I. Какво е това маска?

Ние можем да проникнем я духовния свят само чрез маската на физическото битие. Света на природата скрива духовността; за това той се опитва да изглежда самодостатъчен, движейки се по неизбежните релси с обнадеждаващо  постоянство. Разликата между природата и чудото се състои в това, че чудесата разчупват привичните схеми.

На практика, обаче чудото не е по удивително от самата природа. Това се потвърждава от събитията описана в книгата Изход, по-точно в епизода в който се разсича водата на Червено море. Когато евреите дошли при него, на Моше му е било заповядано да протегне към морето своята тояга, за да може водата да се сгъсти и приеме своето първоначално естествено състояние. Тук възниква въпроса: защо за това е било необходимо да се направи специално действие? С разсичането на морската вода всичко е ясно: такъв жест е бил необходим, защото е ставало дума за чудо; необходимо е било да се преустанови действието на природните закони. Но когато евреите се оказват в безопасност и нуждата от чудото отпада, природата е била длъжна автоматически да възстанови предишното състояние на водата. Известно е, че вселената с всичките си сили противодейства на чудото (за причините на това явление ще поговорим по-късно). Отстъплението от нормите изисква особени действия и това е разбираемо. Но защо такова действие е необходимо и при връщане към нормата? Отговора е прост: природата е не по-малко чудодейна, в сравнение с нейните редките изключения. При обичайното поведение на природата желанието и волята на Твореца се проявяват не по малко ярко в сравнение с уникалния епизод за разсичане на водата. Разликата е само в това, че ние сме свикнали с едната форма на поведение на природата, а не сме свикнали с другата.

Ежедневната рутина притъпява нашите усещания; всичко е познато, привично и ние го приемаме, като задължително. Думата “природа” на иврит – “тева” има за корен думата “потъвам”. Ако света на естествените причинно-следствени свръзки е недостатъчно внимателно изучен в него потъва нашата способност за възприемане на духовното. Но от корена “тева” може да се образува и друга дума – “матеба”, монета на която е отпечатана релефно изображение: света е гравираното изображение на висшата реалност. Ако вие изучавате света знаейки, че той точно отразява своя източник, вие навряно ще различите очертанията на този източник. На кратко всичко зависи от самия наблюдател: можете да гледате на света с обичаен с всичко свикнал поглед и да видите само механиката му, в която е потънал и безследно се е разтворил духа, а може да се взирате в него с възхитения поглед на първооткривателя на чудеса, виждайки в този свят отражението на висшата реалност.

II. Възприятието

Хората, които са избрали за себе си пътя на духовността по различен начин възприемат обкръжаващата ги действителност. Ние различаваме четири основни нива на техните взаимоотношения с физическия свят. (По нататък нега всеки от вас да се опита да определи своето собствено ниво на възприемане. Това ще бъде много поучително занятие.)

На първото (и най-нисшо) ниво човека взаимодейства с обкръжаващия свят по следния начин. Той ясно осъзнава съществуването на Б-га (да отбележим, че това е минималното изискуемо ниво!) и целенасочено се обръща към Него със своите молитви. Обаче в неговата представа света съществува отделно от Б-га. Да, разсъждава такъв човек, Б-г е създал света и го управлява, Той може да отменя естествените причинно-следствените свръзки и законите на природата; но ако той не прави това, то тогава природата е оставена на себе си. Такъв човек започва своите молитви обикновено с думите: “Нека да бъде така, за да…” или “Направи така, че да…”. Например: Б-же, аз трябва да бъда в дадено място в дадено време и аз знам, че на мен може да ми попречат различни обстоятелства. Аз не съм способен да обезпеча всички условия, които в своята съвкупност могат да ми помогнат да се добера до там. Поради това Б-же моля Те: направи така, че това да се случи”.

В представите на този човек света функционира по свои закони и болшинството от запланираните събития имат достатъчно висок шанс да се осъществят. Но няма гаранция, че дадено конкретно събитие обезателно ще се осъществи – на него може да му попречат лошото време, болест, или авария на колата в критичния момент. Накратко, всеки непредсказуем и неконтролируем фактор може да провали неговия план. Той разбира, чувства, че неговата цел ще бъде достигната само ако Б-г “позволи да се случи това”, т.е. ако Той не започне активно да възпрепятства на замисленото. На практика този човек моли в своята молитва не за помощ. Той иска да каже: ”Боже не ми пречи, моля те”. Светът ще се държи така, както се изисква от него, по създадените правила, само ако Б-г не започне да създава препятствия.

