Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2012 00:30 - Манифест....(3)
Автор: strianakiev Категория: Технологии   
Прочетен: 2899 Коментари: 0 Гласове:
0



 2. КОНСЕРВАТИВНИЯТ ИЛИ БУРЖОАЗНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ

Една част от буржоазията желае да излекува буржоазните недъзи, за да осигури съществуването на буржоазното общество.
Тук спадат икономисти, филантропи, хуманисти, поборници за подобряване положението на трудещите се класи, организатори на благотворителността, членове за закрила на животните, основатели на въздържателни дружества - всевъзможни реформатори на дребно. Този буржоазен социализъм е разработен дори в цели системи.

Кото пример ще посочим „Философия на нищетата“ от Прудон.

Буржоата социалисти искат да запазят условията на живот в съвременното общество, но без борбите и опасностите, които неизбежно произтичат от тях. Те искат да запазят съществуващото, но без онези елементи, които го революционизират и разлагат. Те искат да има буржоазия без пролетариат. Буржоазията си представя света, в който тя господства, естествено като най-добрия свят. Буржоазният социализъм разработва тая утешителна представа в повече или по-малко цялостна система.

Като призовава пролетариата да осъществи неговата система и да влезе в новия Ерусалим, той всъщност само иска пролетариатът да си остане в сегашното общество, но да се откаже от своята враждебна представа за това общество.

Друга по-малко системна, но по-практическа форма на този социализъм се стремеше да накара работническата класа да се отврати от всяко революционно движение, като доказваше, че за нея може да бъде полезно не едно или друго политическо преобразование, а само измененията на материалните условия на живот, на икономическите отношения. Но под изменение на материалните условия на живот този социализъм съвсем не разбира премахване на буржоазните производствени отношения, което е възможно само по революционен път, а административни подобрения, които се извършват върху почвата на тези същите производствени отношения, следователно нищо не изменят в отношенията между капитал и наемен труд, а в най-добрия случай само намаляват за буржоазията разходите по нейното господство и опростяват нейното държавно стопанство.

До най-подобаващия му израз буржоазният социализъм стига едва когато се превръща в чисто ораторска фраза.

Свободна търговия! – в интерес на работническата класа; покровителствени мита! – в интерес на работническата класа; затвори с килии! – в интерес на работническата класа: това е последната, единствената сериозно казана дума на буржоазния социализъм.

Социализмът на буржоазията се състои именно в твърдението, че буржоата са буржоа – в интерес на работническата класа.


3. КРИТИЧНО-УТОПИЧНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ И КОМУНИЗЪМ


Ние не говорим тук за литературата, която във всички велики революции на новото време е изразявала исканията на пролетариата (съчиненията на Бабьоф и др.)
Първите опити на пролетариата непосредствено да осъществи собствените си класови интереси по време на всеобщо възбуждение, през периода на събарянето на феодалното общество, неизбежно се провалиха поради неразвитостта на самия пролетариат, а също и поради липсата на материални условия за неговото освобождение, тъй като тези условия са продукт едва на буржоазната епоха.

Революционната литература, която съпровождаше тия първи движения на пролетариата, по своето съдържание е неизбежно реакционна.

Тя проповядва всеобщ аскетизъм и груба уравниловка.
В същинския смисъл на думата социалистически и комунистически системи, системите на Сен Симон, Фурие, Оуен и т.н., се появяват през първия, неразвития период на борбата между пролетариата и буржоазията, които ние изложихме по-горе. (Вж. „Буржоазия и пролетариат“.)

Наистина изобретателите на тия системи виждат антагонизма между класите, както и действието на разрушителните елементи в самото господстващо общество.

Но те не виждат на страната на пролетариата никаква историческа самодейност, никакво присъщо на него политическо движение.

Тъй като развитието на класовия антагонизъм върви в крак с развитието на индустрията, те също така не могат още да намерят материалните условия за освобождение на пролетариата и търсят такава социална наука, такива социални закони, които да създадат такива условия.

Обществената дейност трябва да бъде заместена от тяхната лична изобретателска дейност, историческите условия за освобождението – от фантастични условия, постепенното организиране на пролетариата в класа – от специално измислена организация на обществото.

Бъдещата история на света се свежда за тях до пропагандата и практическото осъществяване на техните планове за обществото.

Наистина те съзнават, че в своите планове те отстояват главно интересите на работническата класа като най-страдащата класа. За тях пролетариатът съществува именно само като най-страдаща класа.

