Книгата «Зоар» с коментар «Сулам», глава «Беаалотеха», пункт 58
ЛЮБОВ НА ЧЕТИРИ ЕЗИКА
Отдавна исках да си купя книга за кабала. Въобще не бях много вещ в тази област, но на нашия ъгъл има малка книжарница, и аз си помислих, че там навярно ще ме посъветват за нещо заслужаващо внимание.
Влизайки вътре, аз усетих аромата на стари книги. Възрастен беловлас продавач с рогови очила ме погледна очакващо. Наричаха го Манделбойм. Чувайки за кабала, той с широк жест показа своя магазин:
– Млади човече, всичко, което виждате тук, това са книги за кабала.
Аз погледнах безбройните издания на Гмара, Тора (Библия – стар завет), Мидраш и останах в пълно недоумение.
– Разполагате ли с няколко минути? – попита той.
За мое щастие, аз се съгласих да остана и да го изслушам.
ЧЕТИРИ КОДОВИ ЕЗИКА
– И така, –каза Манделбойм, – всички тези книги са били написани от кабалисти, притежаващи духовно постижение. Те директно са усещали единствената сила на абсолютното отдаване, която пронизва цялата реалност. Нейната цел е да ни обедини в любовта и да ни издигне до своето ниво. Кабалистите са искали да ни разкажат за степените на духовния път, а това е можело да бъде направено само с познати ни думи – думи от нашия свят.
По това време ние с Манделбойм вече стояхме до щанда.
– Кабалистите пишат по четири начина, четири различни «кодови езика», и всички те говорят за едно – за духовния свят.
Смисълът на тези думи истински ме заинтригува. Такова нещо аз не бях слушал още. «А да не затворим ли входната врата, за да не попречи никой на беседата ни?»
ЕЗИКЪТ ТАНАХА
– Първият език – това е езикът на Библията (Тора), Пророците и Писанията, – тук Манделбойм хитро се усмихна и замълча.
– Но как така! – възкликнах аз. – Но ТАНАХ разказва за сътворението на света и историята на народа на Израел! Каква е връзката с кабала?
Моят събеседник лукаво присви очи.
– Да вземем за пример, първите думи в Библията: «В началото Бог създаде небесата и земята». Слушайте внимателно: Творецът създал реалност, състояща се от две сили – сила на отдаването и сила на получаването. Ето, какво е това «небе» и «земя». Кабалистите обясняват, че творението трябва да достигне максималната степен на развитие – нивото на Твореца. Но за това е необходимо да се научим да използваме тези две сили съвместно.
– Не разбирам, – оплаках се аз.
– Ако в нас беше заложена само силата на отдаването, «небеса», то ние, като ангелите, цял живот щяхме да помагаме на другите без право на избор. А ако в нас съществуваше само силата на получаването «земя», то ние бихме се стремили само да получаваме удоволствия, подобно на животните. Обаче в духовния свят, човек се формира от особено съчетание на силите: той е длъжен да повдигне «земята» на висотата на «небесата».
Хвърляйки ми остър поглед, Манделбойм добави:
– И така, знайте: всички кабалисти са писали, че Библията разказва само за това.
ЕЗИКЪТ НА АЛАХА́ТА (Алаха – от иврит „Вървене”, няма нищо общо с ислямския Алах)
– Дайте да погледнем, как е нужно да се изграждат тези сили.
Манделбойм сне от лавицата тежката книга Гмара и прочете с напевната интонация на еврейския меламед – учител:
«Двама държат талит (от иврит: специален плат с който се покриват по време на молитва). Единият казва: целият е мой. И другият казва: целият е мой … Единият казва: целият е мой. А другият казва: половината му е моя… Единият взема три четвърти, а другият – една».
