КАБАЛА е метод, път за разкриването на Твореца от създанията, намиращи се в този свят. КАБАЛА от думата " Лекабел " е пътят на живеещите в този свят да получат цялото онова безкрайно наслаждение, за което е създадено Творението.

ЧУВСТВОТО ЗА БЛИЖНИЯ е развито само у човека. То дава на човека и чувството на завист, чувството на болка за другия, чувството за срам и чувството за духовно извисяване. Чрез това чувство ние можем по пътя на неговото развитие да достигнем до усещането на Създателя.

Чувство за Създателя е възможността да усещаме Създателя, така както усещаме ближния. Говори се, че Моше е говорил със Създателя " лице в лице ".Това е чувството за абсолютното познаване на Твореца до такава степента на близост, както при общуване с другар.

КРАЯ НА ДЕЙСТВИЯТА се определя от замисъла на Твореца, както човек който си строи дом първо си съставя план и спецификации. Всички негови действия се определят от известната му крайна цел, която я знае от по-рано. Така и след изясняването на крайната цел на творението ние разбираме, че всичко което е създал Твореца и пътищата на управлението му преследват тази крайна цел, а тя е в постепенното развитие на човечеството до способността му да го усеща, както усеща създанията в нашия свят.

ОТДОЛУ НАГОРЕ е пътят на постепенното постигане на духовното. Състои се от развиване на човека до състояние да чувства другия като себе си и след това до състояние да чувства духовните обекти както материалните и т.н. до най-висшите техни степени, тоест до самия Създател.

ОТГОРЕ НАДОЛУ е порядъкът на сътворението на световете: духовните и нашият краен материален свят.

ОТДОЛУ НАГОРЕ е редът по който човекът трябва да постигне Създателя, вървейки по същите тези степени, по които е ставало създаването " отгоре на долу ", т.е. по готов път и постигайки по-висшите степени, така се разкриват и съответстващите им по-нисши в цялата им пълнота. Физическото изпълнение на законите на Творението е необходимо условие за духовното развитие, тъйкато изпълнителя пребивава в нашия физически свят.

ДУХОВНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на законите на Твореца - физическото им изпълнение се явява само необходимо условие, подготовка за духовното изпълнение. Необходима е мисъл, желание на изпълнителя да ги изпълнява за да достигне целите на Творението, само тогава изпълнението на законите са инструмент, средство за духовното усъвършенстване и както е казано от Твореца: "Аз съм създал във вас неизменни желания и в противодействие на тях съм създал и Тора."

ТОРА като средство за духовно самоусъвършенстване се дели на две части:

1. Изучаване на физическото изпълнение на законите.

1. Изучаване на тяхното духовно изпълнение.

Пътищата на тяхното действие в нашия и в духовните светове и техните последствия. И само чрез обединяване на физическото и духовното изпълнения се постига необходимия резултат. Кабала изучава пътищата на духовното изпълнение и следствието от съвместното изпълнение на двете части. Човекът, който е достигнал в духовното си развитие усещането на духовните светове непосредствено, без четенето на Тора, получава за нея пълна представа, тъй като всичко, за което се разказва в Тора са всъщност законите на световете.

ПЕРИОД НА КАБАЛА от началото на Творението на света до разрушаването на втория Храм, кабалистите открито са се занимавали с Кабала. Всичките духовни сили са се усещали в нашия свят по-явно, нашият контакт с духовните светове е бил по-значителен и тесен, чрез Храма и службите провеждани в него. Но след нравственото падение на обществото ние сме станали недостойни (тоест, различаващи се по свойства) и сме се лишили да чувстваме духовните светове. Затова паднал Храмът и започнал Галут.

Кабалистите продължили тайно да се занимават с Кабала, закривайки достъпът до нея за " недостойните ". Но, както е казано в книгата "Зоар" от раби Шимон: "Желанието на Твореца е било да не се открива мъдростта Му на света, но когато светът започне да се приближава към дните на Машиах, даже и на децата ще бъдат открити Неговите тайни и ще могат да предвиждат и изучават бъдещето и ще се разкрие Той на всички (Зоар, Ваира )."

Рав Шимон бар Йохай е бил последния от кабалистите от до галутния период и затова получил разрешение свише да напише книгата " Зоар ". Почти 15 века Кабала е била под забрана докато не се появил кабалиста Ари, постигнал цялата Кабала и ни е разкрил " Зоар ", благодарение на своите трудове: " И в 600-те години на шестото хилядолетие ще се отворят нагоре вратите на мъдростта и нейните източници надолу ". (Зоар, Ваира) А кабалиста Авраам Азулай (второто поколение след раби Шимон) е намерил в старинни ( относно неговия период ) ръкописи, че от 5300 година от сътворението на света ще могат да се занимават с Кабала всички открито и възрастни и деца и благодарение на това ще дойде Машиах. Признак, че ние се намираме в края на дните на света е появяването в наше време на великият кабалист раби Ашлаг, който е разяснил цялата Кабала на разбираем за нас език.

