Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2012 17:35 - Когато древните предания помагат на модерната наука
Автор: strianakiev Категория: Технологии   
Прочетен: 1228 Коментари: 0 Гласове:
1



 "ДНЕВНИК" 6/12 - 15:29 ч.

Джеймс Расмусен, собственик на малко музикално магазинче в Сиатъл, и Рут Лъдуин, сеизмолог от щатския университет в същия град, са един на пръв поглед необичаен научен екип. Двамата са обединили усилията си в търсене на специфични червеникави заоблени каменни блокове в района, пише сп. "Сайънс". Легендите на местните жители от племето дууамиш, чийто потомък е и Расмусен, твърдят, че те са обитавани от Аяхос, дух с тяло на змия и рога и крака на елен.  

Митовете предупреждават към блоковете да не бъдат отправяни погледи, тъй като Аяхос може да се разгневи и да разтресе земята или да вкамени гледащия. "Когато бях малък, изобщо не разбирах защо дядо ме плашеше с тези камъни, казва Расмусен. Научните данни обаче ме накараха да си припомня древните предания."

А данните са следните. През 90-те години геофизични измервания и разкопки разкриват, че под Сиатъл минава голям разлом. Преди 1100 години той е причинил силно земетресение, което, ако се повтори днес, е в състояние да изравни града със земята. Учените признават, че разломът може да се активизира по всяко време. За да бъде предотвратена катастрофата, през последните години инфраструктурата и сградите в Сиатъл са сериозно укрепени. Лъдуин, Расмусен и други учени са открили поне пет легенди в района на града, които пряко се отнасят до земетръси, свличания на земни маси и други форми на сеизмична активност. Те са единодушни, че

заплахата е регистрирана от фолклора

далеч преди учените да открият доказателства за съществуването й.

Все повече и повече специалисти, работещи в сферата на науките за земята, са склонни да обединят усилията си с етнолози и фолклористи, което е на път да роди цяла нова научна дисциплина - геомитология, посочва сп. "Сайънс". Вулканологът Флойд Маккой от университета в Хавай казва, че обсъждането на древните митове доскоро е било "най-лесният начин да подриеш авторитета си" и да влезеш в черния списък на атлантолозите и други подобни аматьори. Самият той обаче не бърза да ги задрасква и признава, че те са в състояние да разкрият неизвестни данни за древни катастрофи и днешни опасности. Легендите обогатяват информацията, с която учените работят, признава и палеосеизмологът Браян Атуотър от Геологическото общество в Сиатъл. Трикът обаче е да усетиш в кои митове има зрънце истина.

Тенденцията за търсене на реални научни данни в легендите датира поне от 80-те години, когато учените приеха факта, че бавният ход на геологичното време бива рязко прорязван от катастрофи като тази, унищожила динозаврите преди 65 млн. години. През 90-те пък Уолтър Питмън и Уилям Райън от Колумбийския университет развиха теорията, че

библейският потоп е реалност

зад която се крие издигането на водите на Средиземно море вследствие на топенето на ледовете след края на последната ледникова епоха преди 12 000 години и рязкото им преливане към днешното Черно море преди около осем хилядолетия. Изследванията през последните години, проведени и по българското крайбрежие, потвърдиха тезата, че водите му рязко са се покачили преди седем-осем хиляди години.

Проучванията през последните години на локални катаклизми все повече дават възможност на учените да свързват митове и катастрофи в Северна Америка, Близкия изток, Азия, Европа и Пасифика. Лъдуин например описва предания от тихоокеанското крайбрежие на САЩ, в които се говори за битки между китове и гигантски птици.

Палеосеизмолозите имат обяснение. Според тях в легендите се говори за предизвиканите от земетресенията вълни цунами, унищожили десетки селища по крайбрежието през последните 1000 години. Доказателства за тях се откриват в отлаганията по бреговете, а някои могат дори да бъдат датирани точно посредством дендрохронологията - измерване на времето чрез кръговете на дърветата.

Последното е от януари 1700 г.

Ползата от митовете пък беше доказана точно преди година, когато цунами помете бреговете на Индийския океан от Индонезия до Мадагаскар и уби над 300 000 души. Жертви дадоха всички народи, обитаващи крайбрежието, освен племето мокен в Тайланд. Техните традиции предупреждават, че когато морето рязко се отдръпне навътре, скоро ще дойде

"голяма вода, която яде хора"

и всички трябва да бягат. Мокен направили точно това и се спасили.

