Когато вървеше стачката на преподавателите, шума на пресата и изказванията на “жертвите на стачката” потънаха в морето на равнодушно мълчание. Системата за образование беше парализирана за рекордно време, показвайки невероятните си проблеми – а на мнозинството от нас ние беше все едно. Но работата не е в това. Въпреки, че можеше да се окаже много важно?

 

Накратко, ситуацията е следната: нарастваща жестокост, безидейност, ниско ниво на обучение, безинциативност на учителите и учениците, препълнени паралелки, синдром на хипер активност и дефицит на внимание. Всичко това е отгласи от нашето блиско бъдеще. Та нали докато ние се огледаме и ето децата ни са пораснали. Стачката вече е в миналото. Може би учителите да са добавили нещо към мизерните си доходи, но в това време на младежите беше нанесен нов удар: те за първи път или за пореден път се убеждават , че у нас никой с никого не се съобразява и може да се разчита само на силовите методи. Такива уроци за разлика от уроците по математика и литература, се запомнят за много дълго време. Шестица по математика, двойка за живота.

 

По същество всички ние сме заявители към системата на образованието. Тя е длъжна да ни доставя качествена “стока”- ново готово за живота поколение. И тук веднага възниква въпроса за какъв живот това поколение трябва да бъде подготвено?

 

С невъоръжено око се вижда:  днешните деца са качествено други. Много от тях са съвършенно равнодушни към това, което е вълнувало техните родители, когато те са били на тяхната възраст. Ние им предлагаме “забележителни” цели: солидни банкови сметки, склавата на звездите, власта във всичките и нейни прояви, съкровища от научни знания …Но нещо не се получава.  Не всички са готови да посветат на това живота си, а някои откровенно  пренебрегват нашия “безценен” опит.

 

На съвременните деца са им необходими практически инструменти за да разберат света  в който те живеят. Изследванията показват, че втрешно младежта се развива много повече от колкото ние си мислим и се привличат от вещите много повече от колкото на нас ни се струва. Обаче поради младостта си те не са в състояние правилно да оценят и използват своите пориви и да ги насочват в нужното русло на бурния поток  на своите желания.

Помага ли им в това училището? Едва ли Децата се захласват от масата безполезни знания, а на тях им се иска да знаят само едно – как да бъдат щастливи. На учениците се набиват какви ли не науки, а най-главната науката за живота не се изучава. Естествено – та нали по старото поколение се е придвижило в нея не по-далече от младото.

 

Преди петдест години Айнщаин е казал: “ Образованието – е това, което остава в човека , когато той забравя всичко, което е учил в училището.” Нашите училища се стараят да направят от детето тесен профисионалист, знаещ инженер, лекар, програмист. Те отдавна не претендират, че възпитават и считат задачата си изпълнена, ако випусника е станал специалист хай-тек,  адвокат, рекламен агент, брокер или счетоведител.

 

Да възпиташ човека – означава да го научиш да бъде човек в пълния смисъл на тази дума. Но в епохата на глобалната промяна Министврството на образованието продължава да действа по стария метод.Отново и отново се опитваме  да налагаме на децата си  това, което е било добро за нас, без да разбираме, че те са се родили други, в друго време и за тях това абсолютно не им подхожда.

 

 

 

Без сантименти

 

“Обществото озверява и се хвърля в пропаста, от която няма изход – така си пишат учениците випускниците в чатовете и блоговете на Интернет  един на друг. Принципа  “интересуваме само моя дом , какво става там не искам да знам” този принцип е следствие от отношението на държавата към въпроса за образованието.. Хората се грижат за себе си и не обръщат внимание на другите и на трайните ценности. “

 

Мина времето на бавно течащите промени. Започна последната спирала в развитието на човешките желания, които през последните сто години скочиха до небесата . В резултат на това обществото се раздира от противоречия, а младежта открива бекомпромисната потребност да намери смисъла на своя живот. Погрешно е да се мисли, че тя не е готова за товаа.

 

Въпросите, които по рано са били малко и са се пробуждали в почтенна възраст, днес пробиват вътрешните прегради, растърсват света и изискват своите отговори. Като правило те потопяват подсъзнанието и човека даже не може да разбере, какво става с него, от къде идват тези пристъпи на отчаяние, изблици на гняв и изблици на хиперактивнст.

 

В детето от ден на ден сенатрупват разочарования, а след това става взрив. Често при опит да да се приглушат нагорещените страсти младежите се обръщат към наркотиците или към други мимолетни удоволствия, които им дават възможност да си отдъхнат. Бързото щастие за 50 лева  става по-необходимо от цялото “богатство” на наия свят.

 

 

Край на семейството?

 

Както пеперудата и огъня така и децата влизат в Интернет и социалните мрежи в търсенето на топлина. На тях не им стига съпричастност, те искат да бъдат част от нещо голямо и надеждно.

 

Последните иследвания показват, че в съвременния свят почти половината от децата живеят в нестабини и временни семейства. Понятието “любещи родители” придобива раритентен характер и на негово място идва  “импровизирани структури”, сменящи се съпрузи, които служат на децата, като временни родители на непълен щат. Понякога в живота се втурва “нов брат, който той не е познавал, а понякога той изчезва след поредната “рокада”.

