Раждайки се, живота от нежива природа преминава на растително ниво, по-късно на животинско и в резултат се появява човек, обаче това съвсем не означава, че от неживата природа са възникнали растенията, от тях животни, а от животните човек.
Този процес може да се обясни с езика на Кабала, по следния начин. Висшето ниво вика за живот решимо. Сфира Кетер извиква за живот сфира Хохма. При това Кетер не става Хохма, прекратявайки съществуването си в качеството си Кетер. Раждайки се от Кетер, Хохма е сфира от съвършено друг тип, друг вид, друга природа.
Но сфира Хохма намира ли се в сфира Кетер до раждането си? Ако не, то се получава, че Кетер поражда Хохма от нищото? В Кетер има зародиш, първия стадии (бхина Алеф) на Сфира Хохма, и затова тя не не се появява от нищото.
Дарвин е считал, че от минерала може да се получи растение, от растението животно, а от животното човек. Практиката обаче показва, че това не може да стане. Но неживата природа се развива вътре в себе си и предизвиква поява на гени, формиращи растителната природа. Растителната природа, развивайки се предизвиква възникване на информационни гени, решимо – следващото природно ниво.
Но предшестващото ниво не става следващо в резултат на собственото си развитие. Решимо “бет-гимел” (второ-трето) не може да стане решимо “алеф-шореш” (нула-първо). То може само да се анулира или обратно, да окаже такова въздействие което да извика към живот следващото решимо (но само да го извика към живот!). Следващото решимо вече го има в наличие.
Всички решимо се намират в света на Безкрайността, в точката, наричана “еш ми айн” (нещо от нищото), която произлиза от Твореца. Целия процес на развитие отгоре-надолу и от долу-нагоре, представлява реализация на тези решимо, намиращи се в тази точка. По такъв начин, неживата природа извиква към живот растителната по-нататък се пробужда животинската степен, а после и човек.
Закон за “отрицание на отрицанието”
Предишната степен, чрез своята завършеност извиква за живот следващото, по-развито ниво, което съществува вътре в нея в режим на очакване. По такъв начин, появата на решимо – това е изход от заложеното в корена. В корена е заложено всичко и по-нататъшния процес се явява само реализация на това, което вече съществува в него.
Следващата степен възниква, когато предишната напълно е изчерпала себе си, проявявайки се като абсолютно зло, нещо ненужно и вредно. Този процес, всъщност се описва от известният ни закон за “отрицание на отрицанието”. Отделянето от предишната степен води до поява на следващата. Но следващата степен не се явява пряко, породена от предната, която вече не съществува, а се явява производна на съвършено друг ген. Пълното завършване на предишната степен служи само като сигнал за начало за развитие на следващата.
По такъв начин, раждането на човека е предшествано от съществуването на маймуната и в определен смисъл може да се каже, че човек е произлязъл от нея, разбирайки, че развитието на маймуната е дало тласък за появата на човека. Външно логически и исторически, човек се е развил след развитието на маймуната и е произлязла от съвършено друго решимо. Само външно, в историческа последователност изглежда, че от маймуната е се е породил човек.
Така е и във висшите сили – още до тяхното слизане до нивото на нашия свят и материализацията им в обектите става следното: Кетер ражда Хохма. Как той може да роди Хохма? В него се проявява съвършено друго решимо, което вече е заложено вътре и което чрез определено количество действия е длъжно да се роди. По такъв начин физическия обект става носител на новия тип решимо.
Раждайки се, живота от нежива природа преминава на растително ниво, по-късно на животинско и в резултат се появява човек, обаче това съвсем не означава, че от неживата природа са възникнали растенията, от тях животни, а от животните човек.
Този процес може да се обясни с езика на Кабала, по следния начин. Висшето ниво вика за живот решимо. Сфира Кетер извиква за живот сфира Хохма. При това Кетер не става Хохма, прекратявайки съществуването си в качеството си Кетер. Раждайки се от Кетер, Хохма е сфира от съвършено друг тип, друг вид, друга природа.
Но сфира Хохма намира ли се в сфира Кетер до раждането си? Ако не, то се получава, че Кетер поражда Хохма от нищото? В Кетер има зародиш, първия стадии (бхина Алеф) на Сфира Хохма, и затова тя не не се появява от нищото.
Дарвин е считал, че от минерала може да се получи растение, от растението животно, а от животното човек. Практиката обаче показва, че това не може да стане. Но неживата природа се развива вътре в себе си и предизвиква поява на гени, формиращи растителната природа. Растителната природа, развивайки се предизвиква възникване на информационни гени, решимо – следващото природно ниво.
