(Продължение)

 Казано е, че Висшата светлина се намира в абсолютен покой. Под покой в духовния свят се подразбира липса на промяна в желанията. Всички действия и движения в духовния (алтруистичния) свят и в нашия (егоистичния) душевния вътрешен свят се свежда до промяна на предишно желание с ново, ако не се е променило желанието, то ново движение не може да се реализира.

Понякога се случва така, че човека да има едно постоянно желание и то да бъде много яркото преживявано и да не му дава покой. Но ако то е постоянно, неизменно то не може да породи движение. Затова казват, че Висшата светлина се намира в покой и под това трябва да се подразбира постоянното и неизменно желание на Твореца да ни наслади.

Тази светлина ни пронизва, но тъй като тази точка, която ние наричаме „Аз” е затворена здраво в егоизма ни ние не усещаме наслаждение от светлината в която „плуваме”.

Единственото, което е създадено от Твореца – това е нашия егоизъм и ако човека анулира неговото действие, то той отново ще чувства само Твореца, а егоизма ще изчезне, както е било преди началото на творението. В това се състои и възхода по духовната стълба. В този случай човека е съединение между животинско тяло и божествена душа.

Работата над себе си трябва да провеждаме, като усещане за собственото нищожество спрямо Твореца, така също трябва да бъдем и в горди от това, че човека е център на творението (и трябва да изпълнява Неговия замисъл в противен случай ще си остане животно). От усещането на тези противоположни състояния произхождат двете обръщения към Твореца: молба за помощ и благодарност за дадената възможност за духовно въздигане.

Но все пак най-важното средство за духовното придвижване на човека е молбата му към Твореца за помощ: за да усили желанието му за духовно развитие, за да му даде сили да победи страха пред бъдещето, ако той постъпва не по егоистичните канони, за да укрепи вярата му във величието и силата на Твореца, в неговата единственост, а така също да му даде сили да потисне в себе си постоянните си пориви да действа по своя преценка.

Има хора, които по време на молитва или изпълнението на каквото и да било действие започват да се задълбочават в изкуствено създаденото в себе си намерение. Но Твореца не слуша произнасяното от нашата уста, а чете нашите чувства в сърцето ни.

Не си струва труда да се произнасят красиво празни за сърцето фрази и непонятни думи, да се четат от кабалистичните молитвеници непознати знаци.

Единствено, което се иска от човека, това е да устреми сърцето си към Твореца, да почувства своите желания и да помоли Твореца да ги измени! И никога да не се прекратява диалога си с Твореца!

Кабала се нарича тайно учение, защото се постига само в такава степен в която човека е успял да промени свойствата си. Защото това, което се постига от отделния човек не може да бъде предадено на другите, единствено възможното е и то е задължително, само да им се помогне да изминат този път.

Човека не трябва да се отчайва, когато в процеса на изучаване и прилагане на усилия в работата над себе си в опитите си за духовно извисяване, той започва да вижда себе си по-лош, в сравнение с това което е бил преди да започне да се занимава с Кабала. Който е по високо от другите, на него му се разкрива истинската природа на егоизма и затова той счита себе си за по лош, въпреки, че е станал по-добър.

Не си струва да се обръща внимание на това, че целия свят се намира в непрекъснато преследване на наслаждения, а издигащите към Твореца са единици.

Главното в духовното придвижване е молитвата към Твореца за помощ. Главното отрицателно свойство в проявата на егоизма е високомерието и самоувереността.

Човека трябва да получава силите си от осъзнаване целта на творението, като се радва предварително на задължителното  поправяне на целия свят и настъпването на успокояване на човечеството.

Само вярата е единственото средство за спасяване на човечеството, защото всички други свойства са егоизъм и са в състояние да заблудят човека и само вярата е единствената основа за вход в духовното пространство.

Вярата не може да се появи в човека без чувството за страх. Защото само пред страха се покланя егоизма.

Даже, ако човека не прави нищо, егоизма го тласка към различни видове лоши действия. Поради това този който не е съгрешил е подобен на този, който е направил добро.

Сближаването с Твореца става на принципа на подобието на свойствата.

Истинските чувства – радост, мъка, наслаждение, страх ние усещаме с цялото си тяло, а не с някои определени негови части. Поради това човека, който желае да контролира своите желания е длъжен да усеща дали цялото му тяло е съгласно с това, което той мисли.

Например, когато той моли Твореца трябва ли да знае дали всички негови мисли, желания, органи са съгласни с това, което произнасят устните? Или всичко в него става автоматично и има част от това, което казва, на което той не обръща внимание, защото не желае да усеща несъгласието на тялото и неприятните усещания в следствие на това или просто не разбира, какви ползи ще му донесат неговите молби.

