Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Защо съм се родил? Ще се върна ли отново тук? Има ли смисъл моето съществуване?
Автор: strianakiev Категория: Технологии
Прочетен: 1007003 Постинги: 388 Коментари: 403
Постинги в блога от Март, 2009 г.
    И така чудесата свидетелстват, че природата е маска, зад която не се крие никой друг освен Самия Б-г. Тогава възниква въпроса: ако всичко произлиза от Б-г, ако целия свят отразява неговата воля, то има ли смисъл човешката дейност, всичко което той прави в този свят?
Не е ли по-добре да се признае властта на Твореца над вселената и да се откажем от всякакви действия в ежедневието си. И ако от нас се изискват все пак някакви усилия, то какви именно се те и колко? В какво се свежда целта на нашите действия в света и как да разреши неизбежния конфликт между признаването на пълното всевластие на Твореца и нашата собствено (макар и да е въображаемо) господство над природата?

    За правилното разбиране на тази важна тема трябва преди всичко да знаем, че хората се намират на различни духовни нива на развитие и трябва да се решават проблемите за човешката активност в съответствие с достигнатото от тях ниво. Понякога даже не самия човек, а създалата се ситуация изисква конкретна реакция, за да се изяви истинския характер на взаимоотношенията между естественото и трансцеденталното. От предишната глава знаем, че постижението на духовната реалност се дели на нива.
    Точно така се различават нивата на контакта на човека с материалния свят: става дума за различни методи на взаимодействия с този свят и различните подходи към свръхестествените явления.

* * *

    В тази сфера на човешката дейност можем да видим пет нива.
    Към първото и висше ниво се отнасят хората, за които природата не представлява от самосебеси независима реалност. Това са праведниците, които са способни да управляват природата. Като вече беше отбелязано, те виждат през маската природа. Пред тях пада маската; тя за тях все едно, че не съществува. Такива хора могат да правят чудеса. Ние споменахме, като пример раби Ханин бен Доса, по желанието на който оцета горял вместо маслото, защото за него не е съществувала разлика между горенето на маслото и горенето на оцета, - и едното и другото са били възможни, като непосредствена проява на волята на Твореца. Човешкото възприятие на това явление е обусловено от обичайните за нас закони, в дадения случай е загубило всякакъв смисъл. Ние отбелязахме също, че цадик не се удивляват на откровените чудеса ставащи в негово присъствие, или по-точно казано те в еднаква степен го удивяват природните и свръхестествените явления. Те живеят вътре в природата, но умеят да преодоляват нейните граници. (Няма нужда да се казва, че в нашето време такива личности се срещат изключително рядко, ако въобще се срещат. В резултат на продължителния процес на "еридат а-дорот" – снижение на духовното ниво на поколенията – ние се оказваме на най-ниската степен, загубвайки способността да достигнем подобно величие.) при разглеждане на това висше ниво на духовността възниква въпрос, кога за цадика се случва чудо, то съдържа естествен компонент; но когато самия цадик се явява инициатор на явлението чудо, той неизменно го прави в рамките на законите на природата. За какво е необходимо това? Защо тези велики хора са длъжни да прилагат каквито и да е физически усилия? Ако чудесата се случват заради тях без всякакво съпротивление от страна на природата, защо те са длъжни да действат вътре в този свят?
    За се разбере по-добре, за какво става дума да разгледаме няколко примера. Решавайки да спаси Ной от Световния потоп, Б-г му заповядал да построи ковчег и да събере в него представители от всичките видове животни от света. Но в ограниченото пространство на ковчега не би могло да се сместят всичката тази фауна. Освен това, както ни съобщава Мидраш, животните са заемали само средното ниво на ковчега от общо трите му нива – на горното ниво са живели хората, а най-долното ниво е било предназначено за събиране на изпражненията. Накратко и тук е било необходимо  чудо. Сега въпроса е: ако животинския свят на нашата планета е бил спасен от потопа благодарение на намесата на свръхестествени сили, то за какво е било необходимо да се оборудва материалния ковчег? Защо Б-г просто не е спасил земната флора и фауна, без да иска от Ной да се занимава с трудоемкото строителство на плаващо съоръжение, което освен това се оказва много малко за изпълнение на поставената пред него задача?
    Още един пример. В книгата Берешит се разказва, как Яков-авину, пътувайки обиколил мястото си за спане с камъни, за да може тази ограда да плаши дивите зверове. Но как може няколко камъка да защитят човека от гладните хищници? Ако Яаков се позовавал на помощта на Всевишния, то защо той е направил тези по същество символични усилия?
    Следващия епизод. Този път от последната книга на Хумаш – Дварим. Моще-равейну получава указания да се изкачи на планината и да се огледа на всички страни в които му е забранено да стъпва. Но нали само от една планина не е възможно да се види цялата територия на Ерец-Израел. За това възниква все същия този въпрос: защо да се старае, ако независимо от всичко чудото все пак ще се случи и резултат ще превъзхожда многократно направените усилия? Защо Б-г не е показал на Моше страната чрез пророчески видения в това място, където той е стоял? Какъв смисъл е вложен в изкачването на планината Нево?
    Ще приведем още един пример. Във втората книга, втора на Царствата (Малахим II) се разказва за това, как пророк Елиша съживява един умрял юноша. Затваряйки вратата той легнал върху неподвижното тяло, “доближил устата си до неговата уста, своите очи към неговите”. И станало чудо: юношата се съживил. Защо му се е наложило на Елише да легне върху него? В дадения случай ние виждаме, че това е било необходимо, въпреки, че в стаята не е имало други хора. ТАНАХ директно ни съобщава, че Елиша е затворил след себе си вратата, това действие не е било предвидено за зрителите. Ако той се е обърнал към Всевишния с молба да съживи юношата и молитвата му е съвършено очевидно, че е била изпълнена, за какво той е извършил действие, което само по себе си не би довело до нищо?
    На тази тема могат да се намерят много други примери. Раби Щимон бар Йохай е живял много години в пещера, хранейки се само с плодовете на рожково дърво и вода. Ако Б-г е имал намерение да го запази жив с помощта на чудо, защо е трябвало да се снабдява отшелника, отново по такъв чудотворен начин с плодове от рожково дърво и вода?
    Защо просто не му е запазил живота без всякаква храна? Защо раби Ханин бен Дос е заповядал да се запали оцета, а не е създал пламък от нищото: без всякакви физически усилия и материални загуби? При друг случай, когато Елиаш снабдил бедната жена с голямо количество зехтиново масло, защо той е използвал за това чудо имайки вече в наличност съдове за масло без всякакъв материален източник? А ако това не се е реализирало защо са били необходими празните съдове? Нима не би било по правилно да бъдат създадени по същия свръх естествен начин заедно със съдържанието им?
    Това е много дълбока и многостранна тема. Цялата работа е в това, че физическите действия – това е ключа към духовния свят. В "Нефеш а-хаим" подробно се обяснява, по какъв начин нашите постъпки в материалния свят водят до изменение във висшите сфери. За такива изменения са необходими физически действия. В това се състои и една от тайните на самото съществуване на природната среда, именно поради това човека притежава тяло. Ние хората привеждаме в движение духовния свят. Физическия свят прилича на клавишите на пианото; звука се издава не от клавишите, а от струните, които са скрити под дървения капак на инструмента. Обаче клавиша също е необходим. Без него ние нямаме достъп до струните и всички механизми на пианото. Самите клавиши са “глухи”, но когато ние ги натискаме прозвучава звук.
    Даже ако резултата от физическото действие много превишава неговите реални мащаби, действието е необходимо. Когато дъщерята на фараона протегнала ръката си за да извади малкия Моше от реката Нил, тя не би имала шанса да го достигне, ако ръката и по чуден начин се не се е удължила и така бъдещия освободител на еврейския народ е би спасен.
    Нейните усилия, нейните опити са тези клавиши. Нашето искрено старание, нашите опити понякога се удостояват след многократни усилия и ние получаваме такъв резултат, за който дори и не сме мечтали. Но без опити няма какво да се усилва. Разбира се, трябва да се действа; само тогава може да се постигне високо духовно развитие и ние ще можем да погледнем зад маската и ще видим, че на практика нашите действия никак не влияят на резултата. Обаче самите действия са необходими. Ние не трябва да бъдем пасивни съзерцатели.
    В тази тема има и други аспекти, но ние ще я разгледаме само в рамките на нашата дискусия за различните духовни нива. В някои класически коментара се поставя вече зададения от нас въпрос: защо цадик е длъжен да извършва, каквито и да било действия, ако той предварително знае, че той все пак не е истинската причина за промяната в реалния свят и ако той може по своята воля да прави чудеса? Отговора е такъв: цадик извършва действия, които водят до чудо, то това се прави с цел да сведе до минимум това чудо. Скромността му го принуждава да включи не голям естествен компонент в своя “подвиг” и с това да съхрани контакта си с физическия свят. В известна степен той е скован от външната проява на причинно-следствените свръзки. Той крие чудото от самия себе си по-точно той самия се крие от този факт, че неговото ниво на духовност му позволява да осъществява контрол над материалния свят. В крайна сметка, неговото поведение се управлява от самия Всевишен. Например, Моше-рабейну получава указания издигайки се на планината да огледа Страната Израел; на Ноах му е било заповядано да построи ковчег. На това ниво става дума за символични действия. Цадик не може съвсем да се отдели от физическата реалност, даже ако той я контролира; никоя степен на величие не може да затъмни смирението и скромността. На практика, именно смирението издига цадик на духовното му ниво. Отказвайки се от правото си на независимо съществуване, признавайки, че физическата реалност – не е нищо друго освен завеса, приучвайки се да смята, че той е сам и че обкръжаващия го свят е нищо, а Б-г – е всичко, само така човека може да стане цадик. Цадик избягва всякакви постъпки, които могат да се възприемат, като резултат от неговата лична праведност.
* * *
    Второто духовно ниво достигат тези хора, за които природата и чудото – не са съвсем едно и също нещо (а така също и тези чиято задача е да обучават другите на правилно поведение на това ниво, въпреки, че те са го преодолели). На това ниво са възможни чудеса, даже ежедневно, но тези, които стоят на тази висока степен виждат цялата разлика между физическия и трансцеденталния свят. Физическото има за тях определена реална основа: много малка, почти незабележима, но достатъчна осезаема. Достигайки това ниво цадик се стреми да опровергае струващите ни се реални естествени причинно-следствени свръзки. Той живее по законите на “емуна”, вярата и постоянно изработва в себе си и демонстрира на обкръжаващите го твърдото убеждение, че усилията, които той полага в материалния свят на практика не са истинската причина за събитията и явленията. Той се стреми през цялото време да преодолее разрива между естественото и трансцеденталното. Този метод се състои в това да се проникне в материалния свят, съзнавайки, че този свят не е нищо повече от димна завеса, която скрива Твореца. Такъв човек участва доколкото му е възможно в живота на материалния свят, постоянно напомняйки на себе си (и на другите), че това е само обвивка борейки се със съблазънта да бъде признато нейното самостоятелно съществуване. Той се стреми да прилага максимални усилия (иштадлут) в реалния живот, което му помага да преодолее собствената неоправдана вяра в тяхната определяща роля. Преди детайлно да изучим изказаната мисъл ще разгледаме следващото трето ниво.

