Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Защо съм се родил? Ще се върна ли отново тук? Има ли смисъл моето съществуване?
Автор: strianakiev Категория: Технологии
Прочетен: 1006943 Постинги: 388 Коментари: 403
Постинги в блога от Ноември, 2006 г.

Раждайки се, живота от нежива природа преминава на растително ниво, по-късно на животинско и в резултат се появява човек, обаче това съвсем не означава, че от неживата природа са възникнали растенията, от тях животни, а от животните човек.

Този процес може да се обясни с езика на Кабала,  по следния начин. Висшето ниво вика за живот решимо. Сфира Кетер извиква за живот сфира Хохма. При това Кетер не става Хохма, прекратявайки съществуването си в качеството си Кетер. Раждайки се от Кетер, Хохма е сфира от съвършено друг тип, друг вид, друга природа.

Но сфира Хохма намира ли се  в сфира Кетер до раждането си? Ако не, то се получава, че Кетер поражда Хохма от нищото? В Кетер има зародиш, първия стадии (бхина Алеф) на Сфира Хохма,  и затова тя не не се появява от нищото.

Дарвин е считал, че от минерала може да се получи растение, от растението животно, а от животното човек. Практиката обаче показва, че това не може да стане. Но неживата природа се развива вътре в себе си и предизвиква поява на гени, формиращи растителната природа. Растителната природа, развивайки се предизвиква възникване на информационни гени, решимо – следващото природно ниво.

Но предшестващото ниво не става следващо в резултат на собственото си развитие. Решимо “бет-гимел” (второ-трето) не може да стане решимо “алеф-шореш” (нула-първо). То може само да се анулира или обратно, да окаже такова въздействие което да извика към живот следващото решимо (но само да го извика към живот!). Следващото решимо вече го има в наличие.

Всички решимо се намират в света на Безкрайността, в точката, наричана “еш ми айн” (нещо от нищото), която произлиза от Твореца. Целия процес на развитие отгоре-надолу и от долу-нагоре, представлява реализация на тези решимо, намиращи се в тази точка. По такъв начин, неживата природа извиква към живот растителната по-нататък се пробужда животинската степен, а после и човек.

Закон за “отрицание на отрицанието”

Предишната степен, чрез своята завършеност извиква за живот следващото, по-развито ниво, което съществува вътре в нея в режим на очакване. По такъв начин, появата на решимо – това е изход от заложеното в корена. В корена е заложено всичко и по-нататъшния процес се явява само реализация на това, което вече съществува в него.

Следващата степен възниква, когато предишната напълно е изчерпала себе си, проявявайки се като абсолютно зло, нещо ненужно и вредно. Този процес, всъщност се описва от известният ни закон за “отрицание на отрицанието”. Отделянето от предишната степен води до поява на следващата. Но следващата степен не се явява пряко, породена от предната, която вече не съществува, а се явява производна на съвършено друг ген. Пълното завършване на предишната степен служи само като сигнал за начало за развитие на следващата.

По такъв начин, раждането на човека е предшествано от съществуването на маймуната и в определен смисъл може да се каже, че човек е произлязъл от нея, разбирайки, че развитието на маймуната е дало тласък за появата на човека. Външно логически и исторически, човек се е развил след развитието на маймуната и е произлязла от съвършено друго решимо. Само външно, в историческа последователност изглежда, че от маймуната е се е породил човек.

Така е и във висшите сили – още до тяхното слизане до нивото на нашия свят и материализацията им в обектите става следното: Кетер ражда Хохма. Как той може да роди Хохма? В него се проявява съвършено друго решимо, което вече е заложено вътре и което чрез определено количество действия е длъжно да се роди. По такъв начин физическия обект става носител на новия тип решимо.

Раждайки се, живота от нежива природа преминава на растително ниво, по-късно на животинско и в резултат се появява човек, обаче това съвсем не означава, че от неживата природа са възникнали растенията, от тях животни, а от животните човек.

Този процес може да се обясни с езика на Кабала,  по следния начин. Висшето ниво вика за живот решимо. Сфира Кетер извиква за живот сфира Хохма. При това Кетер не става Хохма, прекратявайки съществуването си в качеството си Кетер. Раждайки се от Кетер, Хохма е сфира от съвършено друг тип, друг вид, друга природа.

Но сфира Хохма намира ли се  в сфира Кетер до раждането си? Ако не, то се получава, че Кетер поражда Хохма от нищото? В Кетер има зародиш, първия стадии (бхина Алеф) на Сфира Хохма,  и затова тя не не се появява от нищото.

Дарвин е считал, че от минерала може да се получи растение, от растението животно, а от животното човек. Практиката обаче показва, че това не може да стане. Но неживата природа се развива вътре в себе си и предизвиква поява на гени, формиращи растителната природа. Растителната природа, развивайки се предизвиква възникване на информационни гени, решимо – следващото природно ниво.

