Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Защо съм се родил? Ще се върна ли отново тук? Има ли смисъл моето съществуване?
Автор: strianakiev Категория: Технологии
Прочетен: 1006965 Постинги: 388 Коментари: 403
Постинги в блога от Януари, 2008 г.
Тъмнина, нощ нищо не се вижда. В ушите ми гърми тишина. По гърбът ми полазват тръпки -  отглас от студа, който сковава костите на мъртвите. И изведнъж – пронизително скърцане от всякъде , като че ли някой ни скърца върху сърцето. Силуетите на гробовете започват нерно да се тресат, покрива се срива, и хрущенето на дъски известява за непоправимото. Не мога да повярвам на очите си: те излизат от гробовете си и крачат право към мен. Още малко и аз ще почувствам върху себе си техните протегнати ръце.

Женски вопъл се разнася под свода на кинотеатъра…

Това беше репортаж за един  холивудски филм на ужасите. Разбира се имало и други филми, които се запомнят за цял живот, но темата за мъртъвците, неизвестно защо оставят особени следи.

От пет годишна възраст детето,  по правило започва да осъзнава понятиети “смърт”. Краят на близък човек от семейството или на домашен любимец го навеждат на въпроси, и тогава на родителите се налага  да обясняват на малчугана, защо умират хората, къде отиват те след смърта, връщат ли се и от къде, и ако е да то кога.

Безкрайни са предположения за смърта и за тов, което се случва след нея. Цяла промишленост се занимават с това да прави услуги за свързване със задгробния свят. А кой ли не е слушал за “възкръстване на мъртвите”? Ако Вие не сте чели за това от пророците, то вероятно сте гледали холивудски трилари. Но не е ли странно? В мрака на ноща или при светлината на луната, мъртъвците излизат от гробовете си и си устройват празненство или вакханалия? Кинокадрите, разбира се възбуждат въображението, но има ли в тях поне малко истина? И откъде въобще са се взели тези прорицания? За да се доберем до причините ние решихме да използваме учебниците на науката кабала.

Края на мита “В бъдещето мъртвите ще въстанат срещу своите пророци”

Книгата “Зоар”, глава “Емор”

Баал Сулам, създателя на съвремената методика за изучаване на кабала, който е написъл всеобхватния коментар на книгата “Зоар”, обяснява истинското значение на тези думи. Той разкрива пред нас картината на развитие на човешките души : от тяхното сътворяване, през падането им в този свят, към самостоятелно връщане в света на Безкрайността.

Да отворим още една книга на Баал Сулам – “Учението за дестте сфирот”. Тук ни очаква сюрприз още в първите изречения: “Следва да се помни, че науката изучава духовните обекти, които не заемат място и време”. С други думи, кабала не изследва физическите тела , а само духовната природа и духовнте явления, т.е. състояния където действат само сили и чувства без материални обвивки.

Мъртъвците не могат да разчупят с костите си гранитните надгробни плочи и няма да се втурнат по нашите улици в дружни колони. Да оставим факта, че някои ще бъдат разочоровани, но кабала категорично отрича подобна възможност.

“Възкресението на мъртвите” – не е кошмар, а термин, име на процес, който се отнася до душите на хората, а не за техните тленни тела.

Езикът  на Висшите светове “Така е казал Твореца: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя. И ще познаете, люде Мои, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа из гробовете ви. И като туря духа Си във вас, ще оживеете и ще ви дам покой на вашата земя.” Това е цитат от пророк Езекил. Има и други откъси от подобен род. “Как едното се връзва с другото?” – ще попитате Вие. Кабалистичните понятия нямат никакво отношение към обичайния ни свят. Всички те описват свойствата на нашите души, част които ние постепенно изправяме в процеса на развитието. Казано по друг начин, “възкресение от мъртвите” – не е гробищна мистерия, а духовно действие: ние поправяме своята душа и я възраждаме за живот в Висшите светове. Но това е само началото. Баал Сулам продължава да ни удивлява и пише, че на всеки е отсъдено да се издигне на духовно ниво още през този си живот в този свят. Ние ще обясним неговите думи, но първо дайте да проследим, какъв път са извървяли нашите души до сега. Царството на желанията

“Знай, че до създаване на творението простата Висшата светлина е изпълвала цялата действителност”.

АРИ, “Дървото на живота”

Така раби Ицхак Лурия  описва първия етап при формирането на реалността. Висшата светлина – това е Твореца, желаещ да дари безкрайно изобилие. Той е създал “организъм”, единна душа – егоистично желание, противоположно на алтруистичната природа на Твореца и състоящ се от неизброимо число клетки-души, постоянно взаимодействащи помежду си. Кабалистите наричат тази система Адам Ришон.