****

За хората от третото ниво илюзията на независимостта на физическия свят е много голяма опасност.Те се страхуват да проникнат много дълбоко в света на естествените причинно-следствени свръзки, за да не се окажат в плен на неговите  външни цели и независимост. Такива хора свеждат до минимум своите усилия да участват в материални живот. Те изцяло се позовават на свръхестественото вместо да участват в ежедневните дела на обкръжаващия ги свят, защото чудните явления им напомнят за истинската същност на мирозданието и ръката на Твореца, която осъществява властта си над тях.
    Не трябва обаче това ниво да бъде недооценявано Въпреки, че човек достигайки до него, чувства че той е недостатъчно подготвен за борба с илюзорността на физическия свят и избягва участието в естествените процеси, той все пак се удостоява със способността да разкрива пътя към чудесата, без да рискува своята вяра във Висшата сила. С това той защитава своята душа от опасни мисли тъй като нашите физически усилия са способни да  оказват самостоятелно влияние на материалния свят.

* * *

    В тези две нива, второто и третото, е по-леко да се ориентираш сравнявайки ги. Цадик от второто ниво не се бои от опасностите, произлизащи от материалната страна на битието и не избягва контакта с нея. За тях главната заплаха се състои в забравянето на ръката на Твореца, която управлява материалния свят. Те непрестанно преодоляват тази тенденция, ползвайки естествените атрибути така, както когато имаме работа с реални независими средства, но при това постоянно си напомнят, че физическия свят е празен и ефимерен.
    В същото това време представителите на третото ниво далеч не са сигурни, че използваните атрибути от физическия свят ще им помогнат да придобият такава убеденост.Те не искат да рискуват, боят се да участват в живота на материалния свят за да не скрие той от тях духовната перспектива. Тези хора избягват всичко материално; Те предпочитат Б-г да прояви Себе Си без техните усилия и с това сам да ги принуди да видят истинската природа на нещата.
    Колкото и да е парадоксално, висшите нива на духовност изискват по-често използване на естествените средства, а по-нисшите – повече явни чудеса.
    В Мидраш са приведени класически примери на преходните стадии, които разделят тези две нива. Става дума за четирите еврейски царе, всеки от който е използвал собствени методи при решаването на проблемите “ищтадлут” и “битахон” при решаване на конфликта между сферата на практическата дейност и осъзнаването на задкулисното Б-жествено влияние върху ставащите събития.
    Всеки от четиримата царе – Давид, Асе, Иеошафат и Хизкияу – са имали нужда от конкретната помощ на Всевишния и всеки от тях е очаквал от Него определена степен на участие.
    Цар Давид казал: “Аз ще преследвам моите врагове и ще ги настигна и няма да се върна, докато не ги унищожа” Мидраш пояснява: Б-г му казва: ”Аз ще направя това”. Така и се случва – Давид преследвал враговете и ги унищожил с помощта на Твореца.
    Цар Аса казал: “Аз нямам сили да ги унищожа; и за това аз ще ги преследвам, а Ти ще направиш това”. Б-г му отговорил: “Аз ще направя това”. Аса преследвал враговете, а Б-г ги унищожил.
    Цар Иеошафат казал: “Аз нямам сили да ги унищожа даже да ги преследвам; поради това ще те възпея (Тебе в молитви и благословения), а Ти направи това.” Отговорил му Б-г: “Аз ще направя това”. Иеошафат възпял Твореца и врага бил разгромен без всякакви военни действия.
    Цар Хизкияу казал: “Аз нямам сили нито да унищожа нито да преследвам (врага), нито  (даже) да възпея (Б-га); за това аз ще си спя в леглото, а Ти направи това”, Отговорил Б-г; “Аз ще направя това”. Нощта, когато Хизкияу спял станало чудо: врагът бил разбит.
    В този Мидраш са приведени четири вида поведения. Цар Давид напълно използва възможностите на физическия свят. Когато започва война, той разгръща бойните действия, осъществява всичките им етапи. Той се спуска да преследва враговете и влиза в сражения с тях. Цар Аса прави по-малко – той преследва врага, но се въздържа от битки. Неговата армия само настига неприятеля и след това наблюдава свръхестествената им гибел. Иеошафат прави още по-малко – той даже не преследва врага; всичките му действия се свеждат до молитва и хвалебствен химн за Твореца без да прави опити за каквито и да било военни операции. В резултат на това става чудо: врага е разгромен. И накрая, цар Хизкияу въобще е бездействал. Когато в страната му се втурва вражеската армия, той си ляга да спи! Края е зашеметяващ: тази нощ врага бягал безпорядъчно без всякакви усилия от страна на еврейските защитници.
    На пръв поглед ни се струва, че пред нас са четири нарастващи нива на духовно величие: цар Давид е бил принуден да използва много усилия за да победи; цар Аса губи по-малко сили, останалите още по-малко. В резултат на това цар Аса се удостоява с чудо в сравнение с Давид. А цар Хизкияу, без да губи въобще сили е дарен с най-голямото чудо. Обаче нашия предишен анализ на тази тема ни показва обратната картина: цар Давид, който стои на най-висше ниво на духовността, външно се държи така, че като че ли успеха на военната кампания изцяло зависи от неговите собствени усилия. При това той настойчиво подчертава, че неговите действия не са истинската причина за постигнатата победа. Давид прилага физически усилия за да опровергае вярата в своите лични заслуги. С всяка своя постъпка и даже жест той демонстрира с пределна убеденост: всичко, което се случва е от Б-га. По свидетелствата на Мидраш преди да предприеме, каквото и да е Давид призовава Твореца да направи всичко необходимо за успеха му; и само тогава, когато се е убеждавал, че резултатите ще съответстват на Б-жествената воля той извършвал конкретни действия.
    (В това се и състои ролята на Давид, предтечата на Машиах: нашия месиански цар, същността на който е отразена в личността на Давид, той е бил длъжен да свидетелства за присъствието на Всевишния в този свят.
    За да може по-дълбоко да се разбере тази мисъл, уместно е да се запита: защо въобще ние е необходим Машиах? Та нали когато Б-г реши, че е дошло време за Неговото разкриване в този свят, Той може да го направи без помощта на човека. За какво ни е необходим цар – избавител? По-скоро точно обратното, трябва да се сложи край на царството на хората, за да може по ярко да се разкрие истинското и висше Царство на Твореца. Но истината има друга логика: царя – месия е призван да ни показва максимално високото ниво на човешките стремежи и достижения, висшата цел на нашето съществуване в неговите най-ярки прояви, готовността да поставим своето “Аз” на служба на Твореца. Машиах ще бъде най-развитата и велика личност, която можем да си представим, най-могъщия и силен цар измежду, които някога са управлявали на Земята. Но независимо от своето съвършенство той ще покаже, че самия той е очистен от всички атрибути на независимо съществуване, че всичко в света – това е Б-г и че цялата власт принадлежи само на Него. "Ейн од милвадо" – няма нищо в света, освен Него. Такъв смисъл влагат мъдреците в концепцията за “малхут”, Царство, най-пълно представено от  цар Давид и формулирано в думите: “Лейт леи мигармей клум – Той няма нищо свое”.)
