Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2008 17:31 - Нека фирмите да си печелят и като помагат на бедните
Автор: strianakiev Категория: Технологии   
Прочетен: 1130 Коментари: 1 Гласове:
0




Бил ГЕЙТС, сп."Тайм”

    Капитализмът подобри живота на  милиарди хора и това лесно се забравя във времена на икономическа несигурност. Той обаче обърна гръб на милиарди други. Те са потънали в нищетата, страдат от болести и никога няма да вкусят от много радости на живота.

    Държавите и неправителствените организации им оказват незаменима помощ, но им трябва много време, за да се справят сами. Бизнесът обаче може да насочи технологичния напредък в полза на бедните. За да го направи, имаме нужда от един по-творчески капитализъм.

    Трябва да се разшири обхватът на пазарните сили, така че да се облагодетелстват фирми, чиято дейност допринася за забогатяването на широките маси.

   Предстои дълъг път, но добрата новина е, че творческият капитализъм вече е сред нас. Някои корпорации откриха чисто нов пазар, насочен към бедните, за технологии като мобилните телефони.

    Други с малко подтикване разбраха как могат да преуспяват, като едновременно правят добро.
   Преди няколко години седяхме с Боно в един бар и, честно казано, тогава го взех за леко откачен. Бяхме изпили по няколко питиета.

    Боно се беше разпалил и чертаеше стратегия как фирмите да бъдат накарани да участват в борбата с болестите и бедността. Набираше разни директори и ми подаваше мобилния си телефон, за да чуя заспалия, но все пак ентусиазиран отговор отсреща.

    Онази вечер упорството на Боно изглеждаше налудничаво, но то даде старт на кампанията RED. Днес “Гап”, “Холмарк”, “Дел” и други големи марки продават стоки с марка RED и даряват част от печалбите. (Наскоро и “Майкрософт” се включи.)
   Велико е: компаниите подобряват положението в световен план  и заедно с това увеличават приходите си
   Потребителите пък оказват подкрепа за добра кауза и най-важното - спасява се живот.

    За 18 месеца RED натрупа $ 100 милиона за Световния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария и на 80 000 души бяха дадени животоспасяващи лекарства, а над 1,6 милиона бяха тествани за ХИВ.

    Ето това е творчески капитализъм в действие. Той не е някаква нова икономическа теория и не е удар по самия капитализъм. Той е начин да се отговори на въпроса как да разпространим ползите от капитализма и по-доброто качество на живот, които той носи, сред най-нуждаещите се.
   Може би е странно да говорим за творчески капитализъм, когато нефтът е толкова скъп и мнозина едва плащат ипотеките си. Но творческият капитализъм не е решение за краткосрочните спадове и подеми в икономическия цикъл. Той е реакция от факта, че продължилото цял век подобрение в качеството на живота е подминало прекалено много хора.

    В редица страни продължителността на живота е нараснала значително за последните 100 г. Хората гласуват на избори, изразяват мнението си и се радват на икономическа свобода повече от всякога. Стигнали сме високо ниво на благосъстояние. Светът просто става много по-добър.
   Но той не се подобрява достатъчно бързо и не за всички. Един милиард души живеят с по-малко от долар на ден. Те не си дояждат, нямат ток и чиста вода. Постижения като ваксините и микрочиповете са ги подминали съвсем.
   Според мен човешката природа има две движещи сили: личния интерес и грижата за другите. Капитализмът впряга интереса с траен и полезен ефект, но в полза на тези, които могат да плащат. А чрез правителствата и благотворителните акции грижата ни се насочва към онези, които не могат да плащат.
   Светът ще постигне напредък срещу големите беди - СПИН, бедността, неграмотността и т.н., само ако правителствата и благотворителните организации отделят повече и по-ефективни помощи.

    Но напредъкът ще е още по-бърз и по-траен, ако насочим пазарните сили, така че те да допълнят тези помощи. Разбира се, фирмите ще искат нещо в замяна. Това е душата на творческия капитализъм. Да им се даде стимул да приложат уменията си в полза на хора, загърбени от системата, и то така, че да получат и отплата.
   Както К. Прахалад доказва в книгата си “Богатството в основата на пирамидата”, по света  има пазари, които са били пропуснати от бизнеса
   Пазарните сили бавно навлизат в развиващите се страни главно защото не отделяме време да проучим нуждите на тези пазари.
   Аз знам, видях го да се случва с “Майкрософт “. Дълги години ние използвахме корпоративната филантропия, за да “заведем” технологията до хора без достъп до нея, като дарихме над
$ 3 милиарда в брой и софтуер.

    Но ние осъзнахме, че не насочваме нашия професионализъм към проблемите в Третия свят. Сега вече гледаме на тамошните беди като на бизнес проблем и работим над проекти от типа на графичен интерфейс, който ще позволи на неграмотните да си служат с компютър.
   Мобилните телефони са друг пример. През 2000 г. “Водафон” купи голям дял от кенийски телеком и очакванията бяха за най-много 400 000 потребители. Днес “ Сафариком” има 10 милиона.