В самото начало тя е била напълнена със светлина, т.е. с безкрайно наслаждение и напомняла на младенец, който се намира в майчиското лоно. В него има всичко, което му е  необходимо, но той не осъзнава процесите, който протичат около него и в него самия.

В таково  положение се намира и общата душа в своето първоначално, “безсъзнателно” състояние. За да се почувства свръзката с Твореца и да се наслади на таз свръзка – това което е било заложено в замисъла на творението, - душата е длъжна да се развие и осъзнава случващото се. За това е необходимо да бъде отделена от изсточника на наслаждение, от Твореца и да и се предостави възможност да се върне към Него със собствени сили и по собствено желание. На този път тя придобива независимост и разбиране, което не и е достигало в началото.

Парчетата от наслажденията

Всеки баща иска, детето му да тръгне по неговите стъпки. Творението – детето на Твореца и на него е отсъдено да се издигне на нивото на Твореца, в света на Безкрайността.

Накрая тяхната свръзка се разкъсва. Общата душа се разбива на множество частици, които падат все по ниско и все по далече от Твореца и накрая се “обличат” в тела от нашия свят. Това сме ние.

Важно е да се помни, че става дума не за физическо отдалечаване, а за различни свойства На по-ниските нива разрива става пълен и душата въобще не усеща Твореца. Обаче това е само временно, междинно състояние, целта на което е да се създават оптимални условия за независимо развитие.

Окончателния разрив Баал Сулам нарича “смърт”, а следващия подем в просеса на който ние сами разкриваме Твореца, той определя, като “живот”. Всеки може да използва тези термини и да ги приложи към себе си и да реши, къде се намира той сред “живите” или сред “мъртвите”…

От горе надолу и отдолу на горе

АРИ, създателя на езика на кабала и разкрил я като наука за постигане на мирозданието, отбелязва в книгите си, че главната причина за падането в “царството на мъртвите” е егоизма. Именно той поставя стена между нас и Твореца. Човешкото его съгласно общото мнение е двигател на прогреса, но то ни заставя да използваме другите хора и да извличаме от тях изгода, а след това да ги изхвърляме, акто непотребни.

Самото признаване на този факт, вече е крачка напред и ако ние не се спрем на достигнатото, ще намерим за своите желания по добри приложения. Тогава в нас ще възкръсне това, което сега е мъртво, - свръзката с Твореца.

Отправната точка за пътя ни нагоре – това е смяната на намерението, когато себелюбието отстъпва мястото си на свойството на Твореца, абсолютната любов. Постепенно в човека узрява порив към духовния свят – първия “звънец на будилника”, който ни призовава да се пробудим. Сега за него вече не е тайна, че е дошъл следваш етап на развитие.

Ако ние държим правилния курс, това влечение не изчезва, а точно обратното, укрепва се се ден след ден и набира такава мощност, че по казаното от кабалистите, “ не ни дава да саспим”. Картината постоянно се прояснява и ние откриваме, че живеем по заповед на своята егоистична природа. Тя властва над нас тя стои за всяка наша крачка зад всяка наша мисъл и непримиримо се сражава с всеки опит за приповдигане над себе си.

За да се справим с егоизма си е необходимо да се спуснем на неговото дъно. Тогава ние започваме искренно да неннавиждаме този хладен, лишен от светлина труп и се обръщаме “нагоре” за помощ. Именно такъв отчаян призив се нарича в кабала “молитва”. Ние молим за това да напуснем мъртвите и желаем да живеем. Твореца желае за нас същото и поради това отговора идва незабавно.

Така се реализира бягството от “царството на ммъртвите”и ние без да се разделяме с този свят започваме невероятен подем по стъпалата на духовните светове.

Постигането на Твореца

Постигането на Твореца – това е действие на душата спрямо самата себе си, а нейното развитие е реализация на желанието да се постигне Твореца. Степента на постигане се определя от величината на душата.

Твореца не се нуждае от философски модели за доказване на своето съществуване. Само с помоща на науката кабала ще се разкрие управлението Му на творението.

Положителния поглед върху света трябва да изхожда от усещането на Твореца. Това е и пълното осъзнаване, което носи със себе си любовта на Твореца и неговото благо.

http:www.kabbalah.info/bulg/blog

Категория: Технологии
Прочетен: 2221 Коментари: 4 Гласове: 0

Когато вървеше стачката на преподавателите, шума на пресата и изказванията на “жертвите на стачката” потънаха в морето на равнодушно мълчание. Системата за образование беше парализирана за рекордно време, показвайки невероятните си проблеми – а на мнозинството от нас ние беше все едно. Но работата не е в това. Въпреки, че можеше да се окаже много важно?