    Да се върнем към нашия мидраш. Разглеждайки галерията от еврейски царе в тяхната историческа последователност ние откриваме постоянно снижаване на тяхното духовно ниво. Цар Аса чувства, че ако той извърши всички тези действия, които е предприел Давид, то пред него ще възникне сериозна опасност: той може непреднамерено да повярва, дори даже и за една минута, че човешките усилия имат независимо влияние. Поради това той е бил принуден да ограничи своите действия и да даде възможност на Твореца да прояви Себе Си по чудесен начин, ярко да продемонстрира истинската същност на реалността. Цар Иеошафат още по-остро е усещал този проблем; той знае, че даже ограничена военна операция може да се окаже важно средство за достигане на бъдеща победа и приема радикално решение: да не предприема никакви военни действия. Той се моли и пее хвалебствена песен за Твореца за да покаже на света, Кой тук е истинския Господар.
    Цар Хизкияу достига до още по-невероятна мисъл: даже хвалебствената песен, смятал той е твърде много; даже това скромно усилие може да бъде изтълкувано погрешно, като ефективно средство, необходимо за постигане на желания резултат. Той си ляга , заспива и спи по времето на целия опасен период, когато мощната вражеска армия се готви за смъртоносна атака. С това самия Хизкияу демонстрира с абсолютна убеденост, че човешките усилия са съвършено излишни в реалния живот.
    (В периода, когато е управлявал цар Хизкияу всички усилия на еврейския народ са били съсредочени на изучаване на Тора; с материална и икономическа дейност никой не се е занимавал. За духовния климат на тази епоха свидетелства такъв факт. Хизкияу закачил меча си над входа в бейт – мидраш (дома за учене) и обнародвал указ: всеки, който се откаже да изучава интензивно Тора, ще бъде пронизан с този меч. Възниква естествения въпрос: защо така сурово се е наказвало отклонението от ученето? Къде е казано, че “битул Тора”, пренебрежението към Тора се наказва със смърт?
    В светлината на нашата дискусия отговора е разбираем: поколението на цар Хизкияу изцяло се е посветило на изучаването на Тора; евреите не са се занимавали с практически дела, не са прилагали физически усилия – “иштадлут”. Те просто са избягвали такива усилия. Съдейки по царския указ и меча, окачен на входа в бейт – мидраш, самото им оцеляване изисквало отказа от физическата дейност. Да напуснеш бейт – мидраш и да се заемеш с мирски дела?! – е равносилно на смърт! Накратко царския указ  е бил напълно уместен: когато еврейския народ изцяло е посвещавал себе си на изучаване на Тора, нищо друго не му е трябвало. Освен това всеки опит да се манипулира естествените процеси би могло да подкопае кристално чистото убеждение, че всичко в този свят зависи от Б-жествената воля. Ако еврейския цар е бил длъжен да легне да спи, за да демонстрира истинската природа на нещата, то още повече всеки опит на евреина да излезе от бейт – мидраш за да се занимава с практическа дейност неизбежно се е разглеждало, като предателска и крайно опасна постъпка. Такъв евреин е представлявал реална угроза за безопасността на нацията и меча закачен над входа на бней-мидраш е бил сурово предупреждение за неминуемото смъртно наказание за нарушаване на царския указ е бил напълно уместен: работата не се е свеждало до пренебрежението на Тора, а в това, че в следствие на това пренебрежение се е угрозявало благополучието на нацията.)
    Четиримата царе са прилагали различни по вид и степени усилия: цар Давид – значителни усилия. Цар Аса – по-малко, цар Иеошафат – още по-малки и царя Хизкияу – въобще никакви усилия. Но независимо от това, какво са правили царете, реакцията на Всевишния е била винаги една: “Аз ще направя това”. Разгледания мидраш ни учи, че при всички случаи Б-г се проявявал, като истинска причина за събитието; ролята на човека се свежда само в това да реши, колко усилия са необходими във всеки отделен случай за максимално разкриване на тази истина.
* * *
    В Талмуда е разказана необичайна история, която може да се разбере само на основание на изучаваната от нас концепция. На един човек му умряла жената и на него не му стигали пари да наеме кърмачка за бебето си. Тогава се случило чудо: на този човек му израснали гърди и той успял да нахрани бебето. Най-любопитното обаче не е самата история, а различните мнения на мъдреците за този вдовец и станалото с него чудо. Едни се изказало одобрително: “Колко е велик този човек заради когото се е случило това чудо”; другите казали: “Колко е низък този човек, заради когото е бил изменен естествения ред на Творението!”
В какво се състои същността на този спор? Защо мненията на участниците са диаметрално различни? В светлината на изучаваната от нас тема ще се опитаме да се ориентираме.Всичко зависи от това, как ние се отнесем, към случилото се чудо, от какво ниво го оценяваме- от второ или от трето. Ако е от позицията на трето ниво, където чудесата се считат за важно средство за доказателство, че природата е само маска, то подобно чудо ще свидетелства за величието на нашия вдовец: та нали за да бъдеш удостоен с лично чудо трябва да бъдеш необикновен човек – “колко е велик този човек…!”
    Но от позицията на по-високото, второ ниво, което изисква да се демонстрира ефимерността на физическия свят без помощта на чудеса, бе да се прибягва до свръхестествени явления за да се опровергават представите за природата, като реален феномен, такова чудо е свидетелства за неуспех, провал. Ако човека се подаде на общата илюзия и вярва, че природата – това е независима реалност, ще се наложи да се променя естествения порядък на нещата за да бъде избавен от заблуждението. Такъв човек има сравнително нисък статус; той не е способен самостоятелно да измени своята представа за природата и на него трябва да му се помогне. Накратко- “Колко е низък този човек…!