    Постигнала го е чрез намиране на подходящи начини да се обслужват кенийците с малък доход. Например таксува се на секунда, а не на минута и това поддържа разходите ниски. Ето как се печелят хората.
   Но откакто говоря за творчески капитализъм, все чувам скептици да се съмняват, че има нови пазари. Те казват: “ Ако имаше, някой отдавна щеше да се е настанил там.”  Не съм съгласен. Това отношение ми напомня вица за един икономист, който си вървял по улицата със свой приятел и настъпва банкнота от 10 долара, но я подминава. Приятелят му го пита защо не е прибрал парите. “Няма начин да е била там - отговаря му икономистът. - Ако беше, някой вече да я е взел.” И компании правят същата грешка. Те си мислят, че всички банкноти от 10 долара вече са взети. А е срамота да пропускаме такива възможности.
   Компаниите могат да спечелят и като осигурят достъп на бедните до стоки с намалени цени
   Индустрии като софтуерната или фармацевтичната имат ниски производствени разходи, така че можеш да излезеш напред, като продадеш продукта си на богат пазар за по-голяма печалба или на беден пазар и да си на загуба или с по-незначителна печалба.

    Други индустрии не могат да правят това ценово степенуване, но пък могат да се ползват с обществената признателност и подобрена репутация. Фирмите, ангажирани с RED, привличат клиенти, които искат да бъдат свързвани с добрата кауза. Заради нея хората могат да изберат дадена стока пред друга.
   Има още една важна привилегия за компаниите, вършещи “добра” работа. Те по-лесно ще набират и запазват ценни служители. Младите хора по целия свят искат да работят за фирми, с които могат да се гордеят.

    Когато видят, че дадена фирма действа в помощ на бедните, те ще отплатят това със собствената си лоялност.
   Някои световни проблеми не са податливи на разрешение чрез вече съществуващите пазарни стратегии.

    Например маларията: най-нуждаещите се от лекарства или ваксина са тези, които най-малко са в състояние да платят за тях. Затова и лекарствата и ваксините не се произвеждат. В тези случаи трябва да се създават стимули. Това лято немската Фондация за достъп до медицината публикува доклад кои фирми правят така, че лекарствата им да достигат до развиващите се страни. Когато разговарям с директори на фармацевтични компании, те ми казват, че искат да направят нещо повече за пренебрегваните болести, но нека поне да получат морална подкрепа. Този доклад прави точно това.
                      Рекламата е много ценна, но невинаги е достатъчна  за да подтикне компаниите да се намесят. И най-добрият РR няма да изплати сметката за 10-годишното изследване на ново лекарство.

    Ето защо е важно и правителствата да създават финансови поощрения. Според един американски закон, в сила от 2007 г., всяка компания, която разработи ново лечение за пренебрегната болест като маларията, получава похвала от Управлението за храните и лекарствата за друг неин продукт. Такава похвала може да се равнява на стотици милиони долари. Това е фантастичен начин за правителствата да насочат пазарната сила в помощ на хората.
   През юни престанах да играя всекидневна роля в” Майкрософт”, за да посветя повече време на работата си за фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.

    Ще разговарям с политически лидери как техните правителства могат да увеличат помощите за бедните, как да станат по-ефективни и да бъдат привлечени нови партньори чрез методите на творческия капитализъм.

    Ще обсъждам с директори какво могат да направят техните компании. Може например част от времето на екипите им, които дават идеи, да се посвети на хората, оставени “извън борда “. Японската “Сумитомо кемикълс” например сподели някои свои технологии с една танзанийска текстилна фирма и така й помогна да произведе милиони мрежи срещу комари за легла. Други фирми правят същото с храни, мобилни телефони и банково дело. Така че, творческият капитализъм е вече в действие.
   Преди повече от 30 години Пол Алън и аз създадохме “Майкрософт”, защото искахме да сме част от движението за поставяне на компютър на всяко бюро и във всеки дом.

    Преди 10 г. Мелинда и аз създадохме нашата фондация, защото искахме да сме част от друго движение - този път, за да помогнем за създаването на свят, в който никой да не бъде принуден да живее с един долар на ден или да умира от болест, която знаем как да избегнем.

    Творческият капитализъм може да помогне това да се случи. Надявам се повече хора да се присъединят към каузата.



Тагове:   нека,


Гласувай:
0



1. strianakiev - Не мога да не се съглася с Вас..
13.10.2008 21:49
Имате право, но не би трябвало да забравяме, че всичко, което се случва пред очите ни е дело на Спасителя и "доброто" и "лошото"...и това, че ние разграничаваме някои неща като добри а други, като лоши си е само наш проблем, но и единствен начин да се поправяме по пътя към съвършенството ни и сливането ни с Нашия Създател. Единственото, което не може Създателя ни е да създава несъвършенство.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 1006956
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031