 

Накратко, ситуацията е следната: нарастваща жестокост, безидейност, ниско ниво на обучение, безинциативност на учителите и учениците, препълнени паралелки, синдром на хипер активност и дефицит на внимание. Всичко това е отгласи от нашето блиско бъдеще. Та нали докато ние се огледаме и ето децата ни са пораснали. Стачката вече е в миналото. Може би учителите да са добавили нещо към мизерните си доходи, но в това време на младежите беше нанесен нов удар: те за първи път или за пореден път се убеждават , че у нас никой с никого не се съобразява и може да се разчита само на силовите методи. Такива уроци за разлика от уроците по математика и литература, се запомнят за много дълго време. Шестица по математика, двойка за живота.

 

По същество всички ние сме заявители към системата на образованието. Тя е длъжна да ни доставя качествена “стока”- ново готово за живота поколение. И тук веднага възниква въпроса за какъв живот това поколение трябва да бъде подготвено?

 

С невъоръжено око се вижда:  днешните деца са качествено други. Много от тях са съвършенно равнодушни към това, което е вълнувало техните родители, когато те са били на тяхната възраст. Ние им предлагаме “забележителни” цели: солидни банкови сметки, склавата на звездите, власта във всичките и нейни прояви, съкровища от научни знания …Но нещо не се получава.  Не всички са готови да посветат на това живота си, а някои откровенно  пренебрегват нашия “безценен” опит.

 

На съвременните деца са им необходими практически инструменти за да разберат света  в който те живеят. Изследванията показват, че втрешно младежта се развива много повече от колкото ние си мислим и се привличат от вещите много повече от колкото на нас ни се струва. Обаче поради младостта си те не са в състояние правилно да оценят и използват своите пориви и да ги насочват в нужното русло на бурния поток  на своите желания.

Помага ли им в това училището? Едва ли Децата се захласват от масата безполезни знания, а на тях им се иска да знаят само едно – как да бъдат щастливи. На учениците се набиват какви ли не науки, а най-главната науката за живота не се изучава. Естествено – та нали по старото поколение се е придвижило в нея не по-далече от младото.

 

Преди петдест години Айнщаин е казал: “ Образованието – е това, което остава в човека , когато той забравя всичко, което е учил в училището.” Нашите училища се стараят да направят от детето тесен профисионалист, знаещ инженер, лекар, програмист. Те отдавна не претендират, че възпитават и считат задачата си изпълнена, ако випусника е станал специалист хай-тек,  адвокат, рекламен агент, брокер или счетоведител.

 

Да възпиташ човека – означава да го научиш да бъде човек в пълния смисъл на тази дума. Но в епохата на глобалната промяна Министврството на образованието продължава да действа по стария метод.Отново и отново се опитваме  да налагаме на децата си  това, което е било добро за нас, без да разбираме, че те са се родили други, в друго време и за тях това абсолютно не им подхожда.

 

 

 

Без сантименти

 

“Обществото озверява и се хвърля в пропаста, от която няма изход – така си пишат учениците випускниците в чатовете и блоговете на Интернет  един на друг. Принципа  “интересуваме само моя дом , какво става там не искам да знам” този принцип е следствие от отношението на държавата към въпроса за образованието.. Хората се грижат за себе си и не обръщат внимание на другите и на трайните ценности. “

 

Мина времето на бавно течащите промени. Започна последната спирала в развитието на човешките желания, които през последните сто години скочиха до небесата . В резултат на това обществото се раздира от противоречия, а младежта открива бекомпромисната потребност да намери смисъла на своя живот. Погрешно е да се мисли, че тя не е готова за товаа.

 

Въпросите, които по рано са били малко и са се пробуждали в почтенна възраст, днес пробиват вътрешните прегради, растърсват света и изискват своите отговори. Като правило те потопяват подсъзнанието и човека даже не може да разбере, какво става с него, от къде идват тези пристъпи на отчаяние, изблици на гняв и изблици на хиперактивнст.

 

В детето от ден на ден сенатрупват разочарования, а след това става взрив. Често при опит да да се приглушат нагорещените страсти младежите се обръщат към наркотиците или към други мимолетни удоволствия, които им дават възможност да си отдъхнат. Бързото щастие за 50 лева  става по-необходимо от цялото “богатство” на наия свят.

 

 

Край на семейството?

 

Както пеперудата и огъня така и децата влизат в Интернет и социалните мрежи в търсенето на топлина. На тях не им стига съпричастност, те искат да бъдат част от нещо голямо и надеждно.

 

Последните иследвания показват, че в съвременния свят почти половината от децата живеят в нестабини и временни семейства. Понятието “любещи родители” придобива раритентен характер и на негово място идва  “импровизирани структури”, сменящи се съпрузи, които служат на децата, като временни родители на непълен щат. Понякога в живота се втурва “нов брат, който той не е познавал, а понякога той изчезва след поредната “рокада”.