Недостатъкът на подобен възглед за света се заключава в това, че тук Б-г е поставен извън природата. Б-г разбира се е всесилен и всевластен, но освен това той съществува отделно от природата. Та нали ако природата съществува сама за себе си, и Б-г Сам за себе си, то в нашата основна концепция за всеобхватното Единство на Твореца ще възникне сериозен дефект. На това ниво на възприемане човека става пленник на лъжливо възприемане на света. Той възприема ежедневните явления в природата, като убедително доказателство за нейната самодостатъчност и неизменна същност. “Тева”, природата го е“потопила”.

Четейки “Шма, Израел…”, универсалната еврейска декларация за Единствеността на Б-га, човека на това ниво си представя, че в света има само едно Висше Същество. Той разбира се е прав, но идеята “Шма” е много по-дълбока. Когато ние казваме “А-Шем Ехад” – “Б-г е Един ние не само изключваме възможността за съществуването на два или повече богове, но твърдим и че няма други богове освен Твореца. Това означава също и че в света въобще не съществува нищо освен Б-га. Произнасяйки думата “Ехад”-Един, ние концентрираме вниманието си върху фундаменталната идея: “Ейн од милвадо” – “Няма нищо освен Него”: нито свят нито природа. В момент на дълбоко мисловно задълбочаване в тази идея, даже нашето лично осъзнаване на своето съществуване се разтваря без всякакъв остатък в Б-жественото Единство. Това може да бъде много силно и тревожно преживяване. По тази и други причини ние сега ще се въздържим от по-нататъшен анализ. В противен случай неподготвения разум може да се увлече и да забрави за необходимостта да се върне в тления свят на задълженията и действията. Нашата задача е винаги да помним формулата “Ейн од милвадо” и въпреки това нормално да функционираме във физическата реалност.

* * *

Второто ниво на възприемане е по-високо от първото. Този който го е постигнал напълно осъзнава: че нищо в света не съществува отделно от Б-га. Всеки падащ от дървото лист и всеки вибриращ атом непосредствено свидетелстват за всемогъществото на Твореца. Нито един предмет и нито едно явление не съществуват и не действат независимо от Неговата воля. Човек с такъв мироглед си представя природата, като инструмент в ръцете на Всевишния: инструмента действа, само когато се движи тази ръка – нито повече нито по-малко.

Въпреки, че това ниво на възприемане на света е значително по-висш от първия, той също не е съвършен. Но какво лошо има в този възглед за природата? Та нали в него природните явления винаги се намират под непосредственото управление на Твореца и безусловно притежава висока духовност.

В такава позиция е много трудно да се намери дефект, в сравнение с първия случай, но той все таки присъства. Считайки природата за инструмент в ръцете на Твореца ние забравяме, че инструмента винаги предполага някакъв дефект или дефицит. Та нали инструмент се използва само в такива случаи, когато без него не може да се мине. Дори, когато ползвателя сам го е направил, той го е направил само защото се е нуждаел точно от такъв инструмент за да изпълни определена работа, която е невъзможно да се извърши без този инструмент.

Да приведем за яснота два примера. Някои хора използват във ваната си прости приспособления за миене на гърба – къса пръчка с гъба накрая. Каквото и да кажем приспособлението е много удобно. Но то ни е необходимо само защото иначе ще ни е трудно да измием гърба си. На никой няма да му дойде на ум да мие корема си с помощта на тази палка. Инструмента става удължител на нашата ръка, ако ние без него не можем да изпълним необходимата работа. Такова е неизменното условие за използване на любимия инструмент.

Още един пример. Вие сте открили магазин. Нещата вървят добре, броя на купувачите нараства и в някакъв момент във вас възниква необходимостта да наемете помощник. Тук действа същия принцип. Обема на продажби се увеличава и вие не можете да се справите с работата сам. Появата в магазина на наемен работник е признак за ограничеността на вашите възможности. Ако вие можехте сами да се справите то не би възникнала нуждата от помощник. Следователно, всяка подкрепа е разширение на индивидуалните усилия – за сметка на приспособление или наемен работник, е признак за ограничеността на нашите възможности.