Патрик Нън, геофизик от университета на Южния Пасифик в Сува, Фиджи, смята, че подобни истории са в състояние да предупредят за съществуващи, но малко познати на днешния човек опасности. В момента той събира из тихоокеанските острови легенди, които могат да помогнат на учените в търсене на опасности от земетресения, вулкани, свличания и други, там където отсъстват писмени данни. Именно чрез митовете на местните жители той успял да докаже, че вулканът на остров Кадаву от архипелага на Фиджи, обитаван от едва 3000 години, е изригвал през последните хилядолетия. Доскоро се смяташе, че той не е активен от поне 50 000 години, докато легендите говореха за "голяма планина, избълвала огън през нощта". Разкопки в полите на угасналия вулкан обаче откриха големи отлагания от лава и пепел, под които има произведена от човешка ръка керамика.

Догодина британското Геологическо общество ще публикува сборник изследвания под общото название "Геология и мит" (Geology and Myth). В тях учени като Нън, Лъдуин и др. ще се опитат да накарат колегите си да погледнат на легендите по-сериозно. Съредакторът на колекцията Луиджи Пикарди, геолог от Националния изследователски съвет на Италия, се опитва в свое проучване да постави в научен контекст катастрофалната поява през 493 г. на архангел Михаил на Монте Сан Анджело. Според мита той оставил следа от крака си в скалата. Според Пикарди става дума за голямо, но нерегистрирано в писмените източници земетресение. През 90-те ученият открил

физически доказателства за явлението

- масивна пукнатина в пода на популярна местна светиня, скрита при ремонта й през по-късните векове. През 2001 г. Националният институт по геофизика и вулканология обяви региона за силно сеизмично опасен. В момента Пикарди се опитва да защити теорията си, че повечето древни места за поклонение всъщност са издигани върху места с катаклизми, разломи и др. като знак, че са посещавани от боговете.

Добър пример в това отношение е прочутият оракул на Аполон в Делфи. Според мита пророчиците в храма изпадали в транс, след като поглъщали дъха на бога, излизащ от магическата бездна. За да чуят предсказанията, се стичали хора от целия тогавашен цивилизован свят.

Останките от оракула все още стоят на мястото си в Делфи, но класическите учени смятат дъха на бога за мистификация, измислица за заблуда на лековерните. Геологът Джел де Бур от университета Уеслиън в Мидълтаун, Кънектикът, и археологът Джон Хейл от университета в Луисвил в Кентъки обаче показаха, че митът се основава на реалност. Двамата откриха, че оракулът е изграден върху свързване на два разседа, от което

излизат действащи на психиката въглеводороди

точно както са го описали древните автори. Учените доказаха това лято, че същото се отнася и за храмовете на Аполон в Кларос и Дидима в Югозападна Турция.

Процесът по превеждането на митовете в геология и обратно без съмнение е труден и хлъзгав, но според Елизабет Барбър, професор по лингвистика и археология в "Оксидентъл колидж" в Лос Анджелис, може да бъде извършван научно. В излязлата си наскоро книга "Когато те отделиха Земята от небето: Как човешкият ум оформя мита" (When They Severed Earth From Sky: How the Human Mind Shaped Myth) тя твърди, че преминаването на реалността в мит поема по очаквани пътеки, като природните сили се превръщат в свръхестествени същества. Според нея легендата за битката на боговете от Горната и Долната земя на народа кламат от Орегон съвпада с изригването на връх Мазама и формирането на езеро в кратера му.

Социалният антрополог от университета "Джон Мурс" в Ливърпул Бени Пийсър обаче е на мнение, че махалото е отишло твърде далеч в приемането на митовете.

Той поддържа Cambridge Conference Network, форум в интернет за катастрофични теории.

Според него досега нито едно предание от района на Средиземноморието не е отговорило на научните критерии. Известна научна стойност може би имат само някои от района на Пасифика. Изучаването им обаче от гледна точка на естествените науки си заслужава, смятат дори и скептици като него.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: strianakiev
Категория: Технологии
Прочетен: 806266
Постинги: 388
Коментари: 403
Гласове: 6730
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930