 

Крехкия свят на малкия човек минава през важни етапи на своето изграждане под постояния гнет на неустойчивост и страха, че ще загуби майка си или баша си, а понякога и двамата заедно.

 

Няма нужда да се обясняват психологическите последици от тези процеси. Тяхната следа ще остави отпечатък я човека завинаги. Да добавим към това вътрешната опустушеност, за която ние вече говорихме и вие ще получите личност, която не се потдава на възпитание, даже ако

 класовете се съкратят два пъти и да има по десет учителя на всяка от двете части.

 

За да се справим с този проблем, подхода трябва  да бъде качествено друг, а промените – фундаментални.

 

Никой друг

 

А ние? Едно от двете:  или ние сме много сме заети с други дела, за да отделим време за главното, или просто не разбираме, какво става. Разбира се, много е лесно  да се остави всичко на самотек. Да оставим учителите да се “боричкат”  с Министерството и правителството, а ние да дочакаме края на техните митарства и да се върнем към рутинния си живот.  Този вариант не е лош, ако нямаше едно “но”: края на този вариант е непредвидим. Ситуацията ще се изостря, докато не заемем ясна позиция  и не поискаме истински промени.

 

Истински промени могат да се реализират само “отдолу” – от нас. Именно ние, родителите на подрастващото поколение, са длъжни да внесат необходимите корекции в законите за съществуване на обществото. Именно ние сме длъжни да създадем такъв натиск, който ще доведе до преосмисляне на скалата на преоритетите и се постави на първо място възпитанието. Само не бъркайте въпитанието със системата на образование и проблемите на учителите, които  по същество не са виновни за нищо. Обществото на  народите трябва да разбере същността на ставащото и да намери верния път към изхода от безисходицата. Младото поколение се нуждае от нова методика за възпитание, които ще му позволят да осъзнае и си зададе въпроса за смисъла на живота си  и да получат истински отговор от по възрастните. Без такъв отговор нашите деца няма да оживеят.

 

Няма никаква причина да се опасяваме, че тази тема не е сериозна. Децата са подготвени за нея много по-добре от възрастните и Вие ще се убедите, когато те след година ще раберат това, което на нас ни се струва сложно и трудно за обяснение. Те ше разберат това бързо и по-добре от нас.

 

Решението на проблема

 

Ако аз, като родител, успея да предам на следващото поколение всичките си постижения, целия си опит, то аз ще му обезпеча достоен живот. Но това е възможно само, ако аз самия

разбирам  системата за Висше управление. Ако аз си представям целия този механизъм, единната система, в която всяка мисъл, всяка дума, всяка постъпка оказва своето въздействие, тогава ше може да ме наречат възпитател на бъдещето поколение. На това е способен само човек, който е постигнал Висшия свят и знае, с какви мисли, желания, постъпки ние предизвикваме едни или други реакции на ситемата за Висше управление. Всичко това е предмета на изучаване от науката кабала.

 

Възпитанието трябва да бъде насочено само върху духовния подем на човека. Тази методика се опира  на основите на мирозданието. Можем да избягваме това решение дълго време, докато страданието не ни застави да се замислим  и приемем това, което още сега е очевидно.

Живота ни сигнализира с цялата си откровенност : действайте, условията вече са узрели за това. Възможно е и ние да се зарадваме, като свалим от плещите си отговорността, но никой друг не би я взел върху себе си. Това е наш дълг пред тези, които растът днес  и които ще живеят утре.