Но вследствие както на неразвитата форма на класовата борба, така и на тяхното собствено положение в живота те смятат, че стоят високо над този класов антагонизъм. Те искат да подобрят положението на всички членове на обществото, дори и на най-добре поставените. Затова те непрекъснато апелират към цялото общество без разлика, че дори предимно към господстващата класа. Достатъчно било да се разбере тяхната система, за да бъде тя призната като възможно най-добрия план за възможно най-доброто общество.

Затова те отхвърлят всяко политическо и особено всяко революционно действие; искат да постигнат своята цел по мирен път и се опитват да прокарат пътя за новото обществено евангелие с дребни и, разбира се, несполучливи експерименти, със силата на примера.

Това фантастично описание на бъдещото общество възниква по време, когато пролетариатът е още крайно неразвит и следователно той самият си представя собственото си положение все още фантастично, то възниква от неговия пръв, изпълнен с предчувствия порив към общо преустройство на обществото.

Но тези социалистически и комунистически съчинения съдържат и критически елементи. Те нападат всички основи на съществуващото общество. Затова те дадоха извънредно ценен капитал за просвещаването на работниците. Техните позитивни принципни положения за бъдещото общество, например премахване на противоположността между града и селото
[1][23], премахване на семейството, на частното присвояване, на наемния труд, провъзгласяване на обществена хармония, превръщане на държавата в просто управление на производството – всички тия принципни положения изразяват само необходимостта от премахване на класовия антагонизъм, който едва е започнал да се развива и им е бил известен само в неговата първична, безформена неопределеност. Затова самите тия принципи все още имат чисто утопичен характер.

Значението на критично-утопичния социализъм и комунизъм е обратно пропорционално на историческото развитие. Колкото повече класовата борба се развива и взема все по-определена форма, толкова повече това фантастично издигане над нея, това фантастично отрицателно отношение към нея загубва всяка практическа стойност, всяко теоретично оправдание.

Затова макар и създателите на тези системи в много отношения да бяха революционни, техните ученици винаги образуват реакционни секти.

Те здраво се придържат към старите възгледи на своите учители въпреки по-нататъшното историческо развитие на пролетариата. Затова те последователно се мъчат отново да притъпят класовата борба и да примирят антагонизмите. Те все още мечтаят за експериментално осъществяване на своите обществени утопии, за учредяване на отделни фаланстери, за основаване на Home-colonies, за създаване на малка Икария
[2][24] – издание на Новия Ерусалим в джобен формат – и за построяването на всички тия въздушни замъци те са принудени да апелират към филантропията на буржоазните сърца и кесии. Те просто се смъкват в категорията на описаните по-горе реакционни или консервативни социалисти и се отличават от тях само със своя по-систематичен педантизъм и с фанатичната си вяра в чудодейната сила на своята социална наука.
Ето защо те ожесточено се опълчват срещу всяко политическо движение на работниците, което можало да възникне само от сляпото неверие в новото евангелие.
Оуенистите в Англия и Фуриеристите във Франция се обявяват в първата страна против чартистите, във втората – против реформистите
[3][25].


IV. Позицията на комунистите към различните опозиционни партии

След казаното в раздел II съвсем ясно е отношението на комунистите към вече създадените работнически партии, т.е. тяхното отношение към чартистите в Англия и привържениците на аграрна реформа в Северна Америка.

Комунистите се борят за постигане непосредствените цели и интереси на работническата класа, но в сегашното движение те отстояват същевременно и бъдещето на движението.

Във Франция те се присъединяват към Социалистическо-демократическата партия
[4][26] против консервативната и радикалната буржоазия, без да се отказват от правото си да се отнасят критически към фразите и илюзиите, произтичащи от революционната традиция.

В Швейцария те подкрепят радикалите, без да изпускат предвид, че тази партия се състои от противоречиви елементи, отчасти от демократически социалисти във френски смисъл, отчасти от радикални буржоа.

Сред поляците комунистите поддържат онази партия, която поставя аграрната революция като условие за националното освобождение – същата партия, която предизвика Краковското въстание от 1846 г.

В Германия, доколкото буржоазията се проявява революционно, комунистическата партия се бори заедно с нея против абсолютната монархия, феодалната поземлена собственост и реакционната дребна буржоазия.