    Същността на талмудическия спор се състои в определяне на критерия, който е най-приемлив за оценка на този вдовец и станалото с него чудо. Трябва ли да се подхожда към него с високите мерки на второто ниво, на което човек е способен благодарение на своите духовни сили без странична помощ да разкрива тайните на висшия свят, ако той трябва да бъде оценяван от гледната точка на третото ниво, когато на човека му е необходим външен ориентир във вид на свръхестествено явление за проява на истинската същност на Творението? На такава висока духовност непостижими за нашето поколение, чудото се дава за заслуга в знак на признаване на величие, или колкото и парадоксално да е, то означава неудача, неспособност самостоятелно да се усвои истината, която се налага да се постига с явен и пряк способ – чрез Б-жественото откровение.
    Педи да завършим разглеждането на тези три висши нива на духовно величие и да преминем към тези нива, които са близки до нашето поколение, ще отбележим, че тук ние не сравняваме хора, а типове на поведение и способи на взаимодействие на човека с обкръжаващия го свят и неговите проблеми. Въпроса не е в това, стоял ли е цар Давид на по-високо или на по-ниско ниво на духовност от другите известни личности, а в това, каква “инстанция” – или инсттуция – определят правилния баланс между човешките усилия (иштадлут) и упованието на Всевишния (битахон), помагащ да се появи скритата под маската реалност.
* * *
    Сега ние стигнахме до четвъртото ниво, което е достъпно за болшинството от нашите съвременници. На това ниво човека не притежава духовна енергия, способността да прави чудеса. Бихме казали, че чудесата тук са неуместни; те могат само да принизят духовния статус на тези, които ги наблюдават. Да разгледаме подробно това положение.
    Ние вече отбелязахме, че чудесата са призвани да помагат, да донесат полза за тези за които са предназначени. Управлявайки нашия свят Б-г проявява Себе Си (такова проявление се нарича “ашгаха”) двата пътя: с помощта на чудесата или естествените явления. Неговия избор зависи от това, коя от двете “ашгахот” ще допринесе повече полза за хората, за които е предназначена. Когато Б-г проявява Себе Си открито, той прави това само заради свидетелите на Неговото откровение. За хората достигнали висши нива на духовност, чудесата се извършват, както ние вече видяхме, само защото те могат да получават от тях пряка полза и няма никакъв смисъл да се крият от тях чудесните явления.
    На второто ниво чудесата остават скрити, защото хората, които съответства на това ниво, ползват естествени средства за преодоляване на материалните завеси; чудесата биха ги лишили от възможността да извършат тази работа. Тези хора постигат Б-га именно поради това, че живеят извън сферата на чудесата.
    На третото ниво чудесата стават за това да се укрепи в човека вярата (“емуна”) посредством прекия контакт със свръхестествените явления. Тук всяка проява на Б-жествената воля и могъщество приближава човека до Твореца. По естествен път за постижение на Б-га би бил опасен за него: неговата вяра в Б-жественото Провидение би могла да се разклати.
    Но за хората, стоящи на четвърто ниво, чудесата са просто губителни. Ще се опитаме да обясним причината.. как биха реагирали нашите съвременници на свръхестественото явление? Повечето от тях биха се опитали да намерят за него рационално обяснение. И вината за това ще легне върху нас самите. Та нали ако човека живее в пълна тъмнина естественото възприемане на света не би видял Б-жественото Присъствие и на него може да му се прости. Но когато това Присъствие е очевидно, но той се отказва да Го види и признае, то това е непростимо. Ако цяло поколение е невъзприемчиво към духовното и всичко, благородно незабавно го превръща в грубо и примитивно, то тогава чудесата не само не са безполезни, но и вредни. Ето защо Б-г, ако се изразим образно, е принуден да се скрие Себе Си от нас: ние все едно няма да пожелаем да Го видим. С други думи ние самите Му пречим да се разкрие пред нас; ние решително отблъскваме Неговата ръка още преди Той да я протегнал към нас.
    Да ние не заслужаваме чудеса и нас не могат да ни пробудят от духовния ни сън с чудеса. Свръхестествените явления няма да ни добавят вяра, а отсъствието им, още повече: ако човека се стреми да изгони чудото в тесните рамки на природата, той с това още повече няма да успее да извиси природата до нивото на чудото. Какво ни остава? Как Всевишния да си пробие път към нас? Как може Той да скъса материалната завеса към духовната реалност? Как да се размекнат огрубелите сърца на нашите съвременници запазили вярата си само в материалните закони и ценности?
    Има изход. Всевишния разкрива естествената цел на причинно-следствената свръзка в нашите всекидневни дела и с това разрушава нашата вяра в тези свръзки. Това става така: светия човек вярва, че причината неизбежно води след себе си следствието, например упорития труд носи добра заплата. Всеки път, когато тази аксиома се потвърждава на практика, той губи възприемчивостта си към идеите, че реалната и непосредствена причина за неговия успех не е неговия упорит труд, а волята на Твореца. Стремейки се да опровергае този възглед, Б-г дава възможност на човека да приложи всички необходими усилия за да получи висока печалба. Човека се старае, целта му се струва близка, но в последни момент тя се изплъзва. Виждайки, че даже най-добре направения делови план завършва понякога с необясним провал, ние започваме да разбираме, че в тази сфера на човешката дейност няма реални причинно – следствени свръзки.
    Когато човека осъзнае, че неговите настойчиви усилия не дават резултат, той трябва да се спре и да попита себе си как да си обясни ставащото, защо той търпи неуспех. Възможно е Б-г да желае да го научи, че не трябва много да се позовава на своите сили и възможности. Идвайки до тази спасителна мисъл, той ще превърне неуспеха си в успех и ще му се отворят очите.     Внимателния и възприемчив човек ще усвои това добре и ще го отчете в бъдеще. Правилната реакция на неочаквания и противоестествен неуспех трябва да бъде признание за това, че тука е скрита важна истина: Б-г е нарушил естествения порядък на нещата, за да покаже нашата зависимост от Него.
    Такова е едно от най-важните средства, които ни помагат да укрепим “емуна”, когато откриването на чудесата са неефективни; с други думи ако чудесата не могат да преобърнат естествения ред на нещата, то този порядък просто се руши.
На това ниво Твореца Сам поддържа външния механизъм на природните явления, показвайки на човека резултатите от неговите действия, а след това разрушава създадения ред за да разкрие неговата пустота. Тези за които е преназначен този най-важен урок, го учат, както се казва на собствен гръб и го усвояват в ежедневните дела, изпитвайки своята плът. На тях не им е необходимо да прилагат усилия за да разкрият Божественото вмешателство или да се нарушава естествения ход на събитията; никакви усилия въобще не са необходими. Единственото, което е необходимо да се види тази реалност, която им се показва.

