Ролята на човека в процеса на еволюцията

Ролята на човека в този процес е различна от участието на останалите творения. В човека, сякаш присъства елемент на случайност. Сама по себе си цялата система е строго детерминирана, зададена: нейното начало, край и всички междинни състояния.

Това също можем да кажем и непосредствено по отношение на човек, но човек може да се намеси в този процес: човек има възможност да го ускори, по някакъв начин да го видоизмени относно себе си и цялата останала природа така, че да го направи творчески, целеустремен и приятен, а не принудителен, протичайки под натиска на страданията. Това се отнася, както за физическите недъзи, така и за духовните мъки.

Непоправеността сама за себе си означава всяко несъответствие на човешко поведение на зададеният свише алгоритъм, който той е длъжен да следва. Това понятие е приложимо само за човек, защото всички останали природни елементи зависят от него. Неговата непоправимост неизбежно води след себе си до дисхармония във всички останали елементи на природата. Включвайки ги в себе си, той сякаш ги поправя, макар че сами по себе си те не се нуждаят от поправяне.

Защо  е необходимо на човек да премине процеса на поправяне? За да се повдигне до нивото на Създателя. В търсене възможности за поправяне и пълно съответствие на зададеният свише алгоритъм, човек започва да разбира замисъла на този алгоритъм.

Страданията и наслажденията в този процес се явяват само сигнали за това, правилно ли действаме и как трябва да постъпваме: въпреки страданията, гонейки наслажденията или повдигайки се над тях. Те се проявяват само за това, за да знаем как грамотно да реализираме върху себе си програмата на развитие.

Еволюцията в природата не съществува

Следва да отбележим, че това развитие не протича в природата. То се състои в адаптацията на човека към това пространство, което обитава. Затова можем да кажем, че еволюция в природата не съществува. Тя става само в разбиранията на човек, в осъзнаването на обкръжаващия свят и тази сила, която му въздейства. По такъв начин еволюцията е проекция на познанието, а не на самата природа. Това, което ние приемаме за еволюция, всъщност се явява форма на нашето отношение към Висшата сила.

Природата по никакъв начин не се променя. Невъзможно е от едно нейно ниво да се премине на друго. Дарвин е грешил считайки, че безгръбначните могат да се развият и да станат бозайници, а бозайниците – човек. Всичко е абсолютно твърдо за програмирано в наличните 4 природни стадии и един стадий не преминава в друг. Между тях съществуват междинни етапи като например – коралите (междинен стадий между неживото и растително ниво) или маймуната (междинен стадий между животинското ниво и човек), но те са строго фиксирани именно в качеството на междинни. Не може да има никакви отклонения нито в едната нито в другата посока.

В тази йерархия всичко има строго определено място, то не се преобразува от вид във вид. Динозавърът не може да стане човек в резултат на своето развитие. Той може или да умре или да се превърне в по-развит динозавър. Даже на нивото на видовете един вид не може да се развие в друг. Разбира се може изкуствено да кръстосаме куче с кокошка, получавайки неизвестно какво, но природата се противи на подобен вид кръстоски, те са противоестествени. Във всяко същество има негов зададен ген, определящ рамките в които то ще се развива. Всяко ниво трябва да се развие до своето поправено състояние и не може да има преход от едно ниво в друго.