Струва си да се попита сърцето, какво то би искало да се произнесе в молитвата. Молитва се нарича не това, което автоматично произнасят устните, а това което желае цялото тяло и разума. Поради това е казано, че молитвата това е работа на сърцето, когато сърцето е напълно съгласно с това, което произнасят устата.

И само, когато в резултат на работата на цялото тяло човека получи неговата реакция, която казва че нито един орган не желае да се избави от егоизма и още повече да моли за това Твореца тогава това ще бъде и пълната молитва за спасяване от духовното изгнание.

Мъдър може да се нарече само този, който предварително вижда следствията от едно или друго събитие и затова може да предотврати нежелателните последствия, без да чака те да се реализират на практика.

И тъй като нашия свят е следа от действие на духовни сили, а арената на която действат те е по високо от нашите усещания, то само кабалиста е в състояние предварително, преди тяхната проява на земята да ги види и предвиди, като събития.

Но тъй като тези събития са дадени за нашето поправяне, без които ние не можем да стигнем целта на творението, то никой освен нас самите не може да ни помогне. Твореца не ни изпраща страдания, а подбуждащи към поправяне средства за нашето придвижване напред.

Кабалистът не е вълшебник, който може да прави чудеса. Неговата роля се реализира само сред нас в общата помощ за това да повдига нивото на човешкото съзнание да се осъзнае необходимостта от собственото поправяне, а така също и лично да помогне на всеки от нас, ако човека пожелае това.

Цялата светлина, цялото количество наслаждение, което твореца желае да даде на творенията се нарича обща душа, а цялото творение е мястото в което се разкрива Твореца. Светлината предопределена за всеки от нас (душата на всеки от нас), е част от общата душа. И тази част всеки е длъжен да получи в зависимост от степента на поправянето на своето желание.

Човека може да усети Твореца (своята душа) само в своето поправено желание за наслаждение. Това желание се нарича съсъд на душата. Т.е. душата се състои от съсъд и светлина, идваща от Твореца. Ако човека напълно е поправил своя съсъд от егоистически на алтруистически то тогава този съсъд напълно се слива със светлината защото придобива нейните свойства.

По този начин, човека става равен на Твореца, напълно се слива с него по свойства. При това човека изпитва всичко, което има в светлината, която го напълва.

В нашите езици няма дума, която да опише това състояние. Затова се казва, че сбора от всички наслаждения в нашия свят представлява само една искрица от безкрайния огън за наслаждение на душата усещаща сливането с Твореца.

Обикновено човека живее в пълно съгласие с тялото си: тялото диктува на човека своите желания и му се отплаща за усилията с това, че посредством него усеща наслаждения. Самото наслаждение е духовно, но в нашия свят то трябва да бъде привързано към някакъв материален носител: трябва да бъде облечено в материален носител: трябва да е облечено в материална обвивка (храна, противоположния пол, звуци от музика), за да може човека да ги възприеме в тази обвивка. Вече вътре във вътрешните си усещания ние чувстваме просто наслаждение, но въпреки това ние не сме в състояние напълно да разделим наслаждението от носителя.

Хората се различават по типа на носителя на наслаждение. Но самото наслаждение е духовно, въпреки, че неговото усещане възниква в нашия мозък под въздействие на електрически импулси.

По принцип дразнейки с електрически сигнали нашия мозък ние сме в състояние да възпроизведем напълно всички усещания за наслаждение. Но тъй като ние вече сме свикнали да ги получаваме в определено облекла-носители, такова чисто наслаждение предизвиква от паметта усещане за неговия носител и човека ще слуша музика или усеща вкуса на храната.

От казаното по-горе е видно, че човека и неговото тяло се обслужват един друг: човека плаща за усилията на тялото, за работата му с наслаждение. Поради това, ако човека види, че неговото тяло е съгласно да работи, то това означава, че той вижда възнаграждение, като резултат от своята работа, определено с обобщаващата дума „наслаждение” (бягство от неприятните усещания също е наслаждение). Това е явен признак, че това действие е егоистично.

 

И обратното, ако човека види, че неговото тяло се съпротивлява и го пита: „Но за какво да работя?” – то това означава, че то не вижда по-голямо наслаждение от това, което изпитва в сегашния момент, или в крайна сметка е достатъчно за да преодолее стремежа му за покой, не вижда за себе си изгода за промяна на своето състояние.

Но ако човека желае да се отърве от сметките на тялото си и взима в предвид само подобрението на състоянието на своята душа, то тялото естествено няма да може да направи и най-малко движение, без да види, като резултат от него явна изгода за себе си. И човека не е в състояние да го застави да работи. Поради остава само едно – да моли Твореца да му помогне да върви напред.