* * *

    Но има и пето ниво. Какво да правим с тези, които упорито въпреки очевидността, не желаят да забележат ръката на Всевишния? Как се държи Б-г по отношение на тези хора, които обясняват чудесата с естествените причини, но и упорито настояват, че всичко, което излиза от рамките на причинно – следствените свръзки, не е нищо повече от случайност? Какво да се прави с хората, които просто не желаят да виждат нищо?
    С такива инати нищо не трябва да се прави. Чудесата няма да помогнат, а и неочакваните провали – също, успехите още по-малко. Всяко свое достижение те изтъкват, като своя заслуга. По отношението си с Б-га, както и другите отношения, изискват участието на две страни – ако едната страна не проявява никакъв интерес, то не е възможно да има и отношения.
    Не, с такива хора действително нищо не можеш да направиш, но те не са излишни, те имат свое особено място в глобалния план на Всевишния. Той ги използва за изпитание на другите хора, за проверка на здравината на тяхната вяра. Доколкото закоравелите материалисти (да ги наречем така) не реагират на необичайните и неестествени поврати в своите съдби, Б-г и им предоставя възможност да извършват своите дела в абсолютна предсказуема и естествена обстановка. Тези хора развиват понякога бурна дейност, натрупвайки огромни състояния или постигат успехи в други области на живота. Б-г им позволява да преуспеят в степента на вложените от тях усилия. Така се създава илюзията за пълно съответствие на тези усилия с получените резултати, победите са от “естествения порядък на нещата”. Тази илюзия има своята цел – с нейна помощ Всевишния изпитва другите хора.
    В края на краищата, в света трябва да бъде представен и естествения порядък, иначе ние ще се лишим от свободата на избора. Хората, които отхвърлят участието на Б-га в земните дела, като правило представляват тази илюзия на естествения порядък. На практика става дума за явление от съвсем друг порядък, за универсалния принцип “мида канегед мида” – “мяра за мяра”. Ако човека предпочита да бъде част от естествения порядък на нещата, да живее в сферата на физическите и природни явления неговите желания се удовлетворяват – към него се използват само естествени мерки. Неговия живот се развива предсказуемо, по релси и се подчинява само на ограничените закони на физиката и биологията.
    Ситуацията във висша степен е ужасна: отказа да участва в каквито и да било контакти с духовните сфери обрича човека на чисто физическо съществуване, което от своя страна поддържа и укрепва физическата основа, която му помага да проявява свободната си воля с това, че съхранява желанието да преодолее тази илюзия. Упорито игнорирайки висшия глас, всеки упорит субект става примамка на изкривената лъжлива реалност. Такова ниво на без духовност трябва решително да се избягва.
Категория: Технологии
Прочетен: 870 Коментари: 0 Гласове: 0
Публикувам материала в памет на загиналите космонавти в полет или още на земята поради човешки грешки. Дължим им го. Поклон.

2007 година е паметна за космонавтиката. На 4-ти октомври ще се навършат 50 години от изстрелването на първия изкуствен спътник.


Мнозина възрастни хора още си спомнят как са слушали известния сигнал бийп-бийп, който се излъчваше от “мъничката изкуствена Луна” – символ на прогреса на комунистическия режим.

Оттогава много време мина. СССР се разпадна, но още по време на програмата “Гласност” някои скрити неща във връзка с космонавтиката започнаха да излизат наяве.

Малко хора предполагаха за "мрачната част на съветската космическа програма". Обществото беше шокирано да научи истината, че Гагарин не е кацнал в космическия си кораб, а е катапултирал във въздуха; истината, че СССР са имали гигантска лунна ракета Н1; истината, че въпреки, че СССР обявяват на публиката само успешните си изстрелвания никога не са говорели за провалите и взривилите се ракети.

Но дали това е всичко?


Наскоро започнаха да се правят страшни спекулации ... а дали те са истина? Оставям на вас да решите.

Вярно ли е всичко това или е безразсъдна конспирация?

Никой не се съмнява, че Гагарин е първия човек, който оцелява от космически полет невредим и здрав. Много хора обаче се съмняват, че ... той е бил наистина първия космонавт, а че преди него е имало други, които са загинали или са пострадали тежко.

Съгласно Уикипедия, във Правда през април 2001 година е имало статия за поне трима космонавти, които са загинали в полет.

Спекулира се, че в късната 1957 година е изстрелян космонавта Алексей Ледовски посредством ракета Р-5А.

Тъй като космическия кораб е бил много малък, за да притежава достатъчно апаратура за да поддържа човек жив, това е довело до смъртта на Ледовски. Въпреки че този вариант изглежда невероятен днес, възможно е все пак СССР да са провели подобен експеримент в безпилотен режим за да тестват ефекта на космическите лъчения и микрогравитацията върху човешкото тяло.

Смята се, че в началото на 1958 година са изстреляни купища суборбитални ракети. На борда на една е бил Серенти Шиборин. Пряко доказателство, доказващо полета няма.

Предполага се, че през 1959 година е загинал още един космонавт – Андрей Митков на борда на конвертирана Р5-А в полет подобен на този на Ледовски.


Същата година вероятно е била изстреляна и Миря Громова, жена, която е пилотирала нещо като “космически аероплан”. Ако историята за нея е вярна, то вероятно корабът се е разпаднал при завръщането.

 Илюшин – първия космонавт?!?

 Вероятно най-нашумялата история във връзка с неспоменатите космонавти е хипотетичния полет на Владимир Илюшин. За него се смята, че е излетял в космоса на 7-ми април 1961 година, броени дни преди полета на Гагарин. После нещо е станало не както трябва. Илюшин е загубил съзнание и се предвиждало незабавно кацане след 3-тата орбита. Така, в безсъзнание по време на кацането не е успял да катапултира от опасната за кацане капсула и се е завърнал на Земята целия потрошен.

Тъй като е бил на територията на Китай то китайците са го приютили и излекували.

По време на аварийното кацане вече е имало слухове, че в момента тече пилотиран космически полет. Смята се, че след аварийното кацане на Илюшин е било свикано извънредно събрание, което решило незабавно да бъде изстрелян Гагарин.

Смята се, че полетът на Гагарин също замалко щял да завърши трагично, но в последния момент спускаемата капсула навлязла в атмосферата успешно. Накрая Гагарин катапултирал и събрал овациите като първия в историята на човечеството космонавт.

На електронната енциклопедия Естрънотикс, специализирана във връзка с космическите полети има един интересен доклад на Кенет Гетланд:

 “Слухът, който идва от Москва е, че руски космонавт е излетял тайно на 5-ти април, петък. Едно БЪП съобщение до Лондон през нощта цитирало неидентифицирани източници, според които състоянието на космонавта все още внимателно е проучвано и че самия космонавт страда от ефекти (?) които са по-скоро емоционални отколкото физически. Космонавтът е професионален тестов пилот и син на дизайнер на самолети. Руски и чуждестранни журналисти чакаха да обявят полета официално. Само че официалните източници останаха глухи и нито отрекоха нито потвърдиха информацията. Радио Москва прекъсна преди полунощ без изобщо да спомене за космически полет.”

По-късно в доклада на Гетланд пише, че “няма истина в историята за Илюшин”, а американското правителство не е засякло изстрелване в същия ден.

Един месец след полета на Гагарин американска медия твърди, че Гагарин е лъжец и че първия космонавт е Илюшин, а всъщност Гагарин обрал овациите. Официалните прес органи на СССР отричат информацията.

През 1999 година се появява последния епизод от сагата Илюшин. Един учен, д-р Елиот Хаймофф предоставя доказателство, че полета на Илюшин е истинен. Хаймофф пръска маса пари и документира филм с помощта на Пол Царински. Впоследствие филмът е разпространен в САЩ.

Въпросното доказателство се оказва противоречиво, няма конкретен снимков и филмов материал на изстрелването.

Наскоро в сайта lostcosmonauts.com се появило писмо, според което авторът на писмото е интервюирал Илюшин и той наистина признал, че полетът му е бил осъществен.

