(Продължение)

Пред нас са два модела и няколко вида страхове. (вижте предишния откъс). Нека да „вървим по списъка” и да видим, как във всеки от моделите е възможно да се избавим от даден вид страх.

Страхът от смъртта.

Преди да започнем да говорим за това, какво ни сочи еврейската традиция, нека да видим какво е мнението на съвременната наука. Оказва се, че на науката отдавна е известно явлението хипноза. По-рано в него са виждали нещо магическо и неземно, но днес никой не отрича правото на хипнозата да съществува в качеството на добре проверено средство за диагностика, лечение и психологическа профилактика.

Природата на хипнозата още не е изяснена докрай, но нейните основни свойства са известни. Едно от тези нейни свойства: е ограничението на използването и. Как си представя хипнозата хипнотизираният?
Това е такъв способ на влияние върху психиката, при който като че ли последният губи способността си за самоконтрол и изцяло попада под влияние на този, който го хипнотизирал („приспал”). И поради това не е редно хипнотизираният да бъде заставян да прави неща, които той смята, че са аморални и не би направил, когато е в обичайно си състояние. Хипнозата позволява на човек да концентрира и мобилизира вътрешните си ресурси, които в обичайно състояние, като правило не се използват, тя подобрява паметта и открива път към подсъзнанието. Човек поставен под хипноза може да си спомни детайли от епизоди, за които той отдавна е забравил.
Поставеният под хипноза е възможно да се „върне” назад в детството му или най-малкото със съществуващите методи, да му се помогне да възстанови в паметта си  картини от най-ранните си детски дни. Учените медици отдавна използват такива методики за лечение на ранни психологически травми.
За да се получи излекуване е необходимо да се премахне причината, довела до тази реакция, но не самата реакция на защита, в противен случай: или лечението ще завърши безрезултатно или на мястото на смущението, което е преодоляно ще се появи друго. Но при случаите, когато се разглеждат „спомените за миналите животи” клиничната картина е обратна. Спомняйки си т.е. работейки върху травми нанесени в минали животи, човек се избавя от последствията от тези травми в този си живот. Става точно така, както ако си спомни за отдавнашна детска травма и с това той се излекува от нея…

       Но за нас това не е интересно. Експериментите показват, че понякога човек, който е потопен в хипнотичен транс започва да си „спомня” картини, които толкова са отдалечени в миналото, че не биха могли да се наричат детство. Пред очите на вътрешната ни памет оживяват епизоди на някакъв чужд, отдавна изживян живот. Тук никакво друго обяснение не би могло да има освен с прераждането на душата.

       Разбира се, че може да се гледа на това явление, като на бълнуване. Но бедата е в това, че от измислица не може да се излекуваш с предсказването на самата измислица, защото това е своего рода защитна реакция на нашата психика срещу разрушителни въздействия.

       Имаше още една хипотеза, която твърди че имаме работа с генна памет, когато някои картини се „фиксират”от обичайната памет, а след това на генно ниво се предават на потомците. Проблема обаче се състои в това, че често при потъване в хипнотично състояние в човек възникват картини, които завършват със смъртта на „наблюдателя”. Епизодът с фаталния изход не може да бъде предаден на потомците и особено такъв епизод, когато не е имал никакви свидетели. При това положение остава да предположим: пред нас стои доказателство за безсмъртието на душата,

       Някога науката ще се придвижи по-дълбоко в разбирането на странните спомени, запазени в тайнствените части на нашата памет, - учените все още са заети със събирането на подобни случаи. Днес са събрани десетки хиляди такива случаи. Така или иначе, когато ние започнем да осъзнаваме, че нашата душа вече е живяла в предишни превъплъщения, тогава ще изчезне гнетящия ни страх от смъртта. Ние виждаме, че нищо не се забравя. А от това следва непосредствено: ако нищо не изчезва и не се забравя – то това означава, че ние сме отговорни за всичко. Това означава, че нас ни очаква нещо такова, където ние ще пристигнем и ще ни попитат за всичко, което сме сторили.

       Извод: на човек, живеещ в съгласие с модела – „Няма Б-г”, не му е дадено да се отърве от страха от смъртта, докато на човек, който живее по модела „Има Б-г” би могъл да се отърве от страха от смъртта.

       Моделът на атеиста. Страхът в този модел е възможно само да го притиснем дълбоко вътре в себе си с цел да мислим по-малко за смъртта. Въпреки това понякога този страх излиза навън – например при посещение на гробище или когато човек остане сам; особено, когато приближава старостта, както и по време на сериозна болест и различни произшествия, станали с нас (аварии по пътищата и пр.).
Самият този модел поражда страх. Човек искрено вярва, че изчезва след смъртта. На него му се вижда, че живота му е кратък миг между две черни дупки на небитието.
Опита му показва, че него го е нямало докато не се е родил; простата екстраполация свидетелства, че него няма да го има след смъртта му.

(Следва)

"Извод: на човек, живеещ в съгласие с модела – „Няма Б-г”, не му е дадено да се отърве от страха от смъртта, докато на човек, който живее по модела „Има Б-г” би могъл да се отърве от страха от смъртта."
Не съм съгласна с твърдението ... Вие обяснявате преодоляването на страха от смъртта / ако съм Ви разбрала добре/ за вярващите в съществуването на Бог,чрез съществуването на минали ,предишни животи. Как ще ме убедите ,че прераждането е истина и е възможно без да се осланяме на допусканията ,а на факти?