Категория: Технологии
Прочетен: 1484 Коментари: 4 Гласове: 0

Отдавна е известно, че ако по даден научен проблем се издигат едновременно няколко противоречиви едно на друго твърдения, то това означава, че просто не е намерено решение, което да е удовлетворително. 
    Точно такава картина ние виждаме днес при обсъждане на въпрос за глобалното затопляне. Както се вижда, единна теория, едно обяснение на този проблем няма. Някои, които са мнозинство, се позовават на стопанската дейност на човека, с която замърсява атмосферата с парникови газове, или го обвиняват в изсичането на горите. Малцинството се позовава на естествените причини, една от които е нарастващата активност на Слънцето. 
     Подозренията също падат и върху цикличните промени на земната орбита, на океанските течения и даже на промяна на местата на полюсите. Рзнобой има и в самите прогнози. Мнозинството от тях предвиждат адски горещини, суши и наводнения. 
     Има учени, които по-принцип не признават съществуването на глобално затопляне, но има и такива, които обещават застудяване и настъпване на ледниците на територията на страните от Западна Европа. Ако от един от тези фактори се правят различни, често напълно противоположни изводи означава, че съществуват много сериозни затруднения от теоретически и методологически план.       
     Ситуацията не би изглеждала толкова драматична, ако представителите на научното съобщество адекватно оценяваха реалното положение на нещата в науката. 
Вместо това съществува неприкрита борба за популяризиране на собствени хипотези, а заедно с тях се предлагат голям набор от решения – от наивни до откровено фантастични.
     Така например, за борба с затоплянето се предлага следното: 
      1) да се разположат около Земята милиони огледала; 
      2) да се създаде около Земята кръг от космически кораби, които да засенчат тропиците;
      3) с помощта на въздушни кълба и самолети да се разпръснат в стратосферата частици сяра;
      4) с помощта на особени устройства да се превръща морската вода в облаци наситени с хлорен нитрат
      5) да се създадат зони от плаващи бели острови с голяма отразяваща способност (друг вариант – да се покрие с бели пластинки пустинните райони). 
     И накрая, известния британски астрофизик Стиван Хоукинг завил, че е необходимо да се създаде нова среда, в която да живеем…на друго място във Вселената. Очевидно, е че британеца смята, че условията за живот на Луната и Марс са по-сносен в сравнение с затоплената планета Земя. 
     А в Института за космически изследвания НАСА, твърдят, че на планетата е станало по-тъмно, защото количеството на слънчевата светлина пристигаща на Земята е намаляло с 20%. Намаляването на слънчевото излъчване, доколкото ние разбираме, трябва да доведе до неизбежно захлаждане. 
     От тук могат да следват, по своя дух съвсем противоположни изводи от тези, които са записани в протокола от Киото: т.е. необходимо е стопанската дейност да се ограничава не поради глобалното затопляне, а заради глобалното захлаждане. 
     Такова затегнало се търсене на приемливо решение на проблема може да е свидетелство или за начало на деградацията на науката или за това, че се е създалата ситуация, при която трябва да стане научна революция, която просто да постави кръст на всички съществуващи в момента подходи. 
     Във всеки случай липсата на правилен подход към актуалните за обществото проблеми лишава науката от статуса и на непогрешимост, който тя е си е създала през последните три - четири столетия. Какво наистина става с нашата планета?
     А, може би, все пак какво става с нас самите? Какво иска от нас природата, която ни плаши с глобалните затопляния или захлаждания? Както ни е учил Нютон, в природата действа един закон и поради това е необходимо да има само една причина. 
     По времето на Платон се е твърдяло, че света се подчинява на законите на математиката. Може да се каже и така, но не на математиката на хората, а на математиката на висшето ниво – законите на природата. 
     Само, когато ги опознаем, ние ще можем да се доберем до правилните решения на затрупалите ни днес проблеми. Древната наука кабала казва, че решението се свежда до достигане на равновесието ни с природата и подробно разяснява, как може това да се постигне.
      Изучавайки представителите на неживото, растителното и животинското ниво, ние виждаме, че всички те се намират в равновесие между себе си и обкръжаващата ги среда. И ние хората в човешкото общество сме длъжни да спазваме този закон. Докато ние не проумеем това, ще ни се наложи да понасяме удари ни с природата. 
     Такава е ситуацията днес. Изследвайки природата през вековете, кабалистите са достипородени от дисбаланса гнали до еднозначния извод, че главния закон на природата това е алтруизма, грижата за ближния. Алтруизма е основата на всичко живо. 
     Ние от поколение на поколение ставаме все по-егоистични и с това все повече се противопоставяме на природата. Всички беди, които ние наблюдаваме днес в сферата на екологията, както и в човешкото общество: геноцид, наркомания, терор и други са само признаци за съществуването на дисбаланса.
     При това този процес ще продължава да се усилва, докато ние не почувстваме безизходността на ситуацията, и не започнем да търсим причината за случващото се.
      Ще успеем ли да ги намерим до началото на ядрените войни, екологическите катаклизми или други катастрофи, които можем да предизвикаме със своята дейност? Исками се да вярвам, че ще успеем. 
      Но, ако продължим да се инатим, като не желаем да осезнаем ролята си в това, което става, натиска на природата върху нас само ще се увеличава. 
      На нас все още ни се струва, че ако ние изпеем песен в защита на обкръжаващата ни среда, започнем да икономисваме горивата и съхраняваме животните, това ще допринесе за занчително придвижване на човечеството. 
       Обаче ние изобщо не можем да си представим в каква посока ще се реализира това придвижване. Кабала обяснява, че корена на всяка криза и страданията са породени от нашите неправилни отношения един към друг. 
        Нарасналият ни егоизъм днес ни е довел до небивало до сега раздалечение и успоредно с това виждаме, че не можем да живеем един без друг. Такова двойствено състояние е било създадено за да ни заставят да изменим отношението си към света: вместо егоистично издигане над себеподобните да се научим да изпълняваме единния общ закон на природата и от дисбаланса да преминем към хармонично съществуване в единния организъм на мирозданието. 
         Кризате не може да се преодолее с помоща на развитите технологии. Те са се развивали само за да ни помогнат да установим помежду си правилни свръзки. Решението на кризата се намира във всеки от нас. Трябва да съществуваме така, както ни задължава природата – в това по същество се свежда нашата цел. Тогава ние ще видим положителната реакция на природата и ще усетим безкрайната и любов към нас.