Математиката на произтичащото ми беше ясна, а ето и смисъла…
– На езика на Алахата, – поясни Манделбойм, – може подробно и точно да се описват етапите на духовния път. Да се върнем към двете основополагащи сили на мирозданието. «Талитът» се нарича творение. В началото на духовния път тези две сили – на отдаване и получаване – «държат» човека, властват над него. Ту му се иска да се обедини с ближния си, ту да се възползва от ближния си в своя полза. Но според духовния си напредък, човек взема властта над тези сили в свои ръце и се учи правилно да ги съчетава във всяко състояние.
– Но нима може да се властва над собствените желания? – удивих се аз.
ЕЗИКЪТ НА АГАДА
(Агада – от иврит: легенда, басня)
Манделбойм извади някъде отдолу книга със заглавие «Мидраш Раба» и издуха от нея прахта.
«И се бутаха синовете в нейната утроба». Когато Ривка стоеше около учебната сграда, Яаков мърдаше, опитвайки се да излезе … А когато тя минаваше край храма на идолопоклонниците, Есав мърдаше, опитвайки се да излезе».
– Метафоричен език, нали? – усмихна се Манделбойм. – Кабалистите го нарекоха език на легендите. Той се използвал за описание на такива духовни състояния, които трудно се предават на друг език. «Яаков» - това е положителната сила, помагаща на творението да се издигне на нивото на Твореца. А «Есав» – това е силата, която сякаш пречи на творението по пътя към целта.
– Е добре, две сили – това е ясно…
– Добри момко, – вежливо ме прекъсна Манделбойм, – Мидраш обяснява, как да управляваме тези сили. Всичко зависи от «учебната сграда», т.е. от обкръжението, което ще си изберете. Чувате ли? Обкръжението! Именно то ще определи човека, който ще станете утре. Или ще заобичате ближния, народа, страната – или ще решите, че целият свят ви е длъжен.
ЕЗИКЪТ НА КАБАЛА
– Разбирате ли, кабалистите не са искали да ни навяват мисли за материалния свят. Те се надявали, че ние ще поискаме, действително да разберем и видим зад техните думи истинското духовно състояние, за което става дума.
Манделбойм замълча за кратко и каза:
– Да… Нужно е само силно желание… Нищо повече. Почакайте! Ще ви донеса нещо. Той бързо се върна и сложи пред мен книгата «Зоар» с коментара «Сулам» на рав Йегуда Ашлаг.
– Това е езика на кабала, най подходящ за нашето поколение. Човек, който се учи на този език, разбира, че в Библията се говори за Висшия свят, за абсолютната любов всред душите. Той не бърка Библията с моралните наставления или с историческите летописи. Но най-главното – четейки тези книги, чувстваш, че те говорят именно с тебе и именно за тези две сили, които ти помагат по пътя.
Очите на Манделбойм победоносно блестяха зад стъклата на очилата:
– Езика на науката кабала включва в себе си останалите езици. Само той ще помогне на съвременното поколение да издигне «земята» до «небесата».
Аз си тръгвам, а Манделбойм, както винаги, стои на входа и гледа лицата на преминаващите. Какъв интересен човек: без да усетя, аз получих от него първия урок по кабала.
Филмът не ни дава утешителен отговор. Реалността - също. Днес гордата и силна Америка, написала на флага си девиза “свобода и демокрация”, величествено се потопява в криза, подобно на разкошен презокеански лайнер с пробито дъно.
Вече никой не се надява, че новите технологии ще ни донесат свобода или ще решат глобалните проблеми. Дoри напротив, ООН вече посочи биогоривата, като престъпление срещу човечеството, а Европа се кани да строи десетки електроцентрали на твърдо гориво (въглища) .
Само допреди няколко години бяха живи мечтите ни за дружелюбни роботи, които се грижат за почистването на домовете ни, докато собствениците им се излежават в креслата или си играят с децата. Но странно, вместо това ние все повече се унасяме в безкрайна гонитба за кратките мигове почивка.
Илюзиите се разсейват, оставяйки ни насаме с реалностите на новия век: блестящи търговски центрове и узаконено промиване на мозъците, чрез средствата за масова информация.
