20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е продал тайно Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси социалистическата държава от фалит.

Това престъпление на века разкрива Христо Христов, най-добрият български разследващ журналист. Той е завършил проучванията си върху

фалитите на комунистическия режим в България,

и ще ги представи в поредица публикации във в. "Дневник" от понеделник, 5 ноември.

През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г., пише днес вестникът в анонс за предстоящата поредица.

"За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г."

Това престъпление разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. Дело № 4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.

През 1990 г. Андрей Луканов и другите политически наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата. Тогавашният премиер Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха, припомня Христо Христов.

Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, засекретената фирма за търговия с оръжие "Кинтекс", секретни партийни и правителствени решения.

Авторът отбелязва, че документите - близо 1200 тома - разкриват причините, заради които

България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия,

а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки.

Разследването на журналиста показва, че социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв.

Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов.

За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва.

Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.

Сделката става при

пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП

- Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато.

Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.

За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4.

През октомври 1987 г. Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов, в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити.

Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара.

Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради

тоталната криза в икономиката

от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв.

В разследването на Христо Христов за първи път архивите разкриват как управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса).

От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани.

Секретните документи разсейват митовете

за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години.

По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков.

Разследването на "Дневник" е осъществено по Закона за достъп до обществена информация и с разрешението на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.

Христо Христов е журналист във в. "Дневник" от основаването му през 2001 г. Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, 2005).

Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика:

"Паница" (1999) на фондация "Свободна и демократична България", "Разследващи журналисти" (2001) на българската Асоциация за разследващи журналисти, Центъра за развитие на медиите и британската фондация "Гардиън", "Черноризец Храбър" (2003 и 2005) на Съюза на издателите на всекидневници в България.

Христо Христов е първият носител на наградата за принос към свободата на духа на фонд "Георги Василев - Швейцария" (2006).

Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004).

Сегашното разследване е част от новата му документална книга, която предстои да бъде пусната на пазара от издателство "Сиела" под заглавието "Тайните фалити на комунизма".

Каква е цената на това злато бе? Ако 70-те - златото е било 10 000$, значи тогава е било 1000$.. 20милиона срещу 20милиарда БВП.. Освен това злато не ни е трябвало. Стягали са ни рубли. Златен резерв и валутен е нужен при конвертируема валута. Значи първият фалит го отписваме. Втори няма. Никой не знае Луканов Горбачов и тяхното ЦРУ какво са правили в края на 80-те. България наистина е имала проблеми след Чернобил. Щото е била голям износител. Спомням си че дори вълната не беше позволено да изнасят. Както и да е... България си повишава ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА цели ДЕСЕТ ПЪТИ БВП. И това са данни на ООН и ЦРУ. 0-те. България наистина е имала проблеми след Чернобил. Щото е била голям износител. Спомням си че дори вълната не беше позволено да изнасят. Както и да е... България си повишава ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА цели ДЕСЕТ ПЪТИ БВП. И това са данни на ООН и ЦРУ.

След утвърждаването
на комунистическия
режим в България
през 40-те години,
правителството
въвежда в страната планова икономика, като основната част от
стопанската дейност е национализирана или колективизирана. През 1948-1953 г. се
провежда съветизация на българската
икономика. Примитивният
характер на
българската
икономика преди 1946
и сходството ѝ с тази
на СССР в първите му години са причина
налагането на
плановото стопанство
да въздейства
положително на
стопанската дейност много по-бързо,
отколкото в другите
източноевропейски държави.[2] Между 1950 и 1973 година,
БВП на главата от
населението нараства от $ 1651 на $ 5284.[3] През 1989 година БВП
на глава от
населението за България е $ 6217.[4] През втората половина
на 50-те години
политиката на
интензивна индустриализация, финансирана от
бюджета, и
концентриране на
трудови ресурси в
градовете довежда до
значителен икономически растеж. [5] По времето на Вълко Червенков (1950—1956)
България претърпява
значителна
индустриализация със
среден ръст на
икономиката от 22,8%. [