Категория: Технологии
Прочетен: 719 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.01.2008 12:17
     Търсите къде да избягате? Пуснете си душата на воля: дайте й възможност да се устреми към отговора на извечния въпрос и сте на верния път към свободата.
ЮЛИ - ЗАСИЛЕНИ ОБЛАЦИ
    -Ваканция! - възкликна малката Наташа и закачлива усмивка озари луничавото и личице.
    -Ваканция! Ура! - изкрещя и нейното десет годишно братче Денис. - Мда, ваканция... - равнодушно промърмори батко им Антон зад монитора на компютъра.
    - Ох, ваканция - въздъхна майка им и пред очите й примига сценарият на идващите два месеца. „Не ми стига изтощителното бягане по маршрута: работа-в къщи-семейство - че сега ми се налага да си имам работа и с децата, които няма да бъдат заети с училището и домашната работа.
     Тези тримата имат само едно наум - да се отърват." АВГУСТ - ОППУСК Ние сме комплектовани за една седмица напред.
    Четири куфара, три ликуващи чада и двама угрижени родители. - Как го наричаш това? Свобода? - попитах жена си, обливайки се в пот, след като със засилка тръшнах проклетия багажник.
 - Позволи ми да се поинтересувам, свобода, именно от какво? - За мен даже и седмица без миене, чистене... вече си е - свобода! - не се позабави и за миг да ми отговори
 - Най-накрая ще прекараш малко време с децата, - и ме погледна могозначитело. ИЗВОД Ние получаваме едно лято плюс бонус-добавка. Мероприятието включва къпане в море или река, нищо-не-правене - накратко казано свобода. Огромна свобода.         Нека обаче да погледнем на нея през призмата на науката кабала - непредубедено и с надежда. ВАШАТА ВОЛЯ Свободата да изразиш себе си, свободата на вероизповеданието, свободата на информация, свободата на словото, свободата на творчеството, академическата свобода, свободата на печата...
    Даже като пеем нашия руски национален химн: „Славься, Отечество наше свободное". На пръв поглед нашият свят изобилства от всевъзможни сортове свобода, и въпреки всичко - всеки един от сортовете е само част от цялото. Ни един от тях, дори и близко не достига до свободата в пълния смисъл на думата.             Тогава, какво е истинската свобода? Не е ли това един мит? Науката кабала ни дава възможност да почувстваме истинската свобода. Обаче бъдете готови, че това понятие ще се представи пред вас в съвсем различен начин. Често, в стремежа към свободата, ние търсим изход от потискащото ни ежедневие и суета.   
     Ще ни се да отхвърлим бремето на различните отговорности, да се отървем от шефа си, от банковите заеми, да избягаме от политиката и крещящите заглавия - на кратко, за миг да се откъснем от живота, да се успокоим. Но е необходимо само мъничко да се замислим и от само себе си възниква въпросът: наистина ли не е възможно да организираме живота си така, че да не ни се налага всяка година да се откопчваме от неговите лапи. Кой е измислил това възмутително разпределение: с мъка да работим през цялата година и да пестим пари, за да можем да си доставим някаква съмнителна версия на „свобода" и то само за такъв кратък срок? И между нас казано, винаги нещо не е както трябва.
Ту хотелът ще се окаже съборетина, ту на приятелите ви им се променя графикът, ту децата се разболяват... Доста бързо можем да се разочароваме и да установим, че отпускът не заслужава инвестираните в него средства. Не, не такава свобода очаквахме.     И на всичкото отгоре, над цялата илюзорна идилия витае чувството за края: ето че ще прогърмят словата „почивката приключи" и ние ще се завърнем в робството на обичайното ежедневие.
    В ОКОВИ Науката кабала безапелационно заявява, че човекът в нашия свят е абсолютно зависим. Той не си избира произхода, свойствата на характера, способностите.
    От детството си той е подложен на влиянието на родители, учители, а в своята зрелост се подчинява на диктата от обкръжаващото го общество, от средствата за масова информация, които решават вместо него практически всичко: какво да облича, какъв да бъде, към какво да се стреми, как да мисли, кого да обича, какво е правилно и какво не е. Дори представите за красота и грозота, нормите за поведение и речта се установяват за нас от обществото.
    Човек не избира своя жизнен път, а просто го изпълнява като програма, следвайки система от безкомпромисни закони: юридически, генетически, социални и т.н. Всеки от нас един вид представлява сложен продукт от съчетаните вродени и придобити свойства от които той не може да се освободи. И въпреки всичко ние не спираме да се мъчим да се изплъзнем, да се отклоним на някъде, поне за кратко.
    ДА ПРЕСТАНЕМ ДА БЯГАМЕ Науката кабала обяснява, че цялата наша богата култура и развлечения произтичат от желанието да се избяга от главния въпрос, който бие дълбоко у нас: „Защо аз живея?"