Но предшестващото ниво не става следващо в резултат на собственото си развитие. Решимо “бет-гимел” (второ-трето) не може да стане решимо “алеф-шореш” (нула-първо). То може само да се анулира или обратно, да окаже такова въздействие което да извика към живот следващото решимо (но само да го извика към живот!). Следващото решимо вече го има в наличие.

Всички решимо се намират в света на Безкрайността, в точката, наричана “еш ми айн” (нещо от нищото), която произлиза от Твореца. Целия процес на развитие отгоре-надолу и от долу-нагоре, представлява реализация на тези решимо, намиращи се в тази точка. По такъв начин, неживата природа извиква към живот растителната по-нататък се пробужда животинската степен, а после и човек.

Закон за “отрицание на отрицанието”

Предишната степен, чрез своята завършеност извиква за живот следващото, по-развито ниво, което съществува вътре в нея в режим на очакване. По такъв начин, появата на решимо – това е изход от заложеното в корена. В корена е заложено всичко и по-нататъшния процес се явява само реализация на това, което вече съществува в него.

Следващата степен възниква, когато предишната напълно е изчерпала себе си, проявявайки се като абсолютно зло, нещо ненужно и вредно. Този процес, всъщност се описва от известният ни закон за “отрицание на отрицанието”. Отделянето от предишната степен води до поява на следващата. Но следващата степен не се явява пряко, породена от предната, която вече не съществува, а се явява производна на съвършено друг ген. Пълното завършване на предишната степен служи само като сигнал за начало за развитие на следващата.

По такъв начин, раждането на човека е предшествано от съществуването на маймуната и в определен смисъл може да се каже, че човек е произлязъл от нея, разбирайки, че развитието на маймуната е дало тласък за появата на човека. Външно логически и исторически, човек се е развил след развитието на маймуната и е произлязла от съвършено друго решимо. Само външно, в историческа последователност изглежда, че от маймуната е се е породил човек.

Така е и във висшите сили – още до тяхното слизане до нивото на нашия свят и материализацията им в обектите става следното: Кетер ражда Хохма. Как той може да роди Хохма? В него се проявява съвършено друго решимо, което вече е заложено вътре и което чрез определено количество действия е длъжно да се роди. По такъв начин физическия обект става носител на новия тип решимо.

Категория: Технологии
Прочетен: 11951 Коментари: 25 Гласове: 1

Ролята на човека в процеса на еволюцията

Ролята на човека в този процес е различна от участието на останалите творения. В човека, сякаш присъства елемент на случайност. Сама по себе си цялата система е строго детерминирана, зададена: нейното начало, край и всички междинни състояния.

Това също можем да кажем и непосредствено по отношение на човек, но човек може да се намеси в този процес: човек има възможност да го ускори, по някакъв начин да го видоизмени относно себе си и цялата останала природа така, че да го направи творчески, целеустремен и приятен, а не принудителен, протичайки под натиска на страданията. Това се отнася, както за физическите недъзи, така и за духовните мъки.

Непоправеността сама за себе си означава всяко несъответствие на човешко поведение на зададеният свише алгоритъм, който той е длъжен да следва. Това понятие е приложимо само за човек, защото всички останали природни елементи зависят от него. Неговата непоправимост неизбежно води след себе си до дисхармония във всички останали елементи на природата. Включвайки ги в себе си, той сякаш ги поправя, макар че сами по себе си те не се нуждаят от поправяне.

Защо  е необходимо на човек да премине процеса на поправяне? За да се повдигне до нивото на Създателя. В търсене възможности за поправяне и пълно съответствие на зададеният свише алгоритъм, човек започва да разбира замисъла на този алгоритъм.

Страданията и наслажденията в този процес се явяват само сигнали за това, правилно ли действаме и как трябва да постъпваме: въпреки страданията, гонейки наслажденията или повдигайки се над тях. Те се проявяват само за това, за да знаем как грамотно да реализираме върху себе си програмата на развитие.

Еволюцията в природата не съществува

Следва да отбележим, че това развитие не протича в природата. То се състои в адаптацията на човека към това пространство, което обитава. Затова можем да кажем, че еволюция в природата не съществува. Тя става само в разбиранията на човек, в осъзнаването на обкръжаващия свят и тази сила, която му въздейства. По такъв начин еволюцията е проекция на познанието, а не на самата природа. Това, което ние приемаме за еволюция, всъщност се явява форма на нашето отношение към Висшата сила.