ОСОБЕНОСТТА НА КАБАЛА, КАТО НАУКА е в това, че тя включва в себе си всички знания за нашия свят, тоест всички науки в цялата им пълнота като съставляващи, тъй като тя изучава корените на нашия свят, от които той се появил и се управлява.

ДУШАТА е чувстването от всекиго на своето " Аз ". Дели се на: нашето тяло и силата която го оживява (животинската душа) и силата на влечението към духовното ( духовната, божествена душа ), тя отсъства практически в духовно неразвития човек. Тялото на човека и неговата "животинска" душа са продукти на нашия свят и са достатъчни чрез органите и чувствата за опознаването му. Развивайки духовната душа (по пътя на борбата с " Аза ", егоизма) човекът получава способността да усеща извън своето " Аз ". Духовното, алтруистичното възниква след отричането на " Аза ", егоистичното и по такъв начин започва да чувства отвън по-висши, духовни колебания, докато развие своята духовна душа от "точката" до нейните пълни размери.

ВЪТРЕШНАТА СЪЩНОСТ НА КАБАЛА по своето вътрешно съдържание Кабала не е наука, а е светлина на Създателя, изходяща от него и по определени закони идваща до нас.

ЗАКОНЪТ НА КЛОНИТЕ както се казва в Кабала "Ако няма зрънце отдолу, то не би го имало отгоре и неговия ангел, тоест силата тласкаща го към растеж и развитие. Всички светове са подобни един на друг, разликата е само в материала (колкото по-висш е светът, толкова "по-чиста" е неговата материя ), от който те са създадени, но законите на техните действия и форми са еднакви и всеки следващ се явява точно копие клон от предходния корен. Населяващите определен свят са способни да чувстват само в неговите предели, тъй като органите на чувствата възприемат само материала на този свят. Само на човека е дадена възможността да постигне едновременно всичките светове.

ЕЗИКЪТ НА КЛОНИТЕ. Населяващите определен свят имат общи усещания във възприемането на предметите на техния свят и по такъв начин е възможен обмен на чувствата чрез техните словесни обозначения. За произхождащото в другите светове може да се съобщи, употребявайки същия този език, но подразбирайки, че става дума за предметите на другия свят, съответстващ като копие на нашия свят. На такъв език е написана Тора.

СТЕПЕНИ НА ПОСТИЖЕНИЯ са последователните нива на усещане на Твореца, представляващи стълба тръгваща от нашия свят нагоре. Най-нисшата степен на тази стълба се нарича " Махсом ". Тя дотолкова скрива от човека всичките духовни сили, че съвършено му липсва всякакво усещане за тях и затова източникът на живота и неговата цел той се опитва да намери в своя свят.

СВЕТЛИНАТА В ДУХОВНИТЕ СВЕТОВЕ е предаване на информация, чувства и наслаждения. Тя се осъществява посредством разпространяването, или изчезването на духовната субстанция наричана светлина (по аналогия със светлината в нашия свят, даваща живот, топлина и т.н., или светлината на мисълта, прояснението и просветлението)

ПРАВО НА СЪЩЕСТВУВАНЕ Всяко нещо в нашия свят добро или лошо, даже и най-вредното има право на съществуване. Но на нас хората е предоставена възможността за изправление и подобрение. Няма нищо излишно и ненужно. Всичко е за благото на човека в прекия смисъл на "добрите неща", или на "лошите", за да може изправяйки себе си да неутрализира тяхното вредно въздействие.

ПОПРАВЯЕНЕТО Създателят не е завършил създаването на нашия свят. Неговото завършване до съвършенството изцяло е възложено на нас. Както е горчив плодът в периода преди съзряване, такъв и ние го виждаме нашия свят. Неговото изправление е нашата задача и цел. Възнаграждението е наслаждението (вкусът на узрелия плод ). По наши сили (човешките) е да влияем само на самите себе си и на нищо външно. Затова изправлението е възможно само чрез самоусъвършенстването на всекиго.