Но предшестващото ниво не става следващо в резултат на собственото си развитие. Решимо “бет-гимел” (второ-трето) не може да стане решимо “алеф-шореш” (нула-първо). То може само да се анулира или обратно, да окаже такова въздействие което да извика към живот следващото решимо (но само да го извика към живот!). Следващото решимо вече го има в наличие.
Всички решимо се намират в света на Безкрайността, в точката, наричана “еш ми айн” (нещо от нищото), която произлиза от Твореца. Целия процес на развитие отгоре-надолу и от долу-нагоре, представлява реализация на тези решимо, намиращи се в тази точка. По такъв начин, неживата природа извиква към живот растителната по-нататък се пробужда животинската степен, а после и човек.
Закон за “отрицание на отрицанието”
Предишната степен, чрез своята завършеност извиква за живот следващото, по-развито ниво, което съществува вътре в нея в режим на очакване. По такъв начин, появата на решимо – това е изход от заложеното в корена. В корена е заложено всичко и по-нататъшния процес се явява само реализация на това, което вече съществува в него.
Следващата степен възниква, когато предишната напълно е изчерпала себе си, проявявайки се като абсолютно зло, нещо ненужно и вредно. Този процес, всъщност се описва от известният ни закон за “отрицание на отрицанието”. Отделянето от предишната степен води до поява на следващата. Но следващата степен не се явява пряко, породена от предната, която вече не съществува, а се явява производна на съвършено друг ген. Пълното завършване на предишната степен служи само като сигнал за начало за развитие на следващата.
По такъв начин, раждането на човека е предшествано от съществуването на маймуната и в определен смисъл може да се каже, че човек е произлязъл от нея, разбирайки, че развитието на маймуната е дало тласък за появата на човека. Външно логически и исторически, човек се е развил след развитието на маймуната и е произлязла от съвършено друго решимо. Само външно, в историческа последователност изглежда, че от маймуната е се е породил човек.
Така е и във висшите сили – още до тяхното слизане до нивото на нашия свят и материализацията им в обектите става следното: Кетер ражда Хохма. Как той може да роди Хохма? В него се проявява съвършено друго решимо, което вече е заложено вътре и което чрез определено количество действия е длъжно да се роди. По такъв начин физическия обект става носител на новия тип решимо.
Безотговорността на еволюиралия човек
Психично и духовно развитие 59/90 Стабил...
ВНИМАНИЕ - ЧЕРВЕНИ ТАЛАСЪМИ НА ПЪРВА В Б...
Путаллах акбар! Слава на Руслямска Държа...
Вие казвате, че в Библията са описани по добре етапите на еволюцията. С Ваше разрешение съществуването на Твореца изключва съществуването на еволюцията. Ако обаче ми посочите къде в коя книга и в кои стихове на Библията става дума за еволюцията, бъдете любезна да ми ги посочите, ще Ви бъда безкрайно признателен. От сърце Ви пожелавам здраве и щастие.
Поздрав
...къде в коя книга и в кои стихове на Библията става дума за еволюцията....
ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА
БИТИЕ
ГЛАВА 1.
1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13. Биде вечер, биде утро - ден трети.
14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
15. да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
16. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
17. и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
18. да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
19. Биде вечер, биде утро - ден четвърти.
20. И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)
21. И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.
22. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
23. Биде вечер, биде утро - ден пети.
24. И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.
25. И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.
26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.
29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;
30. а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.
31. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.
Моля посочете къде пише думата еволюция...Аз не успях да открия.
Поздрав
1.като действие, като процес на творение
2. Като нещо което е сътворено
Аз го употребих като действие, процес в който Създателя твори.
Нашата дифинираност ни пречи да осъзнаем съвършенството на този процес. ВечноТо се самоусъвършенства чрез нас и затова ни изпълва с любов. Не признавайки неговата първичност, ние сътворяваме една реалност лишена от смисъл. Създаваме илюзорен свят изпълнен с претенции...
Ако съм предизвикал интереса ви, ще намерите повече в http://diven.blog.bg/
Тази забрана е неотменима.
И така Честито Рождество Христово!
1. Да не влагаме лични пристрастия и нападки.
2. Да уважаваме мнението на партньора, колкото и не традиционно да ни изглежда то.
3. Доколкото е възможно да се въздържаме от цитати на други автори.