Но на кого да вярваме?

Засега преобладават доказателствата, че полетът на Илюшин НЕ Е ИСТИНЕН. Ето кои са те:

днес разполагаме с дневникът на Каманин ( тогавашен ръководител на космонавтския корпус ) като исторически документ, който описва подробно всички събития. Илюшин не фигурира в дневника.

Имаме записки от Черток, Феоктистов, Мишин. Те описват грижливо полета на Гагарин и нито дума за Илюшин

Илюшин не фигурира сред снимките на космонавтите.

САЩ не са намерили доказателство за изстрелването.

 И още много други доказателства, които поддръжниците на тезата Илюшин не могат да оборят.

 Къде е истината?

Засега поддръжниците на теорията, че СССР са се мъчили отчаяно да бият американците и да отидат първи на Луната, криейки стотици жертви на космонавти, инженери и техници не успяват да предложат качествени доказателства. Не е ясно дали поне една от горните спекулации, които споменах е вярна. По-скоро трябва да си зададем въпроса: може ли СССР наистина да е успял да скрие толкова много смъртни случаи? Аз мисля, че не.

Оставям въпроса за това дали е имало полети преди полета на Гагарин отворен.

Сега преминаваме на друга тема за фактите, които НАИСТИНА СА БИЛИ УКРИВАНИ ОТ СССР, и за които правителството на СССР или след това на Русия си е признало.

 Трагедията с Бондаренко

 Една история, за която СССР признаха през 80-тте години е смъртта на Валентин Бондаренко. След като загинал в кислородна камера след пожар името му е било премахнато от списъка с космонавтите без да се споменава за инцидента.

До програмата “Гласност”. Бондаренко е можел да бъде първия космонавт, но уви.

 Кацането на Гагарин

Истина е ( и това можем да твърдим със сигурност ), че корабите Восток са били несъвършени и кацането е било кошмарно до такава степен, че ако космонавтите са кацали в спускаемата капсула на кораба не биха оцелели. Вместо това те са катапултирали както при авария на самолет.

Но дълго време е било укривано, че Гагарин е кацнал с помощта на спускаемата капсула без да катапултира.

Всъщност причината е, че съгласно правилата на Международната федерация по аеронавтика за да бъде признат един орбитален полет за успешен, космонавтът трябва да кацне заедно с хардуера на спускаемата капсула на космическия кораб. Страхувайки се, че полетът на Гагарин няма да бъде признат правителството на СССР укрило истината около кацането.

И друго нещо, което си заслужава да спомена – катапултирането на Гагарин не е протекло като хората, а известно време космонавтът се е превъртял няколко пъти във въздуха, което за малко да му коства живота.

 Полетът на Терешкова

Наскоро и Валентина Терешкова разказа интересни детайли относно полета си. Веднага след изстрелването се е оказало, че орбитата е била сгрешена и замалко Терешкова да не може да се върне на Земята. Освен това организмът й трудно се адаптирал в условията на микрогравитацията, а положението й в тесния кораб и е причинявало непоносими болки.

Терешкова също преминала през кошмарно кацане с катапултиране. По време на кацането тя е направила нещо, което принципно е забранено – свалила си е шлема на костюма и желязно парче я ударило през лицето. След кацането Терешкова първо е минала през болница за да се възстанови физически, а чак след това се е върнала до останките от спускаемата капсула, за да направи снимки пред публиката.

 Неспоменатите безпилотни изстрелвания

СССР са укрили множество изстрелвания, които са завършили неуспешно. Сред тях са сонди до Луната, Венера и Марс. Само успешните изстрелвания получавали официално име като Луна 1, Луна 2, Марс 1, Марс 2 и т.н.

 Лунната ракета

Сред неспоменатите изстрелвания е и лунната ракета Н1. Проведени са четири безпилотни изстрелвания на бъдещата пилотирана лунна ракета и всички са завършили с провал.

 Експлозията, убила 48 техници

На 18 март 1980 година ракетен бустер експлодира докато е зареждан с гориво. Загиват 48 техници. Инцидентът е потулен до програмата “Гласност”.

 

Бог да ги прости.
Категория: Технологии
Прочетен: 1143 Коментари: 0 Гласове: 0

 

I. Какво е това маска?

 

Ние можем да проникнем я духовния свят само чрез маската на физическото битие. Света на природата скрива духовността; за това той се опитва да изглежда самодостатъчен, движейки се по неизбежните релси с обнадеждаващо  постоянство. Разликата между природата и чудото се състои в това, че чудесата разчупват привичните схеми.

На практика, обаче чудото не е по удивително от самата природа. Това се потвърждава от събитията описана в книгата Изход, по-точно в епизода в който се разсича водата на Червено море. Когато евреите дошли при него, на Моше му е било заповядано да протегне към морето своята тояга, за да може водата да се сгъсти и приеме своето първоначално естествено състояние. Тук възниква въпроса: защо за това е било необходимо да се направи специално действие? С разсичането на морската вода всичко е ясно: такъв жест е бил необходим, защото е ставало дума за чудо; необходимо е било да се преустанови действието на природните закони. Но когато евреите се оказват в безопасност и нуждата от чудото отпада, природата е била длъжна автоматически да възстанови предишното състояние на водата. Известно е, че вселената с всичките си сили противодейства на чудото (за причините на това явление ще поговорим по-късно). Отстъплението от нормите изисква особени действия и това е разбираемо. Но защо такова действие е необходимо и при връщане към нормата? Отговора е прост: природата е не по-малко чудодейна, в сравнение с нейните редките изключения. При обичайното поведение на природата желанието и волята на Твореца се проявяват не по малко ярко в сравнение с уникалния епизод за разсичане на водата. Разликата е само в това, че ние сме свикнали с едната форма на поведение на природата, а не сме свикнали с другата.

Ежедневната рутина притъпява нашите усещания; всичко е познато, привично и ние го приемаме, като задължително. Думата “природа” на иврит – “тева” има за корен думата “потъвам”. Ако света на естествените причинно-следствени свръзки е недостатъчно внимателно изучен в него потъва нашата способност за възприемане на духовното. Но от корена “тева” може да се образува и друга дума – “матеба”, монета на която е отпечатана релефно изображение: света е гравираното изображение на висшата реалност. Ако вие изучавате света знаейки, че той точно отразява своя източник, вие навряно ще различите очертанията на този източник. На кратко всичко зависи от самия наблюдател: можете да гледате на света с обичаен с всичко свикнал поглед и да видите само механиката му, в която е потънал и безследно се е разтворил духа, а може да се взирате в него с възхитения поглед на първооткривателя на чудеса, виждайки в този свят отражението на висшата реалност.

 

II. Възприятието

 

Хората, които са избрали за себе си пътя на духовността по различен начин възприемат обкръжаващата ги действителност. Ние различаваме четири основни нива на техните взаимоотношения с физическия свят. (По нататък нега всеки от вас да се опита да определи своето собствено ниво на възприемане. Това ще бъде много поучително занятие.)

На първото (и най-нисшо) ниво човека взаимодейства с обкръжаващия свят по следния начин. Той ясно осъзнава съществуването на Б-га (да отбележим, че това е минималното изискуемо ниво!) и целенасочено се обръща към Него със своите молитви. Обаче в неговата представа света съществува отделно от Б-га. Да, разсъждава такъв човек, Б-г е създал света и го управлява, Той може да отменя естествените причинно-следствените свръзки и законите на природата; но ако той не прави това, то тогава природата е оставена на себе си. Такъв човек започва своите молитви обикновено с думите: “Нека да бъде така, за да…” или “Направи така, че да…”. Например: Б-же, аз трябва да бъда в дадено място в дадено време и аз знам, че на мен може да ми попречат различни обстоятелства. Аз не съм способен да обезпеча всички условия, които в своята съвкупност могат да ми помогнат да се добера до там. Поради това Б-же моля Те: направи така, че това да се случи”.

