(Продължение)

Свободата на волята, свободата на избора е възможна само когато не усещаме Твореца, когато Той е в сътояние на скритие.

Но ако човека от момента на раждането си изпитва върху себе си абсолютното всеподавляващо влияние на егоизма – дотолкова, че напълно отъждествява себе си с него, - то как той ще може свободно, независимо от егоизма си да реши, какво да предпочете?

И въобще в какво можем да имаме избор, ако нашия свят е пълен със страдание и смърт, а света на Твореца е пълен с наслаждения и безсмъртие? Но какво остава да избира човека?

За да ни се създаде условия за свобода на избора, Твореца:

1) Се разкрива от време на време на човека, за да му даде да почувства величие и успокоение от усещането на властта на висшите сили.

2) Дал ни е Кабала, при изучаването на която човека – ако той действително желае да излезе от своето състояние и да усети Твореца – да привлече към себе си скритото обкръжаващо го светене.

Най-силно възбуждане и помощ от горе се реализира при изучаване  на Кабала, защото Кабала изучава духовните структури, които излъчват тази светлината върху човека. По такъв начин за човека остава избора: да се занимава ли с Кабала или не, и колко усилия да вложи в това направление.

Свръзката на човека с Твореца – започва с най-нисшето начално ниво и завършва с най-висшето, където се намира самия Творец – това може да се уподоби на движение по стъпала на стълба. Всички стъпала на духовната стълбица се намират в духовните светове. На най-висшето  стъпало се намира самия Творец, а най-нисшето стъпало на духовната стълбица, където се намира нашия свят. Човекът се намира под най-ниското стъпало на духовната стълбица, и изходното му егоистично ниво не е свързано с последната степен на стълбата, която е вече напълно алтруистична.

Усещането на по-високите духовни степени е възможно при съвпадение на свойствата на човека и тази степен и нивото на това усещане е пропорционално на степента на съвпадение на свойствата.

Възможността да се усети по високата степен и обусловена от това, че на стълбата всички духовни степени не само са разположени последователно от долу нагоре, но и частично влизат, прониква едно в друго: долната половина на висшето се намира вътре в горната половина на нисшето. Поради това вътре в нас се намира част от нисшата, последната степен, но обикновено ние не я усещаме.

По-високата степен, която е над нас се нарича Творец, защото имено тя се явява за нас нашия Творец: ражда ни, оживява ни и ни управлява. И тъй като ние не усещаме тази степен ние твърдим, че Твореца не съществува.

Ако човека се намира в такова състояние, че с очите си виждаме висшето управление на Твореца на всички творения в нашия свят и той губи всякаква възможност за свобода на волята, вярата, избора за действие, защото ясно се вижда само една истина, една сила, едно желание, действащо във всеки и всички.

(Следва)