4. Придържането към личното преживяване е най-сериозния аргумент в диалога и не трябва да се оспорва, а просто да се приеме с уважение.
Ако предложите и други условия, които биха направили диалога ни полезен и смислен за двама ни приема с радост.
Какво мисля аз по повод на тази оценка за Бог. Налага се да бъда откровен и да Ви призная, че аз не зная, какво е Бог.
Като привърженик на точните науки (физика, химия, генетика и всички науки които има предмет, който изследват) изразявам мнение, че на изследване в нашия свят подлежи само това, което се осезава от нашите 5 сетива. С нашите сетива ние можем да осезаваме само обекти, които имат материал и форма. Осезаваното на абстрактното и същността на обектите от нашия свят са недостъпни за нашите сетива и поради това не могат да бъдат обект на коректно изследване, а от тук и резултатите от едно евентуално изследване няма да бъдат повтаряеми и няма да имат нищо общо с истината за тях.
Ако приемем, че "Господ е процес" - ще загубим единствената си надежда и опора в този създаден от нас илюзорен свят. Та нали всички науки се позовават на аксиомата, че има една абсолютна истина наречена Бог, Природа или сила, която е ценна с своята неизменност? Вие казвате :Ние сме частица от едно съвършенство...и това в известен смисъл ни дава надежда, но съвсем основателно си задавам въпроса, защо това съвършенство се е разбило на частици вече около 7 - милиарда?
И друго, възможно ли е съвършенството да се променя и ако то се променя с каква цел..?
Ако ние сме частици от това съвършенство защо не се усещаме, като съвършени? При тази създала се картина съвсем основателно си задавам въпроса, какво точно е създал Твореца?
За мен са излишни правилата. Всичко е истина и по силата на този постулат и няма истина е истина! Има една етика – да осъзнаеш ВечноТо (Бог) и да намериш своето място в него, пренебрегвайки своите претенции. Тук е уместно да отговоря, защо не сме съвършени? Защото съвършенството се крие в неговата цялост и начина му на действие към сътворяващите го. А то излъчва към нас любов и светлина. Нашето неумение да го разберем ни прави нещастни. Твореца създава себе си, чрез нас и ние дал правото на избор. Доброто взима за себе си а лошото го връща за доработка от тези които са го създали.
Предлагате правила:
3. Доколкото е възможно да се въздържаме от цитати на други автори.
4.Придържането към личното преживяване е най-сериозния аргумент в диалога и не трябва да се оспорва, а просто да се приеме с уважение…
А малко по надолу вие ги нарушавате
…Като привърженик на точните науки (физика, химия, генетика и всички науки които има предмет, който изследват) изразявам мнение, че на изследване в нашия свят подлежи само това, което се осезава от нашите 5 сетива. С нашите сетива ние можем да осезаваме само обекти, които имат материал и форма. Осезаваното на абстрактното и същността на обектите от нашия свят са недостъпни за нашите сетива и поради това не могат да бъдат обект на коректно изследване, а от тук и резултатите от едно евентуално изследване няма да бъдат повторяеми и няма да имат нищо общо с истината за тях…
…Та нали всички науки се позовават на аксиомата, че има една абсолютна истина наречена Бог.
Разбирате ли, ние имаме много правила, и на пръв поглед са добри. Те ни пазят, но ни и ограничават. Ако прибавя и ваш цитат:
…На практика обаче ние само присъстваме на това, което се твори от Твореца...
се получава и отговор: Той създава себе си чрез нашият стремеж към съвършенство изпълвайки ни с Любов и Светлина.
Моля разберете ме правилно. Не казвам, че не сте прав, а се опитвам да доразвия тезата си, че освен видимо съществува и невидимо и неговите действия са с предимство. Избягвам да използвам думата Бог, защото в нея има много религии. Аз съм за синтез изразен от формулата:
Религия (вяра) + Наука (знание) = Щастие
Честито Рождество Христово! За мен това събитие е един повратен момент в развитието на човека. Една възможност да си поправим грешките и една надежда на невидимото да спасят Земята (своето творение) със цялата и красота и самобитност.
Но как да стане това? Думата религия е френска и означава "завръщане". А думата "вяра" се тълкува фриволно и всеки влага в нея своето индивидуално усещане, за това, което не можем да осезаем с петте си сетива. За да има връщане е необходимо да се знае къде трябва да е това място където се налага да се върнем и по какъв начин трябва да го реализираме. Ако успеем да направим тази схема реалност в този си живот не можем да не сме щастливи, ако това е целта на нашия живот.