В представите на този човек света функционира по свои закони и болшинството от запланираните събития имат достатъчно висок шанс да се осъществят. Но няма гаранция, че дадено конкретно събитие обезателно ще се осъществи – на него може да му попречат лошото време, болест, или авария на колата в критичния момент. Накратко, всеки непредсказуем и неконтролируем фактор може да провали неговия план. Той разбира, чувства, че неговата цел ще бъде достигната само ако Б-г “позволи да се случи това”, т.е. ако Той не започне активно да възпрепятства на замисленото. На практика този човек моли в своята молитва не за помощ. Той иска да каже: ”Боже не ми пречи, моля те”. Светът ще се държи така, както се изисква от него, по създадените правила, само ако Б-г не започне да създава препятствия.

Недостатъкът на подобен възглед за света се заключава в това, че тук Б-г е поставен извън природата. Б-г разбира се е всесилен и всевластен, но освен това той съществува отделно от природата. Та нали ако природата съществува сама за себе си, и Б-г Сам за себе си, то в нашата основна концепция за всеобхватното Единство на Твореца ще възникне сериозен дефект. На това ниво на възприемане човека става пленник на лъжливо възприемане на света. Той възприема ежедневните явления в природата, като убедително доказателство за нейната самодостатъчност и неизменна същност. “Тева”, природата го е“потопила”.

 

Четейки “Шма, Израел…”, универсалната еврейска декларация за Единствеността на Б-га, човека на това ниво си представя, че в света има само едно Висше Същество. Той разбира се е прав, но идеята “Шма” е много по-дълбока. Когато ние казваме “А-Шем Ехад” – “Б-г е Един ние не само изключваме възможността за съществуването на два или повече богове, но твърдим и че няма други богове освен Твореца. Това означава също и че в света въобще не съществува нищо освен Б-га. Произнасяйки думата “Ехад”-Един, ние концентрираме вниманието си върху фундаменталната идея: “Ейн од милвадо” – “Няма нищо освен Него”: нито свят нито природа. В момент на дълбоко мисловно задълбочаване в тази идея, даже нашето лично осъзнаване на своето съществуване се разтваря без всякакъв остатък в Б-жественото Единство. Това може да бъде много силно и тревожно преживяване. По тази и други причини ние сега ще се въздържим от по-нататъшен анализ. В противен случай неподготвения разум може да се увлече и да забрави за необходимостта да се върне в тления свят на задълженията и действията. Нашата задача е винаги да помним формулата “Ейн од милвадо” и въпреки това нормално да функционираме във физическата реалност.

 

* * *

 

Второто ниво на възприемане е по-високо от първото. Този който го е постигнал напълно осъзнава: че нищо в света не съществува отделно от Б-га. Всеки падащ от дървото лист и всеки вибриращ атом непосредствено свидетелстват за всемогъществото на Твореца. Нито един предмет и нито едно явление не съществуват и не действат независимо от Неговата воля. Човек с такъв мироглед си представя природата, като инструмент в ръцете на Всевишния: инструмента действа, само когато се движи тази ръка – нито повече нито по-малко.

Въпреки, че това ниво на възприемане на света е значително по-висш от първия, той също не е съвършен. Но какво лошо има в този възглед за природата? Та нали в него природните явления винаги се намират под непосредственото управление на Твореца и безусловно притежава висока духовност.

В такава позиция е много трудно да се намери дефект, в сравнение с първия случай, но той все таки присъства. Считайки природата за инструмент в ръцете на Твореца ние забравяме, че инструмента винаги предполага някакъв дефект или дефицит. Та нали инструмент се използва само в такива случаи, когато без него не може да се мине. Дори, когато ползвателя сам го е направил, той го е направил само защото се е нуждаел точно от такъв инструмент за да изпълни определена работа, която е невъзможно да се извърши без този инструмент.

Да приведем за яснота два примера. Някои хора използват във ваната си прости приспособления за миене на гърба – къса пръчка с гъба накрая. Каквото и да кажем приспособлението е много удобно. Но то ни е необходимо само защото иначе ще ни е трудно да измием гърба си. На никой няма да му дойде на ум да мие корема си с помощта на тази палка. Инструмента става удължител на нашата ръка, ако ние без него не можем да изпълним необходимата работа. Такова е неизменното условие за използване на любимия инструмент.

Още един пример. Вие сте открили магазин. Нещата вървят добре, броя на купувачите нараства и в някакъв момент във вас възниква необходимостта да наемете помощник. Тук действа същия принцип. Обема на продажби се увеличава и вие не можете да се справите с работата сам. Появата в магазина на наемен работник е признак за ограничеността на вашите възможности. Ако вие можехте сами да се справите то не би възникнала нуждата от помощник. Следователно, всяка подкрепа е разширение на индивидуалните усилия – за сметка на приспособление или наемен работник, е признак за ограничеността на нашите възможности.

Ако това правило се разпространи върху всички инструменти в това число и на природата, която се явява инструмент в ръцете на Твореца, означава, че Б-г се нуждае от подобни инструменти – в противен случай Той би минал и без него. Поради това ако природата е инструмент, то ние сме принудени да признаем: че всичко, което Б-г иска да постигне в обкръжаващия ни свят Го постига чрез творението и манипулация на природата. Разбира се, че той е изобретателя и производителя на този инструмент, но ние така и не отговорихме на поставения въпрос: защо на Твореца му е необходим инструмент, ако Той може да изпълни Своята работа Сам?

И така, въпреки че човека който стои на това ниво на възприемане, не смята че природата съществува независимо от Б-га, той все пак изгражда разграничителна черта между нея и Твореца. Природата в неговата представа, си е инструмент в ръцете на майстора. Такъв възглед е дълбоко погрешен.

 

* * *

Третото ниво достигат тези, които имат кристално чисто възприятие на всеобхващащото Единство на Твореца. На това ниво няма различия между Б-га и сътворения от Него свят. Природата вече не е инструмент и не е продължение на Твореца, тя е непосредствено проявление на Всемогъщия Б-г. Третото ниво изцяло разкрива понятието “Ейн од милвадо” – “Няма никой освен Него”. Във възприятията на човека, постигнал истината толкова дълбоко няма заблуждения присъщи за другите по ниски нива; тук няма разделение между Твореца и Неговото Творение. На това ниво отпада потребността от инструменти. Просто не съществуват никакви инструменти: всеки падащ от дървото  лист всеки вибриращ атом става непосредствено проявление на Самия Творец.

Но тук е уместен въпроса: как разбират природата тези хора, които са достигнали толкова високо ниво на духовна проницателност? По какъв начин те виждат и наричат заобикалящия ги от всякъде физически свят? Ако всичко, което съществува в света не е нищо повече от различни форми на проява на Твореца, то за какво изобщо е света и природата? За какво съществува цялата система от външни естествени причинно-следствени свръзки, които ни се струват напълно независими и самодостатъчни? С каква цел е създал Твореца света, който има задачата да скрива Неговото Присъствие?

Отговора се намира в самия въпрос: света е създаден за да скрива Твореца. Но с каква цел? Най-достъпната за нашето разбиране формулировка звучи така: за да надари човека с най-важното качество – свободата на избора. Когато в света действат външни независими причинно-следствени свръзки, когато природата е обикновена и предсказуема, човека не изпитва необходимост да търси нейния Б-жествен източник. Разбира се ние много рядко, в отделни моменти забелязваме Неговата ръка, в отделни епизоди, зад някои малки детайли и механиката на естествените явления, обаче никой не ни подбужда към това. Духовното постижение – е нещо доброволно.

