(Продължение)

Тези две желания са свързани едно с друго, въпреки, че желанието да се взима се намира в сърцето, а желанието да се разбира в мозъка. И това е така защото тяхната обща основа е егоизма.

Само получавайки светлината на Твореца, която дава силата да се противостои на егоистичната природа, човека получава усещането за това, че достига вечността, постоянството, защото в него вече нищо не може да се измени и той никога няма да се върне обратно към егоизма, а вечно ще живее в духовния свят. Поради това в неговите усещания настоящото и бъдещето стават равни и в него се появява чувството за достигане на вечността.

Тъй като нашия Творец се намира в състояние на абсолютен покой, то и ние неговите създания се стремим към състояние на покой с което постигаме желаното. Твореца е създал две сили за нашето развитие: тласкащата ни отзад сила, която ни заставя да бягаме от страданието и примамваща ни с наслаждение сила напред. Но само тези двете сили едновременно, а не всяка по-отделно са в състояние да ни поместят от мястото ни и да ни заставят да се движим.

А човека в никакъв случай не трябва да се оплаква, че Твореца го е направил ленив, казва че за това Твореца е виновен, че на него му е трудно да се помести.

Точно обратното, именно защото той е ленив и поради това той не се стреми безумно и импулсивно след всяко малко увлечение в живота, а дълго преценява дали да губи сили за това, което случайно му е харесало.

И той не бяга веднага от страданията, а оценявайки защо, с каква цел той ги е изтърпял, учейки се от тях за да ги избягва в бъдеще, защото те го принуждават към действия и движения, които на него му е много трудно да извърши.

“Идолопоклонството” – това е следването на егоистичните желания на тялото, обратно на духовната работа – следването на алтруистичните желания или цели (ако още няма желания).

“Духовното сливане” – това е пълно съвпадение по свойства на два духовни обекта.

"Духовна любов” – това е следствие от усещането на пълното сливане. Тъй като се има предвид сливането на две напълно противоположни свойства (човека и Творец), то проверката се свежда до оценката – дали това е любов или подчинение и това се свежда до това дали човека няма желание да се върне към своите желания, то това е признак, че той действително обича Твореца.

“Съвпадение” означава, че както в Твореца има радост от доброто въздействие върху творението, така и в човека има радост, че той може да даде нещо на Твореца.

“Завръщане” означава, че човека през своя живот в този свят ще се върне в това духовно състояние в което се е намирал при сътворението на душата му.

Има два органа за действие, две действащи начала в човека – ума и сърцето, мисълта и желанието. И над двете той е длъжен да реализира работа по преобразуване на тяхната егоистична основа в алтруистична.

Всички наши наслаждения ние усещаме в сърцето. И поради това ако човека може да се откаже от което и да е земно наслаждение, то той заслужава да получи истинско наслаждение от горе защото той вече не използва своя егоизъм.

Светлината на Твореца прониква цялото творение, в това число и нашия свят, въпреки, че ние изобщо не го усещаме. Тази светлина се нарича светлина оживяваща творението. Благодарение на на нея творението, световете съществуват, в противен случай не само би спраял живота но би изчезнал самия материал от който те са съставени. Тази оживяваща светлина проявява своето действие във всевъзможни материални обвивки на обекти и явления в нашия свят. Всичко, което ни обкръжава и самите ние не е нищо друго освен светлината на Твореца. А разликата се усеща само от нас, които възприемаме само външната обвивка, дрехата на светлината. На практика вътре във всички творения действа само една сила – светлината на Твореца.

Твореца е решил да създаде човека в нашия свят, за може да се издигне духовно от най-ниското си първоначално състояние и стигне до нивото на Твореца, да стане подобен на Твореца. За това Твореца е създал свойството егоизъм – желанието за самонаслаждение.

Това усещане на егоизма се нарича първо творение. Доколкото Твореца това е светлина, то естествено първото творение да се окаже запълнено със светлина (наслаждение).

(Следва)