Аргументи има много за прераждането и против него. Благодаря Ви, че сте имали време и търпението да прочетете публикуваното от мен. Искам да уточня, че това, което съм публикувал няма претенцията да отразява истината за "прераждането", а само отново да даде повод за поредния разговор и размисъл.
Без да звучи претенциозно бих искал да споделя едно мое наблюдение, което не мога да си обясня по друг начин освен, като доказателство, че социални характеристики се предават от поколения на поколения. Наблюдавам внука си вече четвърта година и не мога да разбера, как успява да се оправи с дистанционното управление на телевизора, как се ориентира при боравене с GSM ми. Признавам си, че "овладяването" на тези нови постижения на човешкия прогрес за мен се оказаха голямо предизвикателство, а за него се оказа просто елементарна игра. Той борави с тези "чудеса" с увереността на магьосник, който отдавна познава тези "играчки". Бихте ли ми подсказали от къде и как моя внук черпи тези умения? И друго интересно...как мислите, бихме ли могли да сме сигурни, че това, което ни предоставят, като "информация" нашите пет сетива е истината за това, което ни заобикаля? Доколко е правомерно да твърдим, че съществува "обективна реалност"?

Ако се осланяме на нашите пет сетива,то картинката на света, който ни заобикаля е обективна.
Но...Възприемаме света като отражение на обективната реалност . Това отражение се ситуира в цялата ни система от познание и е във взаимодействие и взаимосъдействие с вече създадените познавателни структури. Голяма част от възприеманото се нюансира от субективното- дотолкова е обективна реалността . Като вземем в предвид и факта ,че за безброй елементи на реалността пък въобще нямаме сетива,се оказва ,че, може би, живееем в свой измислен свят . Хубаво,нали?- измислените човечета в измисления си свят ...Обаче това,което регистрираме с петте си сетива и чрез инструментариума на цялата човешка наука, може да бъде проверено и изследвано,затова няма как -обективен ни е света.Обективен и още недостатъчно изследван и опознат.
А за хипнозата и виденията на минали животи и прераждания ми е необяснимо как ще се докажат и регистрират като обективни.Ще ви цитирам само малка част от Ницше :"Погрешно тълкуване на съня. В епохата на грубата първобитна култура човекът си мислел, че в съня открива втори реален свят: тук всъщност е и началото на цялата метафизика. Ако не беше сънят, ние нямаше да имаме повод да разделяме света. Отделянето на душата от тялото също е свързано с най-старото схващане за съня; както и с идеята за астралното тяло, с вярата за произхода на духове, а изглежда, и с вярването в божествата. "
Радвам се,че малкият Ви внук опознава света бързо. Разликата между нашето поколение и тяхното е в начина на мислене- по различни системи се самообучаваме при възприемането на обектите от заобикалящия ни свят, тъй като светът има различни характеристики в съответните отрязъци от време -нашето и тяхното/на идващите след нас/. При днешните деца се регистрира новият начин на мислене, при който от линейно се преминава към нелинейно мислене, от професионално към глобално възприемане , от пасивно- отражателно към конструктивистко – активно съждение. Затова са по-бързи и по-ефективни.

Не мисля,че въобще има безсрашни по този въпрос ,без значение дали вярват или не в съществуването на някакъв свръхразум или са привърженици на някаква философска система .

Много Ви благодаря за прекрасния постинг. Най-интересното е, че подавате нова тема за размисъл...Какво е мисленето и колко начина има на мислене? Дори и да приемем, че мисленето се е променило със смяната на поколенията, то все пак не успяваме да дадем отговор на основния въпрос, кое ни кара да се страхуваме и защо се страхуваме от смъртта. Не мога да не се съглася със Вас, че съществува биологичен индивид, който да не изпитва това чувство. Въпрос е дали разбираме, каква е разликата между нас и биологичното. Вярно е, че ние наистина не сме хора, а сме изправено ходещи и говорещи биологични индивиди, но интересното е че в нас Създателя е заложил едно качество, което го няма в биологичния свят. Това качество се нарича съпричастност (човещина). Тази съпричастност към другия е причината за всички наши проблеми. Тя поражда всичко добро и лошо в нас. Тя ни прави престъпници или светци или най-често от всичко по малко. Нека да помислим още за обективността. Седим двама приятели и гледаме залеза на брега на река Дунав. Минават години на раздяла и двамата се сещаме за този залез и си споделяме, кой какво е запомнил. Вярвайте ми моя приятел е видял и запомнил този залез с такива потресаващи подробности, че аз бях поразен. Моят разказ, въпреки опитите ми да го по украся беше бледо копие на това, което сподели моя приятел. Започнах да се съмнявам дали сме гледали един и същ залез. Що се отнася до хипнозата то за мен тя си остава област, до която съм се докоснал много малко. Нямам лични преживявания. Сега се сещам един много интересен факт от моя живот. Обичам книгите на Карл Майн и Майн Рид. Тези хора ме изумяваха с книгите си и то с подробностите описани в природните картини. Спомням си първото ми докосване до местата описани в тези книги. Литъл Маями Ривър...гледам я и не вярвам на очите си..как е могъл автора да опише тази река толкова точно след, като никога не бил в Америка...