Не се чувствате особено добре ли? Бързо отскочете до най-близкия супермаркет и си купете един хубав подарък, за да излезете от налегналото ви униние!
Изглежда ние самите станахме роботи. Във века на ноу-хауто ние загубихме най-важната технология: как да бъдеш човек, който е свободен и щастлив.
НЕ СМЕ ЛИ НИЕ РОБИТЕ?
Филмът на Чаплин завоюва екраните, докато в същото време на десетки хиляди километри, в подвластната Палестина, кабалистът Баал Сулам пише следното: “Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колело, зацепено с други такива, които съставляват единен механизъм.
Едно зъбно колело само по себе си не притежава свобода, а участва в цялостното движение на всички зъбни колела, устремено в зададената посока, за да може целият механизъм да изпълни общата задача”
СТАТИЯТА “МИР ПО СВЕТА”
Човечеството, както пише Баал Сулам, действително може да се сравни с огромна машина. За разлика обаче от чудовището на Чаплин, тя е предназначена да ни служи в процеса на ръста и подема ни по пътя към щастието и свободата.
Нейните части са взаимосвързани подобно на зъбни колела, които синхронно се въртят в хармонията на общото движение. Дори и най-малкото колелце да излезе от строя, възникналият дисбаланс би се отразил на всички останали.
Безпрецедентното разрастване на егоизма през 20-ти век, подтикна “зъбните калелца” към небивала конкуренция, в опитите всеки да изиграе другия. Човек изобщо не забелязва връзките, обхващащи общата система и затова не се усеща като част от тази система.
В пространството на неговият ограничен свят не може да се вмести великата конструкция на мирозданието. Там остава място само за единаци, които самоуверено си затварят очите за всичко, което би им напомнило за общото движение към целта.
Нашата “свобода” се ограничава единствено до свободно падане без парашут. Земята е скрита в мъгла и ние като че ли летим нанякъде. Всъщност това не е полет, а пикиране, от което трябва да се измъкнем веднага.
За да се осъществи взаимодействие, ние трябва да дадем ново определение на понятието “свобода” - този път в съответствие с нуждите на общото цяло, каквото сме в действителност. Истинската свобода - това е свобода от разрушителната власт на егоизма, който ни разпилява в различни посоки.
Понякога ни се струва, че да бъдеш свободен значи да правиш каквото си щеш, без да се съобразяваш с никого и нищо. Точно това е да си роб на собствените си дребнави желания. Истинската свобода е заложена в това, да се разкрие съвършенството на единното мироздание, в което всеки детайл служи на общото благо.
Иначе казано, колкото по-добре са зацепени помежду си “зъбните колела”, толкова по-голяма свобода получават.
ДОСКОРО СКИТНИКО
Прожекцията на “Модерни времена” става един от последните неми филми на Холивуд и последният ням филм на Чарли Чаплин. Настъпила епохата на говорещото кино, но много малка част от тези филми имат какво да кажат за свободата, която прогресът на цивилизацията така и не ни даде.
Скитникът постепенно се разтваря в залязващите лъчи, а изобличеното от него робство продължава да процъфтява - в умовете и сърцата.
Все пак, този “пир по време на чума” се доближава към края си. Признаците на приближаващия се крах ясно показват: ние все още не сме свободни.
Човечеството навлиза в систематична криза, която бързо ще разголи нашата тотална, системна зависимост един от друг.
На този преломен етап е много важно правилно да използваме така създалата се ситуация и да започнем сближаването си един с друг, още преди суровата действителност да ни е принудила насила да го сторим.
Обединявайки се още сега, ние реализираме свободата на волята, която ни е предоставена.
“Общото и частното са равни и всичко действащо в общото, действа и в частното. Нещо повече, частите създават и определят общото и общото няма да ни се разкрие, докато не се разкрият всички съставляващи го части.”
Професор в университета задал на студентите си въпрос:
- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?
Един студент смело му отговорил:
- Да, създадено е от Бога.
- И Бог е създал всичко? - попитал професорът.
