Немного о любви... И отново какво е това любовта..специално за прекрасната половина на човечеството...

Что ожидает Израиль? Лекция на д-р Михаел Лайтман за съдбата на Израел и Света...

За кого е предназначена кабала

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него се бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно? В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно. Вечерта двамата седели кротко до огънят и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие: - Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря. - Добре. Казал гостенинът и двамата си легнали. На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях. Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша. Той не можел да пита и просто тръгнал. Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашият монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша която беше откраднал предния ден. Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка. В нея живеели баба и внучката и, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо което притеснявало възрастната жена било, как ще се оправи внучка и след като тя почине. Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята. На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътят си с другият монах. Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътят им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брегът и, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромният си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била честа и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката която била много бурна и удавила момчето. Нашият монах вече не издържал и попитал: - какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам. Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашият монах до него. - Аз не съм монах Казал той. - Аз съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му. - От първият дом в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах. - Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него. - После отседнахме при бабата и момичето и, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка и, жената се молеше сутрин и вечер да и помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот. - Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче? - Момчето имаше чиста непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и за това Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечният пъкъл. Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най сетне получи отговора на въпроса си.