На практика въпреки хилядолетните усилия на цялото човечество в тази посока щастието, което изпитваме, като правило е мимолетно и нетрайно и за това ние бясно търсим нови обекти, които да породят отново и отново усещане за щастие.
Уви трайно и вечно щастие в нашия свят не успяваме да постигнем и може би за това на всеки празник си го пожелаваме без да разбираме, че в нашият така наречен "реален" свят не е възможно.
За да постигнем вечното и неограничено щастие обещано ни от Твореца трябва да променим себе си а не света който ние си мислим, че е реален защото го осезаваме.
И какво в същност да променим в себе си? Не можем да премахнем егоизма си...той е нашата природа. Ако премахнем егото си то ние премахваме основния двигател на промяната. Тогава остава само едно...и то е много просто. Трябва да променим намерението си с което използваме егоизма си. Един богат ученик на Христос го пита: "Учителю, какво да направя още за да стигна по-бързо до царството небесно? И Христос му отговаря: "Раздай богатството си на бедните и тръгни с мен". Това е алегория, която не трябва да се приема буквално. Идеята не е да се откажем от егоизма си а от намерението с което използваме егоизма си. Помислете си, какво е богатството? И то като всичко друго в този илюзорен свят е само усещане за щастие или за това, че не ти липсва нещо, но и то е кратко. Пример: Да речем печелите 1 милион евро и ги слагате в банката. Няма спор една или две седмици Вие сте в еуфория и правите планове не как да ги харчите а как да ги направите два милиона. Ако решите да ги харчите, ще се появят много помощници и ще им видите сметката много бързо. Но ако спечелите 1 милиард, какво ще стане? Имате ли план за подобна цифра? Нямате. И аз нямам. Щастието на човека е усещане за пълнота. Нещастието е усещането за липса на комфорт породено от "липсата на нещо". Когато човек се е загубил в пустинята и не е пил вода няколко дни в главата му има само една мисъл породена от едно единствено желание да пие вода и когато реализира това си желание веднага след първата глътка в главата му вече има друго желание да хапне нещо...и т.н.
А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.
2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
Аз съм химик и като такава съм наясно с много от законите в природата и не виждам противоречие между тях и това в което вярвам.
29.12.2006 21:21
Ако приемем, че Бог е всичко и е господар на творението от къде тогава у него се появява желанието да награждава и да изисква от нас да го търсим? Нима той изпитва липса на нещо? Как да си представим подобна ситуация? Искам да предложа един друг по смислен прочит на написаното от Вас за ....С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
Не зная дали сте обърнали внимание но в новия завет Исус Христос отрича жертвоприношението и казва буквално това....Не искам жертви милост искам...Освен това буквалното приемане на Стария Завет написан от кабалиста Моисей (визирам петокнижието) не споменава дори и една дума с която да споменава събитие от нашия свят. Това, което се описва в петокнижието е описание на духовния свят и няма нищо общо със историческите събития станали по това време. Давам пример: На много места може би стотици в Стария завет се споменава думата Фараон...но ако си направите труда и потърсите в Стария завет думата пирамида или пирамиди...няма да я намерите. Нима има някаква логика в това , което е записано в СТАРИЯ ЗАВЕТ , че Моисей води юдеите през пустинята 40 години? Ако се приеме буквално това твърдение (както се прави в канонизираното християнство) получава се пълна комедия..едно разстояние, което се изминава за една седмица пеша се преодолява от юдеите 40 години..Не става дума за война между юдеи и египтяни...В тези редове се говори изцяло за борбата на човека с неговия егоизъм..наречен Фараон...Огромна сила която не може човека да преодолее без помощта на Създателя. 40 те години това е времето през което човека е подложен на много изпитания и изцяло е подвластен на егото си. Ражда се съзрява, репродуцира се и през цялото това време не е в състояние да живее за себе си..а изцяло живее в илюзията, че живее за себе си..на практика той следва командите на хората около него...или просто казано няма своя воля...докато след 40 годишнината си...той вече не е толкова подвластен на обкръжението, то го отхвърля, като ненужна вещ и тогава човека си задава въпроса защо беше всичко това, което изживях..кому беше нужно..и.т. Желая Ви приятна вечер.
Интерпретацията която правите на петокнижието е нова за мен и честно казано не искам да я коментирам.Само искам да кажа че тя злиза извън рамките на моите тълкувания
Колко по простичко звучи: "И Бог създаде човека"
Пък и по красиво!