Природата по никакъв начин не се променя. Невъзможно е от едно нейно ниво да се премине на друго. Дарвин е грешил считайки, че безгръбначните могат да се развият и да станат бозайници, а бозайниците – човек. Всичко е абсолютно твърдо за програмирано в наличните 4 природни стадии и един стадий не преминава в друг. Между тях съществуват междинни етапи като например – коралите (междинен стадий между неживото и растително ниво) или маймуната (междинен стадий между животинското ниво и човек), но те са строго фиксирани именно в качеството на междинни. Не може да има никакви отклонения нито в едната нито в другата посока.

В тази йерархия всичко има строго определено място, то не се преобразува от вид във вид. Динозавърът не може да стане човек в резултат на своето развитие. Той може или да умре или да се превърне в по-развит динозавър. Даже на нивото на видовете един вид не може да се развие в друг. Разбира се може изкуствено да кръстосаме куче с кокошка, получавайки неизвестно какво, но природата се противи на подобен вид кръстоски, те са противоестествени. Във всяко същество има негов зададен ген, определящ рамките в които то ще се развива. Всяко ниво трябва да се развие до своето поправено състояние и не може да има преход от едно ниво в друго.

Категория: Технологии
Прочетен: 1572 Коментари: 0 Гласове: 0

Лектор: Михаил Лайтман

Дарвин не е прав

Как обяснява Кабала причините за зараждането на физическия свят? Според Дарвин еволюцията е търсене в тъмното, хаотично разкриване на варианта, който в даден момент се явява най-добър за следващото мигновение. Той се избира за последващото развитие. Каквото се получи това и остава. По нататък, от няколко варианта се избира най-добрия. Зародил се, животът еволюира от по-прости форми към по-сложни.

Еволюцията според Дарвин е търсене без предварително зададени цели. Не случайно развитие, когато като резултат, в набора се включва всичко възможно на основание природните закони, без търсенето да е целенасочено към вече известна крайна цел. Теорията на Дарвин не взема под внимание формулата: “крайният резултат на действието е вече заложен в неговия първоначален замисъл”.

За разбирането, че всичко се развива не ни е нужен Дарвин. Това и без него е ясно на всички. Но твърдението, че всичко се формира само по материалния закон – по закона за развитие на егоизма е невярно. Тъй като в края развитието е длъжно да стигне до необходимостта от друго противоположно, алтруистично намерение. Или казано с други думи, вътре в егоистичното развитие се намира скрит противоположен на него алтруистичен процес, който определя външният егоистичен процес.

Духовните гени – решимо

Законът е такъв, че развитието става съобразно големината на проява и реализация на решимо (духовните гени). Тези решимо се намират, както в нас, така и във всеки организъм на всяко ниво – неживо, растително, животинско и се развиват по верига. Крайното звено на тази еволюционна верига е най-последното, предварително известното, съвършено състояние на природата.

Всеки миг поредният ген се проявява и иска своята реализация. Той се проявява не само във всеки от нас, а във всички организми на неживата, растителна, животинска и човешка степени на развитие. Те едновременно заявяват за себе си всевъзможни нива на различна гена информация, които се повдигат за реализация извън тези организми и всички те са взаимосвързани.

Разбира се, тази взаимовръзка не означава, че сега могат да се появят динозаври или да стане нещо, отнасящо се за друга епоха. Просто развитието става едновременно на всички нива, тясно свързани помежду си. Възникващите на Земята катаклизми също са целенасочени и предварително планирани. Техният смисъл е да доведат в крайна сметка, цялата система към съвършено състояние. В този процес не става нищо случайно, както на нас често ни се струва предвид отсъствието на информация. Нашето развитие става по степени, то е причинно-следствено и принудително. В него няма нищо доброволно, никакви случайност. Генезисът не протича по теория на вероятностите или комбинаториката. На нас само ни се струва, че случайността е възможна, тъй като ние нямаме пълни данни. Всъщност всичко е предварително планирано и заложено вътре в нас, както в спиралата ДНК, но нашата най-ниска степен се реализира именно така.

Смяната на решимо на всички нива – нежива, растителна, животинска и човешка природа се обуславя от общ механизъм, който “пуска” цялото развитие. Висшата светлина оказва на решимо постоянен натиск. Под неговото въздействие решимо се реализира, след което незабавно извиква следващо и следващо и т.н. Този процес ще се повтаря до тогава, докато не се реализират всички решимо. Говорейки на езика на Кабала АХАП на висшия духовен парцуф се намира в Галгалта Ейнаим на нисшия, предизвиквайки към реализация по ред всички решимо и по този начин определя процеса на развитие.

По такъв начин всичко е взаимосвързано и се развива едновременно. Съществува първоначален период в развитието на нашия свят и човека в него, но има и последващ етап, когато, стигайки определено ниво на развитие (от края на XX век) човек, поправяйки себе си поправя и света.

Категория: Технологии
Прочетен: 1639 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 1006943
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6736
Календар
«  Ноември, 2006  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930