Но Комунистическата партия нито за миг не престава да изработва у работниците колкото се може по-ясно съзнание за враждебната противоположност между буржоазията и пролетариата, за да могат немските работници веднага да използват като оръжие срещу буржоазията обществените и политическите условия, които буржоазията неизбежно трябваше да създаде със своето господство, та веднага със събарянето на реакционните класи в Германия да започне борбата против самата буржоазия.

Комунистите насочват главното си внимание към Германия, защото Германия се намира в навечерието на буржоазна революция и защото тя ще извърши този преврат при много по-напреднали условия на европейската цивилизация изобщо и с много по-развит пролетариат, отколкото Англия през XVII и Франция през XVIII в., така че германската буржоазна революция може да бъде само непосредствен пролог към една пролетарска революция.

С една дума, комунистите навсякъде подкрепят всяко революционно движение против съществуващия обществен и политически строй.
Във всички тези движения те изтъкват въпроса за собствеността като основен въпрос на движението, независимо от това, дали той е взел вече повече или по-малко развита форма.
Най-после комунистите навсякъде работят за обединяването и разбирателството на демократичните партии от всички страни.

Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен своите окови. А ще спечелят цял един свят.


Пролетарии от всички страни, съединявайте се!


Написано през декември1847 – януари 1848 г.

Източник: Маркс К., Енгелс Ф., „Избрани произведения в десет тома“ С., 1984 г. т. 1 стр. 37-73.

