Учените твърдят, че всички цифрови данни на света биха могли да се вместят в един човешки мозък.

Ако абсолютно всички цифрови данни в света се запишат на CD-та и тези дискове се сложат един върху друг, образуваният по този начин стълб би имал височина, равна на разстоянието между Земята и Луната. Цялата технологична инфраструктура на света, според проучване, направено още през 2007 година, има обем от приблизително 295 екзабайта, което от своя страна означава, че по-голямата част от информацията се съхранява в цифров вид, пише InfoNova.

Новите изследвания, проведени от Мартин Хилбърт и Присила Лопез, са били фокусирани върху изучаването на тенденциите за промени в технологиите за съхраняване и обработка на данни в продължение на дълъг период от време. Някои от резултатите на техните изследвания изглеждат напълно очевидни, а някои са невероятни и зашеметяващи. Очевиден е фактът, че в течение на годините интернет, комуникационните и телефонните мрежи са нараснали неколкократно, като продължават да нарастват със средно 28% годишно. Но най-странното нещо е, че през 2000-та година 75 процента от всички данни са били съхранявани в аналогов вид под формата на видеокасети, а към 2007 година 94 процента от цялата информация по света е била вече в цифров вид, ознаменувайки прехода на света към ерата на цифровата информация

Съгласно резултатите от изследванията, проведени през 2007 година, всички компютри по целия свят са можели да осигурят сумарна производителност, равна на 6,4 х 1018 инструкции в секунда. За ръчното изпълнение на такъв брой операции би било необходимо време, превишаващо с повече от 2 200 пъти времето, изминало от Големия взрив. През 1986 година, взета от изследователите като отправна точка, 41 на сто от всички изчисления са се извършвали, колкото и да е странно, с обикновени калкулатори. Но още през 2000-та година 86 процента от изчисленията са се извършвали с персонални компютри, а през 2007 година 25 на сто от изчисленията по света са били направени от... игрови конзоли. Понастоящем всички конзоли за игри и различните геймърски приставки имат обща мощност, превишаваща в милиони пъти сумарната мощност на всички суперкомпютри в света.

Своя дял в изчислителната мощ на света все повече и повече започват да завоюват и мобилните телефони и смартфоните. През 2007 година този дял е бил около 6 процента, като се има предвид, че именно тогава се е състоял дебютът на iPhone, а година по-късно всеки желаещ е можел да се снабди с телефон на базата на Android от масовия пазар. Отчитайки казаното по-горе, можем да се предположи, че делът на мобилните телефони в общата изчислителна мощ по целия свят оттогава се е увеличила значително и продължава да нараства експоненциално.

Хилбърт и Лопез разгледали данните, събрани от повече от хиляда различни авторитетни източници, и създали пълна класификация на носителите на информация, състояща се от 60 категории, които започват от хартията и виниловите носители на информация и завършват с Blu-ray дисковете. Като цяло, те твърдят, че светът в този момент може да съхрани повече от 295 трилиона мегабайта данни, оптимално разпределени на различните видове носители, и да предава 2 квадрилиона мегабайта данни в секунда. Въпреки огромните стойности, такова количество информация е по-малко от количеството информация, зашифрована в човешката ДНК. Процесорите на всички компютри по света са способни да изпълнят 6,4 трилиона милиона инструкции в секунда, а това, според учените, е "приблизително същата стойност като тази на броя на импулсите в клетките на главния мозък на човека за една секунда".