1 Йоаново 5:19
19. Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.
Положението се влошава още повече откакто Сатан е в областа на Земята. Откровение 12:9
9. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.
Нека да не си мислим , че причина за страданията ни и за лошите неща е Бог защото: Яков 1:13-15
13. Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15. и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Поздрав!
1 Йоаново 5:19
19. Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.
Положението се влошава още повече откакто Сатан е в областа на Земята. Откровение 12:9
9. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.
Нека да не си мислим , че причина за страданията ни и за лошите неща е Бог защото: Яков 1:13-15
13. Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15. и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Поздрав!
Проблема е да осъзнаем за какво ни е създал и да си вършим работата. Красотата и щастието, за мен са нещото което ме ориентира, че си върша добре работата за която съм създаден. Откриваме ли ги, ние създаваме Живот и Бог ще ни закриля.
…Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.Положението се влошава още повече откакто Сатан е в областа на Земята. Откровение 12:9-9…
Но в този цитат не откривам красота, а камо ли нотка на щастие. Но е истина! Затова предлагам проста версия. Всичко това, сивата ни реалност в която сме принудени да се проявяваме е само път към съвършенството на Бога! И затова не се кося, а търся оптимистични заключения (осъзнавания) за смисъла на Живота ни. Опростил съм възгледите си и съм ги изразил в книгата „ВечноТо” , може да я намерите в http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=100&LangID=0&Letter=*
Ако се запознаете с изказаната хипотеза, ще разберете цитата, като нещо естествено и необходимо. За да може да се прояви същността на Бога му трябва материя. За да види съвършенството си, му трябва пак материя.
Библията е велика, но има много аналогии, който изискват едно по-глобално виждане. Имам в предвид, че тя не е само да вярваш. Тя е и начин да разберем, да осъзнаем, съвършенството на Бога заложено в нас, за да можем да се извисим над сивото си ежедневие.
Бъдете щастливи!
Не би ли било по правилно да си зададем въпроса така: "Каква е причината да ни създаде, а не за какво?"
Казвате да си вършим работата, което ме кара да си мисля, че ние знаем какво трябва да правим още с раждането си и най-важното "виждаме" крайната" цел, която трябва да постигнем с работата си?
Дори да е така, кой е критерия за това как аз се справям с работатат си след, като Бог ни закриля? Та Бог е господар на всичко включително и на Сатан и той не е проблем за мен - аз съм под закрилата на Твореца. Интересно ми е Вашето твърдение, че Вие знаете смисъла на живота (да си вършим работата) и въпреки това продължавате да търсите..И затова не се кося, а търся оптимистични заключения (осъзнавания) за смисъла на Живота ни. Казвате, че Библията е велика, но дори да е така, с какво тя помага на хората които даже не са я отваряли..или тя е четиво само за избрани?
Вие строите хипотези и се надявате, че те са средството да се извисим над сивото ежедневие, но нима това е достатъчно, дори когато те не кореспондират с представите ни изградени в света в който сме потопени?
Вярата е знание за завръщането ни. Ние знаем всичко, но ни е трудно да си го припомним. ВечноТо ни е създало за да се прояви чрез нас. За да се прояви значи, че това което правим му е известно и то се интересува само от начина на изживяване и му е пределно ясно, че има много варианти. Точно това го и доосъвършенства - нашата интерпретация, нашият избор, нашето изживяване... За това аз свежзам нещата до усещане за щастие, като критерии за правилност.
Иначе става много сложно и объркващо. Реалността ни показва именно резултата от това усложнено възприемане на нещата. Има един проблем. Двоиственият модел на ВечноТо (единство и проява на противоположностите) все още няма традиции и неговото възприемане е трудно, а валидният вариант (единство и борба на противоположностите) макар и водещ до страдание е все още в силата си.
Щастието е нещо като заплата. За добре свършена работа, получаваш усещане за щастие.
Струва ми се, че Бог не се вживява като господар, защото осъзнава, че ще се лиши от многообразното изживяване. Това е присъщо за човешкото его - една възможност да изживее собствената си ограниченост.
2. sunflower
3. Бялото слънце на пустинята
4. Интересни линкове за вярата..каквото и да разбирате под това..
5. Осъдена любов...
6. Блога на Климент..
7. Прекрасни снимки - Голям майстор.
8. Един ненадминат талант на словото
9. Borsi
10. Босия Николай Колев
11. Един оцелял мислещ човек
12. Много интересен сайт за специалисти.