Творецът не подменя тялото на човека, не променя законите на природата и не прави чудеса.. Като резултат от истинската молба-молитва Твореца дава на човека душа – сили да действа следвайки законите на истината. Естествено, ако човека изпълнява всички предписания на Кабала, но без да чувства преградата от страна на тялото, то няма в него потребността  да получи душа, сила за духовно придвижване.

Никой не може да бъде щастлив, ако се наслаждава егоистически: защото егоизма се наслаждава не само от това, което има в себе си, но и от това, че другите нямат нещо, което той има, защото всички наслаждения се постигат на базата на сравнението. Това е и причината да не може да се създаде справедливо общество основано на правилното използване на егоизма.

Несъстоятелността на тази утопия е видна в цялата история на човечеството.Не е възможно да се наслади всеки в егоистичното общество: човека винаги сравнява себе си с другите, което особено добре се вижда в малките колективи. Поради това Твореца желае да наслади неограничено всеки е поставил условието наслаждението да бъде независимо от желанието на нашето тялото, неегоистичните подбуди наречени алтруистични.

Да се почувстваш създадено творение означава да се почувстваш отделен от Твореца. И тъй като в следствие на егоистичната си природа ние инстинктивно, естествено се отдалечаваме от това, което ни причинява страдание, то Твореца използва  този факт за да ни доведе до доброто: той отнема наслаждението от обкръжаващият ни материален свят и ни дава само наслаждение само за алтруистичните ни действия. Но това разбира се е пътя на страданията

Пътя на Кабала е друг: въпреки, че в нашия свят има наслаждение вярата в целта на творението е по-висша от разума, т.е. въпреки че тялото и разума ни казват, то ние можем да излезем от влиянието на егоизма и себелюбието си и ще започнем да изпитваме любов към Твореца, чувствайки, че това е взаимно. Този път е пътя на спокойствието и радостта, вярата в това, че този дълъг път на практика е по-кратък, без преживяване на страдания.

Духовното развитие може да бъде неосъзнато, под въздействието на обкръжаващата светлина, когато човека все още няма възможност да получава светлината вътре в себе си (вътрешна светлина). Този път на духовно развитие на човека се нарича естествен – път на страданията и по него сега върви човечеството.

Но има път за индивидуално духовно развитие, чрез личната свръзка с Твореца, така наречената работа с трите линии. Този път се нарича пътя на Кабала и той е много по-кратък в сравнение с пътя на страданието.

Кабала ни предлага своя път в замяна на пътя на страданието. Времето променя условията: в нашето време е изчезнала бариерата, която отделяше Кабала от масите. През следващите поколения хиляди хора ще приемат,като цел на своя живот усещането на Твореца.

При това, ако по-рано само особено силни духом хора са могли да достигнат свръзка с Твореца, то в наше време даже начинаещи ( а в следващите поколения даже децата) ще могат да постигнат свръзка с Твореца без всякаква предварителна подготовка, само изучавайки Кабала под правилно ръководство.

Поради това, че Твореца е скрит, всеки от нас прилага неимоверни усилия, за да достигне приетия в нашето общество стандарт за съществуване, сляпо следвайки вътрешното подсказване и постоянното нашепване на егоизма ни. Ние като негови слепи оръдия, бързаме да изпълняваме неговите указания, защото в противен случай той ще ни накаже със страдания и ние ще се смирим по неволя, а след това дори няма да си помислим дали да изпълняваме неговата воля.

Нашият егоизъм седи в нас, но той дотолкова се е сраснал с нас, че ние сме го приели, като своя природа, за свое желание. Той пронизва всички клетки на нашето тяло и ни заставя да оценяваме до преценяваме всички наши усещания в съответствие с неговото желание, той ни заставя да действаме по неговата програма и колко той ще получи от нашите действия.

Човекът даже не си представя, че може да снеме от себе си влиянието на егоизма, да очисти себе си, както във фантастичните филми, да изхвърли от себе си нещо подобно на нашето тялото по форма, което ни пронизва и облича нашата плът с егоистически облак. Когато ние остане без егоистични желания, тогава Твореца ще ни даде своите алтруистични желания.

 (Следва)

Весели празници и Щастлива Нова Година!!!

От сърце Ви желая весела Коледа и щастлива 2009 година!

Благодаря ви, че публикувахте продължението! Написаното от вас е изпълнено с неимоверна мъдрост и величие, и не прилича на нищо което съм чела досега!!! Много ще се радвам да прочета продължението.

Особено ми хареса: "Никой не може да бъде щастлив, ако се наслаждава егоистически: защото егоизма се наслаждава не само от това, което има в себе си, но и от това, че другите нямат нещо, което той има, защото всички наслаждения се постигат на базата на сравнението. Това е и причината да не може да се създаде справедливо общество основано на правилното използване на егоизма."