(Продължение)

 От гледната точка на девойката, доколкото тя може да съди по своите усещания, на нейната майка е по-тежко да работи с живо бебе и при това не получава никакво наслаждение (какво наслаждение можеш да получиш от живо бебе – та то не е кукла! Вероятно в бъдещия свят за това тя ще бъде възнаградена. Аз искам да се насладя в този свят и за това си играя с кукла!).

Така смята момиченцето и не може да не се съгласим с нея, защото тя още не дорасла до такова състояние в което да може да намира наслада в истинските предмети, а не да го намира в играчките т.е. в лъжливи не истински обекти.

Всички ние се стремим само към наслаждението излизащо от Твореца. И всички можем да желаем само него и само в това можем да усещаме живота.

И с това ние не се различаваме от нашите души нито до тяхното слизане в нашия свят и обличането им в нашите тела, нито след всички кръгообороти на душите ни, когато всички ще се върнем при Твореца.

Такива, желаещи да се насладят на изхождащата от Него светлина сме създадени ние и това не трябва да бъде променяно пък и не трябва! Всичко, което се иска от нас, това за което ние създал Твореца, е за да сменим външната обвивка на нашите наслаждения, да сменим куклата с живо бебе и действително да се насладим!

Колкото повече човека получава наслаждения от притежаването на каквото и да било, толкова повече той го цени. А колкото повече го цени, толкова повече се страхува да не го загуби. Как може човека да стигне до осъзнаването и усещането на важността на духовното, ако той никога не го е усещал?

То идва при него в следствие на неговите усилия, когато той се намира в духовна опустошеност, когато той преживява, че е крайно отдалечен от Твореца, че няма никакво усещане за величието на духовното и не е в състояние да се промени.

Известно е, че ако човека има лична заинтересованост за нещо, той вече по никакъв начин не можем да съди обективно за това, което е свързано с този обект. Поради това, ако кажем  на човека направо, че той се държи неправилно, той никога няма да се съгласи с това, защото на него му е по удобно и защото той е уверен, че постъпва правилно.

Ако обаче той приеме задължението да постъпва, както му казват, то той постепенно открива, че истината не е в предишните му постъпки и мисли, а в това, което го съветват. Този принцип се нарича “направи, а след това разбери”.

Целта на Твореца е да наслади творението, каквото се явяваме само ние, а всичко останало, което е създадено от Него има спомагателна цел. Поради това, ако човека не е почувствал съвършенството в наслаждението и може да открие в него (по качество, степен, през известно време и така нататък) какъвто и да е недостатък, това е признак за това, че той още не е дошъл до целта на творението.

Но за да се получи наслаждение, а това означава да се достигне целта на творението, е необходимо преди всичко да се поправи своето желание за наслаждение, защото така желае Твореца. При това човека не е длъжен да се грижи за получаване на наслаждение, тъй като си струва да поправи себе си, той веднага ще усети ; той трябва да мисли само за това, как да поправи себе си.

Това е подобно на това, когато човека, който желае да си купи жилище, не трябва да мисли, как той да го получи, а трябва да мисли, как ще го плати, как ще заработи толкова пари и когато той вече разполага с тях, жилището ще бъде негово. Поради това всички усилия трябва да бъдат насочени не към жилището, а към парите.

Така е и при постигане на духовното, всички усилия трябва да бъдат насочени върху създаване на условия за получаване на светлина, а не на самата светлина, т.е. на създаване на алтруистични мисли и желания и тогава духовното наслаждение веднага ще се почувства.

Ползата от прогреса на човечеството се заключава в това, че въпреки че човечеството постоянно греши и като че ли не се учи от собствените си грешки, процеса на натрупване на страданията се реализира във вечната душа, а не в тлените тела.

По този начин нито едно страдание не пропада и в някой от кръгооборотите в този свят ще доведе до осъзнаване на необходимостта да се търси път на избавление от страданията в духовното въздигане.

Висшите духовни светове е справедливо да се наричат относно нас антисветове, доколкото в нашия свят всички закони на природата са построени на основата на егоизма, стремежа да се завладява и взима, а природата на висшите светове е абсолютния алтруизъм, стремежа да се отдава и вярва.

И доколкото са противоположни тези два полюса на духовната и материална природа, че между тях не е възможно никакво подобие, и всички наши опити да си представим, какво става там, в духовния свят в никакъв случай няма да ни дадат ни най малка представа.

Само заменяйки желанията на сърцето “да взима” с желанието да “дава”и желанието на ума от това да “разбира” с това да “вярва”, - въпреки ума може да постигне духовното усещане.

 

(Следва)

 

В един от предните постинги вие казвате , че вярата не е сляпо движение в тъмна стая . И ,че кабала показва как с разбиране и от опита се виждат символите и знаците на Твореца в заобикалящия ни свят . А сега казвате: "Само заменяйки ... желанието на ума от това да “разбира” с това да “вярва” може да се постигне духовно извисяване . Давате пример с Айнщайн , който вижда и разбира смисъла и наличието на Твореца , правейки своите опити , експерименти и изследвания ! ПОСЛЕДНО според Вас трябва да "вярваме" или да "разбираме" околния свят и прилежащите му елементи ?

Това е усещане на Твореца при нея няма място за никакво колебание. Разбирането е нещо винаги условно и може да бъде коментирано и дискутирано. Отговора е ясен и безусловен ВЯРАТА е истината. Да кажеш обаче, че вярваш и да не усещаш Твореца си е гола измама. Много хора казват аз вярвам, но не разбират какво казват. Да вярваш означава, че усещаш Твореца и няма място за никой друг...Мъдреците казват "Няма никой освен Него..." Това не са празни приказки а истината за света.

Как виждате японците и китайците през погледа на кабала и вашия - близо 1 500 000 000 души ? Тези хора не вярват в бог а в съвършенството на човек като личност - Будизма ...

Връщам Ви малко назад имахте постинги за преодоляване на страха . Останаха недоразвити един или два от видовете страх ако не греша . Тези статии са много полезни . Впечатлен съм от израза "Страхът ни отдалечава от Твореца" това дава на вярващия много сила и увереност. Но не фанатична за злодеяния а смелост за това че злото е по слабо от Твореца и като негови творения той ни закриля стига само да помолим за това . И вярвайки в неговото съществуване .

Също имам молба , да споделите как виждате мюсюлманския свят през погледа на кабала . Говоря за 1 200 000 000 човешки души и личности . Те също вярват в билията - с малки разлики !!!

Кабала не прави разлика между хората по религиозна принадлежност. Да си християнин, мюсюлманин, будист и т.н. не е проблем на мъдростта кабала. Поправянето на хората от различните религиозни принадлежности подробно е обяснена в материалите публикувани на сайта www.kabbalah.bg