    Ние се затрупваме с безброй дела, послушно преглъщаме тонове безполезна информация, часове тъпо се взираме в телевизора, сърфираме в Интернет, периодически посещаваме кино или театър - само и само да се отървем, да се разсеем от ключовия въпрос в живота ни.
    Ето защо, много се опасяват или дори вече не могат да останат насаме със себе си, без „празнотата", която ни отвлича от водещата тема - без телевизията, радиото, вестниците. Обаче цялата тази „глуха защита" съвсем не е задължителна. Достатъчно е да внесем едно мъничко изменение - щрак! - и пред нас ще се открият нови хоризонти.
    Това ще бъде сякаш дълъг, безкраен отпуск, ваканция, която с всеки ден ви носи все повече радост. КАК!?
    Първо, да се вземе решението:` Стига сме бягали от себе си. Второ, да се свали покривалото и да се освободи притихналия във вас въпрос.
    Когато той зазвучи с пълен глас, негов отговор ще стане истинската свобода.
СЕПТЕМВРИ - ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ РЕАЛНОСТТА Човек става истински свободен само пред безкрайните простори на духовния свят. Там той може за първи път да бъде Човек и да създаде за себе си нови условия, без натиска и манипулациите от страна на обкръжението. Свободата се осигурява от системата на Висшите закони, които се явяват природата на Твореца.
    Що за закони са това? Максимално отдаване без каквото и да било получаване и без каквато и да е лична изгода. Законът на нашия свят е желанието да получаваме, което принуждава човека да мисли само за това, как да намира начини да се насити.
    Човекът е длъжен да разбере, че свободата - това е излизане от желанието да се получава, начин да се издигнеш над това желание.
    Защо? Като даваме на другите, подобно на Твореца, така самите ние получаваме вечност и съвършенство. Като придобиваме природата на даването, ние ставаме такива, какъвто е Творецът - човекът се превръща в даващ, превръща се в преносител на сила, източник на живот, безкрайност, съвършено знание, пълно осъзнаване, постигане и управление.
    Материалният свят вече не му налага своите ограничения, не го сковава с пространствено-времевите граници. В търсенето на свободата не е нужно да прекосяваме континенти. Тя вече живее в нас, тя е реална и достижима от всяка точка на Земята.
    Всичко, което е необходимо, това е да откликнем на нашия вечен вътрешен въпрос, и тогава ще се появят нужните книги, ще стане ясен пътя, и учител ще ни поведе по него към свободата. И това е действително Великата Свобода.
Категория: Технологии
Прочетен: 755 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.01.2008 18:30
    Земетресение в Перу, вълна от необичайни горещини в Европа, проливни дъждове в Англия, урагани в Мексико, наводнения в Северна Корея... Може и занапред да пренебрегваме екстремалните климатични изменения, но все пак по добре е да се стреснем преди екологичната криза да нанесе непоправимата щета.   
    „Преди няколко седмици страхотен взрив в химически завод разтърси Девня. Отровен облак носен от попътен вятър се устремява към Варна, - това е само един от тези сценарии от, които на всеки му настръхват косите. Обаче в действителност страшно става когато разбереш: подобна авария е само капка в морето от екологични и технически катастрофи, които ни заплашват на всяка секунда."
    На 29.09.2005 год. след многобройни предупреждения, които никой не взе на сериозно ураганът Катрина се стовари на южното крайбрежие на САЩ. Американците тогава се „утешиха" с пряка транслация на разиграващата се трагедия, колкото и цинично да изглеждаше това. Предизвиканите от урагана наводнения доведоха до евакуация на града Нови Орлеанс, стотици хиляди от жителите, на който останаха без подслон.
    Вредите нанесени на нефтените съоръжения в района на стихийното бедствие, болезнено се отразиха на световната икономика. От тогава изминаха две години и кратката човешка памет изглади остротата на тези събития.
    Панорамата на потопения град измести веригата от нови стихийни бедствия, усилващи се от година на година. Предварителните данни от изминалото лято привеждат всеки в състояние на готовност №1.
    Изглежда природата е решила да доведе всичко до края, „да си разчисти сметките" с нас за всичко. Кратка сводка на катастрофите Земетресението през август в Перу взе живота на стотици хора и изгони хиляди от домовете им. Мексико и страните от Централна Америка с тревога следиха маршрутите на движение на ураганите и тяхната тревога не беше напразна.
    Вълна от небивали пожари заля Европа оставяйки след себе си 500 жертви само в една Унгария. А в Букурещ хората падаха в несвяст, на улиците действаха палатки, в които оказваха първа помощ, полицията доставяше вода на населението (този път не с пожарни маркучи).
