниците, бел. на бълг. ред.). До въвеждането на прозбола задълженията по кредитите, не връщани в годината на шмита, се признавали за недействителни и кредиторите губели възможността да изискат дължимите им суми от длъжниците. По този начин, годината на шмита, всеки път ставала за кредитния пазар мощна „спирачка”, създавайки в навечерието на всяка седма година ликвидна криза.

 

Затова Хилел (главата на Санедрина, велик учител, 1 век) въвел постановление защитаващо интересите на бедни и богати. Той въвел в практиката законодателен документ – прозбола, способстващ за стабилизацията на кредитния пазар и предотвратяване кризата в ликвидността. Този принцип, по мнението на проф. Ауман, може ефективно да се използва и в днешната ситуация. Следвайки дадения пример, правителствата трябва да осигурят на дребния и среден бизнес достъп до кредити.

 

Защо се отдава предпочитание към дребния и среден бизнес?

 

Защото в нестабилни икономически условия малките предприятия страдат повече от големите. От една страна рязко спадат продажбите, а от друга банковите кредити за тях стават недостъпни. А именно малкия и средния бизнес създават болшинството работни места и обезпечават икономическия ръст.

    Отказ на правителствата от застраховане риска на крупните компании    

В средите на икономистите широко се използва термина „риск от недобросъвестност”- за описването на ситуации, когато застраховането на имуществото и бизнес води до това, че мениджмънтът и собствениците, знаейки че имат гарантирана поддръжка, предприемат неоправдани рискове.

 

Като пример, застраховайки скъпи бижута, човек може да отслаби бдителността си и да не заключва и дори да се откаже от надеждна алармена система.

 

„Рискът от недобросъвестност” може да сведе до минимум държавните мерки по спасяването на най-крупните банки и фирми.

 

Тази теза се отнася пряко към събитията от последните месеци, когато банките и крупните фирми искат държавна помощ, за да избегнат банкрут. Държавните гаранции в качеството на застраховка „замазват” недобросъвестното управление на бизнеса в миналото и създават предпоставки за повторение на грешките в бъдеще.

 

Проф. Ауман е против предоставянето на държавни гаранции на крупните компании и е радетел за минимално вмешателство от страна на правителствата.

Категория: Технологии
Прочетен: 1090 Коментари: 2 Гласове: 1
През последните две хиляди години в нашето мислене са проникнали елементи на много идеологии.
Една от основните е хуманизма, доктрина която утвърждава централната роля на човека в света и разглежда личното щастие на човека, като висша абсолютна ценост.
При подобен мироглед на религията е определено място някъде в периферията. Тя служи само за да ни носи щастие. Логическият извод от тази философия се свежда до това, че човека има право на щастие.

Съгласно възгледа на Светото Писание висшата цел на човека е служенето на Б-га, изпълнението на Неговата воля. Разбира се това служене на Б-га носи на човека щастие, защото Твореца е милосърден и добър към Своите създания.
Обаче такова щастие не довежда до спокойствие или физическо, материално благополучие, то по скоро се заключава до сближаване до Всевишния. В Светото Писание не се говори за това, че човека има право на щастие, защото в света управляван от Абсолюта, човека не може сам да определя и провъгласява своите права.
Всички блага, които той притежава са му подарени от Твореца, от Неговото милосърдие.
Въздухът, който той диша е също дар от Него. Интелектуалните способности на човека също са дар.
Човека постоянно получава, приема и за това е свързан със задължения, той живее в постоянен дълг. Но когато ние осъзнаем, че крайната цел на живота е служене, изпълнение на волята на Твореца нашия дълг пред Него става за нас радост и висша привилегия.
Ролята на вярващите, пред всичко се определя от вярността им към Твореца и поетите от тях задължения. Човекът е бил избран заради целта, изпълнението на която носи благо не само на самия него, но и на цялото човечество. Тази исключителност предполага отговорност, а неговите таланти и особени способности са му дадени от Б-га заради изпълнението на тази цел.

 
Категория: Технологии
Прочетен: 1662 Коментари: 2 Гласове: 0

На 14 април 2009 на 90-годишна възраст почина френският писател Морис Дрюон, член на Френската академия, съобщи Франс прес, позовавайки се на Елен Карер д"Енкос, секретар на академията.