Ако това правило се разпространи върху всички инструменти в това число и на природата, която се явява инструмент в ръцете на Твореца, означава, че Б-г се нуждае от подобни инструменти – в противен случай Той би минал и без него. Поради това ако природата е инструмент, то ние сме принудени да признаем: че всичко, което Б-г иска да постигне в обкръжаващия ни свят Го постига чрез творението и манипулация на природата. Разбира се, че той е изобретателя и производителя на този инструмент, но ние така и не отговорихме на поставения въпрос: защо на Твореца му е необходим инструмент, ако Той може да изпълни Своята работа Сам?

И така, въпреки че човека който стои на това ниво на възприемане, не смята че природата съществува независимо от Б-га, той все пак изгражда разграничителна черта между нея и Твореца. Природата в неговата представа, си е инструмент в ръцете на майстора. Такъв възглед е дълбоко погрешен.

* * *

Третото ниво достигат тези, които имат кристално чисто възприятие на всеобхващащото Единство на Твореца. На това ниво няма различия между Б-га и сътворения от Него свят. Природата вече не е инструмент и не е продължение на Твореца, тя е непосредствено проявление на Всемогъщия Б-г. Третото ниво изцяло разкрива понятието “Ейн од милвадо” – “Няма никой освен Него”. Във възприятията на човека, постигнал истината толкова дълбоко няма заблуждения присъщи за другите по ниски нива; тук няма разделение между Твореца и Неговото Творение. На това ниво отпада потребността от инструменти. Просто не съществуват никакви инструменти: всеки падащ от дървото  лист всеки вибриращ атом става непосредствено проявление на Самия Творец.

Но тук е уместен въпроса: как разбират природата тези хора, които са достигнали толкова високо ниво на духовна проницателност? По какъв начин те виждат и наричат заобикалящия ги от всякъде физически свят? Ако всичко, което съществува в света не е нищо повече от различни форми на проява на Твореца, то за какво изобщо е света и природата? За какво съществува цялата система от външни естествени причинно-следствени свръзки, които ни се струват напълно независими и самодостатъчни? С каква цел е създал Твореца света, който има задачата да скрива Неговото Присъствие?

Отговора се намира в самия въпрос: света е създаден за да скрива Твореца. Но с каква цел? Най-достъпната за нашето разбиране формулировка звучи така: за да надари човека с най-важното качество – свободата на избора. Когато в света действат външни независими причинно-следствени свръзки, когато природата е обикновена и предсказуема, човека не изпитва необходимост да търси нейния Б-жествен източник. Разбира се ние много рядко, в отделни моменти забелязваме Неговата ръка, в отделни епизоди, зад някои малки детайли и механиката на естествените явления, обаче никой не ни подбужда към това. Духовното постижение – е нещо доброволно.

Човека, който е достигнал третото ниво, разбира че природата е маска, димна завеса. Тя съществува за да ни обезпечи свобода на избора, без който човека не може да бъде човек, още повече - той не може да реализира своя Б-жествен образ. Главната цел на димната завеса е да подбуди човека да проникне през нея и да разбере, че тя не е по реална от дима, който я образува.

* * *

Този, който достигне до това ниво е способен да твори чудеса. По какъв начин? Нека да разгледаме следният талмудически епизод.

Веднъж дъщерята на раби Ханин бен Дос се разстроила за това, че по грешка наляла в съботните светилници оцет вместо масло. Раби Ханин коментирал: “Нека Този Който казва, че маслото гори, да заповяда да гори и оцета”. Дъщеря му запалила оцета – и о чудо, той започнал да гори!

“Нека Този Който казва, че маслото гори…” – това означава, че маслото гори само заради това, че така иска Б-г. Грешно е да се мисли, че способността за възпламеняване е обусловена от свойството на самото масло – то гори само по желание на Твореца. На практика може би оцета гори не по-лошо от маслото, ако това би искал Всевишния. Но Той е направил света така, че по Неговата неизменна воля маслото гори, а оцета – не и ние възприемаме това, като природно явление. Ние търсим рационално обяснение и сме склонни да смятаме, че вещите се устроени така, както ние ги виждаме.