ДВАТА ПЪТЯ НА ИЗПРАВЯНЕТО. Пътят на приемането и духовните закони на Тора за изпълнение от всекиго се нарича пътят на Тора. Той се явява предпочитан и от страна на Твореца, тъй като Неговата цел е да доставя радост на творенията във всички стадии на тяхното съществуване (горчивината на плода в такъв случай ние не я чувстваме). Пътят на страданията е пътят на пробите и грешките в течение на определеното време (6000 години) все едно цялото човечество ще достигне до необходимостта от изпълняване на законите на Творението.

КАБАЛИСТ е всеки от нашия свят, който по пътя на изучаването и изпълнението на законите на Тора във физически и особено в техния духовен смисъл, достига чувстването на Твореца и Неговите действия и развива себе си духовно (по пътя на изучаването на Кабала) дотолкова, че самият той става част от духовните светове по пътя на духовното съответствие с тях и със всички произтичащи последствия.

ЗАПОВЕДТА Е СВЕЩ, А ТОРА Е СВЕТЛИНА. Има два стадия на изпълняване на законите на Тора. Първият е възпитателният, когато човек се привиква автоматически да изпълнява задължителните за него 613 заповеди, и изучава условията за тяхното точно физическо изпълнение. Всяка от 613 заповеди има своя, свойствена й духовна степен, светлина от Създателя, носеща наслаждение и възприемаща се съответно от една от 613 части от душата на човека. Когато човек достига духовното ниво на заповедите, получава от всяка съответстващото й наслаждение, тоест изпълняват се в истинския смисъл законите на Създателя, да се наслади с живот ( Тора в такъв случай се нарича живот ). Заповедите от 1-ия стадий на изпълнение се явяват само необходим промеждутъчен орган.

7 заповеди-закони, задължителни за гоите:

7. Задължения да създава съдилища на справедливостта .(създаване на съдебно-изпълнителна власт)

Богат е този, който е доволен от своята част. Желанието ни да се насладим, да получим е безкрайно и в нашия физически свят е невъзможно да го изпълним. Единствения път да го удовлетворим е чрез грижите за другите. Пример: когато ние съветваме, или желаем нещо хубаво на нашите деца в бъдещето, то ние им пожелаваме спокоен дом, работа, добри деца, а не големи богатства, борби, съблазни, в които сме затънали самите ние, защото, съветвайки ги, гледаме обективно, а самите ние се намираме под властта на желанието да получаваме.

ПОСТИЖЕНИЕ по пътя на вътрешната работа над себе си, чрез изучаването на характера и свойствата на духовните обекти. Необходимо е да предупредим, че става дума не за психологическите чувствания от типа на "полетът", на фантазиите и внушенията, а за действителния подем в свят чийто материал е духовен, тоест е по-висш и няма никаква връзка с човешката психика.

НАСЛАЖДЕНИЕТО е възможно само, ако има желание и стремеж. Желанието е възможно при условие, че наслаждението е известно. Стремежът е възможен само при отсъствие на наслаждение в дадения момент. Който бездейства не се наслаждава от това, който не излиза от затвора не се наслаждава на свободата, здравето може да оцени само болният. И желанието и стремежа ние получаваме от Твореца. Единственото, създадено в Творението е чувството за недостатък което липсва в Твореца. Колкото е по-развит човекът, толкова по-голямо е това чувство у него. При децата и необразованите хора то е твърде ограничено.

Истинският човек иска целия свят и така е до последния му ден, а мъдрият желае не само нашия свят, но и всички други светове. Има поговорка в Тора "Богат е този, който се удовлетворява с това което притежава и говори за пътищата за изправление, а не за големината на желанията си." Желанието и стремежът заедно се наричат в Кабала кли (съсъд). А пък самото наслаждение ор (светлина) то излиза от Твореца.

ЧУВСТВОТО ЗА НАСЛАЖДЕНИЕ. Светлината влиза в съсъда (усеща се от съсъда) в зависимост от съответствието на свойствата на съсъда и на светлината. Колкото са по-близки тези свойства, тоест колкото по-голяма е способността на съсъда положително да влияе, да обича, да се радва, и колкото по-малко е в него желанието да се наслаждава, толкова по-близо той е към светлината и толкова по-голямо количество светлина той усеща и се наслаждава.

Да се почувства, или не Твореца (или светлината, което е едно и също) зависи единствено от нашата (тъй като всеки от нас е съсъд) близост (съответствия на свойствата) към Него. Докато в съсъда има макар и незначително желание да влияе ( тоест да мисли, да страда за другите, да ги обича, да им помага и да пренебрегва своите желания ), той се намира (усеща) в духовните светове (в някой от тях в зависимост от неговите свойства ).

