Съществуват удивителни разкази за хора, които внезапно и необяснимо стават абсолютно невидими – в своите домове, по време на празненства и дори в оживени магазини. Преобръщайки законите на физиката, човешки същества напускат границите на триизмерното пространство и се изгубват от погледа на очевидците. Личността на засегнатия запазва своето физическо присъствие, сетивата й възприемат нормално окръжаващата реалност, но тази личност не може да бъде чута или видяна от околните. Промяната настъпва внезапно, против волята и често без самият потърпевш да забележи ставащото с него.

Изключително странният и рядък феномен е наречен спонтанна човешка невидимост (СЧН). Водещ специалист в изучаването му от 1994 г. насам е американката Дона Хигби. Тя е разговаряла и кореспондирала с десетки жертви на СЧН в САЩ, Англия, Европа, Австралия, Пуерто Рико и Бразилия и е потърсила мнението на авторитетни учени в опита си да дефинира изключително рядкото и странно явление.

Един от първите случаи, с които се сблъсква, е този на Мелани от Вентура, Калифорния, която била сполетяна от феномена на канапето във всекидневната, докато се взирала замислено в отсрещната стена. В това време съпругът й я потърсил и обиколил всички стаи в къщата, преминавайки съвсем близо до нея, без да я забележи. Инцидентът продължил около десет минути, след което Мелани отново станала видима за изумление на съпруга си, който бил убеден, че се е скрила от него и отказал да повярва на нейната версия.

Вера, жителка на същия град, с изумление забелязала, че няколкократно става невидима (в прекия смисъл) за своите колеги в пощенската служба, в универсалния магазин и на други публични места.

Спонтанната невидимост преследва и днес живота на Шийла от Роанок и на Гленда от Форт Уърт, щата Тексас, проявявайки се в кафенета, кинотеатри, ресторанти и аерогари.

Джанис от Минеаполис, щата Минесота, също претърпяла серия от прояви на явлението, една от които продължил необичайно дълго. Като тийнейджър тя участвала със свои връстници в опит за кражба от универсален магазин. Групата от невръстни нарушители била заловена и отведена в полицейския арест. Всички участници били разпитани, но не и Джанис. Въпреки че се качила и пътувала със своите съучастници в полицейския автомобил и била изправена заедно с тях срещу служителите на реда в участъка, нито полицаите, нито останалите служители и охраната й обърнали някакво внимание и тя безпрепятствено напуснала сградата. Когато по-късно Джанис обсъждала инцидента с останалите задържани, те изобщо не си спомняли нейното присъствие от момента, в който полицията ги задържала в магазина.

Множество хора присъстват и на драмата на попадналия “в зоната на здрача” 37-годишен Питър, жител на Глочестършир, Англия. През 1987 г. той бил поканен на частно парти и решил да се изкъпе. До вратата на банята останала жена в очакване на реда си. След като излязъл от банята и затворил вратата, Питър се отправил към гостната, приближил се до своите приятели и започнал да разговаря с тях, но те изобщо не реагирали. Помислил, че се шегуват с него, Питър се обърнал към приятелката си и я помолил за цигара. По всичко личало, че тя изобщо не го вижда и чува. Вбесен от неуместните “шеги”, потърпевшият решил да се върне при жената, която го изчаквала, докато се къпел. Заварил я на същото място и тя го погледнала изумено, очевидно сигурна, че той все още е под душа. Питър слязъл отново при празнуващите и всичко вече било наред. Запитани защо преди не са реагирали на присъствието му, те единодушно заявили, че изобщо не са го забелязали.

Още преди три хилядолетия постигането на контролируема невидимост е било елемент от свръхестествените познания и умения на хиндуистките мъдреци “риши”, отразени в създадените от тях свещени книги “Веди”. Между 700 и 300 г. преди Христа в Индия се появяват тайните доктрини “Упанишади”. В раздела “Йогататва” се съдържа мистично учение и практически указания за овладяването на ултрамощни природни сили за въздействие върху чуждо съзнание и форми на окръжаващата реалност, наречени “сидхас”.