Но този който вижда не естествените процеси, а само ръката на Твореца в природните явления, няма необходимостта да търси техните “логически” обяснения. За раби Ханин не е важно дали оцета гори в природата или не. Ако маслото гори, с това то непосредствено изразява волята на Твореца, то и оцета може да се запали по Негово желание и раби Ханин никак не е удивен от този феномен. На практика, ако ние проявим дори и най-малко удивление пред горящия оцет, ще се окажем безнадеждно далеч от това висше ниво на духовна проницателност, която ние сега разглеждаме. И тъй като за раби Ханин няма никаква разлика между горивните свойства на материалите, то оцета за него гори също толкова ярко, колкото и маслото.

За да поясним тези мисли ще прибегнем до аналогия. Представете си, че при вас идва ваш приятел с маска на лицето. Изменяйки маниерите си и гласа си той ви предлага да познаете кой е. Вие се опитвате да узнаете кой е пред вас. Да предположим, че това ви се удаде. Вие правилно назовавате името на вашия другар – той е “разобличен”. Какво ще направи вашият приятел в този момент? Най-вероятно е той да снеме маската – няма смисъл да се крие зад маската, ако са го познали. Ние използваме маските и подобни маскировъчни за средства за да останем неразпознати. Но в момента в който са ни разпознали маската става безполезна.

Природата прилича на такава маска. Б-г я носи, като маска.Той се скрива зад нея за да ни даде възможност да проявим свободата на избора си. Но за цадик, която вижда Б-га във всичко, за духовната личност, която е способна да прониква през димната завеса, Твореца престава да се маскира и Той премахва Своята маска. От такъв човек природата вече не може нищо да скрие; нейните естествени ограничения стават ненужни.

* * *

Какви чудеса са ни подготвени на четвъртото ниво? Може ли да се издигнеш по-високо от цадик от предишните поколения от които ние сега се учим? Каква допълнителна мъдрост може да придобие човек, който уверено и непрекъснато гледа през димната завеса?

На практика четвъртото ниво само добавя дълбочина на постиженията на този, който е постигнал трето ниво. На за  цадик, който стои на това рядко постижимо ниво на святост, възниква проблем, по-точно мъчителна трудност. Работата е там, че зад всяко проявление на Б-жественото Творение стои важния принцип отразяващ неговата истинска същност и цел: А-кол бара лиховодо – всичко е създадено заради Неговата слава”.

Казано по друг начин, всичко в света съществува заради разкриването на величието и славата на Този, Който го е създал. Целта и главното назначение на Творението се състои в това да отрази в последния етап величието на Б-га.

Обаче димната завеса, маската на природата, като че ли противоречи на този принцип. В действителност, маската природа, дава на човека възможност да прояви своята самостоятелност и след време да бъде призната за най-важния елемент в процеса на разкритие на Б-жествената същност. Но докато Б-г продължава да се крие зад тази маска на нас ще ни се струва, че природата ни пречи да осъществим главното положение за неизбежното разкриване на Твореца чрез нашия физически свят. Всичко което ни обкръжава има задачата да свидетелства за присъствието и славата на Б-га; маската изпълнява противоположната функция. Без да гледаме на важната роля на свободната воля, природата обективно ни пречи за пълното разкриване на същността на Всевишния, т.е. достигане на главната цел на мирозданието.

От гледната точка на цадик, който вижда всичко това, природата става непостижимо явление. На него би му било съвършено разбираем стремежа на Б-га към безпрепятствено Само разкритие. Но защо Той е създал нещо такова, което да Го крие и Му пречи за пълното и безгранично разкриване? Наистина пътищата на Всевишния са непредвидими. Най великото от всички чудеса е самия факт на съществуване на нашия ограничен и естествен свят.

Когато се случва чудо и света ясно вижда своя истински Господар, цадик се чувства уверено. Но когато природата излиза на преден план, а присъствието на Твореца е скрито, на него не му е комфортно. За такъв праведен човек чудесата са естествени, а природата във висша степен е чудотворна.