- Да, сър, - отвърнал студентът.
Професорът попитал:
- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.
След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.
Друг студент вдигнал ръка и казал:
- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?
- Разбира се, - отвърнал професорът.
Студентът станал и попитал:
- Професоре, студът съществува ли?
- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?
- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.
Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не.
А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира.
Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.
Студентът продължил:
- Професоре, тъмнината съществува ли?
Професорът отвърнал:
- Разбира се, че съществува.
Студентът казал:
- Отново не сте прави, сър. И тъмнината не съществува.
В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината.
Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.
Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така?
Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.
След това младият студент отново попитал професора:
- Сър, злото съществува ли?
Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:
- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.
На това студентът отговорил:
- Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.
Бог не е създавал зло. Злото - това са липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината.
Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце.
То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.
Професорът седнал.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
Гостите идват по покана на премиера Сергей Станишев. Първият - Ал Касими, е икономически министър и племенник на емира на Шаржа - едно от седемте Обединени арабски емирства. А вторият - Мишал ал Сауд, е голям строителен инвеститор.
29 Април 2008, 10:22
Източник: News.dir.bg
Самостоятелната кабинка с размери 4 на 2,7 метра, обкръжена от абсолютно идентични постройки, се издига на пясъчна дюна в доста живописен край.
Местен бизнесмен заяви, че не учуден от високата цена на бунгалото, макар че според него подобни суми „не се вписват“ в мащабите на цените в Уелс като цяло.
Представител на фирмата за недвижими имоти, която предложи бунгалото за продажба, каза, че „подобна възможност се появява рядко“.
По думите на Бересфорд Адамс търсенето на бунгала на този уникален пясъчен плаж е много голямо, въпреки че в тях не са прокарани нито ток, нито вода. През 2005 г. участък от плажа с разрешение за строеж на бунгало бе продаден на търг за 63 000 паунда. Началната цена тогава бе 50 000 паунда.
Найджъл Борн, директор на местна компания за производство на катери, изяснява в какво се състои привлекателността на мястото. „Тук е като на Женевското езеро: вижда се заснежения връх на планината Сноудън, но под нея районът е напълно защитен и на километри се простират плажове със ситен пясък“, твърди бизнесменът. „Тук всяка година пристигат на почивка цели семейства, предаващи традицията от поколение на поколение. Това е семеен курорт", добавя Борн.
/Би Би Си
03 Май 2008, 10:25
Източник: БГНЕС
Принцът на Уелс Чарлз разработи концепция за град на бъдещето, който ще бъде факт във Великобритания към 2020 година.
Новият град вече получи име и място – той ще се казва Шерфорд и ще бъде построен в графство Дорсет близо до Плимут, съобщава електронното издание електронното издание на вестник “Гардиън”.
Според замисъла на принц Чарлз това ще бъде царство на хармонията между човека и природата. Основният транспорт в града ще бъде велосипедният, като повечето улици ще бъдат затворени за автомобили.
За изграждането на това царство ще бъдат използвани най-новите строителни технологии и последните тенденции в архитектурата. Улиците и площадите например са проектирани така, че къщите да получават възможно най-много слънчева светлина, като няма да има сгради с повече от 5 етажа.
Очаква се в еко-града да живеят 12 000 души, като в изграждането му ще бъдат наети 7000 работници.
Отбелязва се още, че електричеството за градското стопанство ще се изработва от вятърни турбини, което ще намали допълнително вредните емисии в атмосферата.
Предвидено е локално отопление чрез преработване на биомаса.
04 Май 2008, 19:24
Сн.: HiComm: Новини
2. sunflower
3. Бялото слънце на пустинята
4. Интересни линкове за вярата..каквото и да разбирате под това..
5. Осъдена любов...
6. Блога на Климент..
7. Прекрасни снимки - Голям майстор.
8. Един ненадминат талант на словото
9. Borsi
10. Босия Николай Колев
11. Един оцелял мислещ човек
12. Много интересен сайт за специалисти.