Отдавна е известно, че ако по даден научен проблем се издигат едновременно няколко противоречиви едно на друго твърдения, то това означава, че просто не е намерено решение, което да е удовлетворително. 
    Точно такава картина ние виждаме днес при обсъждане на въпрос за глобалното затопляне. Както се вижда, единна теория, едно обяснение на този проблем няма. Някои, които са мнозинство, се позовават на стопанската дейност на човека, с която замърсява атмосферата с парникови газове, или го обвиняват в изсичането на горите. Малцинството се позовава на естествените причини, една от които е нарастващата активност на Слънцето. 
     Подозренията също падат и върху цикличните промени на земната орбита, на океанските течения и даже на промяна на местата на полюсите. Рзнобой има и в самите прогнози. Мнозинството от тях предвиждат адски горещини, суши и наводнения. 
     Има учени, които по-принцип не признават съществуването на глобално затопляне, но има и такива, които обещават застудяване и настъпване на ледниците на територията на страните от Западна Европа. Ако от един от тези фактори се правят различни, често напълно противоположни изводи означава, че съществуват много сериозни затруднения от теоретически и методологически план.       
     Ситуацията не би изглеждала толкова драматична, ако представителите на научното съобщество адекватно оценяваха реалното положение на нещата в науката. 
Вместо това съществува неприкрита борба за популяризиране на собствени хипотези, а заедно с тях се предлагат голям набор от решения – от наивни до откровено фантастични.
     Така например, за борба с затоплянето се предлага следното: 
      1) да се разположат около Земята милиони огледала; 
      2) да се създаде около Земята кръг от космически кораби, които да засенчат тропиците;
      3) с помощта на въздушни кълба и самолети да се разпръснат в стратосферата частици сяра;
      4) с помощта на особени устройства да се превръща морската вода в облаци наситени с хлорен нитрат
      5) да се създадат зони от плаващи бели острови с голяма отразяваща способност (друг вариант – да се покрие с бели пластинки пустинните райони). 
     И накрая, известния британски астрофизик Стиван Хоукинг завил, че е необходимо да се създаде нова среда, в която да живеем…на друго място във Вселената. Очевидно, е че британеца смята, че условията за живот на Луната и Марс са по-сносен в сравнение с затоплената планета Земя. 
     А в Института за космически изследвания НАСА, твърдят, че на планетата е станало по-тъмно, защото количеството на слънчевата светлина пристигаща на Земята е намаляло с 20%. Намаляването на слънчевото излъчване, доколкото ние разбираме, трябва да доведе до неизбежно захлаждане. 
     От тук могат да следват, по своя дух съвсем противоположни изводи от тези, които са записани в протокола от Киото: т.е. необходимо е стопанската дейност да се ограничава не поради глобалното затопляне, а заради глобалното захлаждане. 
     Такова затегнало се търсене на приемливо решение на проблема може да е свидетелство или за начало на деградацията на науката или за това, че се е създалата ситуация, при която трябва да стане научна революция, която просто да постави кръст на всички съществуващи в момента подходи. 
     Във всеки случай липсата на правилен подход към актуалните за обществото проблеми лишава науката от статуса и на непогрешимост, който тя е си е създала през последните три - четири столетия. Какво наистина става с нашата планета?
     А, може би, все пак какво става с нас самите? Какво иска от нас природата, която ни плаши с глобалните затопляния или захлаждания? Както ни е учил Нютон, в природата действа един закон и поради това е необходимо да има само една причина. 
     По времето на Платон се е твърдяло, че света се подчинява на законите на математиката. Може да се каже и така, но не на математиката на хората, а на математиката на висшето ниво – законите на природата. 
     Само, когато ги опознаем, ние ще можем да се доберем до правилните решения на затрупалите ни днес проблеми. Древната наука кабала казва, че решението се свежда до достигане на равновесието ни с природата и подробно разяснява, как може това да се постигне.
      Изучавайки представителите на неживото, растителното и животинското ниво, ние виждаме, че всички те се намират в равновесие между себе си и обкръжаващата ги среда. И ние хората в човешкото общество сме длъжни да спазваме този закон. Докато ние не проумеем това, ще ни се наложи да понасяме удари ни с природата. 
     Такава е ситуацията днес. Изследвайки природата през вековете, кабалистите са достипородени от дисбаланса гнали до еднозначния извод, че главния закон на природата това е алтруизма, грижата за ближния. Алтруизма е основата на всичко живо. 
     Ние от поколение на поколение ставаме все по-егоистични и с това все повече се противопоставяме на природата. Всички беди, които ние наблюдаваме днес в сферата на екологията, както и в човешкото общество: геноцид, наркомания, терор и други са само признаци за съществуването на дисбаланса.
     При това този процес ще продължава да се усилва, докато ние не почувстваме безизходността на ситуацията, и не започнем да търсим причината за случващото се.
      Ще успеем ли да ги намерим до началото на ядрените войни, екологическите катаклизми или други катастрофи, които можем да предизвикаме със своята дейност? Исками се да вярвам, че ще успеем. 
      Но, ако продължим да се инатим, като не желаем да осезнаем ролята си в това, което става, натиска на природата върху нас само ще се увеличава. 
      На нас все още ни се струва, че ако ние изпеем песен в защита на обкръжаващата ни среда, започнем да икономисваме горивата и съхраняваме животните, това ще допринесе за занчително придвижване на човечеството. 
       Обаче ние изобщо не можем да си представим в каква посока ще се реализира това придвижване. Кабала обяснява, че корена на всяка криза и страданията са породени от нашите неправилни отношения един към друг. 
        Нарасналият ни егоизъм днес ни е довел до небивало до сега раздалечение и успоредно с това виждаме, че не можем да живеем един без друг. Такова двойствено състояние е било създадено за да ни заставят да изменим отношението си към света: вместо егоистично издигане над себеподобните да се научим да изпълняваме единния общ закон на природата и от дисбаланса да преминем към хармонично съществуване в единния организъм на мирозданието. 
         Кризате не може да се преодолее с помоща на развитите технологии. Те са се развивали само за да ни помогнат да установим помежду си правилни свръзки. Решението на кризата се намира във всеки от нас. Трябва да съществуваме така, както ни задължава природата – в това по същество се свежда нашата цел. Тогава ние ще видим положителната реакция на природата и ще усетим безкрайната и любов към нас.