Една от йогическите сидхи е свързана с постигането на невидимост. Патанджали, автор на един от най-ранните индийски трактати “Йога-сутра”, се опитва да обясни процеса, в който човешкото тяло престава да бъде видимо. Според него човек може да стане невидим за околните посредством концентрация и медитация. Процесът се обектизира, когато отразените в окото на наблюдателя светлинни лъчи, изграждат образа на околните физически обекти и контактът с тялото на преживяващия феномена се губи. В своя коментар към “Йога-сутра” големият мислител Вивекананда свързва явлението с преминаване в “по-високо състояние на вибрация”, което отделя от нашия свят милиони невидими, неосезаеми и непонятни духове.

Австралийските аборигени, архаичните народи на Северна и Южна Америка и племената, обитаващи земите зад полярния кръг, също са познавали магическите ритуали, свързани с невидимостта, практикувани от местните шамани.

От ХІІІ в. и на Стария континент се появяват текстове, възпроизвеждащи уменията на магове и вълшебници да стават невидими. В свои писания от ХVІ век изтъкнати мислители от окултното общество на розенкройцерите разкриват как човек може да се движи невидим сред себеподобните си. Х. Спенсър Луис, основал американския клон на розенкройцерите “Ancient and Mystical Order Rosae Crucis” в Сан Хосе, Калифорния счита, че невидимостта може да се постигне чрез секретна практика. Тя предизвиквала обгръщането “в облаци” на човешкото тяло и го скривала от погледа на околните.

Метод, позволяващ привидното дематериализиране на човека, е създаден и от Джон Маку, един от ранните масонски лидери.

Херметическият орден на златната зора е оставил манускрипти за т. нар. “ритуал на невидимостта”, в който участникът се обгръща в “подобна на облак” плащеница.

Предполага се, че теософката Елена Блаватска е наблюдавала, била е посветена и е изпълнявала нееднократно ритуала пред свидетели.

Американските спиритуалисти също са познавали “облака” и процеса на неговото създаване.

Изследователи стигат до извода, че облакът е субстанция, интегрирана в зоната между космическата пустота и осезаемата физическа материя, невидима за човешкото око и в същото време напълно реална. Лабораторни експерименти показват, че “облак” от свободни електрони би абсорбирал контактуващите с него светлинни лъчи. Попаднали върху обгърнат с такъв “облак” човек, лъчите няма да се отразят или пречупят и никакъв образ няма да постъпи в ретината на намиращи се наоколо наблюдатели. Ние все още не сме в състояние да си представим съзнателното създаване на такъв екраниращ образа ефект, но разработеният от учените Майкъл Талбот, Карл Прибрам и Дейвид Бом квантов холографски модел на реалността, е възможен ключ за разрешаване на енигмата. Според него човешкото съзнание е “приемник” в безпределна мрежа от честоти, изграждащи физическата реалност във вид на вселенска суперхолограма.

В свой реферат за квантовата холограма Едгар Мичел развива идеята, че сетивното възприемане (перцепция) на обектите е двупосочен процес, а мозъкът е квантова система. Между съзнанието на наблюдателя и образа на наблюдавания обект постоянно и етапно се осъществява т. нар. “комплексен резонанс”, който отговаря за долавянето и разпознаването на реалните форми, пропорции и плътност на материалното тяло. Ако резонансът отсъства, дори ако окото вижда обекта, квантовият мозък не е способен да го идентифицира.

Квантовата интерпретация е убедителна версия в търсене на истината за процесите, които стоят в основата на човешката невидимост и предизвикателство, окуражаващо усилията ни посредством задълбочени изследвания да се доближим до опознаването и овладяването на феномена като достойни наследници на древните посветени.