А когато желанието да влияе секне в него, се счита, че той се намира (усеща) в нашия свят, както всеки от нас сега. Подобен съсъд се нарича тялото на човека и неговото единствено желание е да се грижи само за себе си. Ние даже не си представяме възможността съвършено безвъзмездно да направим нещо за другиго. А който счита, че това не е така, трябва да се заеме да си направи един точен анализ на себе си и чувства си, което се нарича на езика на Кабала акарат ра (осъзнаване на злото ).

СЪВЪРШЕНСТВОТО НА СЪЩНОСТТА Съсъдът (кли) е създаден от светлината, така че в съсъдът съществуват желания за всички наслаждения, съществуващи в света. В резултат на съкращения и разделения на съсъда са се образували отделни съсъди всеки, от който се премества от едно положение (в света) в друго, довеждайки до разделение ( смърт ). Задачата на всекиго е: бидейки в този свят да приведе себе си, тоест съсъда в състояние на близост по свойствата на светлината и да получи съответстващата му порция светлина и след това да се съедини отново с останалите съсъди (душите) в единен съсъд, изцяло напълнен със светлина ( наслаждение ). Това бъдещо състояние се нарича Гмар тикун ( край на изправлението ). По такъв начин е ясно, че единствената разлика между хората е във величината на техните желания и е разбираема заповедта за забрана на духовното насилие и убийството.

Изучавайки свойствата на духовните съсъди, изучаващият техния материален съсъд човек предизвиква в себе си желание да им бъде подобен и тъй като желанието в духовния свят е и действие, то постепенно, изменяйки се, той позволява на светлината да влезе в неговия съсъд. Светлината пък, намирайки се вътре в съсъда го очиства (подобрява го) тъй като свойството на светлината е да влияе и с това свойство той постепенно изменя свойството на съсъда.

ЦИМЦУМ АЛЕФ е забрана, обет, приет върху себе си, от първия, общия духовен съсъд веднага след неговото появяване. Състои се в това, че макар от страна на Твореца да съществува единствено желание да наслади съсъда, последният е приел за себе си условието да не се наслаждава заради себе си, а заради Твореца. Изменяйки по такъв начин само мисълта си, а не самото действие. Тоест съсъдът получава светлина не защото той иска това, а защото това го желае Твореца. Затова и нашата цел е в достигането на желанията да се насладим да искаме да се насладим, тъй като това го желае Твореца.

УСЕЩАНЕТО е свойството да се реагира на присъствието, или на отсъствието на светлината, даже в нейните безкрайно малки пропорции. Човекът и целият му живот са само цикли от всевъзможни усещания. Обикновено за човека не е толкова важно от какво се наслаждава, но без наслаждения той не е в състояние да живее. Почестите, славата, парите в банката му дават само чувството, усещането, че това е важно за човека. Нашето постоянно състояние зависи само от настроението и възприемането на обкръжаващия свят, независимо от състоянието на този свят, т.е. важен е не самият свят, а как ние го възприемаме. Всички наши усещания не са продукт на вътрешния живот на организма и влиянието на обкръжаващата ни среда. Техен източник е самият Творец, тъй като всяко наше усещане е наличие на светлина, или нейното отсъствие.

Човекът чувства, или себе си, или Твореца в зависимост от нравственото си състояние. И чувствайки само себе си може само да вярва, че Творецът съществува и му въздейства. Както е казано в Тора, не съществува в света нищо, освен Твореца, а това, че ние усещаме себе си като независими и даже единствено съществуващи е само в резултат на духовното ни несъответствие и на отдалечаването ни от Създателя. Според степента на унищожаване на своето " Аз ", се започва да се усеща Твореца до пълното усещане, че съществува само Той, а ние сме негови неотменими части.

НАМЕРЕНИЕ (КАВАНА) е главното във всяко действие на човека, тъй като в духовния свят мисълта това е действие. Да и в нашия материален свят на действията това е така: един удря с нож другиго с цел да му навреди и да го накаже, друг удря с нож с цел да лекува (правейки рана, той върши операция) и получава възнаграждение. Същото е и в Тора: за умишлено убийство е смъртното наказание, а за неумишлено възмездието за загубата е изгнание.

Ако се произнася решение в съответствие с абсолютните закони на духовните светове, то наказанието (духовното) е длъжно да следва всяка лоша мисъл на човека. Така става и в действителност. Нашето настроение и самочувствие зависят само от посоката на мислите ни, а не от тежестта, или особеностите на работата ни и материалното ни състояние. Необходимо е да отбележим, че човек е властен само над своите физически действия, чувствата си той е в състояние да измени само чрез духовния свят. Затова такова голямо значение има молитвата и всяко обръщение даже и без думи от сърце към източника на всичко съществуващо Твореца, пред когото всички сме равни и желани.