    Европейските влакове се движеха по-бавно от обичайното, за да не излязат от релсите, изкривени от високите температури. Италия и Гърция бяха покрити с дима от гигантски пожари. А ето в Британия - друга напаст. В Уелс за три месеца паднаха повече от 400 л/кв. м. валежи.
    Това е абсолютен рекорд в историята на измерване за това място. Порои и наводнения оставиха без електричество десетки хиляди жители, на много хора им се наложи да се евакуират. Залетите улици станаха сурова реалност в Германия и Северна Корея. Резултатът е следния: десетки загинали и десетки хиляди бездомни.
    По сведения на Световната метеорологична организация през тази година сме свидетели на най-големите климатични аномалии от средата на XIX век. Във фокуса на обектива Даже преситеният от екшън Холивуд не остана встрани от станалото.
    Размаха на екологичната криза привлече вниманието на гигантите в киноиндустрията и ги подтикна към действие. „Неудобната истина" (An Inconvenient Truth) - така се нарича филма носител на Оскар, в който бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор разказва за глобалното затопляне.
    Филма излезе на екран миналата година и предизвика небивал интерес. А през август на мнението на зрителите беше представена новата документална лента с участието на Леонардо ДиКаприо „11-тия час" (The 11th Hour). В нея холивудската звезда разказва за развитието на глобалната екологична криза и остро подчертава отговорността възложена на всеки един от нас.
     Обаче нещата не спират до тук. Към двете знаменитости се присъедини и медийният магнат Рупърт Мърдок , който заяви, че се подготвя да направи особен акцент на екологичната криза в новините на неговата империята си. Издания, като „аЕрец" и „The Marker" застанаха зад идеята за „зелен бизнес", а портала Ynet се сдоби с нова рубрика, която се нарича „зелена".
    Тайфуни, циклони и торнада издухват от нас чувството за недосегаемост. Равносметката на последните два века след Техническата революция е, че останахме на разбит кораб. Ако по-рано ние се тревожехме за изчезващите видове растения и животни, днес на дневен ред идва въпроса за съществуването на човешкия род.
    Ако кардинално не изменим своя подход и не платим натрупалата се сметка, природата сама ще си вземе дължимото. Извън закона За да разберем причините за кризата е нужно да се вгледаме в законите на природата. Природата поддържа постоянно хармонично равновесие.
    Даже повече, както показват изследванията в случай на нарушаване на баланса, веднага се пристъпва към поправяне на ситуацията. Ярко свидетелство за това е грижата за ближния, присъща на животинския свят. Тази грижа може да се проследи на всички нива, започвайки с най-простите организми, като бактериите, продължавайки с мравките и пчелите и свършвайки със слоновете и маймуните. В природата индивидите инстинктивно се стремят към равновесие, даже и ако на пръв поглед техните действия ни изглеждат жестоки.
    Вълците например поддържат в оптимално съотношение популацията на зайците, а зайците - популацията на вълците. В действителност действат не те самите - „в тяхно лице" действа закон. Само на човека е предоставена възможност да мисли, тоест да използва своите желания по-различно.
    В резултат на това той грубо и системно нарушава установения ред. Обаче природата е система действаща по абсолютни закони, противостоенето на които води до неизбежен страничен ефект. Колкото по-егоистични ставаме, толкова повече нарушаваме общото равновесие и по-болезнено възприемаме естествената реакция на природата.
    Като не знаем причината и целта на произтичащото, ние сме обречени да играем ролята на изплашени деца в непознатия свят от природни закони, свързани в строга система за същността, на която ние нямаме никаква представа.
    Целият наш път е съпроводен от инфантилни и безуспешни опити да решаваме безкрайни проблеми. Обаче природата няма да ни прави отстъпки. Само изучавайки нейните закони ние можем да изведем света от кризата.
    Необходимо е да разберем, че за разлика от останалите създания, човекът е лишен от инстинкти, които да го тласкат към равновесие, взаимно разбирателство и хармония с окръжаващото го. Ние сме длъжни да създадем правилния баланс сами, по собствена воля, а за това е нужно да изградим съответните взаимоотношения между нас – основа, на които ще стане принципа на любовта - същия заложен в по-малките ни братя.
     Смяната на приоритетите, която трябва да извършим днес не е просто опция, а назряла необходимост. Защото само променяйки своята природа ние можем да изменим природата около нас.
Категория: Технологии
Прочетен: 1389 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 26.01.2008 12:30
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 1006965
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6736
Календар
«  Януари, 2008  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031