 

Крехкия свят на малкия човек минава през важни етапи на своето изграждане под постояния гнет на неустойчивост и страха, че ще загуби майка си или баша си, а понякога и двамата заедно.

 

Няма нужда да се обясняват психологическите последици от тези процеси. Тяхната следа ще остави отпечатък я човека завинаги. Да добавим към това вътрешната опустушеност, за която ние вече говорихме и вие ще получите личност, която не се потдава на възпитание, даже ако

 класовете се съкратят два пъти и да има по десет учителя на всяка от двете части.

 

За да се справим с този проблем, подхода трябва  да бъде качествено друг, а промените – фундаментални.

 

Никой друг

 

А ние? Едно от двете:  или ние сме много сме заети с други дела, за да отделим време за главното, или просто не разбираме, какво става. Разбира се, много е лесно  да се остави всичко на самотек. Да оставим учителите да се “боричкат”  с Министерството и правителството, а ние да дочакаме края на техните митарства и да се върнем към рутинния си живот.  Този вариант не е лош, ако нямаше едно “но”: края на този вариант е непредвидим. Ситуацията ще се изостря, докато не заемем ясна позиция  и не поискаме истински промени.

 

Истински промени могат да се реализират само “отдолу” – от нас. Именно ние, родителите на подрастващото поколение, са длъжни да внесат необходимите корекции в законите за съществуване на обществото. Именно ние сме длъжни да създадем такъв натиск, който ще доведе до преосмисляне на скалата на преоритетите и се постави на първо място възпитанието. Само не бъркайте въпитанието със системата на образование и проблемите на учителите, които  по същество не са виновни за нищо. Обществото на  народите трябва да разбере същността на ставащото и да намери верния път към изхода от безисходицата. Младото поколение се нуждае от нова методика за възпитание, които ще му позволят да осъзнае и си зададе въпроса за смисъла на живота си  и да получат истински отговор от по възрастните. Без такъв отговор нашите деца няма да оживеят.

 

Няма никаква причина да се опасяваме, че тази тема не е сериозна. Децата са подготвени за нея много по-добре от възрастните и Вие ще се убедите, когато те след година ще раберат това, което на нас ни се струва сложно и трудно за обяснение. Те ше разберат това бързо и по-добре от нас.

 

Решението на проблема

 

Ако аз, като родител, успея да предам на следващото поколение всичките си постижения, целия си опит, то аз ще му обезпеча достоен живот. Но това е възможно само, ако аз самия

разбирам  системата за Висше управление. Ако аз си представям целия този механизъм, единната система, в която всяка мисъл, всяка дума, всяка постъпка оказва своето въздействие, тогава ше може да ме наречат възпитател на бъдещето поколение. На това е способен само човек, който е постигнал Висшия свят и знае, с какви мисли, желания, постъпки ние предизвикваме едни или други реакции на ситемата за Висше управление. Всичко това е предмета на изучаване от науката кабала.

 

Възпитанието трябва да бъде насочено само върху духовния подем на човека. Тази методика се опира  на основите на мирозданието. Можем да избягваме това решение дълго време, докато страданието не ни застави да се замислим  и приемем това, което още сега е очевидно.

Живота ни сигнализира с цялата си откровенност : действайте, условията вече са узрели за това. Възможно е и ние да се зарадваме, като свалим от плещите си отговорността, но никой друг не би я взел върху себе си. Това е наш дълг пред тези, които растът днес  и които ще живеят утре.

за да може да се рационализира в учебната масова програма:)

Това можем единствено като родители да преподаваме на децата си, за сега:) Материалистичността на Западния свят, в който сме потопени и чиито повели следваме политически (т.е. като общество) не благоприятстват един по- разгърнат вариант на преподаване на "духовните основи" на света и взаимозависимостта.

Децата на Шестата раса са между нас, но ние - най-общо - имаме малко, което да им предложим. Те не могат да живеят "самостоятелно" (т.е. да са вкопани в индивидуализма), затова се отдават на единственото, което можем да предложим - общите или по-точно - общосподеляните пороци.

Надявам се единствено на това - Тяхната критична маса - да стане такава, която да "изиска" онова, което ние като родители не можем да изискаме: заедност в живеенето:))))))

Поздрави за поста!

Ако действително имате желание да създадете програма, която да реализира възпитанието на "6-та " раса или както в кабала се нарича поколението на машиах то може да посетите
http://www.kabbalah.info/bulg
Критичната маса е факт...по целия свят..Образованието в целия свят е в криза..

Линкът, който привеждате, не се отваря:) Надявам се да е временна спънка.

Съгласна съм единствено с Вас, че в целия свят образованието е в криза. Дали вече съществува критична маса и как, ние по-възрастните, я управляваме, е нещо, за което ... "не ми се мисли". Напомня ми за Лос Аламос и надеждите, че освобождаването на атомната енергия ще е... за доброто на хората:))

Поздрави!

http://www.kabbalah.info/bulg