(Продължение)

...Та нали ако Той пожелае да ни поправи, да поправи Своята „грешка” в творението, то той би могъл отдавна да го направи това – тайно или явно. Ако Той би ни се разкрил, то всички ние вихме Го видели и оценили до толкова до колкото ние сме способни с нашите чувства и разум с които Той ни е сътворил, - и навярно ние бихме знаели, какво и как да правим в този свят, защото той е създаден от Него за нас.

И още повече, когато човека започне да се стреми към Твореца за да Го усети, да се сближи с Него, той чувства, че неговия стремеж изчезва, пропада. Но, ако Твореца ни дава всички наши усещания, то защо Той отклонява желаещия да постигне това желание и добавя още всевъзможни препятствия пред неговите опити да открие своя Създател?

Такива опити от страна на човека да се сближи с Твореца и в отговор отказ от Твореца да се отиде на сближаване, даже причинява страдания на търсещия Го, могат да продължат години! На човека постоянно му се струва, че тази гордост и високомерие от която, както му казват, че той е длъжен да се избави се открива в Твореца в безкрайно по-голяма степен!

На сълзите и призивите от страна на човека няма отклик – въпреки твърдението, че Твореца е милосърден и то особено към тези, които Го търсят. Ако ние можем сами да променим, каквото и да било в нашия живот, то това означава, че той ни е дал свобода на волята, но не ние дал знания, как да избягваме страданията, които съпътстват нашето съществуване и развитие.

Ако нямаме свобода на волята, то възможно ли е по-жестоко отношение от това да ни заставя десетилетия безсмислено да страдаме в създадения от Него жесток свят? Подобни жалби биха могли да продължат до безкрайност, защото ако Твореца е причината за нашето състояние, то ние имаме за какво да го критикуваме и обвиняваме, което прави нашето сърце, ако изпитва такива чувства.

Ако човека е недоволен от каквото и да е, то той с тези свои чувства, даже не се обръща към Твореца, вече Го обвинява дори и да не вярва в това, че Той съществува. Твореца вижда всичко, което се случва в сърцето на човека.

Всеки от нас е прав, когато твърди каквото и да било. Защото той твърди това, което чувства в дадения момент със своите сетива и анализира със своя разум. Хората, които имат богат жизнен опит, знаят, как кардинално са се променяли техните възгледи по време на живота им.

И не трябва да се казва, че по-рано човека не е бил прав, а днес е прав. Защото утре той ще се убеди, че днешната му гледна точка също е била невярна. За това във всяко свое състояние, човека прави изводи и те са истински за това конкретно състояние, но могат да бъдат съвършено противоположни на неговите изводи направени в други състояния.

Така и ние не можем да разсъждаваме за други светове и за техните закони, да преценяваме техните качества от гледната точка на днешните критерии на нашия свят. Ние нямаме неземен разум, неземни усещания, неземни понятия и за това ние не можем да съдим за нещо, което ни е неизвестно и да взимаме решение. Защото ние виждаме, че даже в рамките на нашия свят ние постоянно грешим.

Да оценява неземното може само този, който има неземни свойства. Ако той едновременно познава и нашите свойства, то той може и то приблизително да ни разкаже за неземното. Такъв може да бъде само кабалиста – човека от нашия свят, сътворен със същите свойства, както и ние, но в същото това време получил отгоре други свойства, които му позволяват да разказва за това, какво става там в другия свят.

Ето защо Твореца е разрешил на някои кабалисти да се разкрият пред широките слоеве на обществото – за да помогнат на още някои да се приобщят към Него. Кабалистите ни обясняват на разбираем за нас език, че в духовния неземен свят разума е построен и действа по други закони и тези закони са противоположни на нашите.

Няма никаква стена между нашия и неземния, духовен свят. Но именно това, че духовния свят е анти свят по своите свойства, го прави неосезаем за нас дотолкова, че родилия се в нашия свят т.е. придобивайки неговата природа ние напълно забавяме за своето минало духовно състояние. Естествено е че за да усетим този анти свят е възможно само, ако човека придобие неговата природа, неговия разум, неговите свойства. Как и в какво ние сме длъжни да променяме нашата природа в противоположна?

До преди слизането долу по духовните степени нашата душа е част от Твореца, Неговата малка точка. Тази малка точка се нарича корен на душата. Твореца слага душата в тялото, за да може душата намирайки се в тяло тя да се издига заедно с желанията на тялото отново да се слее с Твореца.

С други думи, душата се помества в тялото (което се нарича раждане на човека в нашия свят), за да може да преодолее желанията на това тяло без да се вторачва в тях още по време на живота на човека в този свят и да се издигне до такова ниво, което тя е имала до преди спускането и в нашия свят.

Преодолявайки желанията на тялото, душата достига духовното ниво от което се е спуснала и постига многократно по големи наслаждения в сравнение със своето първоначално състояние. Бидейки част от Твореца тя от точка се превръща в обемно духовно тяло, което е 620 пъти по голямо от първоначалната точка до спускането и в нашия свят. По този начин в своето завършено състояние духовното тяло съсъда на душата е 620 пъти по голям в сравнение с първоначалната точка до момента на спускането и в нашия свят. По този начин в своето завършено състояние духовното тяло, съсъда на душата, се състои от 620 части или органи.

(Следва)