Човека, който е достигнал третото ниво, разбира че природата е маска, димна завеса. Тя съществува за да ни обезпечи свобода на избора, без който човека не може да бъде човек, още повече - той не може да реализира своя Б-жествен образ. Главната цел на димната завеса е да подбуди човека да проникне през нея и да разбере, че тя не е по реална от дима, който я образува.

 

* * *

 

Този, който достигне до това ниво е способен да твори чудеса. По какъв начин? Нека да разгледаме следният талмудически епизод.

Веднъж дъщерята на раби Ханин бен Дос се разстроила за това, че по грешка наляла в съботните светилници оцет вместо масло. Раби Ханин коментирал: “Нека Този Който казва, че маслото гори, да заповяда да гори и оцета”. Дъщеря му запалила оцета – и о чудо, той започнал да гори!

 

“Нека Този Който казва, че маслото гори…” – това означава, че маслото гори само заради това, че така иска Б-г. Грешно е да се мисли, че способността за възпламеняване е обусловена от свойството на самото масло – то гори само по желание на Твореца. На практика може би оцета гори не по-лошо от маслото, ако това би искал Всевишния. Но Той е направил света така, че по Неговата неизменна воля маслото гори, а оцета – не и ние възприемаме това, като природно явление. Ние търсим рационално обяснение и сме склонни да смятаме, че вещите се устроени така, както ние ги виждаме.

Но този който вижда не естествените процеси, а само ръката на Твореца в природните явления, няма необходимостта да търси техните “логически” обяснения. За раби Ханин не е важно дали оцета гори в природата или не. Ако маслото гори, с това то непосредствено изразява волята на Твореца, то и оцета може да се запали по Негово желание и раби Ханин никак не е удивен от този феномен. На практика, ако ние проявим дори и най-малко удивление пред горящия оцет, ще се окажем безнадеждно далеч от това висше ниво на духовна проницателност, която ние сега разглеждаме. И тъй като за раби Ханин няма никаква разлика между горивните свойства на материалите, то оцета за него гори също толкова ярко, колкото и маслото.

За да поясним тези мисли ще прибегнем до аналогия. Представете си, че при вас идва ваш приятел с маска на лицето. Изменяйки маниерите си и гласа си той ви предлага да познаете кой е. Вие се опитвате да узнаете кой е пред вас. Да предположим, че това ви се удаде. Вие правилно назовавате името на вашия другар – той е “разобличен”. Какво ще направи вашият приятел в този момент? Най-вероятно е той да снеме маската – няма смисъл да се крие зад маската, ако са го познали. Ние използваме маските и подобни маскировъчни за средства за да останем неразпознати. Но в момента в който са ни разпознали маската става безполезна.

Природата прилича на такава маска. Б-г я носи, като маска.Той се скрива зад нея за да ни даде възможност да проявим свободата на избора си. Но за цадик, която вижда Б-га във всичко, за духовната личност, която е способна да прониква през димната завеса, Твореца престава да се маскира и Той премахва Своята маска. От такъв човек природата вече не може нищо да скрие; нейните естествени ограничения стават ненужни.

 

* * *

 

Какви чудеса са ни подготвени на четвъртото ниво? Може ли да се издигнеш по-високо от цадик от предишните поколения от които ние сега се учим? Каква допълнителна мъдрост може да придобие човек, който уверено и непрекъснато гледа през димната завеса?

На практика четвъртото ниво само добавя дълбочина на постиженията на този, който е постигнал трето ниво. На за  цадик, който стои на това рядко постижимо ниво на святост, възниква проблем, по-точно мъчителна трудност. Работата е там, че зад всяко проявление на Б-жественото Творение стои важния принцип отразяващ неговата истинска същност и цел: А-кол бара лиховодо – всичко е създадено заради Неговата слава”.

Казано по друг начин, всичко в света съществува заради разкриването на величието и славата на Този, Който го е създал. Целта и главното назначение на Творението се състои в това да отрази в последния етап величието на Б-га.

Обаче димната завеса, маската на природата, като че ли противоречи на този принцип. В действителност, маската природа, дава на човека възможност да прояви своята самостоятелност и след време да бъде призната за най-важния елемент в процеса на разкритие на Б-жествената същност. Но докато Б-г продължава да се крие зад тази маска на нас ще ни се струва, че природата ни пречи да осъществим главното положение за неизбежното разкриване на Твореца чрез нашия физически свят. Всичко което ни обкръжава има задачата да свидетелства за присъствието и славата на Б-га; маската изпълнява противоположната функция. Без да гледаме на важната роля на свободната воля, природата обективно ни пречи за пълното разкриване на същността на Всевишния, т.е. достигане на главната цел на мирозданието.

От гледната точка на цадик, който вижда всичко това, природата става непостижимо явление. На него би му било съвършено разбираем стремежа на Б-га към безпрепятствено Само разкритие. Но защо Той е създал нещо такова, което да Го крие и Му пречи за пълното и безгранично разкриване? Наистина пътищата на Всевишния са непредвидими. Най великото от всички чудеса е самия факт на съществуване на нашия ограничен и естествен свят.

Когато се случва чудо и света ясно вижда своя истински Господар, цадик се чувства уверено. Но когато природата излиза на преден план, а присъствието на Твореца е скрито, на него не му е комфортно. За такъв праведен човек чудесата са естествени, а природата във висша степен е чудотворна.

Категория: Технологии
Прочетен: 678 Коментари: 0 Гласове: 0

(Продължение)

По такъв начин, в началото творението светлината-наслаждение е изпълвала цялото създадено пространството-егоизъм, изцяло до предел всички желания за наслаждение, каквито е имало в сътворения егоизъм.

След това Твореца е спрял разпространението на светлината, скрил я и на нейно място в творението – в желанието за наслаждение, в егоизма се появява болката, пустотата, тъмнината, тъгата; всичко може да си представим при пълната липса на наслада от каквото и да било.

За да поддържа в човека минимален стремеж към живота, за да не се самоунищожи заради пълната липса на наслаждение, Твореца ни дава желание за само наслаждение в малки порции светлина поставени в различни предмети от нашия свят към които ние се стремим. По такъв начин ние неосъзнато и автоматично се намирам в постоянно преследване на светлината на Твореца. Ние сме роби на този природен стремеж.

Но човека е длъжен да вярва, че скриването на Твореца, усещането на безизходността и липсата на наслаждение се създава специално от Твореца в полза на човека, защото ако светлината на Твореца изпълни егоизма то човека няма да има свобода на волята, за да може да действа самостоятелно, защото ще се превърне в роб, който изпълнен с неговите наслаждения.

И само при откъсване от светлината на Твореца при усещане на неговото скритие, когато човека се усеща абсолютно независим, самостоятелно същество, съществува възможност за самостоятелни решения и действия. Но и тази самостоятелност се проявява само при определени условия. Въпреки, че Твореца се е скрил от нас нашия егоизъм е останал в нас и той командва всички наши помисли и чувства.

Поради това действителната свобода на волята се появява само тогава, когато: а) човека не усеща влиянието на Твореца и б) може да постъпи независимо от желанията на своето тяло.

 Такава възможност ни се предоставя в нашите земни условия и заради това ние се намираме в тях. И човека трябва да вярва, че няма никого и нищо освен в света освен Твореца.

И даже самия той е някакво самостоятелно усещане на своето “Аз” в следствие създаденото в него усещане на егоизма, а ако той се избави от това качество, то той отново ще стане частица от Твореца.

Човека е длъжен да вярва, че скриването на Твореца се усеща само от него в неговите чувства, че то е създадено специално за полза на човека. За това докато човека не е готов да разбере истината той е длъжен да вярва, че истината не е такава, както той е усеща. И може да е разбере постепенно и само в такава степен в каквато постига съвършенство на своите качества.

(Следва)

Категория: Технологии
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.03.2009 13:15
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 1007003
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6736
Календар
«  Март, 2009  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031