Близък до генерал Де Гол, Дрюон е роден в Париж на 23 април 1918 г. Баща му е руснак. Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел той пише "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война, предаде БТА.

Дрюон посвещава голяма част от живота си на защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи, издадени през 50-те години - "Прокълнатите крале". С тях става един от малкото западни автори превеждани и масово издавани в Съветския съюз.
През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си "Големите семейства".

Бил е министър на културата на Франция (през 1973-1974).
Категория: Технологии
Прочетен: 880 Коментари: 1 Гласове: 0

Днес се навършват 36 години от гибелта на Паша Христова. Да си спомним за нея

image

Категория: Технологии
Прочетен: 2313 Коментари: 5 Гласове: 0
Животът е онова, което ни се случва, докато си правим планове какво да ни се случи. С всички онези мигове, които спират дъха ни. С всичките пропадания или пък възходи. С малките случки, прошепнати думи, разпилените мисли... С усмивката сутрин. Спокойното отпускане вечер в леглото. Тревожното въртене в съня...Всичко е парченце от пъзела, наречен живот. Това са нещата от живота.

   Стереотипи. Вървим напред, затворени в кухи фрази, изречени от някой друг. Описващи неговите неща. В които се опитваме да се припознаем. Да се припокрием някак с натрупаната чужда мъдрост.

   Борим се за световен мир и безопасен секс. Обикновено отвоюваме мира с оръжие в ръка, с цената на смъртта на хиляди често невинни жертви. За да избягаме от бича на века, разхвърляме от небето презервативи над Африка. На същото място, където се хвърлят от въздуха пакети с храна и вода.

   Търсим душевен баланс. Но с друго оръжие. Вадим тежките думи и лъжем къде сами себе си, къде околните. Думите са мощно оръжие. А някои много болят. Има ли смъртоносни думи? Навярно, онези, които убиват нещо в теб. Затова търсим пристан за душата. А защо просто не й сложим един презерватив? Тогава трябва да стане безопасно да си я носиш спокойно в гърдите.

   Искаме да спасим природата. Да остане такава и за децата ни. Затова пък изписваме тонове хартия, направена от същите дървета, които обичаме в зелени плакати и тръбим, че не ги даваме...

   Парадокси... спасяваме, унищожавайки. Ходим на митинг в защита на някакъв природен парк и в същото време погазваме три градинки. Разхвърляме празни бутилки и фасове, за да маркираме пътя на протеста.
   Искаме да намерим себе си. Най-често като губим целенасочено всичките си ценности. Губейки се по пътя на намирането. Хубаво е, когато все пак намериш някой друг в търсенето. И го прегърнеш здраво и не искаш да го пускаш никога.
   Работим като луди по 15 часа, за да можем да живеем. Но всъщност излиза, че живеем, за да работим. Работата му е майката. В нея можеш да се скриеш от всички онези неудобни защо и защо. Трупаш опит, победи, печалби..., за да се обърнеш един ден и да кажеш, че си на върха, но сам.
   Губим малките неща в преследване на големите. Във военната стратегия може да е важно да спечелиш войната накрая. Но в живота не е така. Защото в живота войната не може да я спечелиш. Никой не излиза жив от живота. Смешно е. Но пък трябва да печелиш всяка мъничка битка. Със себе си. Със страховете си. Да постигаш желанията си. Да изпълваш копнежите си със смисъл. Истински. За онези три неща, които били задължителни в този живот.
   Да мечтаеш. За едно невероятно пътуване. На другия край на света. Или към съществените неща, невидими за очите. Но зрими с душата.

Да се научиш да обичаш не само себе си. Да се раздадеш заради някой друг. И раздавайки се, да останеш цял. Защото давайки, получаваш в замяна топлината на заспиване и обичта на събуждане.

Да бъдеш и да имаш. Не трябва да има противоречие между тях.
Човек не трябва да се отказва от това „да има”, защото иначе потъпква желанието си „да бъде”.

   Някакъв такъв трябва да е животът от нещата.
   Почти като танго.
   В името на нещата.
Категория: Технологии
Прочетен: 1760 Коментари: 5 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 1006983
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6736
Календар
«  Април, 2009  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930