Бележки:
[5][1] Под буржоазия се разбира класата на съвременните капиталисти, които притежават средствата за производство и използват наемен труд. Под пролетариат – класата на съвременните наемни работници, които, тъй като не притежават средства за производство, са принудени да продават своята работна сила, за да могат да живеят. [Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г.]
[6][2] Т.е. по-точно казано, цялата история, дошла до нас във формата на писмени източници. В 1847 г. предисторията на обществото – обществената организация, която е предшествала цялата писана история – беше все още почти съвсем непозната. Оттогава насам Хакстхаузен откри общинното земевладение в Русия, Маурер доказа, че тя е обществената основа , която е била изходната точка в историческото развитие на всички германски племена, и постепенно беше установено, че селски общини със съвместно владение на земята са били първобитната форма на обществото от Индия до Ирландия. Най-после вътрешната организация на това примитивно комунистическо общество в нейната типична форма беше изяснена с Моргановото откритие за истинската същност на рода и за неговото положение в племето, което откритие беше венецът на цялото му изследване. С разпадането на тази първобитна община започва разделянето на обществото на отделни и в края на краищата антагонистични една на друга класи. Аз се опитах да проследя процеса на това разпадане в книгата си „Произход на семейството, частната собственост и държавата“, второто издание, Щутгарт 1886 г. [Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г.]
[7][3] Цеховият майстор е пълноправен член на цеха, майстор в цеха, а не негов началник. [Бележка на Енгелс към английското издание 1888г.]
[8][4] В оригинала Pfahlburger (ист.) селянин с права на гражданин в определен град. [Бълг. ред.]
[9][5] „Комуни“ се наричали възникналите във франция градове, дори още преди да извоюват от своите феодали и майстори местно самоуправление и политически права като „трето съсловие“. Общо казано, тук като типична страна за икономическото развитие на буржоазията е взета Англия, а като типична страна за политическо развитие – Франция. [Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г.]
Така градските жители на Италия и Франция наричали своите градски общини, след като откупили или извоювали от своите феодали първите права на самоуправление. [Бележка на Енгелс към немското издание от 1890 г.]
[10][6] В английското издание от 1888 г. тук следват думите: „(както в Италия и Германия)“. Ред.
[11][7]В английското издание от 1888 г. тук следват думите: „(както във Франция)“. Ред.
[12][8] В по-късните си трудове Маркс и Енгелс употребяват вместо понятията „стойност на труда“, „цена на труда“ по-точните понятия „стойност на работната сила“, „цена на работната сила“, които били въведени от Маркс.
[13][9] В английското издание от 1888 г. след думата „коалиции“ е прибавено „(професионални съюзи)“. Ред.
[14][10] В английското издание от 1888 г. вместо „елементи на своето собствено образование“ е казано „елементи на своето собствено политическо и общо образование“. Ред.
[15][11] В английското издание от 1888 г. вместо „особени“ е казано „сектантски“. Ред.
[1][12] В английското издание от 1888 г. вместо думите „винаги тласкащи напред“ е казано „най-напредничавата“. Ред.
[17][13] В английското издание от 1888 г. вместо „на едни хора от други“ е казано „на мнозинството от малцинството“. Ред.
[18][14] В английското издание от 1888 г. е казано: „до положението на ръководна класа на нацията“. Ред.
[19][15] В английското издание от 1888 г. тук е добавено „и правят необходими по-нататъшните атаки срещу стария обществен строй“. Ред.
[20][16] В изданието от 1888 г. – „противоположността между града и селото“. В изданието от 1872 г. и в следващите немски издания думата „противоположност“ е била заменена с „различие“. В английското издание от 1888 г. вместо думите „съдействане за постепенно премахване на различието между града и селото“ е казано: „постепенно премахване на различието между града и селото чрез по-равномерно разпределяне на населението по цялата страна“. Ред.
[21][17] Има се предвид не английската реставрация от 1660-1689 г., а френската реставрация от 1814-1830 г. [Бележка на Енгелс към английското издание 1888 г.]
[22][18] Френски легитимисти - привърженици на съборената в 1830 г. династия на Бурбоните, която отстоявала интересите на едрото наследствено земевладение. В борбата си против господстващата династия на Орлеаните, която се опирала на финансовата аристокрация и едрата буржоазия, част от легитимистите често прибягвали до социална демагогия, като се представяли за защитници на трудещите се от експлоататорите буржоа.
„Млада Англия“ – група английски политически дейци и литератори, които принадлежали към партията на торите, образувала се в началото на XIX в. Изразявайки недоволството от поземлената аристокрация от засилване на икономическото и политическото могъщество на буржоазията, дейците от “Млада Англия“ прибягвали до демагогски похвати, за да подчинят на влиянието си работническата класа и да я използват в борбата си против буржоазията.
Възгледите на тези групи са характеризирани от К. Маркс и Ф. Енгелс в „Манифест на Комунистическата партия“ като феодален социализъм.
[23][19] В английското издание от 1888 г. тук е добавено: „падащи от дървото на индустрията“. Ред.
[24][20] Това се отнася главно за Германия, където поземлената аристокрация и юнкерите чрез свои управители обработват за своя сметка големи части от своите земи и същевременно са собственици на големи заводи за цвеклова захар и картофена ракия. Английските аристократи, които са по-богати, още не са стигнали до там; но и те знаят как да наваксат падащата рента – като предоставят имената си на основателите на повече или по-малко съмнителни акционерни дружества. [Бележка на Енгелс към английското издание 1888 г.]
[25][21] В английското издание от 1888 г. това изречение гласи: „В края на краищата, когато неопровержимите исторически факти разпръснаха всички следи от упоителното действие на илюзиите, тази форма на социализма изби в малодушно хленчене“. Ред.
[26][22] Революционната буря от 1848 г. помете цялото това жалко направление и уби у неговите носители желанието да продължават да спекулират със социализма. Главен представител и класически тип на това направление е господин Карл Грюн. [Бележка на Енгелс към немското издание 1890 г.]
[27][23] В английското издание от 1888 г. този пасаж гласи: „Предлаганите от тях практически мероприятия, например премахване на различието между града и селото.“ Ред.
[28][24] Фаланстери се наричаха социалистическите колонии, които проектираше Шарл Фурие; Икария Кабе наричаше своята утопична страна, а по-късно – своята комунистическа колония в Америка. [Бележка на Енгелс към английското издание 1888 г.]
Home-colonies (колонии вътре в страната) Оуен нарича своите образцови комунистически общини. Фаланстери се наричаха проектираните от Фурие обществени дворци. Икария се наричаше утопично-фантастичната страна, чиито комунистически институции е описал Кабе. [Бележка на Енгелс към немското издание 1890 г.]
[29][25] Реформисити - става дума за привържениците на вестник „Reforme“ (Реформа), които ратували за установяване на република и за провеждане на демократични и социални реформи.
[30][26] Партията, която тогава беше представена в парламента от Ледрю-Ролен, в литературата – от Луи Блан, а във всекидневния печат – от вестник „Reforme“. С измисленото име „социалдемокрация“ авторите му обозначаваха онази част от Демократическата или Републиканската партия, която беше повече или по-малко социалистически обагрена. [Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г.]
Тази, тогава наричаща се Социалистическо-демократическа партия във Франция, беше представлявана в политическия живот от Ледрю-Ролен, а в литературата – от Луи Блан; така че тя се различаваше от сегашната немска социалдемокрация както небето от земята. [Бележка на Енгелс към немското издание 1890 г.]

 

 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 778814
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6730
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31